Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Има ли трева на Марс?

02.09.2017 1

От новата стихобирка на Ваня Данева

  

МАРСИАНСКА ТРЕВА

 

Попита ме, дали тревата

на Марс е зелена.

-  Мисля, че е оранжева.

Представи си –

цели полета в оранж

и само в сенките на

планините леко виолетово…

-  Не, аз я виждам

небесно-синя с морави

отблясъци тук-там.

Възможно е, помислих си.

Всичко зависи

от гледната точка.

Макар че на Марс

няма трева.

 

 

 

 

Х Х Х

 

Понякога нещата

изчезват между звуците

на думите, с които

ги наричаме.

Друг път – са

неоправдано смачкани.

Най-често изглеждат

несъразмерно  наедрели –

скриват същественото.

Във всички случаи

ни правят безпомощни.

 

 

 

 

ДИВО И ПИТОМНО

 

Всяка пролет засажда цветя –

да радват слънцето и очите.

Всяко лято тревата, незасята,

залива всичко наоколо.

Потъват в нея и цветята,

и прагът на къщата.

Накрая скри и покрива

на сетния му дом

 

Х Х Х

 

Усещането е като

за нещо, което

не мога да си представя.

Преглъщам го и

чакам последствията.

Възможно е да продължи,

ако мигът

не е толкова токсичен.

 

 

 

Х Х Х

 

Все още зъзна

под рехавото наметало

на смеха им, превърнал

всичко в криво огледало.

Студът от премълчани истини

пролазва между

зейналите празнини.

Има ли заслон, прикритие,

спасение? - в света,

несъвършен до съвършенство.

А думите-окови са

празни обещания и

минали вини. От толкова

пространство помежду ни 

моретата изглеждат капки,

натежали от удавените мостове.

 

 

 

 

Х Х Х

 

Идва миг, когато

животът се заключава

в една дума: носталгия.

Носталгия по заминаване.

Носталгия по завръщане.

Времето между тях

става все по-дълго

( или по-късо ),

клони към безкрайност…

 

 

 

ТЪГАТА

 

Където и да я запратя,

като изоставена котка

винаги се завръща

 

 

 

 

Х Х Х

 

Бавно навлизам

в лоното на леса.

Светлина се процежда

през миглите на елата.

Боровите връхчета

светят лакирани,

лустрото  на утрото

ги накланя встрани.

Невидима съм като

мравката, която пълзи

по кората на хвойната

и се слива с нея.

Само мълчанието отеква,

прорязва пътека през

безкрая на мига.

Там съм скрила душата си.

 

 

 

Х Х Х

 

Пердето на прозореца

се повдига като клепач,

пропуска вятъра

в окото на стаята.

И оживяват: вещите,

мислите, чувствата.

Забравили собствени имена,

летят по необичайни траектории,

захвърлили присъщи

предназначения,

свободни от смисъл

и гравитация.

Стене хаосът 

в душата на стаята.

Няма идея какво  ще роди –

нова хармония, музика, багра,

сияние, или късчета счупени

от внезапното приземяване.

 

 

Х Х Х

 

От този ъгъл

симетрията ми изглежда

асиметрична.

Кулата в Пиза

се издига стройна,

неподвластна на времето.

В клетките на кристала

са вплетени

неравноделни тактове.

Година след година

изучавам  гласа на вулкана,

освен тътен, долавям

писъка на лавата –

готова е да залее

падината с

нажежени ласки.

Какво остава след тях?

Какво остава след нас?

Тръгвам към Рождеството

по асиметричния

ръб на небето.

 

 

“Марсианска трева“ се нарича четвъртата поетична книга на Ваня Данева, която излезе от печат преди дни. Тя е автор и на стихосбирките –“Окъсване на ябълка“ (1995), “Условна присъда“ (1998), “Опитомяване на залеза“ (2013),  и на публицистичната книга “В епицентъра на прехода“ (2007). Включена е в двуезичния сборник - на руски и на български език- “Светлая нежность моей любви“ (2010).  Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели. Дългогодишен журналист, живее и работи в Димитровград.

За нейната поезия редакторът на последните ѝ две книги, поетът Петър Анастасов, казва: “Стиховете на Ваня Данева, притаени в изящната мисия на поезията да рисува образа на невидимото, всъщност съдържат и дързостта на едно предизвикателство. Наричам го нежна дамска ръкавица, защото жестът му е вдъхновен от импулса на деликатната женственост, но държа да добавя, че посланията му са благословени от исконните прозрения на женската мъдрост. Две са основните истини за поезията – да говори красиво и да говори честно. За това предизвикателство става дума.“

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  03.09.2017 20:38 | #1

Толкова са хубави стиховете ти‚ Ваня! И ми става и тъжно‚ и радостно и едно такова гордо‚ че те познавам от толкова отдавна‚и че си ми приятелка ...... ОБИЧАМ ТЕ!!! :)

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: