Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Целуни магарето

22.10.2017

Нов роман от Стати Димитров, изключително неподходящ за безбожници

 

 

Събитията обхождат Обетованата земя, следвайки тайния Господен план, недостъпен за догматични тълкувания. Властта на Небесния повелител е застрашена от Брата му и той намисля да я направи недосегаема до края на времето. Обстоятелствата налагат да въдвори сина си на земята, Исус обаче не знае, че ще спасява хората, нито пък иска да се жертва за тях. Вътрешната му съпротива е яростна, но след драматични колебания изпълнява височайшите заповеди.
Голгота е единствената възможност да се превърне в Спасител и да се възнесе. Истинската си мисия Христос ще осъществи в Царството на Отца си, но нещата се объркват и ходът на земните и вселенски работи придобива апокалиптичен характер. Неповитото евангелие описва премеждията на Исус и отваря врати към скритите Господни безпокойства.
Целуваме с упование кръста, но не правим същото с магарето, което Христос яздеше на влизане в Йерусалим. Клетото животно пристъпи с почести в Новия завет и въведе Сина божий в житието му на Страдалец и Спасител, но остана вързано на празна ясла. Дойде време да разгърнем вярата си в нейната пълнота и да целунем святото евангелско магаре, бяло като хляба ни. Аз ще го сторя пръв, последвайте ме.
Книгата е изключително неподходяща за безбожници.

 

 

@

     ГЛЕДАХА ГО ОТВСЯКЪДЕ – възрадвано, благоговейно, отдадено, томително. Вървя изправен до мястото си за сядане, макар кракът да го наболяваше. Робата му се посука около тялото, правейки походката му спъната, но той се усмихваше и стъпваше гладко, сякаш ходи по вода. Отпусна се с цялата си тежест върху небесния трон и съжали, че го стори прибързано. Заболя го, беше затиснал топките си, но нямаше как да поправи грешката си, без да се издаде. Отпусна се в богоугодно съзерцание на своето войнство. Не беше оставал сам от незапомнени времена, в небесните му владения открай време пърхаха с криле неизброими ангели - сладкогласни и венцехвалещи.

    „Поради милосърдието си предизвиках голямо стълпотворение около мен – рече си, мълком, сякаш се боеше да не го чуят. – Изтървах им края на разните кръгове, обръчи и други фигурални обозначения за довереност и приближение. Принуден бях да ги прилаская, когато Брата ми се опълчи. Иначе щяха да ми обърнат гръб и да вземат неговата страна. Налагаше се да ги разположа в  боголюбивата си търпимост.

    Въпреки великодушието ми към тях, Падналия, когото основателно наричам Пропадналия, помами с лъстиви обещания голям брой от моите служители. Двеста милиона според Енох, който на Шестото небе среща григориите, небесни войни, предвождани от Княза им Сатанаил. Направиха ми услуга, тръгвайки подире му. Как щях да изхраня толкова гърла? Да им намеря място под слънцето? Небесните ми владения и без това са пренаселени, едва смогвам да обгрижа сегашната бройка.”

   Откъм чатала му се надигна болезнена тръпка, която го правеше неспокоен за дейното внимание на неизброимите небесни помазаници. Ако за миг отвърнеха очи от него, щеше да се размърда, да се намести, да се освободи от неприятното усещане. Но не го правеха, за тях беше въпрос на живот и смърт да го попиват с очите си. Идеше му понякога да ги напъди извън своята търпимост, но беше състрадателен, допускаше ги в личното си пространство.

   „Щатът на триадите се разду като пикочния мехур на Вселената, положението стана неудържимо –  отбеляза Вседържателя. - Как да намеря работа на всички безделници, угодници и хайлази? Ако ги напъдя, ще се обърнат против мен. Времената, обаче, са трудни, трябва да прегледам щатното разписание и длъжностите характеристики на цялото войнство. Ще поискам от шефа на „Небесни ресурси” да направи предложения за съкращения. Стига ме е баламосвал, че доверениците ми не подлежат на санкции.”

    Усмихна се, размърда се едва забележимо, колкото да редуцира натиска върху слабините си. Приближените му го изтълкуваха като насърчение да покажат още по – ревностно благочестието си. Стараеха се да не останат незабелязани, чакаха Всемогъщия да им даде знак, че ги цени, за да се възрадват, разжарвайки светлината край него. Небесните обитатели се отпускаха в благоразположението му всеки път, щом ги обгърнеше с внимание. Господните чинове не допускаха, че по негово благоговение може да ги застигне някое безпокойство.

    Лицето на Небесния разпоредител се отпусна, макар болката от междукрачието му да се беше загнездила като в полог. Яйцата му сякаш бяха разлати върху нагорещен тиган. Усещането го подсети за едно друго страдание, което го споходи в неподходящ момент и стана причина да претупа набързо работата си.

     Сътворението не тръгна както го беше замислил. Още в началото божествената му нога настъпи пирон, най – обикновен пирон, закривен и ръждив. Захвърлен край купищата отпадъци от направата на земните и небесни светове. Стъпалото му забра, трябваше да го налага с билкови отвари, докато гнойта се отцеди от него. Ходеше със сандали, обувките го стягаха, създаваха му неудобства. Цяла седмица си даваше вид, че не усеща болката, но тя го ядеше като червей. Втрисаше го, притъмняваше му пред очите, светлината се замътваше, сякаш попаднала между черупките на запъртък.

    На седмия ден му размина. Даде си почивка. Каквото беше свършил дотогава, му се провиждаше неясно, като през мъгла. Първоначалният замисъл беше съвършен, но някои отклонения можеха да изопачат смисъла му. Сроковете го гонеха, трябваше да въведе обектите в експлоатация. По - нататък щеше да огледа творенията си, да обнови визията им, ако не съответства на модерните тенденции . По хората също имаше какво да се пипне, но ги напъти да се оправят сами. Надари ги с разум, да подобряват собствената си природа.

    „Отдалеч личи, че направата на човеците е паянтова, през пръсти стъкмена – упрекваше се Вселенския. - Трябва да им придам устойчивост срещу неблагоприятните въздействия – вътрешни и външни, да заздравя пригодността им към духовни възлияния. Само да изтлее този огън в слабините ми.”

    В малката зала под трона отекнаха стъпки. Достъп до Върховния повелител през тайника имаше само Шефа на Небесната служба за сигурност, който лично отговаряше за безопасността му. Всесилния включи холограмното си изображение и напусна своето място. Болката заглъхна, топките му се отпуснаха в небесно блаженство. Защо беше избрал да се явява пред небесното войнство в образа на мъж? Можеше да си спести някои неудобства, ако приемеше друга, по – изтънчена форма на сексуална принадлежност. Обеща си да вземе лист и да го разчертае на две половини - в едната щеше да впише плюсовете, в другата минусите, преди да промени сегашното положение.

    Много неща му се насъбраха и това почваше да го изнервя. Откакто се помнеше, всичко лежеше на неговите ръце. Угодниците му прекарваха времето си в песнопения, хвалебствия и възвеличавания на съвършената му любов към небесните поданици. Дебнеха дали върху сияйния му лик няма да се появи невесела бръчка или сянка на потайно съмнение. Посегнеше ли да промени установения ред, щяха да пропищят орталъка, че погазва  правата и свободите им.

    „Крайно време е да подбутна небесното войнство към по – смислени действия, да натоваря с отговорности всички чинове. Също и сина ми! Исус може да ме отмени в някои задължения, но не се сеща, че е дошло време да се залови за работа.”

    Стъпките се притаиха. Вседържателя натисна скрит бутон, престолът се завъртя и му отвори път към тайната зала. Отвън можеха да наблюдават само холограмата с неговото изображение и да се чудат как успява да запази съсредоточието си в една точка, без да променя позицията на божествената си снага. Веавел се убеди, че системата за защита, която ги прави невидими, е включена и се просна в нозете му. Посещението му беше предизвикано от извънредни обстоятелства. Не беше успял да напише доклад, поиска разрешение да говори. Получи го и мина към изложението на фактите с овладян, но емоционално зависим глас:

    - Ваше Първовисочество, знаете с какво усърдие защитавам Вашата сигурност. Службата пресича всички опити, насочени към лична Ви неприкосновеност, към върховната Ви и безусловна власт.

    - С малки изключения – не се стърпя Вседържателя, макар да виждаше, че довереникът му е поставен под голямо напрежение. – Пак ли допуснахте зложелателите на Брата ми да се намъкнат в небесния  дом и да си разиграват коня? Какво  точно се случи?

    - Опит за преврат – стоеше сгънат като дърводелски метър Пазителя на небесната сигурност. – Осуетихме го и успяхме да задържим повечето заговорници. Ако заповядате, ще направя подробно изложение в писмен вид. До довечера ще бъде в ръцете Ви.

 

 

 

    @

    „КОЙТО ЖИВЕЕ НА РЪБА, заема малко място” – рече си Сатанаил и се огледа, преди да се отпусне върху разхлабения стол. Въздухът в механата му се стори по – спарен от друг път, тежки, градобитни облаци с привкус на пържен лук, прокиснало вино и вкоравена мъжка пот висяха над него и слугите му. Висяха като божия закана над препатилите им глави, помръкнали от катадневен запой. „Дълбок зимник” проясняваше само неговото мислене, въвличайки го в мрачните дълбини на стари прегрешения и закъснели прозрения. На младини допусна чувството за справедливост да го подведе, поиска своето и предизвика гнева на Брата си.

    Оповести на Създателя, че в главата му се повъртат творчески намерения, бели като Таворска светлина. Поиска да получи  толкова, колкото му се полага по закон божий – участие като подизпълнител в големия проект на Сътворението. Единокръвният му брат избухна, сякаш го беше настъпил по убодения от пирона крак. Спретна му страхотна разправия, възползва се от положението си на всевластен господар и го прогони по груб и обиден начин от владенията, които считаше за свои. Напъденият цопна право в земната кал, овъргаля се като добиче в нея и зачака първият дъжд да го умие. Слаб беше да се опълчи на Небесния властелин, опита да се върне в благоразположението на Брата си с притворство и хитрост:

     „Всевластния събираше Божия съд, да разисква с членовете му различните основания за по – строго или благосклонно  отношение към човеците. Прилепих се към божиите синове, явили се да отчитат своите дела, превърнах се в тяхно подобие, за да му служа. Приех ролята на обвинител, застанах като прокурор пред Небесния съд - да докладвам за провиненията на людете. Оспорих тяхната лоялност и поставих под съмнение благочестието им, приведох доказателства, че служат на Бог само заради облагите, с които ги дарява. Стоях пред Господа с чисти помисли, в очакването да ме вземе под закрилата си, както правеше с другите ангели.

    Всемилостивия се втренчи в мен, сякаш ме виждаше за първи път и сбърчи вежди. Не ме пита как съм, какво правя, а откъде ида, сякаш бях длъжен да му представя командировъчно, подписано от първосвещеника на Соломоновия храм. Отвърнах благовъзпитано:

    - От обикаляне нагоре – надолу по земята и от ходене насам – натам по нея.

    Понечих да поискам опрощение от Брата си, той ме възпря. Не можел да ме вземе за свой довереник, защото щатът бил зает. Ако се освободяло  място, щял да ме има предвид. Ценял опита ми в земните дела и смятал да се възползва от него.”

    С края на окото си Падналия следеше странника от съседната маса, който пиеше припряно, неразумно, иронично. Сякаш искаше да привлече вниманието му с нещо, което затаява в себе си. Щеше да го сложи на кантара, но първо трябваше да преглътне горчилката от спомена:

    „Брата ми се възползва от мен. Славата му беше почнала да помръква, но Вседържателя укрепи могъществото си за моя сметка. Пръсна сред хората заблудата, че олицетворявам злото, срещу което се бори. Силите на мрака били под мое командване, той владеел светлината. Изгради репутацията си върху някаква епична битка с мен, която никога не се беше водила. Всичките му хрантутници разпространяваха тази лъжа.

    Някой ден аз ще извися престола си над божиите звезди и ще се изравня в славата си със Всевишния бог. Скиптърът ще топли и моята ръка. Впрочем, изобщо не съм лишен от добродетелност и мога да придобия всяко нравствено качество само за минути. Никой не умее по добре от  мен да приласкава човешките души. Подбудител и изкусител е онзи, който сам се овласти и седна върху небесния трон.”

    Гневът му почна да се смирява. Джибровицата, замътена с пелинова отвара, помагаше да се отпусне, да събере краищата на всичките си терзания в една разтеглива сингулярна точка. Принца гледаше на света от ръба на своя живот и си даваше сметка, че светлината и мракът са като два звяра, който нахраниш, той ще надвие. Ако изобщо се сборичкат. Върна се при спокойствието си като тибетски монах, без да хаби обувки в ходене по земята.

    Мъжът от съседната маса продължаваше да пие по своя иносказателен начин. Подобна техника се заучава на специални места и цели да постигне определено внушение. Падналия се развесели, пробутваха му стари номера. Можеше да се обзаложи, че пиячът е на заплата в Небесната служба за сигурност. Момчетата на Веавел не злоупотребяваха с иновациите, още се придържаха към старите инструкции, писани от ръката му. Сигурно, без да подозират, че срамят един твърде изтънчен в интелектуално отношение занаят. Стана и направи първата крачка. Погледна към вратата от изметнати талпи, сякаш се канеше да си тръгне. Агентът се побоя да не го изпусне и го повика:

    - Дошъл съм при теб, назоваващият себе си ангел, когото всички разпознават като демон. Няма да крия, правя го с голяма неохота, но така ми е наредено. Налага се да ме изслушаш, защото повтарям заръката на Бог.

    Падналия се настани на масата му, поръча пиене за двамата и го помоли да си спести конското, което смята да му пробута. Обясни, че познава текста, защото навремето го беше писал с намерението да внуши чувството за вина на отклонилите се от благочестието. Не скри огорчението си, че собствените му деяния бяха тълкувани твърде произволно от Небесния владетел: затвърждавал людете в грехопадението, отнемал им любовта на Бог, отварял пропаст между земята и небето, заличавал образа на Създателя. Брата му първо го напъди, сетне намери лъжовни основания за постъпка си. Божиите помазаници не спираха да повтарят скверните му твърдения.

    - Всеблагия не те е изключил от милостта си, която според мен  не заслужаваш – предложи своята интерпретация тайният агент. – Въпреки твоята открита враждебност, Върховния повелител е готов да отвори небесата за теб. Няма да скрия личното си огорчение от този щедър жест.

    Наредено ми е да ти предам, че твоят единокръвен брат те чака с отворено сърце и желание да сподели с теб своите отговорности. Влез в неговата светлина и приеми да следваш пътя  на добротворството. Твоят опит и способности ще ти осигурят мястото в небесната йерархия, което заслужаваш.

    Всемъдрия пише лично послание до теб, което ще прати по своите дипломатически представители. Съгласи се да обсъдите предложенията му и дай знак, че си закопнял за ангелските песнопения.

    Сатанаил го остави да се изприказва, навремето в Службата за сигурност учеха агентите да си държат езика зад зъбите. Нещата се бяха променили към по – лошо. Подхвърли им един кьорфишек, пръсна малко информационна мъгла, скалъпи фалшиви улики срещу небесните чинове и последва епична бъркотия. Преди разиграваха подобни инсценировки с учебна цел, викаха им активни мероприятия. Сега Службата провидя добре планиран заговор срещу живота и властта на Всемогъщия. Веавел обяви извънредно положение, подложи божиите помазаници на унизителни процедури за изясняване на участието им в метежа, изолира Върховния господар в тайната му вила. Премъдрия реагира на „непосредствената опасност” и разположи военни формирования в подстъпите към Небесната империя.

    „Исках само да напомня за себе си, а Брата ми изпадна в нервна възбуда и взе грешни решения” – заключи Падналия и реши да провери докъде може да го докара. Напълни канчето на сътрапезника си, напълни и своето.

    - До дъно за предстоящата среща с Брата ми – предложи Сатанаил.

    - На екс за вълненията, които ще донесе и на двама ви – агентът предусещаше успешния край на своята мисия, но Падналия го отрезви:

    - Брата ми може да дойде при мен, когато реши. Аз вече ходих при него и не се разбрахме. Ако иска да стигнем до съгласие, трябва да приеме моето гостоприемство.

    Пратеникът блъсна стола и се повлече към вратата от изметнати талпи. Служителите на Падналия скочиха с намерението да го въдворят обратно на мястото му, докато преосмисли своето поведение, но той им направи знак да си гледат пиенето. Осведоми ги, че ще идва делегация от най – високо място и се налага да оправят външния си вид. Протоколът предвиждал да приемат специалните пратеници на друго, достопочтенно място, не в механата.

    - Вземи двама от хората си – обърна се Княза към своя послушник Таймон – и тръгнете към Юдейската пустиня. Преди ездата да ви умори, ще стигнете последните недорасли маслини и спаружени царевици, зад които почват голите пясъци. Напреде си ще видите умалено подобие на вулкан с отрязан връх.

    Върху хълма е разположен внушителен комплекс от бял камък. Отвсякъде го заобикалят дворци за отмора и забавления с изумрудени басейни и зелени градини. Помогнах с каквото можех на Ирод Велики да построи палатите си там, задължен ми е. Да избере коя дворцова сграда е подходяща за преговори с небесните емисари. Предайте му тази торбичка с бисери, Кипро много си пада по лъскавите камъни. Вървете!

    Подчинените му се напътиха в указаната посока, а Сатанаил към мястото, където щеше да изпразни пълния си мехур. Помещението беше закътано и чисто, нито светло, нито тъмно, в него се разпореждаше само нуждата. Облекчи се, но го напъна мисълта за Иполидора и съжали, че я отпрати. Отдели я от себе си по някаква неясна причина, на която се опита да предаде сакрално значение. Доносниците на Веавел слухтяха около него и трябваше да изглежда, че разкара любимата си, защото възнамерява да тръгне на похот срещу Брата си. Не си струваше жертвата, дори да беше вярно.

    Надяваше се да я намери без много усилия, но не успя. Навести сестра й, обиколи всичките й приятелки, никой не беше я виждал от деня, в който я отпрати. Тръгна по кръчми и пазарища, по улични сборища и потайни свърталища – никаква следа от Иполидора. Накрая слезе под моста при скитниците, даде им голямо стъкло с джибровица и приседна. Все нещо бяха видели или чули. Зачака да пийнат, да им се развържат езиците. Проклетниците излязоха държеливи, отиде да донесе втора оканица. Наченаха и нея, но по - уталожено.

    - Тръгнал си подир жена, но си изгубил дирите й – досети се старец с оръфана брада. – Наскоро една красавица с прогизнали очи се качи на парапета, готова да скочи в реката. Спряха я двама мъже, но не с намерението да се възползват от нея, а да запазят живота й. Не знам къде я отведоха.

    Сатанаил сложи една златна пара в старческата ръка и я целуна. Претършува хановете, не я намери, реши да пребърка и публичните домове. Срещна Иполидора в първото място за платена любов. Очите й горяха, разумът й блуждаеше. Разпозна го и се хвърли на врата му. Жената гореше и леденееше едновременно. Вдигна я на ръце и тръгна с нея, никой не се изпречи  да го спре. Отнесе я до своето убежище, настани я в кревата си, пое грижите по нейното оздравяване. Любимата му хълцаше и се опитваше да говори, но думите й се давеха в плач и губеха значението си, преди да стигнат до него. Бършеше сълзите й, усещайки, че и неговите очи овлажняват – нещо, което му се беше случило само веднъж.

    Иполидора го придърпа в постелята си, вкопчи се в него като удавница и не го пусна дни наред. Караше го да я люби непрекъснато, искаше още и още, не го оставаше да си поеме дъх. Сатанаил се учуди на промяната, преди любимата му се отдаваше с изгаряща страст, но бързо се засищаше и уталожена заспиваше в прегръдките му. Сега го изтискваше ненаситно в себе си, сякаш животът й зависеше от поредното изтичане на семенната му течност. Нещо се беше случило с Иполидора, някой й беше въздействал по начин, който я доведе до това влудяващо състояние на незадоволеност.

    „Мъжете, които са я свалили от моста – досети се Падналия. - Само тяхната Служба разполага  с подобни възможности. Агентите на Веавел съвсем са го ударили през просото, вече не подбират средствата, когато искат да ми създадат ядове. Ако можеха, щяха да ме удавят в капка вода.”

    Пови Иполидора в мокър чаршаф и тръгна да търси лечител. Препоръчаха му достопочтения Адап, който обгрижвал с голяма вещина женските оплаквания и болежки. Врачът го накара да опише състоянието на Иполидора, без да пести подробностите. Остана озадачен и колеблив в предположенията си за характера на болестта. Тръгна с него, по пътя го накара да купи телешки черен дроб, пресен, още кървав. Не обясни защо. Сатанаил не го и пита, лечителят му вдъхваше доверие. Завариха любимата му да стене, сгърчена, сякаш нещо я яде отвътре. Лечителят поиска да остане насаме с нея.

    По някое време открехна врата и го помоли да нареже телешкия дроб на дълги ивици. Падналия го стори и пак зачака, изпълнен с тревога и смут. На няколко пъти му притъмнява пред очите, докато лечителят го повика отново. Покани го в стаята и му показа кървавите парчета черен дроб, наредени едно до друго. Върху първото щъкаха неизброимо количество поврътливи малки гадинки, прилични на червейчета с дължина колкото нокът. Втората ивица съдържаше много по – малко от белите паразити, третата беше почти недокосната от тях, а последната - напълно чиста. Врачът му изясни естеството на проблема:

    - Мястото, на което са се настанили белите червейчета е необичайно, те виреят предимно в дебелото черво и снасят яйцата си в отверстието към него. Невъзможно е да попаднат другаде по естествен начин, някой се е погрижил да пресели паразитите, където ще предизвикат по – големи поражения. Заболяването в обичайния си вид е известно като острица.

    Червейчетата са лакоми, една доза семенна течност ги засища за кратко, сетне обръщат глада си към гостоприемника. Жената е страдала, полагайки неимоверни усилия да ги храни, затова е отишла на онова място. Вече е излекувана, умъртвих яйцата с разтвор от оцет и камфор, а червейчетата сами я напуснаха. Иполидора пак ще се върне към предишното си състояние.

    Падналия беше готов да позлати лечителя, да издълбае името му върху скалите на Хеброн, но Адап не поиска нищо. Каза, че получил най - голямата награда за своите умения – горещата му благодарност. Лечителят стисна десницата му и го благослови. Заръча да хвърли в огъня всичко, което беше останало след него. Сатанаил го стори, но преди това пусна неначенатото парче от дроба в буркан и остърга вътре цяла шепа от белите червейчета, които веднага се нахвърлиха да ядат.

    „Ненаситните за слава небесни задници ще разпознаят в сърбежа божията ръка. Сбърканите сластолюбци ще получат моето насърчение за похотливите си увлечения.”

    Любимата му беше заспала, гледа я докато умори очите си. Лицето й беше почнало да се отпуска, да възвръща цвета си. Стана му светло на душата, ръцете го засърбяха за работа. Навремето Брата му издаде лиценз, че има право да върши чудеса, но рядко се възползваше от извънредните си правомощия. Сега случаят беше дълбоко личен, интимно свързан с неговите преживявания. Сам избра начина, по който да изрази вълненията си.

    Нахвърли с въглен върху стената рисунка на мост, преправи някои елементи и потърси восък – да го пренесе върху него. Макетът щеше да му послужи при изграждането на истинския мост. Свещите бяха изгаснали, но Падналия продължи работата си, вътрешното му озарение можеше да освети цял град. Замисълът беше странен, но се надяваше да го осъществи. Искаше да събере в едно изображение видимото и невидимото. Да направи нематериален образ, който да притежава зримост. Ликът на Иполидора трябваше да смайва всеки, който го види.

    До сутринта завърши макета, една централна арка и две по – малки щяха да красят конструкцията на мост. Остана трудната част, да разположи в речното корито плоска скала, чиято повърхност щеше да издълбае сам. Барелефът нямаше да указва някаква конкретна фигура или образ. Неговото отражение във водата щеше да върши това в точно определен момент – когато големият свод нагази реката. Очертаният от арката кръг щеше да стяга, да сгъстява и насища отражението на скалния образ, докато го избистри с чертите на възлюбената му. Портретът щеше да се явява два пъти на ден – сутрин, когато слънцето тръгне по моста и вечер, когато се напъти към дома си.  

    Красотата на Иполидора заслужаваше да радва хората, защото не беше нито божие, нито дяволско творение.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: