Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Яна Язова - енигма, фатализъм и реалност

23.10.2017

     

    В топлия есенен късен следобед улиците на града бяха изпълнени с хора. Невидима радост се носеше наоколо. Октомври приветстваше слънцето и все още не му се щеше да го пусне да си върви. Наближаваше пет и половина. Точно в този час започна и творческата вечер „Яна Язова – енигма, реалност и фатализъм” в залата на Славянското дружество. Едно гостоприемно място, отворило вратите си за националния литературен маратон предприет от Юлий Йорданов автора на книгата “Съдба, прободена от перото”. Тук на ъгъла на “Раковска” и “Славянска” беше мястото на събитието. А то наистина се оказа събитие!

Неуморният Юлий Йорданов - литературен критик, изследовател и радетел за опазване на литературната ни памет - с упоритостта на маратонец бе пристигнал днес, за да ни разкаже отново за блестящата поетеса и красива жена с нерадостна съдба - Люба Ганчева, известна на обществеността с псевдонима Яна Язова.

Самият той бе нарекъл националната си обиколка маратон. Целта му е да извърви пътищата на Яна Язова, от родното място - гр. Лом и да мине през всички градове и места, в които тя някога е имала четения. И е вдигала на крака публиката, под нестихващи аплодисменти.

Юлий Йорданов се решава на това благородно дело, когато вижда, че за 105-та годишнина на Яна Язова обществеността мълчи. А младите нищо не знаят за тази толкова даровита авторка.

Той вече е написал книгата за Яна Язова “Съдба, прободена от перото” и сега е библиографска рядкост. Сега подготвя второ допълнено издание. Едно задълбочено изследване на буреносния живот и творчество на трагично и ненавременно отишла си от този свят поетеса.

С творческата вечер Йорданов гостуваше за втори път в София и надявам се, не за последен. Защото и тази вечер времето не стигна за всичко, което публиката искаше да чуе, и което авторът искаше да каже.

Водещият на вечерта поетът Драгомир Шопов ни запозна с творчеството на Юлий Йорданов - член на СБП и председател на Дружество “Будители” в област Монтана. Шопов бе максимално кратък, за да остави повече време на автора, знаейки колко обаятелен оратор е той.

Творческата вечер започна с поезия. Стихотворението “Циганка” прикова вниманието на присъстващите, а след него последваха и други, прочетени с чувство от ценителката на стойностната литература Диана Симеонова.

 

ЦИГАНКА

Парцали и клечки по пътя събирам.

По вратите хлопам, изпросвам си хлеб.

Кучетата цял ден с тояги забирам,

а нощем се връщам във своя вертеп —

 

където пияните просяци хъркат;

крадците си мръсните кражби делят;

убийци кръвта от ръцете си търкат

и старци безсънни и болни лежат.

 

И щом се изтегна на сламата, в смрадни,

окаляни дрипи, сънят ми надвий.

Сънувам аз царски трапези за гладни,

че в сърма и злато пируваме ний.

 

Пияните просяци принцове стават,

убийците — с чисти и светли лица.

Просякини в коприна блюдата подават

и песните бликват из волни сърца...

 

И псуват и блъскат... Сънят ми отлита.

Разсъмва се, тръгнали мои царе;

сянка след сянка, във дрипи обвита,

за своето царство — и в тинята мре.

 

Торбата си грабвам, след тях се повличам,

по вратните прося и сбирам парцали.

Боклуците ровя и в унес надничам

и в замъчни кули и в светнали зали.

 

С бирени, с цветни стъкла украсявам

коса си и грея с брилянтна роса,

дълбоко замислена, на смет застоявам:

аз чакам царе да ми паднат пред трона.

 

Когато Юлий Йорданов започна да говори, въздухът в залата затрептя. С артистичност, подобаващ тембър и ерудираност той ни накара да станем част от съдбата на изпепелената като комета неимоверно талантлива писателка и поетеса - Яна Язова. И наистина имаше всичко в тази беседа: и енигма, и фатализъм, и реалност! Без да задълбава в пикантното, авторът ни пренесе във времето, в което е родена Яна, раснала и развивала божия си дар. Последваха думи за спътника в живота ѝ, проф. Александър Балабанов, за успехите ѝ на литературното поприще у нас и в чужбина, за красотата  ѝ, за любовта ѝ, за семейството ѝ. А най-интересното бяха съвсем новите факти от живота на Язова, за които Юлий Йорданов е стигнал дори до спор със специалистите от БАН, като е спечелил спора, доказвайки правотата си с документи. Тук авторът каза: “Ако някога се разболея от силикоза, ще е от прахта, изгълтана от планината документи, които прехвърлих и обработих, за да открия нови факти за моята видна съгражданка.” И за този къртовски труд той получава заслужена награда, успява да разгадае коя е родната къща на Яна и точната дата на нейното рождение.

“Поетеса от световна величина, а няма и следа, че е живяла. И гробът ѝ не се знае...” Ето тази несправедливост иска да поправи Юлий Йорданов, посвещавайки делото си в името на Яна Язова.

Подготвен блестящо, с факти, снимки и документи, не на последно място и с невероятния си талант да пленява публиката, авторът ни остави безмълвни и просълзени от трагичната съдба на една блестяла с ум, чар, талант и красота Поетеса.

Искаше ми се беседата да продължи. Вярвам, че същото са искали и останалите в залата, но всяко нещо има край!

В тази мека софийска вечер само на стотина метра от къщата на “Раковска”, в която е живяла и умира от неизяснена смърт Яна Язова, ние се потопихме в нейния свят. И беше вълшебно...

А навън небето бе станало мастилено синьо. Дърветата светеха златни под уличните лампи. Множеството не бе намаляло. Май всички бяха се устремили по стъпките на Яна Язова!? Правеха го без да знаят. А жените, бяха по-красиви от всякога!

Юлия ДИВИЗИЕВА

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Да откриеш престъпление в смеха и усмивката

Атанас Згалевски - колажи от живота му

Яворов и демоните на българския дух

София, "Улица Московска"