Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Д-р Жельо Желев за "16-та република"

06.11.2017

Финалът на книгата

 

Д-р Желю Желев за „16-та република“

– Другата грешка е, че не осъдихме Тодор Живков, Политбюро, ЦК на БКП и пленума за държавна измяна и национално предателство. През 1963 г. на секретен пленум се обсъжда въпросът как България да бъде направена 16-а република на СССР. Всички документи за това са запазени. Те са имали съзнанието, че това, което вършат, е криминално престъпление и затова си гласуват – никой никъде да не разгласява решението им.
Пращат специално писмо до ЦК на КПСС, официално до Хрушчов и до парламента на СССР, с което молят да бъде присъединена България като 16-та република на СССР. Десет години по-късно, през 1973-та, по времето на Брежнев, отново правят пленум по същия въпрос. И пак изпращат писма до Москва. Чест прави на Драгомир Драганов, че измъкна тази информация и я публикува.
– И какво направихте вие с нея?

– Ами, вместо да търсим отговорност от Живков за национално предателство, в Народното събрание се роди глупашка идея – да го викаме да говори пред депутатите. Слава богу, не стана, но тогава беше пропуснат този шанс. По-късно, вече като държавен глава, избран от ВНС, аз се опитах да задвижа въпроса. Три месеца след избора на Мартин Гунев за главен прокурор, междувременно срещу Живков вече бе тръгнал кокошкарският процес, го поканих на разговор. Казах му: „Г-н Гунев, какъв е този процес, дето цяла България се смее? Съдите Живков за дребни привилегийки, а не взимате предвид двата секретни пленума на ЦК на БКП, с които се иска присъединяването на България като 16-та република на СССР! Това е класически пример за държавна измяна и национално предателство! При това, всичко е великолепно документирано, няма нужда да се търсят други аргументи“.
Той се засуети: „Ама Живков е държавен глава, не знам дали може да се съди за това, за мен това е много тежка работа, не съм готов за нея“. „Тогава какво ще правите?“ „Ами, ако трябва, ще си подам оставката“. И си тръгна. След три дни ми донесе оставката си. Приех я.
Така за втори път пропуснахме великолепна възможност Живков да бъде осъден, при това с тежка присъда, за- щото това е най-голямото предателство. Разбира се, нямаше да го държа дълго в затвора. Две-три години и да си излиза – никой не иска да изтезава старче, което гони 80-те.
– Но това означава и осъждане на БКП?

– Разбира се! Осъждането на компартията откриваше пътя конституционно да забраним БКП. Както направиха руснаците година след нас – при неуспешния опит за преврат на 19 август 1991 г. на Елцин. После те си направиха не една, две компартии, но осъждането и разпускането на КПСС имаше колосално значение – морално, политическо.
Ако и ние бяхме направили същото – процесите на демократизация щяха да се тласнат много по-бързо навред. Социалдемократите щяха да си направят една  стабилна партия, комунистите щяха да си оформят 2–3 малки формации, които нямаше да имат особено значение.

Номенклатурата, след като е осъдена, щеше да остане, извън тези структури. И щеше да се получи едно здраво, жизнено и смислено ляво пространство. Това щеше да оказва натиск върху десницата и тя, ще не ще, щеше да върви напред. Желю Желев. СДС носи огромна вина за провала на прехода.

Интервю на Валерия Велева с Желю Желев. – В. „Труд“, 5 ноември 2009 г., бр. 303.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: