Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Най-новите стихове на Георги Константинов в книга

12.11.2017

"Неделен човек" търси повече човечност в самотата сред делничните хора

 
ИЗ НОВАТА СТИХОСБИРКА НА ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

"НЕДЕЛЕН ЧОВЕК"

 

 

АЗ И МОЯТА

САМОДЕЛНА ЛОДКА

 

В морето от различни времена,

почти незрима

сред вълни големи,

люлее разпокъсани платна

и лодката на мойто лично време.

 

Тя помни гордостта на 20-ти век –

последните салюти на войната,

Гагарин, Елвис, Шолохов, Стайнбек,

Айнщайн и Чаплин,

стъпки по Луната...

 

Тя носи белези от бурни ветрове –

ту ледено-студени, ту горещи...

Но плава днес

към нови брегове,

към нов свят от несигурни надежди...

 

21-ви век шуми със млада страст

и блъска мойта лодка самоделна...

Но аз, туземецът,

се взирам вече в Марс

и търпеливо слушам хеви метъл.

 

Там нейде тътне джихадистки взрив,

но няма да уплаши мойта лодка.

Векът е млад. Аз втори век съм жив.

Аз всъщност плавам вече

два живота.

 

Светът изрича нови имена.

И с ясен ум гадае

звездната загадка...

А мойта лодка с разпокъсани платна

все тъй ще плава

между времената.

 

Януари 2016

 

 

ВСЕ ТОЗИ ПЪРВИ СНЯГ...

...И вървим

по пътека от златни листа.

А гората над нас е

сребърнобяла.

Първи сняг ни повежда

отвъд есента.

Първи сняг - като първа любов...

И първа раздяла...

 

Нещо почна с целувка

и свърши със сняг.

нещо почна със есен

и стигна до зима.

И усещам - изстива

твоят трепетен смях.

И стопена снежинка

под клепача ти има.

 

Белотата се сипе

без шум и без глас

и студена завеса

помежду ни извезва...

Първи сняг от години

вали между нас.

Ала златният спомен

все не изчезва.

 

Ноември 2016

 

 

СВОБОДАТА 

КАТО НАКАЗАНИЕ

 

На плочника скимти 
домашно коте, 
изхвърлено среднощ пред входа... 
То вече е свободно, но бездомно... 
Без топло легълце под радиатора. 
Без мляко във паничката. 
Без хорска ласка. 
Скимти отвън, защото е виновно: 
до кръв стопанската одраска, 
събра покривката 
и счупи каната с вода... 
Скимти отчаяно, защото го очаква 
голямата и страшна 
свобода. 
То може до насита да лудува, 
да скита между къщите навред... 
Но също и свободно 
да студува 
и гладува 
или да рови в кофите за смет... 
Човеците, 
дори когато са виновни, 
затвора си приемат за беда. 
А котето тъгува за затвора си. 
Скимти отвън, 
наказано със свобода. 

2017 


                                                                                        

 

ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА

ХРИСТО ФОТЕВ

 

Морето ми дойде до гуша.

Сирени ме омайват

с милващ глас.

Но няма да се върна

на спасителната суша.

Дори си пея:

„Морякът удавник съм аз!”

Пиянска песен.

Но по-пияни са вълните,

с които мъжки се сдружих.

 

И предпочитам

ударите им открити,

отколкото

да ръждавея

в пристан тих.

 

Тук искам да съм –

 волен, независим.

Пленен единствено

от синева.

Безбрежно да прелитат мойте мисли.

Да имам своя

развълнувана съдба...

 

 

И нейде там – в прибоя баладичен -

гласа на Христо

чувам пак сега:

 „Морето само живите обича.

А мъртвите изхвърля на брега...”

 

Приятелю, завиждам

на съдбата твоя...

Аз стигнах само до прибоя...

 

Март 2016

 

 

ЦЯЛО ЧУДО

 

Светла и безоблачна любов

съществува

само в нечия фантазия.

Помежду ни има

цял рояк

неизговорени думи

и слепи искрици

неприязън.

Но пак сме трепетно заедно –

днес и тук.

 

Цяло чудо е, че не можем

един без друг.

 

2015

                                     

 

  КАТО СНЯГ     

                 На проф. Златимир Коларов

 

Това, което преживял съм,

това, което съм написал,

Навярно като сняг

ще се стопи във вечността...

 

Понякога си казвам,

че животът е безсмислен.

Ала едва ли има смисъл

и в смъртта.

 

А може би вселенски разум,

там, отгоре,

редува раждане и смърт,

прослава и забрава,

мрак и светлина...

 

Дори така да е –

това, което

на земята се повтори,

ще има вече

други имена...

 

 

 ВУЛКАН

 

На какво ли прилича вулкан,

гледан от Космоса?

 

Искряща факла в земната нощ –

вместо изгрев?

 

Фонтан от виолетова кръв,

бликащ от сърцето на Земята -

като планетен инфаркт?

 

Пиратски бунт

на огромния син кораб

и – йо-хо-хо! –

всичко

да започне отначало?

 

Красива феерия?

Планетарно забавно шоу?

 

Хъм... Аз съм обикновен

земен човек.

Не съм летял в космоса.

И не съм любител

на екстравагантните пейзажи.

 

Единственото което знам е,

че всеки вулкан на Земята

е страховито и безмислено

бедствие...

 

Не ми се гледат вулкани...

Я по-добре да отида

да полея дръвчетата

в село Дрен.

 

2015

 

 

ЗЕЛЕНА САМОТА

 

                   В памет на баба Лушка

 

Студът, студът обра черешата –

през март, на ранни цветове.

Видях я с тънък лед облечена,

наместо с млади плодове.

 

Ще стане скоро тя разлистена,

зелена – като пролетта...

Но как ли ще намери смисъла

безплодно

да шуми с листа?

 

Отново ще лудува с ветрища,

ще вярва на пръстта докрай,

но няма да е розовееща,

и червенееща през май.

 

Препълнени с череши кошници

под нея няма да пламтят.

И селските крадливи косове

плода и няма да кълват.

 

Черешата ще страда, милата,

в зелената си самота...

 

Но знам, че скрила е червилото

за следващата пролет тя.

 

 

 

НЕДЕЛЕН ЧОВЕК

 

Утро с дъх на кафе. Там пиано звучи.

Тук неделна пералня усърдно бучи.

Аз над вчерашен вестник съм свел рамене...

„Мой дом – моя крепост” – в неделя поне.

 

Днес не бързам за никъде. Не закусвам на крак.

И не тичам да хвана автобус или влак.

Имам време за книга, за TV сериал.

Или даже за хубав семеен скандал...

 

Ще отвърна на всички писма в интернет.

Може би ще напиша друг някой куплет...

Или сам ще побродя из парка зелен...

Имам време за всичко в неделния ден!

 

Ще си върна усмивката, хумора лек.

И ще стана приятен

неделен човек...

 

Докогато будилникът пак позвъни

и сърдит понеделник ми викне: „Стани!”.

И отново ще хукна по някакви стълби,

ще се блъскам за хляба с лакти и зъби,

 

ще ругая в ума си там разни водачи,

мафиоти и други държавни гризачи...

А пък аз ще се трудя, каквото умея,

със едничката цел – да оцелея...

 

Та след седмица само, ако имам късмет,

пак ще стана приятен

неделен човек.

 

2016

 

 

         

ГРАНИЧНА БРАЗДА

                       На моя братовчед Румен

 

Коварното време е сменяло често

горещите граници

на мойта държава.

И аз, пряк потомък на бежанци, усещам

как мойта родова книга

лист по лист

избледнява...

 

Там кой бил търговец, кой - учител по музика,

kой бил комита,  кой - главен войвода...

Вървели предците ми

край Вардар и Струмица

и търсели път към земята свободна.

 

Браздата гранична извивала змийски...

Те търсели родния край

сред безкрая...

Боли ме, че малко познавам предците си -

туй значи, че малко за себе си зная...

 

Онази гранична бразда

едва мержелее

в дълбоката рана на фамилната памет...

Аз даже не зная по-точно къде е...

Всъщност нашата кръв

граница няма.

 

2016

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: