Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Убийство на зрението

23.07.2017

Нови състояния на Маргарита Серафимова

 

O Στρυμόνας

 

(Струма)

 

Кравите плуваха,

кравите отиваха на другия бряг.

Светлината танцуваше за тях.

 

 

 

Красивата интимност

 

Докосвахме се като слънце и вятър.

 

 

 

 

Не те виждам в множеството

на палубата.

Ти си корабът.

 

 

 

Мислех за това, което още ми липсва,

когато сребърна риба-меч скочи

два пъти в морето.

 

 

 

 Залезът шестваше.

Шестваше бавно, бе високо.

Стоях на мястото, където щеше да достигне.

Палма стоеше над това място.

Никой не бързаше.

Знаехме за звездите.

 

 

 

Струнни сутрини, цикладски цикади.

Животът

отиваше, където искаше.

 

 

 

Живеех в противоположното на трагедия,

където неразрешимостта на великолепието

сполетява тази, която случаят е избрал.

 

 

 

Морето бе галактика от синьо.

Кой бе езикът да говори за него?

 

 

 

Лодка, всичко е лодка, бяла,

която се полюшва.

Слънцето свети, за да блести тя.

 

 

 

Вятърът шепнеше на дървото за своя живот

с много голяма сила.

Пак.

Пак.

 

 

 

Виждах залеза през високите вълни, прозирни, златни.

Моята любов ме пускаше.

Отивах на изток.

 

 

 

Вятърът караше светлината като течно злато по морето,

пълен със своята сила,

когато аз казах, че моят народ трансцендира.

 

 

 

В оргия от вятър и здрач морето

и аз благоухаехме.

Беше топло.

 

 

  

Василевс е соколът, когато в зноя, искрящ,

минава през въздуха

и пред морето стои.

 

 

Съществуването изтичаше между пръстите ми.

Как ме радваше допирът му, нежен

като на влюбен човек.

 

 

Да си тръгваме, бъдещето ни чака,

каза славната палма на слънцето

един следобед след три.

 

 

 

Блестящо тъмен, със златносвет на пладнето клюн -

орнамент на eгипетски бог,

соколът Елеонора онагледява над жаркокафявия остров това,

което безвременна царственост значи. 

 

 

  

Красиви вълни, китайски лъвове с изгладени къдрици,

минават напред в светлината и се оттеглят.

Животът е бог.

 

 

 Къщата на децата

 

Един ден в жегата те яздеха перилата

в бялата сянка на арките

и се смееха завинаги.

 

 

 

Убийство на зрението

 

Здрач на Цикладите -

тамаринди, изписано от вятъра море.

 

Маргарита Серафимова е адвокат по професия и призвание. Автор е на няколко правни книги. Пише поезия от 16 годишна възраст, но отскоро я споделя с по-широк кръг. Наскоро се появиха стихосбирките й „Животни и други богове“ и „Демони и свят“. Специално за  Факел.бг  тя изпрати новите си словесни състояния.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: