Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

ЛЯТОТО В МЕН

04.08.2017 1

Импресии от Петър Гелин

 

КОСАЧИ

   Мъжете са се наредили един до друг и равномерно се движат напред по ливадата. Изпънати като струни, при всяко движение на металните коси, телата им сякаш издават тънък звук. Слънцето още не е показало рошавата си глава над хоризонта и тревата е росна. Медни гласове на сладкопойни птици поздравяват утринта. Косачите са съсредоточени, редят откос след откос. Разтревожена яребица подбира малките си към ново убежище.

   Мъжете спират за малко. Изправят железните коси и съскането на брусовете събужда слънцето. След жадна глътка вода те отново се превиват над тревата, сякаш й правят поклон.

 

ЧЕРЕН ЩЪРКЕЛ

   Хвъркат черен гост дойде в началото на юли. Клечеше на един крак върху червения покрив на високата бяла сграда и любопитно разглеждаше наоколо. Сред белите щъркели се различаваше като негър. Хората не бяха забелязвали такъв екземпляр нито в многобройните гнезда из града, нито из околностите.

   С каква ли цел беше пристигнал? Може би да огледа обстановката и ако му хареса, да се нанесе на някой комин. Макар че му е късно да се задомява в средата на лятото. Или търси своите посестрими по някакъв неотложен въпрос? Или е някакъв знак за бъдеще време?  

 

БЕРАЧКИ

   В задъханата утрин жените като бели гълъбици се мяркат сред тютюневите ниви и  берат едри зелени листа. Ей сега ще изгрее слънцето и росата ще се вдигне. Листата ще залепнат по дланите на жените и ръцете им ще потъмнеят. Брането ще стане трудно. Затова бързат ли, бързат...

   Купчинките зелени листа се диплят в чувалите, каруцарят ги товари, за да ги откара пред домовете им. Низите ще натежат, ще пожълтеят от мъка, че лятото си отива. Ще замирише на сух тютюн, тъй мирише на зряло лято...  

 

ПРИВЕЧЕР

   Каруцата върви по мекия път и подир нея се вдигат облачета прах. Назад остават дирите като кратък спомен от дългия ден. Дъхти на сено, каруцата е препълнена...  

   Куче подтичва подир мириса на суха трева, избързва пред каруцата и тръгва редом с коня. Луната пълни окото на коня, той поклаща глава и върви напред към дома. Мъжът и жената са уморени, много купи сено са прехвърлили в този летен ден. Сладостна умора ги замайва, сеното ги опиянява сладостно. А кучето върви подир каруцата, по някое време се спира, извръща глава назад, поглежда дирите на колата и разбира, че тъй си отива лятото...

 

МАГАРЕТАТА

   Две магарета пасат в чужда нива. Отнякъде се появи по-дребно. Всички се разреваха, четвърто доприпка иззад върбите. Започна надреваване, а тя каква била причината - по-дребното било магарица. Между мъжкарите се разгоря съперничество. Трите черни магарета я подгониха. Магарицата побегне, па спре, всички магарета изревават едно подир друго и тъй... Млад циганин ги разгони и успя да хване магарицата. Тя - негова. Поведе я към махалата, а трите мъжкаря заситниха подир нея.        

   Първият изведнъж скочи отгоре й и работата стана. Циганинът се спря, държейки повода на магарицата и не помръдна. След като мъжкарят свърши работата, циганинът спокойно подкара напред. Изгуби се зад върбите. А другите два мъжкаря изреваха жално и се запасоха из ливадите.

 

ЛЕТЕН ДЕН

   Лятото е дъждовно. Почти всеки ден превалява. Кога кротко, кога с гръмотевици. Въздухът е влажен от водните изпарения. Взреш ли се в далечината, не може да различиш очертанията на върховете. Потънали са в млечносивата пелена на мъглата. Изпарената вода се издига нагоре, където среща темпераментни облаци и се връща отново на земята. Ако не днес, то сигурно утре!

 

ГРАДУШКА

   В следобедния час се смрачи и заваля. Дъждът беше проливен. Изведнъж заудряха парчета град. Градушка! Отворих прозореца, протегнах ръка навън и хванах едно-две зърна, едри около сантиметър. След десетина минути градушката спря. Постепенно дъждът намаля.

   На отсрещния баир земята беше побеляла. Тежестта на облака се беше изсипала там. Баирът остана бял до вечерта.

 

ПРИ ЯЗОВИРА

   Водата му е синя, синя, а на места поизбеляла от слънцето. Ливадите са изгорели от жежкото лято и ми приличат на стърнища.

   На запад слънцето се е подпряло на баира. След час ще се скрие, оставяйки червено зарево. Водата му ще се подпали от залеза и ще изгори вечерта...

 

ГОРСКА ВЕЧЕР

   В тъмното пробляскват очите на огъня. Носи се мирис на печено. Някъде китара проплаква, другаде глас се извисява песенно. Прохладата те обгръща и се отпускаш приятно след жежкия ден. Горска вечер...

 

ВАЛЯ ДЪЖД

   Валя дъжд. Ситен, силен, летен. С малки прекъсвания валя през целия ден, чак вечерта спря. Намокри всичко. От земята излизаше пара - въздигаше се нагоре дъхът на дъжда.

 

МИРИС НА ЛЯТО

   Ливадите ухаят на окосени билки и влудяват духа. Упойващ аромат на косено... Така мирише лятото.

 

ТРАКА-ТРАК

   Върбата е подпряла отдолу гнездото и то се е закрепило върху чаталестия й клон. Двойка щъркели са си обърнали гръб и наблюдават полета на малката птица.

Щъркелчето се учи да лети, но не смее да се издига високо. Прелита над гнездото, прави няколко кръга и се приземява на тревата. Жадно пие вода от рекичката, после се засилва и полита нагоре. А родителите му го аплодират

радостно с тракане на клюнове.

   Трака-трак!

 

ЯЗОВИР НА ШИРОКА ПОЛЯНА

   Широка поляна в широката гора... Ширнала се в горско-зеленото, край няма. А в средата се синее планинската вода, образувала язовир. Белите облаци причудливо кацат на водната повърхност, в която се отразява ясносиньото небе. Иглолистни дървета сенчат брега и стъпаловидно слизат към дълбините. В разчупените заливчета подскачат палави риби. Зеленото носи успокоение на духа. В шишарките звъни пространна тишина.

   Широката горска поляна, превърнала се в язовир, дарява прохлада и ти се чувстваш потопен в нейното лятно дихание.  

 

МОРСКИ ВЪЛНИ

   Морските вълни удрят брега. Плясъкът им ехти шумно. Морска роса замрежва лъчите на слънцето и като пелена покрива влажните скали. Утро е. Вълните надигат ръст и се диплят една по друга. Скалистият бряг спъва техния устрем, а морето напира към брега. Дълго време ще мине, но вълните ще огладят камъните по волята на природата.

 

ЯТО ЧАЙКИ

   Ято чайки гонят морските вълни. Гларуси крякат за дъжд. Вълните палаво скачат нагоре, а чайки прелитат над тях. Веселото море предизвиква радост у птиците. Като бели пръски те притаяват вълните.

 

РИБАРСКИ МРЕЖИ

   Рибарските мрежи са виснали като драперии. Слънцето ги суши, а морето, заспало на дневната светлина, дори не поклаща лодките на рибарите. Скалите се припичат като лениви гущери. Трима рибари оглеждат лодките си, ще ги стягат за утрешния риболов.

   В ранното утро мрежите ще потънат в морето и ще оплетат в паяжините си пасаж риби. И ще заблестят на слънцето сребърни люспи.

 

КОЗА В ЗАВЕДЕНИЕ

   В късната лятна вечер бяла козичка предпочете да влезе в заведение вместо в обора на стопанина си. С грациозна походка и гордо вдигната глава, на която висеше звънче, тя леко пристъпи прага на заведението за почуда на намиращите се там клиенти.

   След като подуши няколко стола и две маси, козата се запъти към бара, обхваната от мерак да огледа каква е обстановката откъм барманската страна.

   Изпаднал в умиление, барманът почерпи козичката с чинийка фъстъци и тя ги изхрупа с голям апетит.

   След като направи още няколко тегела из заведението, бялата коза потъна в тъмната нощ, но дали е стигнала до дома си, това никой не може да каже.

 

ВЪЛЧАК ДО ПРЕПАРИРАНА МЕЧКА

   Породисто куче-вълчак нападна препарирана мечка. Неистов лай се носеше из площада, а собственикът му едва удържаше напъните на едрия пес. След като го отдръпна встрани, кучето налетя към задницата на неподвижната мечка. Лаят събра веднага кибици-зяпачи, а фотографът, застанал до мечката, гледаше изненадан. Песът премина отегчително покрай бутафорния Алф и не го удостои с никакво внимание.

 

СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ

   По обяд чаршията заприлича на пущинак. Неколцина търговци на зеленчуци дремеха оклюмали пред сергиите си. Кафенетата се изпразниха, а някои заведения предпочетоха да не работят, докато трае пълното слънчево затъмнение. Сякаш с магическа пръчка леките коли изчезнаха. Градът се успокои от автомобилния шум. Слънчасал карач на велосипед ненадейно премина по улицата.

   Затишие пред затъмнение... Изведнъж петлите тревожно се разкукуригаха в знак, че слънцето се скрива в сянката на луната. Постепенно взе да се здрачава. Силно замириса на борова смола. Всичко замря. По улицата вече не се мяркаха бездомни кучета и котки като друг път. Температурата на въздуха спадна от 39 на 33 градуса. След два часа слънцето излезе от сянката на луната. Температурата пак подскочи нагоре. По-късно прикапа топъл дъжд.

   Последното слънчево затъмнение на 20 век, последно за хилядолетието...

 

ЛЯТНО

   Цветът на лятото е златисто-прегорял. Всичко е омаломощено от слънцето, улегнало и умъдряло. Дърветата са натежали от плодове. Тревата по ливадите е загоряла от лятото. Само някъде край животворна вадичка с вода тревистото е опазило наситения си цвят.

 

ГЛИГАНИ ИЗ НИВИТЕ

   Гладни глигани нападат нивите из планинските места и налитат на неузрялата царевица. Дивите прасета разорават с муцуните си  парчетата обработена земя и оплячкосват реколтата от картофи. Денем горските животни не се показват, но мръкне ли, като луди тарашат  наред из нивите.

 

ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

   Родопски мост се е навел грациозно над планинската река. От векове се крепи на бреговете й, още от римско време. Реката е унила в топлото юлско лято, влачи водите си изнемощяло. От едната й страна къщите се припичат гальовно, от другата са оклюмали в леност.

   По каменния мост се протяга лятото - от сутрин от вечер.

 

САМОТНО ЕХО

   След като се удари в отсрещния рид, ехото се върна и не се повтори повече. Замлъкна. Самотно ехо...

 

ДЪЖДОВЕН СЕЗОН

   Шегувам се, но е така: настъпил е дъждовният сезон. По обед се заоблачава, прогърмява и превалява. Така е всеки ден.

   Вали по малко през деня, по малко през нощта, на сутринта е влажно.

   Над земята заран се издига лепкава мъгла. Дъждът се връща към небето.

 

НАПУКАНА ЗЕМЯ

   Дълго време е притаявала вода в глинестата си почва. А когато слънцето заплющяло с лъчите си, калната вода се изпарила към небето. Глината се е стегнала, напукала се е на плочки и изглежда като мозайка.

   Напукана, жадна земя... В средата й стърчи недогоряло от огън стебло, а един остарял дънер е сякаш паметник на апокалипсиса.

 

ВОДОПАД

   Водата се спуска лудо по каменния улей и се разбива с тътен в скалите. Воден прах се ръси навсякъде. Неистовият порив на реката заприличва на облак, прелял от жизненост, с радост пропадащ в близкия вир...

   Реката е могъща, ако си има водопад!

  

ВНЕЗАПНИ МИГОВЕ

   Всяка моя миниатюра е зачената в миг, когато мисълта и чувството са били слети.

   Заедно...

 

ВИНОТО

   Искрящото и мъжко вино... Преминало през слънце и през каци, кипяло в изби и мази, поема вечния път към мъжката ръка. Човекът се пресяга ритуално към чашата с искрящо руйно вино.

 

КРИСТАЛ

   Дълго време стоя на масата той - вкаменена земя от старите векове, която просто е кристализирала. Буцата нямаше определена форма, стените й бяха неравни. Целият кристал сияеше, но усещах, че нещо липсва, нещо което да го превърне в сияйно-истински.

   Ненадейно слънчевите лъчи го близнаха. Ръбовете ги пречупиха и кристалът се оживи, лъчите заиграха в чудни цветове. Слънцето вдъхна живот.

 

ЛУЛАТА

   Гледам я - остаряла, но запазена. Обгоряла отвътре, с остър мирис на тютюн. Прекарала много години у стария ловец. Колко ли пъти е въздимявал с тая лула из балкана! Колко ли пъти с тая лула е чакал на пусия да изскочи заек и да вдигне чифтето!

   Гледам лулата. На върха й личи дълбока следа от зъб. Дъвкана, предъвкана, лулата е стареела заедно с човека. По средата има бяло пръстенче, нанизано като гривна. Половината е кафява на цвят, а към върха е черна. Лула с богата съдба. Донесена от някакъв българин, живял дълго време в чужбина, лулата се озовала в ръцете на стария ловец. Тръгвайки от края на Европа, лулата се приютила в ръцете на коравия планинец.

   Голяма, едра лула! Със свой аромат, със своя съдба.

 

МЕЧКИ ПОДИР КАРУЦИТЕ

   На пътя е спряла каруца с цигани. Зад нея е вързана черна мечка. Идва втора каруца, подир нея и трета. Зад всяка се движи по една мечка. Последната е с мъничко мече. Всички имат на муцуните си кожени намуцунници. Преди да поемат по пътя през планинското дефиле, качват малкото мече на каруцата да се повози. Няма да издържи на дългия път пеша. Българите отглеждат прасета, а циганите разиграват мечки. Така си вадят прехраната.

 

ПОЛОМЕНИ ДЪРВЕТА

   Поломени дървета... Расли на воля, пазили сянка, сега те са наредени оразмерени край пътя с окастрени клони. На склад... Резачките са ги поваляли планомерно, после горските работници са ги търкулвали на поляната до пътя и са ги редили едно до друго, едно върху друго.

   Поломени дървета... Тъжка гледка!

 

РОДОПСКА СЪЛЗА

   Едно родопско море като сълза се е спряло в скута на планината, а в бистросините му води се оглежда небето. Перести облаци минават над него, водите му ги приемат за пухчета и ги разпръскват незнайно къде. Птиците кацат край брега да пийнат студена водица, уморени сърни и елени коленичат молитвено да утолят жаждата си.

   Благословено родопско море! Ти си една отронена сълза от очите на планината. Красотата на този свещен миг е останала сред родопските гори и всеки може да се наслади на нея. В бистротата пробляскват слънчеви лъчи, игриво се преплитат в чудни отражения.   Сребристите проблясъци на рибите светват мигновено над водата и се скриват в сините дълбини. Рибари идват с надеждата да не сгрешат в мятанията си и наистина не грешат. Добра слука има, възрадвани си отиват. Туристи се възхищават на ненагледните хубости на планината. Билкари търсят целебни билки наоколо. Всички се срещат с добротата на планинците, позната открай време. Игривите песни на птичките подпират мелодията на кавал, дочува се пролайване на кучета, пропяване на пъстропери петли.

   Това може да се усети само, ако човек отиде в Родопите, за да се влюби завинаги в тази планина!

 

ПРИКАЗКА ОТ КАЛДЪРЪМА НА СТОЛЕТИЯТА

   В скута на Родопите има едно екзотично и по български спретнато селище. Широка лъка! Сякаш клекнало пред очите ти, то живее с романтиката на стария бит. Вървя по каменните улици и имам чувството, че всичко край мене е приказка: и оперените къщи, надживели столетията, и старинните мостове, и белоснежните върхове, и билковия дъх на тревите, и нежния повей на вятъра, и шептящата песен на гората. Всичко е типично българско - бавният ромон на чановете, спокойният напев на родопската песен.

   Пред очите ми играят ярките багри на халищата. Като си помислиш само колко труд и човешка мъка, колко любов и радост е събрана в тия халища! Всяко говори само по себе си - за себе си. На едно цветовете играят като далечното детство, на друго те се преливат като младостта с умъдряването, на трето цветовете са тъй съчетани, че може ненаситно да го гледаш дълги часове и пак да се ненагледаш. Едно халище - цял човешки живот!

   Мини по дъгата на старинните мостове! Спри се за малко и виж живота пред себе си! Върховете са извисили снага, къщите са притихнали в следобедна дрямка и само някъде далече, безкрайно някъде, от дъното на гората идва дълбоката песен на каба гайда с полюшкващо пригласяне на медени чанове. Тук утрото е винаги бистро като очите на родопчанките. Тук истината не се притаява, тя е в сърцата и очите на родопчаните. Всичко е уравновесено като природата - от самата природа.

   Стъпвам по мекия килим на поляните и ги сравнявам с персийските килими. Пукната пара не чинят персийските килими пред мекотата на родопските поляни. Кротката река ромоли и подскача от камък на камък, а в златистите й води се мярка сребриста риба. Каменните плочи на къщите тегнат с годините, но те са здрави и непоклатими като българския дух. Селище, дошло по калдъръма на столетията и запазило народностното в себе си. Широка лъка!

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  08.08.2017 12:43 | #1

Селкор. Някакъв реанимиран селски кореспондент с излъчване на сиукс‚ шепне нередактирани чувства за индианско минало. Разбирам‚ но това не е достатъчно да се прехласна в изказа им. Пушим лулата на мира‚ натъпкана с празни приказки‚ Румене‚ това правим‚ докато реката на бъдното клокочи нещо неразбрано на последния завой. След него е забравата‚ брате в Христа.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: