Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

НАОП

24.08.2017 3

Есе от Румен Стоянов

 

 „(...) по плодовете им ще ги познаете.”

                Думи на Спасителя (Матей, 7:16)

 

Мария Хайлазова (1904 – 2007), акушерка и по съвместителност матер моя, умееше, както оновашните българки, да плете, кърпи, везе, шие, преде. От нея знам плетачески хватове: едно на лице, две на опаки; две на лице, едно наопаки. Национална история бива писана две на лице, едно на опаки: най-вече показва хубавото в историята на един народ, отрицателното, което е той сторил, бива, по родолюбиви съображения обикновено подминавано или омаловажавано, оправдавано, да речем в съотношение две към едно, две на лице, едно на опаки. (Разбира се, допустим е и обратен подход: вади се предимно лошото, пак две на лице, едно на опаки.) Държави, люде най-често са преценявани по направеното. Възможно е обаче да хвърлим поглед към отшествали години, векове инакояче, припомняйки онова, което не е от тях извършено: все едно обръщаме плетивото, българското: като съпоставяме наши деяния с иноземни, че по-ясно да разберем себе си в съпоставка с другородци.

Едно от най-унизителните неща за човек е да бъде човеку роб. Не съм в състояние да посоча колко негри били са продадени в цяла Америка. Само до Бразилия били откарани 4,5 милиона африканци: не да карнавалясват веселко, а да робуват на великия бял човек. Страната (бъдеща) на футбола премахва робството едва през лето Господне 1888-о. Лесно запомнимо: точно 10 години след като България е възстановила своята държавност. (Търновската конституция постановява, че в милодрагото ни отечество всеки човек е свободен.) В един от трите ми престоя в Бразилия видях по телевизията чернокожа старица, родена при робството. Запитана какво искала би да й се случи в нейния живот, тя отговори „Да видя морето”. Не знам защо, намерих това желание трогателно: ради неговата простота?

Ние българите сме изцяло неомърсени с многосъставния позор, наречен роботърговия, робладение. Никой българин не се е замесвал в дългата верига от печеливши съучастници срещу ближни (вожд на племе продава свои хора; ловци на роби ги хващат; водят до пристанище; капитани, моряци ги товарят на кораби; превозват (мнозина умират или скачат в океана); митничари вземат данък за внесената двукрака стока; тя бива предлагана в нарочен пазар и т. н, чак до крайното й предназначение в господарски дом, имение, гдето ще обработва захарна тръст, кафе, слугува, кърми бели дечица.) В тая цялата доходна дейност замесени са португалци, испанци, холандци, евреи, араби, турци, англичани, французи: българи ни един. В Бразилия кога роб избягвал, подире му тръгвала потеря, оглавявана от мъж, чиято служба се състояла тъкмо да залавя непокорници, той, наричан горски капитан, с кучета издирвал смелчаците, дръзнали да потърсят свобода. Нямаме ни един сънародник роболовец, роботърговец, робопревозвач, робопритежател, не сме бичували роби: за наша чест и слава. Но да се върнем на Балканите и хвърлим поглед към съседи: в Турската империя продажба на човеци е отменена во лето 1908-о. Академик Васил Гюзелев ми каза, че през 1971-а в Барселона е издирил нотариални документи за извършени сделки: 250 българи, около 80% жени, са били продадени от турци, според дупедавската ни демократясалост културни присъствуватели. 

През V век преди Христа в Атина падали се 18 роба на възрастен свободен гражданин. Гаче било е малко, имало в добавък и по 2 души в робско положение. Ще каже и рече: на близо 90 000 свободни (мъже, деца, жени) съществували 365 000 роби и 45 000 освободени и чужденци (без права). В 332 г. пр. Хр. там живеели малко над 20 000 свободни (от тях 9 000 богати и 12 000 не толкова заможни). Пък всички останали, без малко половин милион, били роби и земеделци в робско състояние. Тия потресаващи данни видях в труда „Breve storia delle religioni”, aвтор Ambrogio Domini, трето издание 1994, Grandi Tascabili Economici Newton, Рим. Посочвам   справката на италиански, защото четох книгата на тоя език. Та: кога ахкаме и охкаме по чудесата на елинската цивилизация, да не забравяме  и тая  -  никак маловажна  -  й особеност.

Подобна е действителността в Римската и Византийската империя, тоже оставили завидни постижения в културата. Робовладелци  -  като елини, римляни, византийци  -  не сме били: за наша чест и гордост  -  в ни една от държавите ни в Азия, Европа. Ще ми се възрази: аз предпочитам да сме имали роби, но да сме направили каквото на юг, югозапад е сторено. Да, но ако е трябвало ти да бъдеш цял живот роб, че на твой гръб малцина галеници да разсъждават над поезия, философия и прочие умствени гъдели, щеше друго да запееш. Тук изборът опира до въпрос на вкус: рекло кучето и се близнало под опашката.

Кога наши хвалители  на древноелинското изкуство се прекланят пред него (съвсем не го отричам, само не искам да затулям очи пред съпътстващи го обстоятелства), не бива да пропускаме и следното. Ония възвишени умове били явни, па изтънчени любители на красиви момчета, юноши. Тая им страст било до толкова обичайно явление, че бащи драговолно водели свои отроци, в подходяща възраст, да бъдат обучавани от ония просветени мъже на разни умятности, в това число и креватни. Нека бъдем искрени: ти, възторжен поклонник на ония художествени завоевания, би ли предоставил за тяхното усвояване твоя син, би ли платил тая цена да се услаждаш хестетически? Днес педофилството е наказуемо, ала колцина знаят, че същото понятие в родината му Елада първоначално и дълго означавало не блудство с малолетни момичета (на гръцки педя е момче), а момчелюбство, момчеложство? Пак: чисти сме и от въпросната гнусота: за наша чест и слава. 

По различни съображения, верски, харемни, държавни, в Китай, Персия, Индия (понастоящем над 100 000), Византия, Турция, Арабия, Русия (включая днес) и проч. имало скопци. Средновековна Европа (Западна!) не останала назад: отнемането на мъжественост било прилагано като наказание. А и друго: католици скопявали момчета, за да предотвратят естествената промяна в гласа ради полово съзряване. При възникване на операта се пишели главни роли за кастрати. Най-много били те в Италия: за 100 години около 4 000. През ХIX век броят им  спаднал, чували ги единствено в Сикстинската капела. Последният кастрат пял до 1913 г. В предългия си път през вековете такова отвратително злодеяние не сме вършили: пак точка в наша полза.

Византийският император Василий Втори заповядал да бъдат ослепени 14 000 мъже и заслужил позорното звание Българоубиец. Никой наш самодържец не спечелва подобно ужасяващо прозвище: чисти сме и тук.

Маянците, чиято цивилизация буди заслужена възхита, обилно извършвали човешки жертвоприношения: вярвали, че без кръв ще погине всемирът, крепяла го тя. На връх пирамида жреци разпорвали гръдния кош на жив злощастник и вадели сърцето му на показ пред многобройни зяпачи, трупа търкулвали по стълбището, долу чакали други жреци, те одирали себеподобния и танцували облечени в кожата му. И кусвали по мръвка, че магически да прихванат от способностите на убития. (През 1969-а, за последно?, маянци принесли в жертва католически мисионери.) По същите вселеноопазващи съображения ацтеки отнемали човешки животи може би с още по-голям размах: по 50 000 годишно, значи 1 на 6 минути. Веднъж омилостивили небесата с 20 000 човеци. Излишно е да питам са ли булгари, траки, славяни, деди твои, предприемали такива за нас умонепостижимости. 

   Нявга римляни и римлянки забавлявали се като гледали как умират човешки същества. Уреждането на онова извратено зрелище било грижовно подготвяно: обречените на смърт бивали подбирани, хранени, обличани, подслонявани, обучавани в изкуството да убиваш показно другия: за удоволствие на върхушката и простолюдието, жадуващи кръв. В продължение на четири века и половина сред оная постройка, издигната като подарък на римските граждани,  загинали около 500 000 мъже, показно биещи се помежду си или против диви зверове  -  пред императори, сенатори, жени  -  затворници бивали разкъсвани от животни. Хилядолетието на Рим било отпразнувано с 2 000 гладиатори, 32 слона, 10 тигъра, 60 лъва, 10 хиени, 20 жирафи и зебри, 6 речни коня. Разумявай текла кръв, кръв, кръв. Та: кога застанеш пред Колизея и се впечатляваш от оня внушителен градеж , спомни си не само колко хиляди клетници били са принуждавани да отнемат  -  безсмислено  -  живот, да биват живи разкъсвани, но спомни си тоже: ние гладиаторски игри (?!) не сме уреждали, с многобройни кончини българите не сме се кефили. 

Кога се разхождаш из Вечния град, не забравяй следното: потушавайки най-голямото въстание на роби в обширната Римска империя, властта разпоредила да бъдат разпънати на кръст 6 000 нещастници, чиято вина бил поривът им към свобода. Помисли: кога, къде българи са разпъвали на кръст, и то умопомрачителен брой себеподобни? Отново честта да не сме омърсени пада се нам.

В 1209-а кръстоносци превзели френския град Безие и запитали съпровождащия ги папския пълномощник Арно Амори как да различат богомилските последователи, срещу които воювали, от католиците и той отговорил „Избийте всички, Господ ще разпознае Своите”. Указанието било изпълнено: 60 000-те жители били поголовно затрити. Кой българин е давал подобна разпоредба?

През 1462 г. турска 220 000 войска навлиза во Влашко. Князът Влад разполага с 30 000 бойци. Но успява (огромно предимство е познаването на всяка гънка в местност, брод, пътека, гора, хълм, а и браниш твоите жена, деца, дом, земя) да разбие вражия челен отряд. Нашествениците потеглили към Търговище и пред града се втрещили: по заповед на владетеля чакали ги живи на кол побити около 20 000 мъже. Като видели чалмоносците ужасяващата гледка с въпиещи, гърчещи се от болка сънародници, разбрали каква участ е и тям отредена, бъдат ли хванати от защитниците, бойният им дух рязко паднал, в последна смета походът излязал неуспешен, след партизанска война, в която пак имало това потресаващо наказание. Ради него Влад  -  да, той избавил отечеството  -  бил прякоросан Цепеш (виж нашето цепеница), нещо от порядъка на Колонабивач. Според предания той обичал пред него да пекат, варят, пържат, горят, дерат, ослепяват, погребват човеци, да им режат чресла, уши, носове, с пирони пронизват, обезглавяват: живи. Ще спечели световна известност с още един смайващ прякор: Дракула. Значи на юг е Василий Българоубиец, на север Влад Цепеш, между тях ние, дето не сме вършили тия им деяния, от които настръхват косите.

Мнозина знаят израза „събрани от кол и въже”, сиреч мъже, предназначени да бъдат обесени и на кол побити. Но каква е била технологията на второто наказание? Просвали окаяника на земята и с чук набивали през дупиняка му изострен прът, че да не засегне сърцето, провирали го през дясното рамо, пръта изправяли в предварително изкопана дупка и така осъденият пищял с часове и дни. Тая работа я изпълнявали цигани, правоверен не се унизявал. Да си чувал българи някого на кол да са набучвали, като грамадно двукрако кебапче? Кога, къде? Потърпевши бивали сме, палачи не.

Пролетта на 1940-а: по Сталинова заповед са избити почти 22 000 полски военнопленници, в това число 16 генерали, адмирал, принц, над сто писатели и журналисти, професори, учени, инженери, адвокати. Разстрелвали ги с пистолетен изстрел в тила. Василий Блохин лично усмъртил около7 000 (седем хиляди). Най-чудовищното престъпление на военнопленници в ХХ век добива известност по името на село Катин, в чиято гора били избити най-много нещастници. Ангели българите не са, но: кога сме затъвали в нещо подобно? Кой наш сънародник може да съперничи с Блохин? Дори комунисти от порядъка на Георги Боков и Лев Главинчев бледнеят край тоя съветски товарещ.

В продължение и протежение на десетилетие и половина, от 1931 до 1945, Япония принуждава 200 000  -  чуждородни  - момичета и жени да задоволяват половия глад на японски воини. Над половината били корейки. Но сред ония труженички имало филипинки, австралийки, китайки, индонезийки, холандки, малайзийки. Жертвите били натикани в стотици иженарицаеми „утешителни домове” из държавите, владяни от островните завоевателите. Голяма част от „жените за утеха” били почти деца  -  11, 12, 13-годишни  -  когато с измама или силом били откарвани да упражняват занаята. Някои са живи до сега (2016). България къде, кога предприемала е такова утешително злодеяние?           

Светът знае, дека мюсюлмани се обрязват: воля тяхна. Обаче тъне в неведение досежно премахването на клитори, че жените да бъдат превръщани в ходещи надувки: обезчувствени. През България минава границата християнство  –  ислям, затуй си позволявам дълъг откъс, даващ сбита представа за какво иде реч, според известната италианска писателка Орнела Фалачи в книгата „Силата на разума”, две издания на български:

Знаете какво е инфибулация, нали? Това е осакатяването на малките момичета от исляма, за да не се наслаждават на половия акт, когато пораснат. (Дори и ако се омъжат на деветгодишна възраст.) Това е женската кастрация, която се налага от мюсюлманите в 28 ислямски страни в Африка. Поради това всяка година два милиона малки момичета умират от отравяне на кръвта или загуба на кръв. (Данните са според  Световната здравна организация.) Знаете ли какво точно е инфибулация? Премахва се клиторът (половият орган в горната част на вулвата), после се изрязва labia minora, като оставят тесен процеп за уриниране. Този ужас се извършва обикновено от майката на момичето с ножица или нож, с обикновена игла и конец. Тоест, без стерилизрани уреди, без никаква упойка. В Европа тази практика е забранена със закон. В Италия, според закон, приет от Комисията за правосъдие и социална политика към Парламента, инфибулацията се наказва със затвор от 6 до 12 години. Но в началото на тази година един сомалийски гинеколог, началник на родилното отделение в най-голямата болница на Флоренция, реши да защити инфибулацията. Той предложи компромис   -  „частична” операция на клитора вместо премахването му и добави: „Това е незначителна хирургична намеса, частична инфибулация. Така се запазва ритуалът, който за мюсюлманските жени е нещо като кръщение”. Беше му позволено да приложи това, защото имаше подкрепата на левичарския областен управител на Тоскана. Както и на колегите си, палачи в бели престилки. Един от тях е лекар, събрал огромен брой публични постове в Тоскана   -  говорител на Комисията по биоетика, съавтор на Медицинския професионално-етичне кодекс, и пр. И  знаете ли какво заяви този предполагаем служител на Хипократ, на когото не бих поверила и лечението на зарастващ нокът? „Професионалната етика тук няма място, защото трябва да покажем уважение към този много древен ритуал. Подкрепям предложението на сомалийския колега и препоръчвам да бъде приложено на практика”. Но не само това. Една депутатка от десницата информира парламента за случая. Описа го като „варварски обичай” и призова за помощта на всички партии. Колежките й от левицата обаче я призоваха да си затваря устата. В крайна сметка частичната ипфибулация бе отхвърлена, защото скандалът избухна на национално ниво. Което не значи, че няма да последва гневно писмо до героите на тази грозна история.

(Писмо до неблагородните герои на тази грозна история.) „Господа, няма да си правя труда да ви обяснявам кои са основните принципи на етиката. Не е възможно тези принципи да бъдат заобиколени с компромиси или политически трикове. Важното е не инфибулацията да бъде по-малко болезнена или по-малко опасна. Важното е инфибулацията да бъде забранена. Да бъде предотвратена. Да бъде наказана. Без значение по какъв начин се изпълнява. Пред вид на факта, че вие отхвърлихте принципите заради един ритуал, няма да си правя труда да ви припомням, че инфибулацията е равна на кастрация. Това е другият „много древен ритуал”, който превръща петлите в кокошки, биковете в биволи, мъжете в евнуси. На Запад кастрацията е била практукувана векове наред, за да се родят тънки ангелски гласчета. Едва в ХVІІІ век дейците на Просвещението успели да премахнат тази практика с една дума  -  варварство. Предполагам, че знаете това. Но за собствено удоволствие ще си направя труда да ви припомня, че има два вида кастрация   -   кървава и безкръвна. Наречена още „мека”. Кървавата кастрация се извършва общо взето както инфибулацията се извършва от мюсюлманите. Без стерилизрани ножици и ножове. Състои се в премахване тестисите по същия начин, както се премхава клиторът на малките момичета. За да се изрежат тестисите, всяка текстикулярна жила се захваща с кръгли клещи. Плътта се стяга, за да се избегне кръвотечение, и   -  кръц! Кръц!  Тестисите изчезват. Процедурата не е толкова болезнена, колкото изрязването на клитора и на lаbiа mimorа, и после зашиването й. Но независимо от това е много неприятна. При безкръвната или меката кастрация , тестисите не се премахват. Те се атрофират чрез химикали. И в двата случая последиците са катастрофални   -  физически, психически, неврологични, умствени, емоционални. И в двата случая кастрираният затлъстява, брадата и косата му окапват, изчезва и телесното окосмяване. Кастрираният няма никакви сексуални желания. Изпада в яростни истерически пристъпи, преждевременно става сенилен и интелигентността му гасне. Кастрираният обезумява и се видиотява и какво значение има вече ангелският глас, възхваляващ Бог или изпълняващ арията на Виолета от La Traviata?С кастрирания е свършено като човешко създание. За да живее, той трябва да стане евнух в някой харем в Йемен или Судан. В името на честната игра искам всички вие да станете евнуси в харем в Судан или Йемен. Всички вие да станете затлъстели, плешиви, истерични кастрати с размекнати мозъци. Мъже, които вече не са мъже. И не само това: заради малките мюсюлмански момичета, подложени на инфибулация с ножици, ножове и карфици и по желание на ислямските жени, които ми благодарят и ми желаят доброто, аз изявявам доброволно желание да ви кастрирам. Но не по мекия начин, разбира се. А с кръглите клещи. Кръц, кръц, кръц, кръц! И тестисите изчезват!” Край на писмото).

Кога българи са упражнявали горната престъпна мерзост, съществуваща в Черна Африка дори през ХХI столетие? Отново по-чисти сме и от вода изворова, ненапита: дори не сме и чували за въпросното човеконенавистно деяние.

Международният съд в Хага отправя обвинения към 161 души от бивша Югославия: сърби 108. Случайно българи? Ни един. Спортно казано, резултатът  -  чети по национално достойнство  -  е 161:0 (съответно 108:0) в наша полза.

Българите не сме учредявали Инквизицията, още по-малко с векове провеждали нейни решения, включващи клади с живи люде. Обратно: последователи на богомилите са бивали изправяни пред нея, учредена е да преследва тях.

Ние българите не сме изобретили гилотината, пръква я инородец, доктор, и тя увековечава името му: в прослава на Великата френска революция с лозунга й свобода, равенство, братство, велика в пролятите от нея и следовници (виж Русия) кървища.

Не българи, англичани измислиха концлагерите, изпробвани първем в Южна Африка. 

Не българи пръкнаха сродните учения марксизъм, фашизъм, националсоциализъм.

Не българи хвърлиха атомни бомби връз мирни градове.

ООН с многобройни резолюции осъждаше колониализма като срам за човечеството: нито една от тях не се отнасяше за България.

През Руско-турската (1877 – 1878) война чалмоносци, предвождани от Сюлейман, завършилия Сорбоната (?!), и то литература (??!!), Соломон, опожаряват беззащитна Стара Загора, тоест не водят битка, изколват всичките заварени мъже, старци, жени, баби, деца, в това число дошли от съседни села, 14 500 християни: костница пази тленни останки. В книга, проследяваща историята на православния храм „Св. Троица” оцелели свидетелстват как тя била тъй препълнена с люде, та обезглавен труп оставал прав и кръвта обливала притиснатите о него още живи. Унищожените в черквата били 2 000: повече, от колкото в Батак. Благодарение на ония сеч и огън градът има най-правите улици у нас.

Бразилка, живяла три години тук, ми прочете написано от младеж, превеждаше от английски на португалски.  Той бил християнин в Сирия преди войната. Семейството, мюсюлманско, предупреждавало го многократно, ала безуспешно, да зареже тая гнусна вяра. Бащата накрая изкопал в домашната градина трап и в него заровил жив непокорния свой снн, оставил да стърчи главата. Отстъпил насиленият, извадили го, скоро успял да избяга, дошъл в София, гдето обадил патилата си в църковната общност, която посещавал и в родината. Е ли не знайно, а възможно българин тъй да постъпи с чедо свое?              

            И тук ще спра: нямам за цел да нижа безчетните издевателства по земния шар, едно през друго по-жестоки, умопомрачителни, в които българи пръст нямаме и следва да го знаем, помним  -  на деца, внуци предаваме  -  че да разбираме по-отчетливо кой какъв е и най-вече: сравнени с тях какви ние сме, нявга и сега. В кратце и со кротце: при злодейства, потресаващи света, нека винаги се питаме: оцапани ли сме в тях. И ще видим, неопровержимо: бидейки съвсем не безпорочни, сме много по-читави, от колкото с неоправданото си ниско  -  и коварно държано такова  -  национално самочувствие предполагаме.

            С оглед прежното: спасяването на сънародниците ни евреи не е никаква изненада, а съвсем логично следствие, поредна  -  и велика  -  брънка в предългата верига от български неомерзености през хилядолетията.

Историята може и трябва да бъде тълкувана също чрез неизвършваното в нея. Истинското й разбиране, предците ни, съвестта ни го изискват.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  06.09.2017 00:09 | #3

-Pues y que? Така е‚ но ние къде сме? Май не ни е останало време и за посочените гадости‚ щото неизменно си правим мърсотии помежду си. Българинът си има един приятел само-сам себе си‚ но и той на-много му изневерява. По достойнство най-големите ни подвизи са като наемници в странство‚ щото Отечеството отколе ни е чужбина. Ето и сега как се разбяга народът ни навън... Повод ни е да благодарим на големия преводач от испански проф. Румен Стоянов за книгата му ”Никола Йонков Вапцаров в испано и португалоговорещия свят”‚ похвално‚ но поради какво напоследък какво ли не се изприказва за този ни голям поет. Сами загръбваме пера като Борис Шивачев‚ Матвей Вълев‚ че и Гео Милев... ‚ че даже и автора на тая статия‚ когото комай много повече знаят и тачат навън‚ колкото е нужно у нас. P.S.Не умея да турна обърнат въпросителен на първото си изречение и губя онзи тънък намек за онази разчепатеност‚ по която ни оразличават околните‚ рекъл го е и Елин Пелин:” И долнята му джука беше виснала като у първия простак...”. И да попитаме: при доказано увреждане като жертви на масовата информация редно ли е да се наплати застраховка живот в пълна мяра? Чудат сте‚ професор Румен Стоянов‚ но Вие пишете за един файтон хора...Все пак бъдете челик!

Анонимен  25.08.2017 09:24 | #2

Какво е НАОП?

Анонимен  25.08.2017 08:16 | #1

Благодаря Ви‚ Маестро!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: