Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Да Бъде Бог!

23.12.2017


 Да Бъде Бог!

 24.12.2014

Премълчаната история по БНР, програма "Хр.Ботев"

с участието на Екатерина Илиева и Зоя Димитрова

 24 декември е по-особен ден, един от най-специалните в годината, един от най-важните за многовековната ни християнска цивилизация. За това и темата на предаването е за Премълчаната и още премълчаваната история на Вярата с главна буква. Ще узнаем за значението на Седемте християнски тайнства, за Силата на молитвата, за Същността на небесната йерархия, за Религията на примера, която не се среща всеки ден сред висшия ни клир, а изобщо отсъства сред политическия ни елит. В разговора участват две прекрасни същества, много подходящи за празничната привечер, това са Екатерина Илиева и Зоя Димитрова. Имената им не се срещат по масмедиите, нито се шуми около скромната им, но състоятелна мисия, да работят за Божието слово и да разнасят светлината на Светия Дух. 
Екатерина Илиева е била прима балерина, отличена със златен медал на Варненския международен балетен конкурс, по-късно се занимава с педагогика и с философия, автор е няколко студии, събрани в последната й книгата „Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса”. 
Зоя Димитрова е теолог, историк, специалист по семейно консултиране, преподавател в единственото църковно училище в София, където е доброволец от 1999 г. Тя е автор на 24 уникални  документални филма, разказващи за историята и настоящето на все още живите ни манастири, за които вече много трудно се намират монаси. Филмовата си поредицата тя е нарекла „Новите възрожденци”, защото в центъра на сюжета е изповедта на онези, които поддържат пламъчето на Вярата, които с поведението си дават личен пример на вярващите и невярващите около тях.   
В разговора става дума и за изпитанията, на които Духовните сили на вселената ни подлагат, за човешкия код, към който човечеството още не може да намери тайнственото ключе. Участниците в разговора разтълкуват разликата между „смирението” и „примирението”, както и значението на знаковата фраза: „Блажени са нищите духом”.

 

Р.Л: Днес е 24 декември - един от най-важните в многовековната ни християнска цивилизация. Затова и темата на предаването ще бъде за Премълчаната и все още Премълчавана история на Вярата с главна буква. Какво знаем за Седемте християнски тайнства, за Силата на молитвата, за Силата доброто. Ще поговорим и за изпитанията, на които ни подлагат духовните сили на Вселената, за човешкия код, към който човечеството не може да намери тайното ключе, за небесната йерархия, която не се премълчава единствено от богословите и свещенниците. Обществото ни боледува от бездуховния си разум –  тази тема тема липсва в диалога помежду ни, липсва в медиите, няма го и диалога ни със себе си. Напротив - на него се гледа като на архаична фантастика.

Г-жо Илиева, снощи си направих подарък – препрочетах две от вашите книги, които имам, и там се сблъсках със следния цитат: „По-лесно е да се построи град във въздуха, отколкото да се удържи една държава без вяра в Бога.”

Е. И: Това е мисъл на Плутарх. Не знам къде гледат нашите политици и църковници, за да осъзнаят тази истина. Това, че нямаме вероучение в училищата е хроничната болка за душата. Нека си дадем сметка, че усъвършенстването е нещо, което изисква надстройка, надстроявя се над нещо, а не над нищо.

Р.Л: Дори и според марксистите и материалистите, има база и подир това надстройка.

Е.И: Доброто пожелание към народа ни е по-скоро да има Дух. Трябва ни Възраждане, защото като народ сме достигали до големи духовни висоти и за това там, където е текло, надявам се, пак да тече. А проблемът с вероучението у нас си е направо Премълчана история, защото то има древна история. Върху нея се основава цялата ни западна култура. Ние сме построени върху този постамент. А на какво учим новите поколенията? На нищо. Били сме, според статистика, сред най-нещастните народи на земята. И как не бъдем?

Р.Л: Може ли вярващият човек да е нещастен?

Е.И: Не може, защото вярата  и щастиего са свързани. Не може най-безбожният и бездуховен народ да бъде и най-щастлив. Това е следствието. Нещастието е следствие от бездуховността. А тя в България  е тотална. Няма оправдание за страхотното ни запустение духовно, нито за политиците, нито за обществото.  Почти всички етноси у нас намират начин духовно да образоват децата си. Само коренното население потъва в мрак и бездуховност.

Р.Л.: Вас кой ви въведе във вярата, г-жо Илиева?

Е.И.: Моите родители. Те имаха солидно духовно образование, за да могат след това и мен да ме въведат в своето възпитание. И то така, че атеизмът никога не можа да отклони светлината от душата ми. Но освен тях имах щастието да открия още една духовна майка – Теофана Демидова, пълна аскетка, която умееше да влиза и да излиза от тяло си, понякога по 40 дни. И когато се завърнеше ни разказваше какво за кого са заръчали. Присъствала съм на тези феноменални неща.

Р.Л.: Как вашите родители ви обясниха, че има Бог?

Е.И.: Децата приемат чудесата като даденост.

Р.Л.: Те самите са съвкупност от чудеса.

Е.И.: Затова вероучението е задължително за началнато училище, то отваря портала на прозрението, разработва интуицията у детето.

Р.Л.: Често предупреждавате да внимаваме, когато търсим контакт с високите светове. Това не влиза ли в противоречие с наблюденията ви, за които споменахте?

Е.И.: Не, не влиза в противоречие. Учените доказаха, че съзнанието може да работи извън тялото, извън мозъка, който обикновено е седалището на разума.  Но докато на земното поле полюсите "плюс" и "минус" са привличат, в енергийните полета, където хора като Теофана се оттеглят, и там съзнанието им работи, там "плюс" се привлича с "плюс", както и "минус" с "минус". Това е естествената ни защита: ако сме позитивни, получаваме само позитивен контакт. И обратното.

Р.Л.: Народът го е казал: "Мислиш ли зло, зло ще те настигне". Зоя, кажете ми, как бихте убедили възрастен човек като мен, че Бог същестува?

З.Д.: Затова Църквата е създала енориите. Начинът на убеждаване на възрастните е личният пример. А начинът на убеждаване на детето е абсолютно същият.

Р.Л.: Чрез Религията на примера...

З.Д.: Човек трябва с живота си да покаже вярата си. Душата се привлича от душа.

Р.Л: Мислите ли, че  имаме правителство от богоугодни хора, вярващи християни, може да се надяваме на духовен поврат в обществото ни.

З.Д.: Не мисля, че е уместно да използваме думата богоугодни, когато говорим за човеци, защото Бог преценява кой му е угоден и кой не. Ние по-добре да се определяме като достатъчно или недостатъчно богобоязливи.

Р.Л.: Не е ли по-добре - боголюбиви, боговлюбени? Казвали са ми, защо трябва да се страхувам от вашия Господ, аз не вярвам в него, но и без него съм добър човек.

З.Д.: Няма такава дума – боговлюбен.

Р.Л.: Знам. Сега я измислих.

З.Д.: Влюбването е много хубаво чувство, ама е малко преходно. Ако след време ни угасне това влюбване, не знам колко ще ни е полза...

Р.Л.: А защо трябва да изпитване страх от Бога?

З.Д.: Трябва да имаме оня божествен страх, който ни дава основание да се доверим изцяло на Бога във всичките си дела, мисли и чувства дори. Тогава няма да имаме нужда да се влюбваме, защото ще сме всецяло отдадени на Бога.

Р.Л.: Приемам тезата ви, но все пак твърдя, че не трябва да ни е страх от Бога, предпочитам да съм влюбен в него, а и той в мене. Понякога го усещам.

Екатерина Илиева: Аз го тълкувам по-широко – трябва ли да имаме страх от Бога. И страха Божи, и силата и славата на Царството божие - това са кодови думи на духовните програми. Страхът Божий е употребен, но той е символ на пълно доверие, на вяра, на доверяване на Божия промисъл. Никъде не се казва, че трябва да се страхуваме от Бога.

Р.Л.: Да, но невежите го тълкуват по този начин...

Е.И.: Когато човек се докосне до връзката с Бога, той разбира, че страхът е нещо съвсем различно. Истинското, позитивното начало на тази дума е вярата, доверието, пълното доверяване на промисъла Божий.

Р.Л.: Нека сега се спрем върху значението ва фразата: "Блажени са нищите духом" За мнозина в нея има видимо противоречие - как хорота с бедни души, ще са блажени? Някои твърдят, че това е лош, неточен превод. Как трябва да я тълкуваме, да я разбираме?

З.Д.: Смятам, че преводът е достатъчно ясен, но под „нищи духом” се разбира хората, които са смирени, чисти по сърце, отдадени на Бога. Тези, които са прилепили душата си към Бога и това е алфата и омегата на техния земен живот.

Р.Л.: Тоест, става дума за чистите духом? Защото „нищ” има и друго значение, простакът е нищ, защото е бездуховен, беден от към дух.

З.Д.: Това е черковнославянска дума и не се има предвид такава нищета – физическа, материална мизерия. Става дума за духовна нищета, защото, ако се съизмерва с божествената същност, човешката същност е много по-малка и нищожна от необятната и неизмерима Божия същност. Нека не забравяме, човекът е във времето и пространството, доката Бог е извън времето и пространството. Няма как нещо, което е извън времето и пространството да бъде измерено със земните категории.

Е.И.: Аз бих го обяснила по друг начин. Извадено от контекста на Христовото учение, то не може да се обясни. Христос казва, че само онези, които са като децата и приемат вярата като деца ще влязат в Царството Божие. Това същото се отнася и за нищите духом.

Р.Л.: Мнозина бъркат смирението с примирението. Питали са ме: защо трябва да съм смирен, наведен, да не съм слуга, имам своята същност, чест, достойнство. Как ще разтълкувате смирението?

Е.И.: Човек трябва да влиза в това понятие като в символ, както се борави с иконите. За мен смирението значи съ-мирение, да се съмириш с Универса, с Бога, със Света. Когато човек се смири с Бога, той се смирява и със себе си. И обратно. Тук става въпрос за мира у теб, а не да се влачиш смирено като роб.

З.Д.: Смирението е вътрешно състояние на духа и отразява липсата на гняв, враждебност, защото те раждат злоба, а тя ражда завист, завистта ражда смърт. Когато нямаме базата на тази негативна поредица, ние не можем и да вървим по този път. Примирението кореспондира с овчедушие, с външен израз - сега ще се сниша, но вътре у мен ще ври и кипи и когато се обърнеш, ще ти забия ножа.

Р.Л.: Аз винаги съм си представял смирението като вътрешно издигане над битността, над материалната среда. Когато човек е смирен, той има по-тряйна връзка с Висшите сили, влиза в тяхната хармония и поглежда на себе си ина света през очите на Бога. Тогава се виждаме колко сме нищожни, без да сме нищи.

Музика. 

Р. Л.: Г-жо Илиева, в друг наш разговор споменахте, че у човека има по-голям потенциал, отколкото онзи, който е закодиран в някои от невидимите небесните сили, например в ангелите и арахангелите. Но Човекът като идея може да е прекрасен, но човечеството много често се държи отвратително. В какво ссе изразява по-големият ни потенциял, спрямо по-съвършените от нас същества?

Е.И.: Не искам да влизам в противоречие с богослова, който седи срещу мен, но това, което съм научила в духовното ми образование и в духовното мш възпитание, това са две различни неща, е1 че наистина, кодът на човешката еволюция е по-висш като програма, отколкото предидущите еволюции във Вселената. Всички ангелски еволюции, власти, сили, престоли, архангели, всички са вид еволюции. Но те са  завършили еволюцията си, те са служители Божии, ала вече не са творчески фигури. Творческият код е даден на човека, на нашата еволюция.

Р. Л.: Затова е толкова човекът е толкова противоречив?

Е.И.: От самото си раждане сме разпънати между ангелството и демонизма. Това са двете начала, коитовинаги  разпъват човека. От самото му раждане творческият код е вложен у човека, защото сме Божие подобие. Какво значи Божие подобие? Това не означава, че Бог има вид на човек, който е седнал върху облаците. Бог е енергийност, вселенска енергия. Енергиите ни са по Божие подобие. Митът за Адам и Ева е обяснение на еволюцията ни – умствената енергия е Адам, психическата е Ева, тя е извадена от реброто на Адам. Когато е писан този мит човечеството е имало по-малки възможности за възприемане, това е творческия механизъм за създаването на света, това са двете изначални енергии – умствената и психическата.

Р.Л.: А сега не сме ли в период на дееволюция?

Е.И.: Не, не сме.

Р.Л.: Не сме ли? Ще го запомня. Зоя, колко манастири има у нас?

З.Д.: Те са трицифрено числото, но монасите са по-малко от сто, повече от манастирите пустеят. Голяма част от монашеството е от висшия клир, но те там не са постоянно. Всички знаят, че у нас монашеството е в криза. В демографска криза, защото броят му е сведен до критичния минимум.

Р.Л.: Откъде ви дойде идеята за  вашите филми?

З.Д: Тези филми са обединени в поредица, която е озаглавена „Новите възрожденци”. Идеята дойде от самото заглавие, тя се появи мислийки за това – на кого можем да се опрем, за да да почувстваме подкрепа за вероучението в училище. Тогава ни се стори, че клириците биха били най – добрите ни помощници, и започнахме да търсим контакт с такива хора, водени от тази идея.Откриването на църковното училище в храм „Свети Дух” през 1999 г. беше стъпка в тази посока  - като не можем ние да влезем в училище, поне да поканим родителите да видят и те да пожелаят децата им да ходят на църковно училище. Началото беше обезнадеждаващо, започнахме с четирима възрастни. Получих подкрепата на моя мъж  - той е свещеник Христо Димитров. За две години посетитеите станаха 40. Факт е, че училището съществува вече 15 години и тези хора са едни малки апостоли, те са част от тези българските възрожденци.

Р.Л: Каква е съдбата на филмите?

З.Д: Тридесет и няколко са заснети, 24 са финализирани, аз съм и сценарист и режисьор, поради липса на пари не да довършени останалите. Идеята ни беше да покажем, че у нас има много хора, които мислят като възрожденци, защото човек не може да обича Бога, когото никога не е видял, а да не обича ближните до себе си. Не може да служиш на Бога, а да не служиш на тези, които са около теб.

Р.Л: Как подбирахте свещениците? Лично ли ги познавахте? Не рискувахте ли да попаднете на духовници, които не притежават необходимите качества, защото има и такива?

З.Д: Може да прозвучи претенциозно, но когато се оформяше идеята, ришихме, че ще предоставим труда си на Бога и ще оставим Той да ни води.

Р.Л: Помолихте ли се преди това?

З.Д: Естествено.

Р.Л: Стигнахме до силата на молитвата. Г-жо Илиева, имате публикувана специална студия за това. В нея казвате, че когато човек се моли, трябва да е много концентриран, искрен, да не бъде формално християнин, да не го върши сякаш отмята рутинно мероприятие.

Е.И: Молитвата е медитация, най – висша медитация, така би трябвало да се приема. Опасност няма молитвата да проработи, ако настройката е негативна.

Р.Л: А може ли медитацията да се приеме като молитва?

Е.И: Зависи върху какво медитирате. Лично аз медитирам върху знанията, които се мъча да достигна. И когато се стремиш към такива знания, точно след молитва се отварят такива селения и пространства... Много често се чудя на това, което съм писала, на онези моменти, когато са ми внушавали тези редове. Да не мислите, че съм гениална и сама съм стигнала до тези откровения...

Р.Л: Книгите ви са много умни и заредени с интелект и познавателност, която много рядко се среща днес у родните автори. В тях споменавате, че можем да се молим не само на Отца, Светия Дух и Исус, но и Богородица, и на архангелите. И  че тези молитви при вас различен начин и с различна бързина стигат до тях. Как разбирате, че отправената молитва е чута и е стигнала?

Е.И: Когато не е чута  просто не стига до никъде. Така например, на младини, след едни мои гневни думи, несправедливо отправени към Богородица, изпаднах в немилост и разбрах, че съм заключена. Една година молитвата ми не излизаше от мене, сякаш се удряше в някаква стена. Тогава осъзнах много неща. Не е възможно молитвата да подейства, ако в нея има нещо негативно. Тя действа само при абсолютна чистота.

Р.Л: Зоя, при вас как е? Има ли някакви правила?

З.Д: Църквата е постановила правила. Молитвата е разговор на човека с Бога, това е общение. Интимен момент е, защото всеки преценява духовното си състояние и кога и как да търси това общение. Но тя е толкова жизнено необходима, както някога ни казваха," като слънцето и въздуха за всяко живо същество". Защото човешката душа по природа е християнка, тя търси общението с Бога.

Е.И: Тя може да не е християнка, но е вярващща, може да вярва по друг начин, в друга религия, но тя е вярваща.

З.Д: Бог затова е създал човека със свободна воля.

Р.Л: Къде трябва да се усамотяваме за молитвата, задължително ли е да е в храма, където е пълно с приказливи хора, или да си намерим свое място вкъщи, където да се усамотим?

З.Д: Този въпрос кореспондира чудесно с въпроса за духовната дисциплина. Това се свежда до общата култура на човека. Ето ви един индикатор, колко бездуховно е обществото ни. Дали ще се молим в храма или у дома е индивидуално решение на всеки.

Е.И: Има препоръка Христова за молитвата – затвори се в скришната си стаичка.

З.Д: Ако сме в храма, за да участваме в Света литургия и в същото време го ползваме за друго мисли, извинявайте за израза, ялово ни е участието в тази молитва.

Р.Л: И заключителните ви думи. Г-жо Илиева, докато вървеше музиката вметнахте, да не мечтаем за съвършенството преди да сме станали възрожденци. Какво ще пожелаете на българите?

Е.И: Възраждане на духовността в България, това пожелавам. И Църквата ни по – бързо да се опомни, по – бързо да реагира, защото мисията на църквата е духовното ограмотяване, грижата за душите човешки. А духовното образование е задължение на училището. Духовното възпитание е вече препоръка към семейството и към родителите. Но нашата църква трябва да вмени на училището неговите зъдължения. Защото това липсата на вероучение в учебните програми е наистина Премълчана история, за която си струва да се говори и да се ратува.

З.Д: Днес е Бъдни вечер. На този ден е добре да си спомним, че като отишли влъхвите при Богомладенеца занесли дарове. Ние злато, ливан и смирна нямаме да занесем, но е добре да си помислим всеки от нас какъв дар може да даде на родилия се Бог. Мисля, че най – желания от него дар би било чистотата на нашите сърца, дълбокото разкаяние за нашите грехове, цялостното ни отдаване на божествената същност, но по начин, изпълнен с безкрайна любов към човеците около нас.

Р.Л: Благодаря ви да тези пожелания, и едно от мен към уважаемите слушатели: да бъде Бог и вие бъдете с Него! Амин!

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Наздраве, маестро

Да откриеш престъпление в смеха и усмивката

Две откровения за Яворов

Яворов - 140 години от рождението на грешника светец

Не може празникът без мене да започне

Яворов и демоните на българския дух

София, "Улица Московска"