Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Две откровения за Яворов

14.01.2018

Споделени от Славимир Генчев

 

На снимката: Михаил Кремен, Тодор Александров, П.К. Яворов

  

 ЗАВЕТ

 

„….в игра стихийна уморени

почиват яростни вълни.“

                                      П.К. Яворов

 

Има такива истини,

дето не откънтяват.

Кратки са като изстрели,

вечни са като лаври.

 

Яловите абстракции

само себе си раждат.

За да оставиш знаци,

не трябва

да ги нагаждаш.

 

Някой си търси враг

зарад болни амбиции.

Не може хем да си драг,

хем да имаш позиция.

 

Истинското признание

с уговорки не става.

То е като въстание –

потушено,

но в слава.

 

Вече век над морето

телеграфът не стихва:

„Защо

като сте поети

само пишете стихове?”

 

2014 г.

 

 

СЛЕПОТА

 

     На П. К. Яворов

 

Разбити бяха всички чети

на жаждата

за свобода.

Войводите измряха клети

по македонските бърда.

 

Затвори любовта безшумно

обречените си очи

и трябваха съдбовни думи,

с които

да я премълчи.

 

Кой знае, може би отдавна

при него бе дошла нощта:

от времето

на ярка слава

и ненаситна самота.

 

Да счупим траурната котва

на този кратък епизод

между куршума на живота

и края на един живот!

 

Поетът може да е сляп,

низвергнат,

неразбран,

невинен.

Но никога – дотолкоз слаб,

че да не може

да загине.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Полифонията като вибрация от цветове и линии

Между мистерията на музиката и солта на словото

Бъди какъвто си

ЙОХАН ЙОТОВ IMP – ART: НЕВЪЗМОЖНО ИЗКУСТВО

За новата стихосбирка на Красимир Петров

Последни времена

Нови стихотворения от Георги Константинов

Иван Методиев

"Чуй тишината" - поезия на филoсофското прозрение

Викът на смешния човек