Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Съкровището от Равногор е показано в Лувъра

06.11.2017 1

Из новата книга на Румен Стоичков "Сърце на длан"

          

По време на турското иго в околностите на едно приказно място живял Дядо Дечо. Честолюбив и свободолюбив бил, около него се въртяло селото – казва местна легенда. И когато някой враг пристъпвал наблизо или вършил зулуми – незабавно бивал убит. Още повече, че мястото било хубаво за живеене – във високото, но сред равна гора. Затова го нарекли Равногор. До 1934 г. съществува на картата на България с турското си име Ясъ кория, сиреч – същото, равна гора.

Равногор се е подслонило в северните склонове на Западните Родопи, на 1350 метра надморска височина. Там, където, според едно изследване на НАСА, въздухът е екологично най-чист на Балканския полуостров. До София са 160 км, на 60 км е Пловдив, на 44 км – областният град Пазарджик. 16 км е разстоянието до гр. Брацигово, който е общинският център и до който пътят е сравнително добър. Минава се, разбира се, през отстоящото на 12 км по-надолу с. Розово, а на 5 км се намира прочутият в региона курорт Атолука. В съседство са селата Фотиново (на 15 км) и Нова махала (на 17 км), към които друмът е черен, макар да се води асфалтиран и републикански. “При предишни мандати все обещаваха да го оправят. Защото това е и един от начините за спасението ни“, вметва кметът Нейчо Коланев. – Да станем преминаващо село, да се съживи, да спират тук, да купуват...“

Къщите в Равногор са разположени на въпросното равно място, обградени отвсякъде от гора, предимно смърч и бял бор. Първите от тях са вдигнати от двама братя, дошли от Горненските села, нейде от Хасковския регион, казва преданието. Знае се, че годината на първото заселване е 1777-а, изписана и на емблемата на селището.  Някога то е било доста голямо, когато жителите му са били към 4800. Пълни са били домовете, обитавани днес от не повече от 500 души, през лятото – към 700. Препитание има за 40-на - в Горското стопанство, Разсадника, Мандрата, Дърводелския цех, по програми на временната заетост. И дотам. Останалите са вписани в графата на безработицата или на отколешното несигурно оцеляване – да произвеждат картофи или да потърсят спасение в околните градове. До почти всички обаче общественият транспорт е закрит и „все едно сме откъснати от света“, проронва ми възрастна жена. Около 50-на крави допълват картината на оцеляването на намаляващите жители...

Миграцията, разбира се, е една от причините през 2008 г. да бъде закрито Основното училище „Отец Паисий“, чията сграда се руши, оставена на произвола на времето. Тя е на два етажа, голяма, с намиращи се до нея игрища с тревни площи, столова, спомен за някогашна глъч. Детската градина също не функционира, а за опазваната й сграда съществува идея да се превърне в дом за възрастни хора, спасена по европейска програма в тази посока. Съществува и постройка на килимарски цех, която носи надежда, че все някой ще я закупи и поддържа, за каквото и да било...

Две реки се прокрадват през землището, граничещо с язовир Антонивановци. Равногорска, която се влива в Баташки язовир. И р.  Баташка, която извира от Баташки снежник. Надничащите наоколо върхове, а и местностите около тях, са Св. Неделя, Санджак, Бекови скали, Мечкарско дере, Трендафилова ливада, Червената скала, където някога турците убили две момичета, защитаващи вярата си. И от тяхната кръв цялата скала почервеняла. Там някъде, във високото, съществува и около 300 метров лифт, който чака новото си преоткриване за зимен туризъм. Къщи за гости има няколко, Равногорски хан е един от пристаните, създаден по европрограми. Стига някой да дойде из тия родопски предели – където има и останки от двайсетина тракийски могили, и от римски друмища, и гордост, че Равногорското съкровище е показвано в Лувъра.

Висок дувар, граден по турско време, обгражда църквата „Св. Петър и Павел“, посочва ми го Руска Томова. Самият храм обаче е от 1880 г, а вътрешността му крие само два стенописа и оригиналния иконостас. Няколко параклиса са изградени в землището - „Св. Елена“ е край едноименния връх, а влизането в селото означава преминаване край „Св. Неделя“, изграден с пари на дарители и свързан със заселването на селото. Указва го табела, закриляна от голям кръст, на който пише „Бог да пази България“. По пътя към двете Бекови скали, които са на 3 км отстояние, се минава покрай параклиса „Св. Илия“, край който се чества Илинден. Празникът на Равногор е на Петровден, а сред обичаните е ноемврийският Празник на картофа. Преди години се е правила Донаборна вечер за влизащите в казармата, днес е заменен с тридневен Празник на младостта, който обикновено е в края на месец юли.

Читалището в Равногор е основано през 1909 г. и носи името „23 април 1876 година“. То, разбира се, подсказва за още една гордост на жителите – участието в Априлското въстание. Пред сградата е поставен паметник на поп Ангел Сандъкчиев, председател на тайния революционния комитет, в чиято къща са се събирали поборниците за свобода. На гърба на паметника са изписани имената на 15 членове на комитета. Граден е също войнишки паметник за загиналите в Балканската война, издигнат е и друг, припомнящ имената на убити партизани.

Какво още ли? В землището на Равногор е едно от находищата в България на Стояново лютиче – защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Част от красотата на селцето, в което някога е живял Дядо Дечо, легендарният закрилник....

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  07.11.2017 15:59 | #1

Равногор е магическо място! Класическата красота на Родопите! Природата е незаменима. Равногор ще остане завинаги в сърцата ни с най-прекрасните спомени.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: