Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Бегачите на Вавилония

31.12.2017 2

2017 през кулата на Вавилония Полиглотова

 

БЕГАЧИТЕ НА ВАВИЛОНИЯ

Годината, казвате. Тая кръгла писта, на която непрекъснато стратираме и финишираме, запълвайки времето между големия невъзвратим старт и големия невъзвратим финал. В която хем е пълно с хора, подвикващи отстрани, окуражаващи или освиркващи, хем все тъй самотно бягаш в собствения си коридор. Някои от бегачите си дават сметка, че всеобщото състезание е само претекст, за онова, истинското състезание със себе си. Защото няма кой друг да те научи как следващата крачка да бъде по-пестелива, по-бърза, по-съвършена. Как да изтеглиш бедрото точно колкото трябва - не повече, не по-малко. Ти си този, който трябва сам да се научи - с гледане и бягане, с грешки и бягане, с бягане и... бягане. Трябва да оглушееш и за окуражаванията, и за освиркванията. Да ослепееш за разноцветните фланелки на другите бегачи. Да останете само ти и коридорът ти. Да опознаеш всеки милиметър от него, да чувстваш всяка неравност, да знаеш как точно те изхвърля виражът - да го овладееш до такава степен, че да оставиш той да те води и да се слеете, така, както добрият ездач се слива с коня си. Ако не направиш това, ако никой от бегачите не го направи, знаете ли изобщо какво правите на тази писта,в този коридор, в това състезание? Каквито и гръмки аплодисменти от публиката да получите след края му, то си остава надбягване на дечица в детската градина. Ала ако го направите, то става нещо повече от състезание - става смисъл, става можене, става изкуство, става дух. Един леко насмешлив дух, който, тъкмо защото "живее" в усилието си, в задъхванията си, в подгизналата от пот тренировъчна фланелка на изтощението си, не е склонен да взима прекалено насериозно нито себе си, нито състезанията. Знае, че на първия и последния "еднакво им се повръща", знае, че както днес си първи, утре може да си последен, знае, че кръгът на пистата и на годината, са само условен финал и условен нов старт. Ето самотните бегачи на Вавилония в областта на българската литература за 2017 г.

ПОЕЗИЯ

"Море на живите" на Александър Секулов - безспорната книга, една от големите книги в българската поезия изобщо.

"Зелда" на Елин Рахнев, която се появи в самия край на годината, но е истинско удоволствие.

"Обратното на слънчогледа" на Цочо Бояджиев, избрана поезия, но по-скоро късна такава, сякаш за да потвърди, че зрелостта в поезията става все по-интересна, за сметка на младежките импулси.

Към тях можем с чисто сърце да добавим: "Епилог" на Владимир Попов, един от най-деликатните и скромни поети в родната литературна среда, "Ти и котките следобед. 26 стихотворения от любов" на Николай Милчев, "Оценяване на видовете" на Живка Иванова за странния магически реализъм на поетическата й образност, "Топло животно" на Златозар Петров и "Благословени върхове на пръстите" на Елена Денева.

Романи:

"Чамкория" на Милен Русков - защото, независимо дали ми допада като склонност към мрънкане, човекът е писател до мозъка на костите си. Роден писател.

"Първият след Бога" на Неда Антонова - силна, впечатляваща книга.

"Камбаната" на Недялко Славов - забележителна, макар че тази книга е нагазила с единия крак в предходната година.

Към тях си струва да добавим "Ветровете ни мраморни" на Николай Табаков и "Не сме тукашни" на Радостина Ангелова - една елегантна и подмината с мълчание книга, за която важи същото, което и за книгата на Недялко Славов.

Разкази:

"Юлски разкази" на Здравка Евтимова - тя пък е роден разказвач.

"Вълча Богородица" на Любов Кронева, май пак с единия крак в предходната година.

"Стая с камина" на Димитрина Бояджиева - прекрасни, живи класически разкази.

"Чувалът на сътворението" на Иван Вакрилов, един сладкодумец от Радичковски тип.

Е, толкоз! Нова година, нов късмет, както се казва

Показ

КОМЕНТАРИ

Анонимен  11.01.2018 21:11 | #2

Анонимна г-жо‚ като знаете къде са материалите за плетивата‚ защо не си плетете на една кука‚ ами се набутвате и в литературни спорове. Текстът‚ който вие наричате ”Вавилон от глупости”‚ е едно мнение и лично виждане на авторката относно стойностите и градирането им. Дайте и вие своята градация‚ която според вас формира литературния вкус. Дайте вашите имена. Сигурно срещу това на Елин Рахнев ще сложите Пламен Дойнов‚ срещу Секулоов - Трендафилов‚ срещу Цочо Бояджиев - Амелия Личева или Силвия Чолева; а може би и двете заедно. Ако приемем един такъв паралел‚ не може да не видим‚ че до графомана Дойнов Рахнев е направо Гъливер; но тъй като не е Гъливиер‚ остава да горчивата истина‚ че Дойнов е литературен лилипут‚ затрупан от своята свръхпродукция. Тъй че прекроявайте литературното пространство колкото си щете - истината си остава истина и задниците ви лъсват‚ при все че отчаяно се опитвате да ги прикриете с рядко изплетените от вас - на една кука - литературни интриги.Екатерина Дойчева‚преподавател по литература

Анонимен  05.01.2018 02:16 | #1

Вавилония‚ изписали сте еднин Вавилон от глупости!За щастие вкусът на читателите не се формира от подобни ”експертни” брътвежи. Видно е‚ че литературата не ви е най-силната страна. Защо не се занимавате с нещо‚ което повече ви отива - плетива на една кука‚ шев и кройка. На Женския пазар има чудно магазинче за конци и прежди‚ баба ми ходи да пазарува често там‚ препоръчвам ви го.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: