Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Повесма

09.01.2018

Новият требник на Снежана Иванова

 

ВЛАДЕНИЕ

 

Сам Бог позволи

 

да прекрачиш праговете на водата

смирен сред пожара на пеперудите

да оголиш звездния камък

колкото да те подхлъзне

по обратния склон на жената

да извадиш без свян реброто

колкото да го прегърнеш

колкото да го погалиш

с длан засмяна папрат

 

хиляди птичи възгласи

от преддверието на небето

хиляди змийски вопли

по нагорнището на човека

какво още търсиш

какво

 

светът е твое владение

 

зад еленовото дърво

озлочестена смъртта

 

 

ПОМЕТНИЦА

 

подредили се да се надпреварват

мойри

 

аз ще изпера вълната

аз ще развлача вълната

аз ще изпреда нишката

 

седенкуват на Куцовлас

 

под къделята

змия разсуква името на зачнатото

буква по буква

съсък плач

 

преспено подсирило

 

бъхта Мора кълчищата на кръвта му

блъска освирепели криле

 

щяло да се роди невинно

 

 

ГЛАСОВЕ

 

отекна глас

засенчи отглас

 

светлината набъбна плът

 

между горните небеса

и долните небеса

възглас обикаля изгласа

 

рукнаха дъждовните гласове

над разпятието и откровението

тревата ококори очи

пред лицето й сватба

облак за дъгата се жени

 

думкат тъпани ветровете

тактуват изречението-живот:

 

зачна се човек

безгласна буква

издъхва човек

буква съгласна

 

Бог огласи раждането

за да заприлича на Себе си

 

 

ИЗХОД

 

под небето на устата

земетръсите на езика

нечленоразделят

сипеи от пресипнали гласове

хльб от разхълцани звуци

 

беззнаков

безбуквен

бръщолеви

безговорен език

 

бръ!

що?

леви!

леви?

 

Леви носи ковчега на раменете си

заоблачен

одимен

скърцат зъбните стражи

претреперва небцето

скомина до спомина

 

Не споменавай напразно!

накъде безглаголнико

мъкнеш странните плочи

херувимите колена

 

ословесва човекът

бога вътре в човека

не-утроба

кивот

 

 

 

ГРААЛ

 

когато водите се разделиха

Големият коленичи пред малкия

вятър се въздигна на раменете му

росата запретна път

 

човекът е бездна от небеса

а все допълзява себе си

възкликна детето

 

подмладях

докато се утаявам

в глинената си чаша

 

 

 

ВЪТРЕШНАТА СТАЯ

 

на стената

във вътрешната му стая

той разделя името ти

както разполовява живота

осияната нежност

за ангелското му лице

поруганата първозданност

за демонската му гърбица

 

свързването е люлка

 

където го кри преди Сътворението

където го повива и разповива

в безтелесност

и в плът

докато се запълни вдлъбта

на детската му брада

където погуби невинността му

в стенещата си невинност

насълзила пламъка

на разжарения му живец

времето спеше в младенческото си ухо

ти пя и оплаква

пя и оплаква

 

 

какво още помниш за себе си

какво още молиш за него

 

пя и оплаква

пя и оплаква

заслонена до ковчега

с многото имена

с които го бе нарекла

 

във вътрешната стая на небесата

 

 

ГРАМАТИКА

 

„един народ подхвърля кости

и гарвани опитомява.“

Иван Динков

 

по оседланите ни граници

в оневестените обори

животът разранена страница

остъргва думите до корен

 

безпаметен за кръв и бащинство

безмилостен до под утроба

един народ прегризва спазмите

на възмъжалите си робства

 

нима това е многоточие

и краят се отдалечава

след низпосланите пророчества

за всесвободната държава

 

нима това е въпросителен

на космоса в ухото празно

един народ бичува житото

глада си да самонакаже

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Наздраве, маестро

Да откриеш престъпление в смеха и усмивката

Две откровения за Яворов

Яворов - 140 години от рождението на грешника светец

Не може празникът без мене да започне

Яворов и демоните на българския дух

София, "Улица Московска"