Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Свободните пазят принципите, а принципите пазят свободните

14.10.2017 | автор:  Катя Тодорова, Панорама, БНТ

Изпитания на площад „Независимост” - думи за журналистиката

 
Това са думи за журналистиката. Без илюзии.

В сряда бях на площад „Независимост“. Моят курс от Факултета по журналистика беше в оредял състав. Срещнах една от любимите си преподавателки.

Отминаха ни няколко граждани. С безразличие. Сигурно протестът на журналистите им изглеждаше жалък.

Сигурно са прави. Но аз зная, че имаше смисъл. Именно заради кризата на смисъла. Всички пози на храброст са излишни. Нарича се себеуважение.

От личен опит ви казвам. Не е толкова страшно в журналистиката, когато си тръгнеш или те уволнят. Убиват те, когато те обезсмислят. Цената да казваш „не”, често е да те игнорират, да се правят, че не те забелязват, че работата и думите ти нищо не променят, че и да си крещиш в тъмното, няма кой да те чуе.

Един от първите горчиви уроци в журналистиката е, че „никой в този живот не ти обещава справедливост”. Истина е. Но винаги всичко е въпрос на избор. Кой ще бъдеш. Свободата си е лично твоя. Никой не ти я дава, нито ти я гарантира. Тя е всекидневно усилие.

Днес обаче трябва да признаем, че медиите отгледаха чудовища, докато се продават за рейтинги и влияние. В журналистиката има страхливци, които се правят на смели. Фалшиви герои, които никога не са си цапали обувките. Много главни редактори обезсмислиха честните въпроси на репортерите си, докато пият кафета в кабинетите на политиците или се измъкват от задните входове на банкерите.

Така всичко изглежда продадено. И всички изглеждат лоши. Еднакво мръсни.

Но понеже всичко е лично ще ви кажа, че в журналистиката всеки ден правиш избор. Да вървиш по ръба, да си гарантираш неприятностите, да ти изстискват соковете от сърцето.

Журналистика е да си уморен, да си сам, да си там, където никой не влиза, да не се откажеш даже, когато си глупак. Понякога е нужно да спреш. Не от липса на характер, а точно защото го имаш. Но когато решиш да продължиш, то не е като да минеш през трупове, сълзи, през душата на някого.

Днес най-лесна е журналистиката от тъмното. Някой анонимен може „да те отстреля”. Да се саморазправи. Да те окаля. Тази журналистика се продава. И обществото я купува. То също трябва да направи своя избор.

Защото в крайна сметка всичко е въпрос на избор. Лично решение. И винаги по-важно от „кой“ е „кой ще бъдеш”.

Автор Катя Тодорова

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: