Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Стоян Цанев: „Без морал не можеш да бъдеш художник“

27.11.2017

От сборника с интервюта с любимите художници на Хари Хараламбиев

 

Преди време Богът на живописта откърми ново талантливо поколение художници, сред които първостепенно място заема Стоян Цанев. Той притежава темперамент на колорист. Сюжетът в неговите картини е вярно предаден с нежна и остроумна наблюдателност, с присъщото му чувство за мярка. В неговата живопис властва щастливото съчетание на тоновете. И не без основание проф. Десислава Минчева твърди: „Стоян Цанев е безспорен, обезкуражаващо безспорен.“ Той владее до съвършенство възпитаната и премерена дистанция. При него е налице изтънченост, която никога не се изражда в показна салонност. 
Характерното за Стоян Цанев е неделимото единство от скромност и самочувствие. Негови са мислите, според които: „Тези, които купуват моите картини, са приели да бъдат приятели на моята мисъл.“ 
Понякога художникът е парадоксален. Нерядко твърди,че „Колкото пò те харесват, толкова повече не се харесаш.“ И тъкмо затова е сред аристократите на живописта.


– Грях ли е да си талантлив? Какво може да похаби таланта?
– Не е грях това, което е дадено от Бога. Малко хора са осенени от тази благодат. Човек се ражда талантлив. Талантът не се придобива с труд. Когато казваме за някого, че си е похабил таланта, обикновено този човек е бил набеден за талантлив.
– Някога знаменитият Бешков твърдеше, че „Изкуството е път“. Ти, вървейки по пътя, докъде стигна?
 – Като юноша бях чел „Словото на Бешков“, но нищо не ми е останало от това. Пътят на Бешков не е моят път. Всеки има свой път в живота. Както казва Лао Дзъ: „Пътят струи непрестанно, но никога не се изчерпва.“ „Пътят ражда нещата.“ Аз все още вървя по своя път.
– Как ще разтълкуваш казаното от поета Константин Павлов: „Всяко време е златно за оран. Не чакай друг да ти сложи хомота – сам си го сложи – бъди роб на самия себе си“?
– Не знам по какъв повод го е казал Константин Павлов, чието творчество уважавам много. Вероятно става въпрос за непринудеността на творческия процес – по принуда не се твори. Свободата е от съществено значение. Не знам дали може да се каже: бъди роб на свободата си. Заслужава си да се помисли върху това...
– И в живота, и в изкуството всеки притежава свои морални критерии, единият от които е нравствеността. Кои са твоите морални критерии?
– Без морал не можеш да бъдеш художник!

– Вън от съмнение, талантът има мисия свише, позволяваща му да каже: „Превръщам те във вечност.“ Кое човешко творение според теб е превърнато във вечност?
 – Така, както ми задаваш въпроса, може да изиграем с теб една сценка, в която единият от нас ще е талантът, а другият – авторът. В един момент авторът ще каже: „Превърни се във вечност!“ И поредният шедьовър ще се превърне във вечност. Но нещата са много по-дълбоки и по-сложни. Творението се превръща във вечност, когато устои на промените във времето. Виж как изглежда Тутанкамон. С него можеш да си поговориш за Вечността.

– Как протича при теб творческият процес? С какво започва – с грундиране на платното или пък с нанасяне на боите? А може би с внезапно осенила те идея?
– Творческият процес е доста мистично нещо. Никога не съм усещал как започва. Като случайна среща с хубава жена, от което чувстваш нещо странно и завладяващо. Казвам „завладяващо“, защото не намирам по-точна дума. От този момент нататък ти започваш да мислиш за нея (картината). Тя е в теб – спиш с нея, събуждаш се, разговаряш... Очертанията ѝ стават все по-ясни и идва време да я обладаеш (жената). От този момент до завършването на картината има моменти, когато ти я правиш, но има моменти, когато тя те променя. При създаването ѝ картината има свой път и свой живот. Добрият художник следва нейния път.
– Кои са онези невидими неща, които ти помагат в творческия процес? Дали не са самотата и природата, още повече, че живописта е самотно занятие?
– Няма невидими или видими неща, които ми помагат в работата. Всичко е въпрос на подготовка, дарба и продобити умения. Аз съм самотник, така че самотата при работа е задължителна. Живея на село от известно време, стъпвам на земята и я усещам. Знам какво е дъжд, вятър, безкрайно небе с много звезди. Виждам изгрева и залеза – всичко това не може да не ме учи и влияе.
 – Има ли алиби бездарието?
– Да, има алиби. Бездарникът не знае, че е бездарен.
– С какво те впечатли пазарджишкият галерист Огнян Боев, в чиято галерия си излагал свои живописни платна?
 – Огнян е особен галерист. Никъде в Републиката не се организират изложби по този начин. Той е мащабен човек. От друга страна, около галерията се е създал постоянен кръг от хора, влюбени в изкуството. Аврам, на когото се възхищавам за колекцията, показана в синагогата; Панайот Ляхов, който ми е откривал няколко изложби; Доктора и други. Пожелавам им да са все така готини занапред!


 – Какво е чувството да бъдеш гражданин на света?
– Навремето пътувах много. Обиколил съм света. Запознах се с много хора. Опознах съвременното изкуство. Преодолял съм комплекса на човек, който живее в малка и бедна страна. Имам самочувствие. Сега, когато спрях да пътувам, аз фактически съм навсякъде – светът е около мен.
– Според Сезан художникът само печели, като гледа картините на други художници. Под „други художници“ той разбирал старите майстори. Ти обръщаш ли поглед към тях?
– Напоследък чух, че е излязла някаква книга с мисли на Сезан. Много би ми било интересно да я прочета. Сезан е основният камък на съвременното изкуство, както св. Петър е основният камък на църквата. Сезан не е самодеец, той е знаел много добре какво е правено преди него. Само самодеецът не се влияе от другите. Затова се нарича самодеец. Преди нас са творили колоси, магьосници като Джото, Веласкес, Рембранд...

Въпросите зададе Хари Хараламбиев

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: