Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

100 години без Царица Елеонора Българска

08.09.2017 | автор:  Неда Антонова 1

 

СЪВРЕМЕННИЦИТЕ:

 Беше горещото лято на хиляда деветстотин и тринайста година, Междусъюзническата война. В коридорите на двореца се говореше шепнешком за някаква наша „отбранителна победа”. Знаеше се само, че армията ни води тежки боеве и дава много жертви; чу се също, че болницата на Царицата, разположена в Кюстендил и палатковият прифронтови лазарет не можели вече да приемат ранените и горките клетници били стоварвани направо на тревата…

Една вечер подполковник Христов донесе вестта, че гърците настъпвали през Кресненския пролом и българското командване обсъждало възможността за отстъпление.
Нейно Величество заповяда да тръгнем веднага.

Не искам да си спомням онова, което видях в палатките край шосето на пролома. В лазарета имаше настанени около четиристотин души ранени, половината от тях с откъснати крайници. Имаше и болни от тиф и холера. Обслужващият медицински персонал наброяваше четирима лекари и единайсет сестри и самарянки. Всичките изтощени от глад и безсъние. „ И ние трима – та осемнайсет!” И Н. В. разпореди да започнем изтегляне на ранените. Но точно тогава от Главното командване пристигна заповед за отстъпление на българската армия. Царят бе заповядал Царицата първа да напусне прифронтовата линия и това да му се докладва лично.

- Моля, предайте на съпруга Ни Царя, че Неговата заповед ще бъде изпълнена.

И поиска от Главнокомандващия преди армията ни да отстъпи, артилерията на майор Атанасов чрез преграден огън да задържи гръцкото настъпление, като обстрелва пътя толкова дълго, колкото е необходимо, за да се спасят ранените.  

Главнокомандващият препоръча болните да бъдат оставени на милостта на врага и на клаузите на Женевската конвенция. Тогава за пръв и единствен път чух Нейно Величество да използва правата си на венценоска:

- Аз, царица Елеонора, Ви заповядвам ! 
 И скоро проломът екна. И ехтя цели четири часа.
 Започнахме спасяването. Войниците, които можеха да се движат, мъкнеха на гръб тежко ранените. Някои стенеха, други усещаха, че умират и не искаха да тръгват, та се налагаше насила да ги вдигаме и да ги мъкнем; при усилията се отваряха рани, в суматохата някои губеха патерици…Псувни, плач, стенания, викове.

- Кажете им…кажете им, че си отиват у дома…при мама… - заповяда Царицата.

И първа извика с със силния си глас :

- У дома…Отиваме у дома..при мама…мама…мама…

 Онова, което последва не може да се опише. Из палатките заизлизаха мъже: един на четири крака, друг на един крак и две патерици; някои се влачеха по корем, пълзяха, повръщаха, блъскаха се един в друг, кръвта от раните им се смесваше, а очите им изглеждаха ненормално големи и трескави…Сивата въшлива маса запълзя от палатките към талигите. Царицата – в дрехите си на медицинска сестра, със смъкната забрадка, с огромни черни кръгове под очите, потна, със засъхнала по слепоочието й чужда кръв не мръдна от лазарета, докато и последният войник не намери място на носилка или в болнична каруца.  

Всички бяха спасени. 
Привечер артилерията получи заповед да прекрати огъня.
Ние тримата се върнахме в кюстендилската болница, а месец по-късно Царицата бе удостоена с най-високата награда за цивилни: Военен кръст за храброст четвърта степен, без мечове. Наградата й бе връчена лично от Царя пред войнишкия строй в Кюстендил, където се намираше Щабът на действащата армия. 
         Европейската преса нарече Елеонора Българска Царицата-войн.

 

 ДВОРЕЦЪТ:

 „Съобщаваме на Нашия възлюбен народ, че Нейно Величество Царица Елеонора, Принцеса Ройска, Нашата възлюбена съпруга, предаде Богу дух след продължително и мъчително боледуване, днес 12 септември, 1917 година в 4 часа и петнайсет минути след обед, в Нашия дворец Евксиноград, окръжена от цялото Царско Семейство.

Това скръбно събитие дълбоко опечали целия Ни Дом.   

                                                                                               Царят”

 

 

КУНА БАЙРАКТАРОВА:

Рано сутринта чух камбаната да бие на умряло.

Кой къде бе тръгнал, се спря, прекръсти се и пак тръгна, щото бе гроздобер.

Чак подир пладне разбрахме, че  предния ден Царица Елеонора се е споминала. 

Зарязах лозето и отидох на Змейов баир – там е скътан мъжът ми Добри, там съм погребала сандъчето с дрехите на сина ми Николчо, дето го убиха при  турското село Акалан. Па викнах. Викнах да рева. Не плача и не нареждам, както си му е редът, ами вия като животно, като че някой реже парчета от мене и ги фърля на пцетата. Колко съм лежала там и вила, не знам, по някое време се чух да пея. То не е песен, но и плач не е. Сал едно мучене. Като че гласът ми излиза изпод земята, там, дето са скътани всичките ми най-мили.  Мучах що мучах, а вечерта като ни свика кмет Вълчо в училищния двор и като рече да каже, ама не можа, щото се и той разрева, а подир него ревнахме синца… Е тогаз ми се сърце изправи, рекох си: Куно-Иконо, ти си царски човек и сал на теб ти приляга…

И възкачих купчината тухли и камъни дето за новото ни училище, разгърнах ръце като да фръкна към Бога, па викнах…

 Умре ни мила царица.

 

Не е умрела от болест,

Най е умрела от милост.

Де види хоро да играй,

па иде та се зафане.

Де чуе славей да запей,

па викне та му отпее.

Де срещне душа да черней,

па седне та я прегърне.

 

Умре ни мила царица,

дор дваж по-мила майчица…

                    

 

ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА:

 

Смъртта обрича всеки от нас на самота и забрава.

Моето последно желание е

след смъртта  ми

да бъда положена в святата българска земя,

та там да се слея завинаги

с онези,

които, преди да издъхнат, ме наричаха „майко”.

Те са хиляди и всички са мои деца.

                                    ЕЛЕОНОРА

 

 

 ИСТОРИЯТА:

Царица Елеонора издъхва не в царския дворец, а в една от монашеските килии на манастира „Свети Димитър” на брега на морето. 
Погребана е до южната стена на Боянската църква, облечена в скромната си  бяла батистена рокля и без никакви накити – „като прост войник”, както самата тя приживе е пожелала.
Гробът й е бил обозначен с обикновен каменен кръст, издялан от инвалидите фронтоваци от Института за слепи и Ортопедичния институт при столичното училище „Тодор Минков”.

На паметната плоча са гравирани  думите „Блажени милостивите”.

Представители на английските и френските военнопленници у нас положили на гроба й венец от любимото й безсмъртниче.

 

 

На 24 октомври същата година е отворено

 ЗАВЕЩАНИЕТО  Й[1],

според което  Нейно Величество дарява за благотворителни цели сумата от 246 901 български лева и 100 000 крони, вложени в различни български банки:

 

1. за слепи деца………………………..                                2 654  лв.

2. на 18 юли 1915 г. за същото                                           2 882  лв.

3. на 26 февр. 1911 г. за глухонеми                                   30 000 лв.

    при БНБ в София

За прилагането в изпълнение на тези начинания, за които горните суми са посветени, се натоварва комитет „Царица Елеонора”.

4. за  самостоятелното заведение „Самарянско дело”    60 000 лв.

    При Балканска банка София

употреблението на тази сума да служи за поддържането на целите на Централния съюз в София, както и за клоновете в провинцията.

5. гр. Търново                                                                       5 365 лв.

при Кредитната банка в София

6. за ослепените от войната                                                30 000 лв.

при Кредитната банка в София

7. за БЧК                                                                                50 000 крони

от онези 100 000 крони, които бяха оставени в Мое разпореждане

от Австро-българския помощен комитет във Виена.

8. останалите 50 000 крони определям за продължение дейността на

Моето училище за самарянки в София, Александровска болница.

9. за различни други дарения                                              69 000 лв.

10. за сираците от 24 пехотен полк в Бургас                      5 000 лв.

11. за сиропиталището „Битоля” в София                           2 000 лв.

12. за сестрите в  Клементинова

      И варненска болници                                                      10 000 лв.

13. за инсталиране на електричество

      Във Варненския санаториум                                           30 000 лв.

  

 

  

АВТОРЪТ:

Само две години след смъртта й височайшата дарителка  вече е забравена.

Днес на царица Елеонора е наречена една малка пресечка в софийски квартал, а името „Мария-Луиза” носи главна столична улица.

Едната от двете български владетелки е майка на царя, другата е  запомнена като Майката на народа.

Но в България народът никога не е бил мнозинство.

През 1965 година гробът на царица Елеонора е бил осквернен, най-вероятно в търсене на скъпоценности. 

Заринат набързо и изравнен, той дълги години е останал незнаен за децата и внуците на онези, които са  наричали царицата „майко”.

   Из романа „ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА”

   от НЕДА АНТОНОВА, изд. ФАКЕЛ , 2014 г.

 



[1]  Протоколът, описващ завещанието на царица Елеонора, е издирен и публикуван за пръв път от доц. д-р  София Василева, от Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии в София.

КОМЕНТАРИ

Анонимен  08.09.2017 17:44 | #1

Станимир Кочев Says: май 1‚ 2010 at 11:05 pm Роден съм през 1948 г. в Бояна‚ там израснах и познавах много добре гроба на царица Елеонора в двора на Боянската черква. На 17 април 1965 г. бях ученик‚ а баща ми работеше в ЗММ. В полунощ у нас дойде милиция и баща ми замина нанякъде с тях. На другия ден разказа на майка ми‚ че милиционери и цивилни го накарали заедно с още двама души да махнат дебелата гранитна плоча от гроба на царица Елеонора и да изкопаят ковчега. Разказа как изглеждал поцинкования ковчег‚ как през прозорче се виждало лицето на царицата с коронка със скъпоценни камъни‚ прихваната под брадичката. Работниците качили ковчега в един джип и джипа заминал към София. Върху напълнения с пръст гроб веднага постлали плочи като останалите и наистина по нищо не личеше‚ че там е имало гроб. Ето така беше мародерстван гроба на царица Елеонора. Бях забравил за този случай‚ но сега като влязох в сайта и се сетих за него. Миналата година ходих в Боянската черква и забелязах‚ че в сравнение с преди‚ когато имаше Станимир

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: