Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

ТЪРСЕТЕ СЛЪНЦЕТО, БЪДЕТЕ СЪС СВЕТЛИНАТА...

27.11.2017 | автор:  Георги Цанков

или ПРОМЕНИ В ДОМА НА СПОКОЙСТВИЕТО

 

             Около името и творчеството на Васил Пекунов не се шуми – у нас трябва да си прекалено ексцентричен или циничен, за да ти обърнат внимание. Разбира се, много е важно и да се промъкнеш в някой от влиятелните литературни кръгове. Този белетрист не би желал да се похвали с нищо подобно. На неговите премиери няма да срещнете артистични сноби, нито захласнати гимназистки, а хора с жадни за духовност сърца. Слава Богу, въпреки всичко те все още не са чак толкова малко в злощастната ни страна, затова верните сподвижници на Пекунов го следват неотлъчно от приключение към приключение. А пък той не ги оставя да скучаят, тъй като, ако очите ти са отворени за надвременните истини и за Божествените чудеса, ще има какво да видиш.

Няма да припомням дългия път, по който вървя творецът, но не мога да не започна с интелектуалния му подвиг – превода на гениалната четирилогия „Два живота“ от руската светица Конкордия Антарова, дело безсребърно, тъй като преводачът отлично съзнаваше, че трудът му никога няма да бъде материално възмезден. Но, затова пък, колко ентусиасти направи невероятно щастливи! Антарова е далеч по-проникновена от Елена Рьорих и дори от Блаватска – тя е изразител на мъдростта на големите Учители и водач за всички онези, които биха се опитали да видят света с третото си око.
        Самият Васил Пекунов гледа на действителността именно по този начин. Ако сте откровени скептици, ако нищо не може да разколебае рационалната ви практичност, не посягайте към неговите писания. За да разберете кой изпраща Ботев по съвременните български улици, за да си представите Спасителя сред нас, за да усетите възприятията на Зрящия, ви е необходима особена култура на сетивата и дълбока вяра в Небесата. В знаменитите писма на Индийските Махатми е казано: „Ако се постараете да си внушите дълбоката истина, че интелектът сам по себе си не е всемогъщ, че за да се превърне той в „способен да премества планини“, преди всичко трябва да възприеме живота и светлината от висшия принцип – духа, а след това да фиксира погледа ви върху окултното, стараейки се да развие тази способност по правилата, опитващи се правилно да разбулят мистерията.“
     Преди няколко месеца издателство „Факел“ представи книгата на Васил Пекунов „Роялът на ангела“, плод на дългогодишните му разговори със същество от Висшите Селения и за общуването му с една необикновена жена със свръхсетивни способности Вергиния Мартева. На времето, когато великият баща на Шерлох Холмс Артър Конан Дойл поел по пътя на общуването със силите на Доброто, заключенията му били посрещнати с насмешка, дори почитателите на страхотния детектив се отдръпнали от създателя му.
       Нашите съвременници, абсолютно чужди на свръхестествени чудеса и на Духовни Учители (макар – тайно! – да вярват на какви ли не бабини деветини и да се подчиняват на атавистични предразсъдъци), посрещат внушенията на хора като Пекунов на нож, дори открито им се подиграват. Но има, има и такива души, които го следват вярно и разбират, че каквото и да им говори, то му е прошепнато не от Дявола, а от най-чистите повелители на мира и на човещината. Никога няма да забравя как двете ми съвсем малки внучки се заеха да илюстрират посветената на най-чистите очички негова книга „Седем нощи в Светлината“ – публикуваните им в това томче техни рисунки сами по себе си са чудо, тъй като в тях и Непосветеният усеща присъствието на Светия Дух.

            Дойде ред Васил Пекунов да напише поредната си необикновена книга – романа „Да върнеш лятото“. Отново му повярва един от най-нетрадиционните ни модерни поети, бунтарят Румен Леонидов, в чието издателство „Факел“ не се появяват еднодневки и лековати бестселъри. Не залага той на лесните печалби, а на срещите с просветлени читатели, на дългосрочните надежди за възвисяване на Духа. Точно такава история ще намерите в „Да върнеш лятото“. На пръв поглед тя е много различна от всичко, което до този момент е създавал Пекунов. Няма ги нито сложните опити за психологическо обяснение на случилото се по време на прехода („Схемата“ и „Извънвремието“), няма ги срещите на Великите Учители с обикновените хора. Но духът на натрупалите се в съзнанието ни негови предишни книги е тук. Да, доброто, светлината отново ходи между нас, отново прогледналите са осенени от срещата с тях, отново се убеждаваме, че всички ние живеем един-единствен, единен, вечен живот, разделен на два условни живота: душите ни се проявяват като вечни субстанции, а земните ни тела обитават грешната земя. Но макар основната нишка на цялото му творчество – вярата в чудото на творческия процес – категорично да присъства и тук, главното в този роман е как да извисим душите си, затворени във физическите тела, как да се пречистим чрез любовта. Размислите на тази тема Пекунов започна още в романа „На живо“, тук обаче те са представени невероятно зряло, нито за миг не ги усещаме като натрапени, като догма, вплетени са в увлекателен, драматичен и съвсем не еднолинеен разказ за една късна, но спасителна любов.

            Героите на „Да върнеш лятото“ са четирима, ако не броим най-важния от тях – Природата; тя никога досега не е имала толкова смисловооформяща роля в повествованията на белетриста. Семейство интелектуалци – архитект и икономистка – поканват във вилата си близка приятелка, бизнесдама. По доста конфликтен начин срещат съсед, който обитава малка къщичка – писател, нарекъл се Отшелника. И четиримата са на прага на петдесетте – плюс-минус пет години, което означава, че са натрупали завиден житейски опит. Всеки от тях се опитва да „смели“ противоречивите уроци по история от последните десетилетия, да оцелее не само физически, но и духовно сред заобикалящите ни корупция и политическа кал. Естествено, всичко това се отразява и в междуличностните отношения, появяват се проблеми в на пръв поглед здравото семейство на архитекта Сава Петров и съпругата му Ирина. В спомените на Жената с прекрасните очи Катя и на писателя Наум Спасов също играят роля интимните сътресения. Така че никой не е напълно сигурен в себе си, всички те осъзнават, че не са пратени на земята просто да хапнат и да пийнат, да се порадват на внуците си и да умрат. Дирят дълбокия смисъл на онова, което ги обгражда и понякога ги души.

            Навярно от подобен сюжет писател като Павел Вежинов би създал продължение на романа си „Малки семейни хроники“ – иронично и пикантно повествование за интимните тайни на хайлайфа. Нищо подобно няма да срещнете при Васил Пекунов. Затова, ако предпочитате да четете „градска проза“ от типа Вежинов-Ъпдайк, по-добре оставете веднага „Да върнеш лятото“. Чел съм безброй книги за любовта и ви уверявам, че тази не прилича на никоя от тях. Там диалозите понякога звучат като нагласени, дотолкова сме свикнали с клишетата, с познатите ваканционни историйки, в които има пиперлив хумор и лека еротика. Тук всичко започва с чудо, с „абсолютна магия“: „Секунди преди облаците да впият устни, преди да се съединят в едно приказно цяло, в тесния нагънат процеп между многоъгълните им и многопрофилните им устни синьото небе сякаш се запечата за миг-два като странна начупена мълния – дивната възхитителна геометрия на вълшебните двери към Небесата.“ О, наистина през летните месеци, в планината, ще се случат необикновени неща, които никак няма да изглеждат интересни на любителите на сложни интриги. Интригите в романа са чисто духовни, разговарят не толкова скучаещите герои, а техните души, в които са се натрупали отчуждение, страх, тревога, съмнения, но и надежди, желания… Това, разбира се, не означава, че образите не са плътни, убедителни, че диалозите не искрят от елегантни обрати, че промените в „дома на спокойствието“ не са отлично обосновани психологически.

            Отшелника пише своите книги, подобно на самия Пекунов. В това отношение автобиографичното естествено присъства и в този текст. Когато разказва как Небето му диктува, как дири активното общуване с Бога, той ни е познат от предишните книги на белетриста. И все пак Наум Спасов – няма нищо случайно в името на този човек (темата за Спасов – Спасителя отново присъства в текста) е един от четиримата, които са можели „да отприщят злото в себе си“: „Ако прехвърляш мост към ближния, ако му подаваш любов, реката ще е добра за теб и ще ти носи добро. Ако постъпваш наопаки, тя ще ти донесе зло…“ Вярата в Божественото не изключва правото, задължението да направиш своя избор. Крайно лаконично Васил Пекунов ни превежда през възможностите за избор на всеки от героите, прониква дълбоко в съзнанието им и свързва техните решения с уроците на епохата. Може би именно защото отлично познава природата на Злото, той предпочита да ни разкрива пътя към Доброто. И всеки от неговите герои мъчително поема по този път, за да остане радостта навеки след тях. В рамките на двестате страници на романа те се опознават помежду си, нещо повече, успяват да се разберат, да си простят взаимно, да се подпомогнат.

            Но най-важното, разбира се, е че „Да върнеш лятото“ е роман за една късна, изключително красива любов, възникнала сред вековната прелест на Природата, за трудното и необратимо сближаване между Наум и Катя, за физическото привличане на телата и за единението на душите, за изгрялата в очите светлина, за блаженството от безметежното щастие. В един такъв момент на пълно сливане в съзнанието на Отшелника изникват завещаните от майка Тереза слова, че „ако нямаме мир, то е, защото сме забравили, че принадлежим един на друг“. Писателят продължава и по-нататък: „Дали ако всеки от нас би могъл да съзре лика на Бога в своя съсед, смятаме ли, че тогава ще имаме нужда от танкове и от генерали“. И любовната история се превръща в нещо много по-значително, универсално, да стигнеш до прозрението на Виктор Юго, че „да обичаш някого, означава да съзреш лицето на Бог“.

            Никога досега в книгите си Васил Пекунов не е бил толкова силно изповеден, с толкова отворено сърце за простите човешки изпитания и чувства. Затова няма как да не се почувстваме омагьосани от откритията в новото му духовно приключение. Ще очакваме от него все по-зрели и по-вдъхновени озарения, породени за вечен живот от мъдростта на Великите Учители, чиито верен ученик и последовател е той.

                                                                      

Георги Цанков

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: