Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

За властта и за търпението

16.11.2017

От Огнян Стамболиев

 За властта и за търпението

Огнян Стамболиев

      Това наше безгранично търпение стана наистина пословично. Опитвам се да си го обясня като неосъзната тактика и стратегия, наследена още от годините на турското робство, пардон, „присъствие”!, когато излиза и страшната поговорка: „Преклонена главица сабя не я сече!”. Но мисля, че това е един от големите, ако не и главният наш недостатък. Да търпим, да чакаме някой друг да ни събуди, да вдигне глас, да ни защити, да направи нещо вместо нас.

     Дългият ни исторически път – трите робства: два века византийско, петстотин години турско, 45 години съветско и освен това: вечният груб натиск на „великите” сили, липсата на аристокрация и буржоазия, на църква като католическата, която да е алтернатива на държавата, а не като православната, подчинена на царя – всичко това ни научи да се примиряваме със Злото. Превърнахме сe в нещо като мазохисти, хора, които обичат да страдат и да бъдат мачкани. Дори не гласувахме нормално. Изпуснахме още един шанс да променим нещата. А и изборите бяха до голяма степен манипулирани от ГЕРБ, тази  престъпна  Групировка за Експресно Разграбване на България.

 Да, за нас злото е вече нещо неизтребимо,  неизбежно, ако не бъде  победено от друго, още по- голямо зло.

      Всъщност, търпението не е българско изобретение, то е наследство от една предълга азиатска традиция. Има една стара поговорка: „Мъглата може да бъде по- силна от мълнията”. Тя не удря и изгаря като мълнията, но може да се разпростре плътно и навсякъде, да ни покрие изцяло, да ни доведе от пълно отчаяние...

     Фразата, която си повтаряме всеки ден, като за наше успокоение или примирение: „В България нищо не върви. Скоро нищо няма да се промени, ами да си налягаме парцалите, че може да има и по- лошо!” Да, какво по- лошо от това? Да станем още по- бедни и нещастни, каквито сме сега? Да продължим да търпим властта на една група от алчни и безскрупулни натрапници- лумпени, които  се самоназначават, за да властват, да крадат, да съсипват страната ни?  И при това най- цинично да твърдят, че работели за България, за народа.

     Преди време преведох от италианското списание „L, Epoca” едно интервю на великия румънски французин, „бащата на Театъра на Абсурда, Йожен Йонеско / 1909 -  1994 /. В него една мисъл силно ме впечатли: „ Политиците са обикновено хора, които не са способни да вършат нищо полезно, за разлика от производителите на материални блага или творците. Те са просто ненужни и вредни!”.

      Да, това е самата истина, с много редки изключения, през тези изгубени години, сме имали твърде малко полезни и честни политик, които да заслужават  уважение и благодарност за делата си. Които да не лъжат, да не демагогстват като Б. Б.

     За съжаление, не върви не само вътрешната, но и външната ни политика. Вече години наред нашите политици са в една страхлива, васална позиция, за разлика от унгарците, поляците, австрийците и другите народи в Европа. Преди бяха под крилото на Кремъл, сега се люшкат между Вашингтон, Брюксел и Анкара и не могат да защитят националните ни интереси. И някои чужди политици разбраха това и започнаха направо да се гаврят с нас.

    И макар да се водим за „европейска демокрация” ние сме в положението на полудиктатура, която нагло ни налага ГЕРБ. При това, придружена и с цензура. Тя стигна дори до Народното събрание! Като в първите месеци след Девети септември. Срамно и позорно за страна от ЕС. А диктаторите виреят, както писа кубинския класик Алехо Карпентиер / 1904 – 1980/ единствено в страни, където: робството е имало дълга традиция, населението е по принцип пасивно, индиферентно към историята, политиката, идеологиите...

     Но диктатурите имат и едно парадоксално предимство. Особено в обществата, които са били предимно селски. В тях длъжността „държавен чиновник” е на голяма почит, силно желана от всички. Да получаваш пари, без много да се трудиш и да имаш качествата за длъжността, това е мечтата на нашите несменяеми политици и управляващи, пред които няма пречки дори когато крадат на едро и съсипват държавата. За тях няма и мандатност, те пожизнено са „абонирани” за властта и, както се видя, неуязвими пред съда. В северната ни съседка десетки хиляди излязоха на улицата, за да протестират срещу корупцията и лошите закони, а ние спим и чакаме. Румънският модел у нас, въпреки желанието на народа, все още не може да се осъществи. И как ще се осъществи след като тези, които трябва да го приложат, всъщност са за съда. А вижте северните ни съседи – те вече не търпят и излизат на улицата!

 

     Да, ние сме просто един прекалено пасивен и скептичен народ. Чудесата при нас рядко издържат повече от три дни, както е в поговорката.  Говорим и се възмущаваме от неправдите по кафенетата и пейките / преди го правехме преди от страх в кухните/, но когато трябва да заемем позиция и да направим нещо решително, все чакаме да го стори някой друг. Чакаме чудото! Чакаме нещо отгоре, както се случва в древногръцките пиеси –  финалната поява на „Deus ex Machina или „Бог от механизъм”, слязъл неочаквано от Небето, за да разреши конфликта. Защото през последните сто и петдесет години и трите големи промени у  нас – Освобождението, преврата от Девети и  този от Десети – се извършиха не от самите нас, както би трябвало, а от външни, чужди сили. Затова и простотията, и бедността ни държат вече трето десетилетие. И започнахме и да се стопяваме като народ. Бяхме 9 милиона, сега сме 6, а след двайсетина години колко ли ще бъдем?

    Очакват ни още по- тежки дни. Заради некадърността на нашите управници през последните десет години нарасна в пъти държавният ни дълг / ще го изплащат и нашите праправнуци!/, съсипа се енергетиката. А бяхме „енергийния лъв на Балканите”. Сега премиерът реши самоволно, че не трябвало да черпим природна газ от нашата акватория в Черно море, докато румънците вече започнаха да го правят!  Земеделието и промишлеността едва кретат, културата, просветата са в немилост. Според някоя си Менда учените от БАН били „просяци”, защото не искали да бъдат със заплати като на метачките  по улиците и имали нужда от средства за работата си! Със заплати на метачки са и артистите в страната, дори и прославените в цял свят виртуози от оркестъра „Софийски солисти”! Започна ново повишение на цените,  продължават фалитите  на малките и средните фирми. Очакват ни само лоши  неща, а управляващите твърдят небивалици, че имало „растеж” и  „напредък”?!  И, наистина, докога ще търпим всичко това? 

Стара поговорка гласи: „Несъпротивлението към злото скоро се превръща в част от самото зло”.

И накрая ще попитам: Защо нашата интелигенция мълчи? Нашите писатели, артисти, музикант? Нима те живеят добре/ като изключим някои дежурни продажници на властта/. Защо не поведат та от стадо да се превърне в армия?

 

Б.А. Наскоро преведох сборник със стихове и есета на голямата румънска и световна поетеса Ана Бландиана / род. 1942/. Особено ми допадна един фрагмент, който е близък до темата на този текст:

„Протестирам!”, искаше да извика рибата, която се гърчеше безпомощно на сушата. Но като се замисли, си спомни, че рибите са неми, просто не могат нито да викат, нито да говорят!”  А ние, риби ли сме или...

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: