Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

„АNADROMOUS“ ИЛИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ДИВИТЕ СЬОМГИ

18.09.2017

Стихове от Людмила Калоянова

Стихосбирката ANADROMOUS (изд. Захарий Стоянов 2017), поетичният дебют на ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА, която повече от 25 години живее и работи в САЩ, е емоционално, понякога болезнено пътуване във времето, преоценка на преживяно и усетено като досег, копнение, или невъзможно завръщане – към другия и към себе си.

 

Къщата на улица „Милет“

 

Някога изпълнена с бъдеще,

къщата на улица „Милет“

е празна.

 

Баща ми носи мартеници

на гроба на мама –

честити й пролетта.

 

Децата отдавна ги няма.

От стената го гледат само

портретите, сложени в рамки.

Баща ми говори с внучките

по телефона и си представя

лицата им.

 

Един далечен братовчед

го търси сутрин в седем

и привечер отново в шест.

 

Всяка пролет баща ми прекопава

семейната градинка и после

я засява с любовта си.

Нали децата ще идват...

 

Къщата на улица „Милет“ ги чака –

все още.

 

 

Мъжете, които обичам

 

Мъжете, които обичам,

са вече деца – не говорят,

а плачат.

 

Мъжете, които обичам,

търсят биле за болката,

разкъсващата,

страшната...

 

Загърбили надежда,

разговарят мълчаливо с

гарвани от други светове,

питат за своята Ленора.

 

Мъжете, които обичам,

плачат като деца в тишината.

 

 

Синя икона

 

Вече нямам тяло,

а само лице –

вкочанена мостра

на самата себе си,

синя икона, по която

рисуваш поетични образи

на лудостта.

 

Преди не знаех как

ще ме убиеш –

сега разбрах – докато

ме пиеш бавно,

върху тялото ми

ще изпишеш голямата

поема на страха, маестро,

и дори твоят Овидий

не би дръзнал да те спре.

 

Мен отдавна ме няма.

Върху ми си изографисал

строфите на своя гений.

Аз съм само посиняла икона –

твоето най-велико творение.

 

 

 

Стогодишен сън

 

Ако някога дойдеш

при мен, ела призори

когато слънцето се пробужда.

 

Аз още ще спя,

но ти влез и се вгледай

в лицето ми –

тихо и гладко като

морето отвън.

 

После ме съблечи и

когато остана само по рани,

ме целуни.

 

 

 

Лингвистично

 

постоянно

мигрирам –

в нови наречия и

чужди езикови

пространства

 

моите езици

са строителите

на живота ми –

аз съм тяхната

(недовършена) 

Вавилонска кула

обитават ме като

фигури в картината

на Брьогел Старши

 

разбъркат ли се,

ще се

разпадна

на ята от

неразбираеми думи

и ще се пръсна

по цялата земя

 

 

 

Anadromous

 

Ако бях риба,

щях да съм сьомга,

родена в Аляска –

дива,

оранжева,

с младо гъвкаво тяло.

 

Моят дом щяха да бъдат

океанските дълбини,

не сладководните лагуни.

Ако бях дива сьомга,

щях да се храня със свобода

и по цял ден да размахвам

опашка.

 

Но настъпеше ли часът,

щях да преплувам морета,

да пресуша океани,

и пак да намеря

пътя назад

към онази река,

която ме е родила.

 

 

 

Невъзможно завръщане

 

Kолко Йонийски морета 

ни делят от Итака,

колко предателства чертаят залеза на

нашето падение,

с колко Троянски коне

постигаме своето мнимо спасение.

 

Медуза ни е приковала

върху мачтите,

а делфините немеят,

изтръпнали в последния си скок.

 

Безмълвна, душата

се разпада 

на обезглавени късове мрамор –

паметта е най-жестока,

изкуплението е само мит.

 

 Още от и за книгата тук
 
И
 тук

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: