Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Коридорът

15.12.2017

Новият роман на Владислав Кацарски

 Владислав Кацарски е роден на 15 януари 1966 г. в София. Завършва средното си образование в софийското училище за деца с нарушено зрение. Има две висши образования – Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура за обучение на зрително-затруднени (СУ). Работи като журналист в сп. „Зари“ от 1990 до 1998 г., радио FM Практика като продуцент на предаването „Присъствие“ (1999), в радио „Нет“ като съавтор и съводещ с Анелия Велинова на предаването „Линия“ (2004 – 2005), в радио „София“ като водещ на предаванията „Бяс“ и „Транс“ (2008 – 2009). Председател и зам.-председател на Съюза на слепите в България (юли 1998 – юни 2000). Работи като главен специалист в централата на ССБ (2001 – 2003). Като управляващ ССБ учредява наградата за проза и поезия на името на поета Георги Братанов към Съюза на българските писатели. Възпитател в Училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ – София от 2005 г. През 2011 г. създава (заедно с Анелия Велинова) театралната трупа „Театър на съучениците“, прекръстена на „Хансионът“, която играе с огромен успех на софийските сцени до юни 2014 г. Автор на пиесите за трупата с незрящи и зрящи актьори. От 2014 г. създател, отново съвместно с Анелия Велинова, на единственото социално радио в България, генерален директор, автор и водещ на БРАЙЛ ФМ (braillefm.com). От началото на януари 2016 г. съавтор и водещ съвместно с Анелия Велинова на предаването „На върха на пръстите“ в БНР Бинар. Член на Съюза на българските писатели.

Основател и редактор на първия независим бюлетин за слепи „Куриер“ (1990 – 1992). Автор на текстовете за песните на група „Лотос“ (1990). Владислав Кацарски публикува ярки журналистически текстове в сп. „Зари“, вестниците „Кеш“, „Капитал“, „Тишина“, „Поглед“, „Пари“ и други печатни медии. Автор е на стихосбирките „Цветен сън“ (1992), „Вибрации“ (1996)[1] „Музика за самотници“(2002) и „Чудесница“ (2004), пиесата „От игла до конец“ в съавторство със Станислав Стратиев (2011). Съставител е на поетичния сборник „Осветени пространства“, на диск с изпълнения на слепи музиканти и композитори (2001). Възстановява голбала в България. Прави интернет център в ССБ.

Актьор (в ролята на Омир) в пиесата „Орфей и Евридика“ на театър „Окаста“ (2008), актьор в българо-македонската копродукция „Маским“ 2010 г. (вж. в youtube film), През 2007 г поставя едноактната пиеса „Змеят“, автор на заснетата за ТВ7 пиеса „За Доброто и Злото“, – и двете за слепи деца. участва в биографичния филм „Вибрации“ по едноименната му книга. Чест гост е на предавания за литература и изкуство по радиото и телевизията (БНР, БТВ, ТВ7, ВТВ). Носител на международни и български награди за поезия (Кент – Англия 1997 г., стената на поезията – Франция 2000 г., първа награда за поезия на Балканския кабинет на журналистите (1998), награда „Тамирис“ (1997), от Министерството на културата на България (2002). Четен е във Вашингтон 2004 г., тъй като е поканен да участва в сборник стихове на български автори, издаден във Вашингтон). Преведен е на всички балкански езици, английски, френски и руски.

 

Новоизлезлият роман „КОРИДОРЪТ“  на Владислав Кацарски е разказ за малко познатия  свят на едни момчета, които се стремят към реалността извън оградата на техния „коридор“ - пансиона, в който се играе вечната игра на надхитряването: между тези, които държат властта, и тези, които трябва да изпълняват нарежданията им.

Един житейски шах, в който всъщност няма победители - има само победени.
Историята на едни момчета и момичета, чиято слепотата дори не е интериор, а само загатване, че всички хора са еднакви в своите стремежи, наглед  с острия език - но такъв е езикът в една казарма. С малко грубост, нежност, любов и омраза. Всичко необходимо за  живот, изпълнен с очакване. 
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища.  Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете въже, което ще им помогне да изкачат най-големите върхове в онзи, другия, непознатия свят. В големите пространства има и големи битки. А техните големи мечти, родени в малкия им свят, не биха стрували нищо без усещането, че тези, с които си делил вярата, нощите и дните  са около теб. Че точно с тях и благодарение на тях си се научил да обичаш, да спасяваш и да се спасяваш. И че няма нищо по-истинско от онова приятелство, създадено зад оградата, в коридора, който е протегнал безкрайността си в душите на всички, с които си крачил тогава.     
Коридорът ти е дал толкова сила, че когато останеш сам, запратен сред купчините от фалш и недоверие, да прошепнеш с най-тихия глас на света, ама така, че всички да чуят:

 Човешко е да си сам, нелепо е да си самотен.       

Няколко момчета винаги искат  да надхитрят случая и да останат сухи. Те са вкарани в  система, по своему безпощадна и организирана по начин, който да те пречупи.  Но умело намират как да се промъкнат ловко и хладнокръвно между измислените и никому ненужни забрани. Осъзнали, че заедно са непревземаема крепост, момчетата играят играта, в която правилата се определят от по-силните и, следователно, по-безкрупулните и сигурни в непогрешимостта си. В този двубой се коват характери, извайват се приятелства и се пръкват предателства. Но усещането за близостта на останалите, за съпричастността  им към една голяма взаимност е силата, която им помага да се справят с всяка трудност или безумна приумица на другите.  Когато коридорът свършва, реалността ги блъсва в лицата без да се интересува от чувства и привързаности. Всички номера, предназначени да ги преведат през иглените уши на клопките в коридора, извън оградата не работят. Те вече приличат на останалите и  занапред ще бъдат длъжни да приемат и екстрите и недъзите на големия свят, за който са копняли там, в коридора, зад оградата.

И единственото им спасение ще бъде коридорът вътре в тях: кой доколкото го е запазил и кой доколкото му вярва.  

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Наздраве, маестро

Да откриеш престъпление в смеха и усмивката

Две откровения за Яворов

Яворов - 140 години от рождението на грешника светец

Не може празникът без мене да започне

Яворов и демоните на българския дух

София, "Улица Московска"