Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

УЕБСАЙТ

16.01.2018

Откъс от новата книга на Емил Кръстев

 

 Науката е море, в което аз съм нагазил само до коленете, и тази мисъл е на един от най-големите учени, Аристотел или Нютон, или Айнщайн, а вашата задача, ученици, е да потърсите в интернет кой е авторът на това признание, но сега можем да направим извода, че ядрото на всички знания е Еволюцията, която е изкарала живота от морето на сушата и постижението є изглежда чудесно, както всяка нейна приумица, но ако се взрем в резултата, ще видим, че този път Еволюцията е избързала и вместо да променя живите организми в продължение на милиони и милиони години както обикновено, решила да свърши работата на-две-натри, само за няколко еволюционни секунди, през които хрилете на рибите се превърнали в бели дробове, перките и опашките – в крайници, люспите по тялото – в косми, но станало така, че майсторството им с едно трепване на опашката да се стрелкат във водата и да се притаяват сред коралите, за да не ги налапа някоя по-едра риба, еволюирало в навик да се заключват вечер с десет катинара и да се молят селските бандити да не нахлуят в къщата и да ги заколят за пет лева от пенсията им, да уцелват момента, в който ще притичат по пешеходната пътека, без да ги разпарчатоса автомобилът на дрогиран малолетен шофьор, да се усмихват, когато им се плаче, и да убиват, когото обичат, макар че им се ще по-скоро да убият себе си, докато новият свят, в който ги изпратила Еволюцията с най-добри намерения, се превърнал в лудница, а знае се, че ако оставиш лудите без контрол, най-малкото ще избягат, затова Еволюцията се погрижила да еволюират и надзиратели, които са по-луди и от пациентите, но не ги тревожи необходимостта да се усмихват, когато им се плаче, и да убиват, когото обичат, и се оформила лудница с две категории луди, което не било точно това, което била замислила Еволюцията, ученици, но Еволюцията е космическа сила и никога не се отказва от започнатото, затова оставила лудите да стават все по-луди, а надзирателите – по-надзирателни, докато лудите и надзирателите станали едно и ще продължава все така, но кой знае, някой ден може на Еволюцията да й дойдат до гуша  щуротиите на сухоземните и да ги прати обратно в морето, дробовете на сегашните бозайници обаче няма да станат отново хриле, ръцете и краката им – перки и опашки, космите им – люспи, защото  навикът им да се заключват с десет катинара и да се кръстят, преди да стъпят на пешеходната пътека, ще ги е научил да се усмихват, когато им се плаче, и да убиват, когото обичат, и белите дробове, крайниците, космите този път ще еволюират в хриле със смартфони, перки с лакирани нокти, люспи с прически, а ендемитите, които са се скрили и не са се върнали във водата, защото са искали да се смеят, когато им е весело, и да плачат, когато ги боли, да обичат, когото обичат, и да убиват само когато се наложи, ще се гушат между страниците на Червената книга и ще се молят Еволюцията да я отвори някой ден, да се ядоса на непослушковците и да ги изхвърли в космоса, като ги остави този път да се оправят сами и рано или късно и те да нагазят поне до глезените в морето на познанието и да разберат, че тя не им е мислела злото, просто такива са законите на Еволюцията, но за великите учени вие ще ми разкажете утре, след като прочетете  за тях в интернет, понеже сега чувате звънецът как си дере гърлото да ни зарадва, че Еволюцията и днес доведе делото си докрай и учебният час свърши.

х х х х х х х

И не че се намесва Съдбата, и не че не ти излиза Късметът, а и Случайността едва ли решава, а кой знае, може трите заедно да образуват Четвърто, защото все нещо го беше накарало да завие от магистралата по това шосе с разбит асфалт, и като видя табелата за селото, се сети, че някогашният му шофьор все го канеше да му дойде на гости в родната му къща, която бил стегнал като градски офис – и с баня!, и на него все не му стигаше времето, а и шофьорите да си знаят мястото, но сега защо да не се отбие, още повече че свободното му време се увеличава неприятно бързо и времето е пари, но за него свободното време си е чиста загуба.

Веднага след завоя го видя с още двама-трима, подпрени на високия плот пред лавката, да отпиват бира от шишета, и собственикът на офис с баня позна джипа му и си изтърва цигарата от изненада – я, шефът! – и се впусна да му се оплаква весело, че половината село е емигрирало в София и тук са затворили кръчмата, а колкото хора са останали, едва връзват двата края, прехранват се кой с коза, кой с кокошки, но суха пара не пада и тези тримата са се квалифицирали за гробари и са щастливи, когато умре някой – роднините на покойния им плащат по шейсет лева да спуснат ковчега в дупката, че и жито и кифлички ще съберат, като се разотидат опечалените, ама при тях няма толкова старци и болни, че да умират всеки ден, а може ли цял ден без поне една бира?

Повече не му трябваше, идеите за големите проекти винаги му идваха като блясък на светкавица и веднага направи сметката, че като осигурява на тези тримата повече работа, сами ще му се молят да отделят за него осемдесет процента от хонорарите си от шейсет лева, и проектът тръгна, погребенията вече се извършваха всеки месец, всяка седмица, но той знаеше, че нарастващата смъртност ще направи впечатление, и разшири дейността в съседните села, включи още гробари, колко души обаче можеш да наемеш в подобен проект, ако се ограничиш с десетина общини, и скоро покриваше няколко окръга, полека изгради мрежа в цялата страна и се наложи да вземе още помощници, някои от тях направи офицери.

А зет му разгласи, че го е повишил в чин дясна ръка на шефа.

Добре де, на роднини е по-сигурно да разчиташ, дори да са като зет му – как можа дъщеря му да вземе тъкмо този!, – но старците в почти обезлюдените села намаляваха и имаше опасност проектът да се провали, затова вложи пари в строежа на пътища, ферми, фамилни хотелчета за селски туризъм, че младите да се връщат по родните места, а и чужденци се заселваха в изос­тавените къщи да харчат пенсиите си на чист въздух, и погребенията не спираха, момчетата му си знаеха работата, отгоре на всичко зетят взе да му натяква, че не разгръщат мащабите на проекта, и на него му блесна поредната светкавица – по селата и градчетата погребват и ученици, че и с пеленачета се случва, и нареди на зет си да възложи на офицерите задачата, но един ден при него влезе дъщеря му с бебето на ръце.

Целуна го по бузата и му каза, че отива да живее с децата във вилата и ще останат там, докато големият тръгне на училище, ами то селото е само на двайсет километра и както е тръгнала да расте София, скоро ще стане квартал от нея, а той в този момент усети, че има Съдба или Късмет, или Случайност, или нещо Четвърто, забъркано от тези трите, помисли си дали да не замрази проекта, докато големият внук тръгне на училище и дъщеря му се върне в къщата им с три метра ограда и картечници отгоре, но от погребенията идваха най-големите доходи, как ще върти другите проекти, никакво замразяване, Четвъртото обаче започна да го посещава всеки ден, после се изхитри да го навестява и нощем и да му разказва подробности.

Докато една сутрин отвори очи и видя нахалникът да се киска, че вчера гробарите са минали две братчета по тарифата за възрастни и си искат пълната заработка, и разбра, че комбинацията от Съдба, Случайност, Късмет вече ще остава и на закуска, скоро ще започне да идва и за обед и след десерта ще подтичва подир него в градината, а вечер ще пуши пура в хола и ще му описва как били облечени децата, какъв цвят имали лицата им, по-малкото било със сандалите на брат си, не могли да му обуят обувките, щото крачетата му се били подули, след ден-два и в спалнята му ще се вмъква.

Не, ще замрази проекта, докато внуците му тръгнат на училище.

Може повече и да не го размразява…

Дали да не замрази всички проекти и да подкара колата към офиса с баня на някогашния си шофьор да пият бира пред лавката, само при него ще се скрие от Четвъртото, а зетят защо е събирал офицерите?, какво?, наредил да включат в проекта и селото с вилата им, и работата вече била започнала? – ама спрете го този идиот!, а жена му да грабва децата и да бяга в София, но като знае какво се върти в квадратната глава на провъзгласилия се за ръка на шефа със сако от Пето авеню, както се хвали наляво и надясно, ще се заинати да не замразяват никой от проектите, и няма да усети как Четвъртото и при него ще се настани и повече няма да се измъкне от любезния гост, но кой го знае?

Току-виж свикнал с посещенията на Четвъртото, като нищо може дори да се сприятелят и след време сам да го кани на закуска и вечеря и като изпушат по една пура, да се скриват в спалнята Четвъртото да му докладва кого са спуснали днес гробарите в двете малки дупки, с колко жито и орехи са се нагълтали и каква заработка като за възрастни са поискали, и после зет му ще потъва в здравословен сън и няма да сънува нито Съдба, нито Случайност, нито Късмет, на сутринта ще става бодър да командва офицерите и вечер ще слуша докладите на Четвъртото.

И ще се оправдава: ама, шефе, аз съм ти зет и отгатвам нарежданията ти, преди сам да си ги дал, нали правеше планове да разширим проекта и в големите градове, затова реших да се подготвим за навлизане в столицата, а нощес те чух да говориш с някакъв четвърти, ама аз знам как да не се оставя някакъв четвърти или пети, или десети да ме избута като твоя дясна ръка, да му мислиш, нищо че съм ти зет!

 

 

Емил Кръстев е автор на книгите „Медии”, „Плацента”, „Макиаж”, „Сянката”, ”Кръговрат”, “Лунен загар”, “Луда надежда”, “Змейова гонитба”, “През екологичния лабиринт”.

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Наздраве, маестро

Да откриеш престъпление в смеха и усмивката

Две откровения за Яворов

Яворов - 140 години от рождението на грешника светец

Не може празникът без мене да започне

Яворов и демоните на българския дух

София, "Улица Московска"