Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Премълчаното убийство на Васил Лъвский

21.07.2017

19.7.2017 „Премълчаната история”, БНР, програма „Христо Ботев”

 

Румен Леонидов: Здравейте, уважаеми дами и господа. Както винаги ви приканвам да останете с мен, за да чуете предаването „Премълчаната история”. Темата на „Премълчаното убийство на В.Лъвски”. Ще говорим за заговора срещу Левски, защото този заговор и убийството на Левски съсипват съдбата на България, променят драстично нейната историческа карма.Тя остава без духовен водач, без политически гений, без своя чист и свят син. Нещо повече – и до днес българският народ се лута в себе си без духовен водач, без политически гений, без чист, свят и смел държавник. Убийството на Лвски оставя нацията ни без  нищо лъвско в поведението й. Делото на Апостолът е мъртво. И какво от това, че образът му свети като кандилце в сърцата на будните българи, какво от това, че във всеки град има негов паметник, но нито ни е чиста, нито ни е свята Републиката, нито неговите национални идеи са живи и паметни.

Моите гости днес са писателката Неда Антонова, академик Григор Велев и литературният критик Георги Цанков. Тези хора не се явяват често в национелния ефир, затова ги поканих за този разговор.

Уважаеми дами и господа, вчера отбелязахме 180 години от рождението на българския Христос, именуван Васил Иванов Кунчев. Но 144 години от тях се питаме: - Кой предаде Апостола? Къде е гроба му? Ще открием ли тленните му останки? Но като общество досега не се запитахме нито веднъж: -Защо Дяконът беше убит? Кой го уби и защо, след като от всички повдигнати му обвинения нито едно не е предвиждало смъртна присъда, а най-тежката е била доживотна каторга? Повод за тези думи ми дава най-новата книга на писателката Неда Антонова, която има над петнадесет исторически романа. След последните й произведения за царица Елеонора Българска, за Стойна Преподобна, за вдовицата на Христо Ботев – Венета, и сега „Първият след Бога”. Неда Антонова се осмели да се довери на своето проникновение, на своето осенение, че срещу Апостола е имало  заговор, който обективно съществува, ако се вгледаме в геополитически интересите на двете империи. Османската поробителка и бъдещата Руска освободителка. Г-жо Антонова, вие предполагате, че писмото в което Левски признава за убийството на ратая е, по всяка веротност, фалшификат. Ако това е вярно, по всяка вероятност се разплита истината за този заговор. Има ли и други писма на Левски, над които тегне същото съмнение?

Неда Антонова: Поставено в хронологията на събитията, това писмо на Левски, в което уж прави самопризнание, се появява чак след Освобождението, но преди това то е предшествано от други. Едното от тях е доста симптоматично. То е носи датата 6.01.1873 г,, когато Левски вече от няколко дни е затворен в зандана на казармата в София и тече неговия трети разпит и когато състоянието на разпитвания е много тежко. Той е с прострелна рана на главата, с висока температура, не иска и не може да се храни, не може и да спи.  Бълнува нощем, поне така казват стражите там и лекарите, които са го преглеждали. Той едва се държи на краката си и по тази причина него ден е бил разпитван седнал. На същият ден 6 януари от София за Белград, където малко преди това е избягал Каравелов, заминава писмо, писано от Левски, в което той казва: "Не съм заловен, гледам си работата." Това писмо пристига в Белград на 30 или 31 януари 1873 г.. Каравелов го прочита и пита Иван Драсов: "Де е истината? Левски казва, че е жив и здрав, а вие твърдите, че е заловен?" Според елементарната логика всеки би се усъмнил, но нищо в това писмо не е предизвикало подозрението на Каравелов – нито подписа, нито почерка, нито стила. Каравелов го е приел като автентично.

Р.Л: Но е попитал все пак коя е истината?

Н.А: От Турну Магурели Данаил Попов казва: "Левски е затворен, разпитват го." но Левски пише: " Жив и здрав съм и работя." Естествено е да се запопиме как възникнало това писмо? При това, то поне на външен вид, е автентично? Никой от българдските историци не си е поставял въпроса да потърси доколкото е възможно, къде са корените на това писмо. Само двама от тях, през 1925г . Димитър Страшимиров, а в наше време Николай Генчев споменават за него, но само с два-три реда и нищо повече. Останах много изненадана, че за това явно фалшиво писмо нито се говори, нито се обсъжда обстойно. А се говори за другото, написано неизвестно кога, но предоставено на Българския исторически архив след Освобождението, в което лично Левски прави признание, че той е убил момчето. Но това писмо не е повлияло на присъдата, тъй като не е присъствало в чувала с архива изпратен от Левски на Каравелов, в архива на организацията.  И защо тогава Левски е осъден на смърт трудно е да се обясни. Това писмо го е нямало.

Р.Л: Това писмо е от архива, който наследниците на Киряк Цанков предават. Той е изключително близък на руския консул в Букурещ. Кой е Киряк Цанков?

Н.А: К.Цанков е зам.-председател на БРЦК в Букурещ. Той е един от съратниците на Каравелов. Те са в Букурещ, а Левски е тука. Естествено е разликата в техните виждания да е голява.

Р.Л: Но К.Цанков не е жив, когато това писмо се предава?

Н.А: Не е жив, това писмо се предава от неговите наследници 7-8 години след Освобождението.

Р.Л: Голяма част от нашите революционери по това време са заклети русофили, защото очакването е нашите по-големи братя да ни освободят. Това, погледнато исторически е нещо нормално, но кой какво цели с появата на това писмо? Левски е убит. В обвиненията срещу него, както Я.Гочев изтъква няма дори обвинение, че е ранил турски офицер. Това се забравя. Всичките обвинения – че събира оръжие, че проповядва революция, че се готви организация – всичко това отпада, но това, че е убил човека, както твърди ратаят, му  изяжда главата. Кой има сметка  това фалшиво писмо да излезе по-късно, когато  той вече е умрял?

Н.А: Мисля, че тогава това не е имало особено значение. По-скоро е имало значение това писмо да бъде написано веднага след неговата смърт, защото по същото време Европа наблюдава под лупа всичко, което се случва в Османската империя. Този процес е доста съмнителен заради това, че се получава предложение от страна на комисията за смъртна присъда въз осново на показанията на само един единствен свидетел. Това е било в категоричен разрез и с османското законодателство и с древното римско право, според което един свидетел не е свидетел. Опасението идвало от това – ако отново консулите са ходели в Софийско да видят какво е положението след Арабаконашката афера на раята, тъй като имало оплаквания, че  кърджалии са действали по селата, убивали, измъчвали и т.н. Ако те отново решат да дойдат в София и да проверят документацията, въз основа на която тази присъда е била препоръчана и после изпълнена, трябва да имат някакво съществено доказателство.

Р.Л: Романът ви е художествено произведение и там, където нямате факти правите една изключително талантлива спойка, където се доверявате на своята интуиция. Знаете, че интуицията и в науката и в културата и в изкуството е важна, тогава се получават открития. За мен това е едно откритие и прозрение, което обръща историята на България. Но всеки може да има друго мнение. След малко ще попитам и Г.Цанков, който се доверява, че това е автентично писмо. Вие казвате така – първо, писмото не е писано от участник в събитията, ако се взрем внемателно в него и второ – когато Левски признава, че го е наръгал и казва едва ли не: -Такова беше времето, убивахме, и с кървавия нож изтичва извън двора, пред портите на чорбаджията има тълпа, той тича с ножа, след него върви единственият свидетел, разпръсват тълпата с кървавия нож, а заптиетата го изглеждат и не реагират. Избягват в една пещера над Ловеч, където се преобличат и т.н. Възможно ли е заптиетата да стоят, и ако това писмо е автентично, този факт не може да бъде истински. Този факт поставя под съмнение цялата автентичност на писмото. Изключено е турската полиция да изгледа един българин с нож, което търчи и да не реагира.

Н.А: Това е една от причините аз лично да се съмнявам в автентичността на това писмо. Заптиетата седят на конете, така твърди писмото, и гледат как убиецът Левски с Вутьо Ветов „разсичат тълпата с две турски речи”.

Р.Л: Има ли и други фалшификати, които са свързани с името на Левски, писма, които са доказани и от историците и от техните противници.

Н.А: Съществувало е писмо, което е написано от Ловешкият комитет и е изпратено до Левски с покана той да дойде в Ловеч. Според някой тълкуватели целта на това писмо е било той за бъде привикан да дойде и там да бъде заловен. Доколко това е истина аз не се наемам да твърдя. Графолозите не могат да определят точно кой е авторът на това писмо. Отначало те стигат до заключението, че е написано от поп Кръстьо. При втората експертиза заключението се променя и се оказва, че негов автор е Марин Поплуканов – председателят на Ловешкия комитет. При трета ексрептиза се стига до компромисното решение, че поп Кръстьо е писал, а М.Луканов е диктувал. Това писмо е изпратено без печат, а след Освобождението му е сложен музейния печат на града. Писмото, в което уж Левски направил самопризнание също е без печат. А то е написано на 25 август 1872 г.

Р.Л: Вие намерихте ли съвременни графолози, които да се опитат да потвърдт истинността или лъжата?

Н.А: Аз нямам позицията от която бих могла да поискам това, но едно е сигурно – може да се потвърди автентичността. Необходимо е графолозите да разполагат с тетрадките на Левски от първи клас, а също и на негови съученици. Необходимо е да се знае как точно са се изписвали буквите в тази година, когато той се е учил да пише. Това е едно от изискванията и на тази основа да се докаже дали този почерк е наистина неговия.

Р.Л: Сега отиваме към признанията, които той е направил пред поповете. Геори, какво, според вас, той е казал, защото се твърди, че според различниизточници, че той преди бесилото се е изповядал, че на самото бесило? Доколкото знам, без да твърдя, че съм последна инстанция, всички отци по-късно си променят показанията, според годините и според легендата, че той си е признал и те добавят сякаш от себе си.

Г.Ц: Аз ще започна малко по-отдалече, за да защитя тезата си. Според мене нашето щастие, че познаваме Левски е това, че не разчитаме толкова на историците, колкото на писателите. Левски в българската памет съществува благодарение на големите български писатели- първо на Ботев, Вазов и Захари Стоянов, след това на Яна Язова, Стефан Цанев и Неда Антонова. Този Левски ние разгеждаме и този Левски е далеч по-автентичен от това, което примерно този понеделник чухме в „История бг”,когато тръгнаха да ни говорят, че Димитър Общи имал доста големи заслуги, че някой от нещата в организацията били предложени от него. Но никой не каза, че става дума за Димитър Сърбина и че този човек на 14 август 1872 г, когато е убит Стойчо Гергинов, е доста по-възможно да се е намирал на мястото, където е убит. Аз не казвам, че турските заптиета е трябвало непременно да окажат съпротива, защото Общи, заедно с още двама-трима , облечени с червените дрехи, биха могли спокойно да предезвикат страха. За съжаление, в съзнанието на българина, се появи още един Левски на режисьора Максим Генчев, които е откровен разбойник. Във филма му Левски убива поне 10 човека, всяка трета сцена е убийство, с което се създава този образ на убиец. В нашата литература и специално в книгата на Н.Антонова, независимо от това дали той пред свещениците е казал, че е убиец, независимо от това, че писмото от 25.8 до Каравелов е истина, в най-лошия случай става дума за самоотбрана срещу 24 годишен здрав младеж, който може да разруши плановете на организацията. Всичко, което говори за убийство от страна на Левски е един фалшификат. Не знам дали оригиналът се пази на това писмо.Единствено Д.Страшимиров, който дава най-много документи от старите ни историци и Янко Гочев, който написа блестящата книга „Убийството на В.Левски”казват истината. В книгата на Стефан Дичев „За свободата” се прокарва по много особен начин идеята, че Левски съвсем не е влюбен в Русия. Когато сега  цитираме Левски ние забравяме истинския цитат от неговото писмо: „От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем. Каквото направим сами да си го направим. Така е по-редно и за нази си е.” -  казва Левски в автентично негово писмо, което абсолютно влиза в стила на това, което Н.Антонова казва като негови думи: „Между държавите няма робство, братя мили, между държавите има политика и интиреси. Русия иска Цариград и топлите морета, но за да стигне до тях трябва да мине през нашите земи. И за да не изглежда в очите на Европа като поробител Русия трябва да има пред себе си покорен и благодарен народ.” Ето това е причината за убийството на Левски и няма какво да се лъжем и говорим измислици, които принизяват и неговото дело и революцията.

Р.Л: Г-н академик Велев, как се получава, че и двете империи имат интерес да ликвидират Левски час по-скоро? Явно са бързали много.Предложението за смъртна присъда не е подписано от нито един от членовете на комисията.

Г.Ц: Я. Гочев доказва, че това не е процес, а една комисия, която не трябва да дава присъди.

Р.Л: Тъй като това предложение отива в Цариград султанът бързо го подписва, няма време за обжалване и вместо да ги закарат в Цариград и да ги обесят на Цариградския мост, те ги обесват на бърза ръка тука. Защо двете империи имат за цел да премахнат Левски толкова бързо?

Г.В: Смятам, че това е един много важен момент, който в продължение на дълго време е прикриван заради конюктурни политически интереси. През 1986 г. се публикува една уникална „Сан Стефано.Записки на граф Николай Игнатиев”. Това е разказ за живота на тази забележителна личност. Забележителна, защото на 27 години той е произведен генерал – майор,  нещо уникално. След това е прехвърлен във ведомството на Царският департамент в Министерството на  външните работи и изпратен за посланик в Цариград, където в продължение на 13 години провежда имперската руска политика. Този период от 13 години искам да разделя на две части. Първата част е политиката на Русия да се блокира българското национално - църковно движение и борби за постигане на независима църква.  Обяснението на Департаментът е, че даването на църковна независимост на България означава да се легитимира българската нация, която до този момент фигурира в аналите като Рум миллет- римски народ, и че това ще даде основания на тази нация да предяви претенции за държавност. Граф Игнатиев използва всичките си дипломатически дарби, дори той получава прозвището „ Втори император на Османската имрерия”, за да блокира църковно – националните борби, като стига до там, че съдейства да се заточат пет български свещеници от висок ранг. След като това нещо не успява да се направи, това се смята за един голям шок за руската дипломация, и това е поводът за големия срив, който настъпва между канцлера Горчаков и граф Игнатиев. В този момент княз Горчаков се отнася с недоверие към граф Игнатие заради това, че не е изпълнил тази висока задача. По собствените му записки Граф Игнатиев получава инструкции да не се допусне създаване на национално революционно движение, което да си постави за цел освобождаване и създаване на независима българска държава. Съгласно руската доктрина още от времето на Иван Грозни и след прочутата сватба на една известна византийска аристократка, Византия поставя пред Русия въпроса –Подаряваме ви герба на Византия с пожеланието да я възкресите като трети Рим. Това заляга в основата на руската имперска доктрина. Нейните стремежи са завземане на Цариград, на проливите, излаз на топлите морета и за съжалиние, пътят към тази крайна цел са българските земи.

Р.Л: И на този път се изправя Апостолът на свободата.

Г.В: Започва се масова кампания за вербуване на български революционери. Информацията, която имаме е ,че около 25 от водещите български революционери са вербувани от руското разузнаване.

Р.Л: Под формата на дарения, как?

Г.В: Направо субсидии. Един от тях е Бенковски, който се води един от водещите дейци на руското разузнаване, който изведнъж забравя, че е руски агент и оглавява въстанието. В тази акция се стига и до В.Левски. Руското разузнаване е знаело много добре, че в България се изгражда революционна мрежа. Каналите за тази информация са на първо място председателят на революционния комитет Каравелов, за който е доказано, че е бил сръбски и румънски агент. В тази акция за вербуване е включен и Левски. Той е поканен от Найден Геров като генерален консул на Русия в Пловдив. В разговорът си той се опитва да обясни колко важно е тази агентура да помогне на Русия, която ще избере в удобния момент времето и начина да нападне Османската империя и да освободи България, и че едва ли не това е дълг на всички българи да помогнат на Русия. Левски категорично отказва. В нашата литература има няколко публикации, които категорично доказват, че Н.Геров е предложил 16 000 златни рубли на Левски, които той категорично отказал. Това не мога да твърдя, защото не можах да се добера до категорични доказателства.Три месеца по-късно той е поканен в Цариград на дълъг разговор и след него Левски казва прочутата си фраза:” Не искаме да ни освободят, защото след това ще трябва да търсим как да се освободим от тези освободители”. Така че, Левски е трън, а не спирачка в стремежите на Русия за подготви терен за една бъдеща военна акция. Неговата дейност е заплаха за имперските интереси на Русия. И когато той е заловен, комисията, в която има двама турци и четирима българи, българите са инструктирани персонално. Самият Пенчович казва: -Какво ни говореше графът, а какво излезе. Ние го смятахме за чапкънин, а той излизе борец за свободата на България. Цялата линия на поведение към освобождението на България не е тази, която в продължение на години ни се набива в главите. Русия е велика сила, тя няма сантименти, тя има интереси. Смята се, че един от вербуваните е самият Стамболов и  че Старозагорското въстание не се вдига, защото той е изпълнил разпоредбите.

Р.Л: Г-жа Антонова, защо толкова бързат турците да се освободят от Левски, след като знаем, че някой път те са освобождавали българи с намесата на същия този граф Игнатиев?

Н.А: Естествено е било турците да знаят за работата на Левски, той трети път обикаля страната, но то не е било достатъчно да се опасяват от него. Когато става обира на  хазната в Арабаконак са арестувани много хора и всички, почти единодушно, под внушението на Общи:- Признавайте, колкото повече признавате, толкова повече хора ставаме и няма да ни избесят всичките. Ето такова е било внушението и всички започват да признават, че Левски ходел по селата, че организирал комитети, че говорел за оръжие, борба и свобода и т.н, едва тогава турците разбират размера на опасността, която е представлявал Левски. И е било естествено да искат да бъде ликвидиран.Те са имали опасението, че ако тази дейност стане достояние на европейската дипломация, това ще накърни имиджа на Османската империя в очите на Европа. По оново време този имидж е бил изключително важен.

Р.Л: Тъй като Великите сили ги притискат за реформи и в този сложен момент граф Игнатиев влиза при великия везир когато си иска, те са в изключително братски отношения. Едва след Априлското въстание, с разрешение на Великите сили и съгласието на Руската империя се отваря поредната война. Вие имате и други наблюдения върху този процес – Кой насажда Д.Общи за помощник на Левски?

Н.А: Левски категорично е отказвал да приеме Общи за свой съподвижник. Лично Каравелов непрекъснато му го е предлагал. Левски е казвал: - Защо ми е помощник, когато два пъти съм обиколил България и не съм имал нужда от никой? Независимо от това Каравелов, заедно с П.Хитов, без да убедят Левски „насаждат” Общи в организацията. Дават му да занесе печата на организацията в Ловеч, после още веднъж го изпращат там и странното е, че Ловешкия комитет, в който е привикан и брата на Данаил Попов от Плевен, вземат решение Общи да стане помощник на Левски. Кому е било нужно и защо аз нямам обяснение. По-късното развитие на събитията ни кара да вярваме, че Общи е имал съвсем други цели, бидейки помощник на Левски.

Р.Л: Той се явява като един провокатор, защото прави своеволия, яде и пие с комитетски пари, държи се гадно, организира обира на своя глава така, че много лесно са разкрити и когато ги арестуват кой дава портрета на Левски?

Н.А: Иван Фурнаджиев описва портрета на Левски, казва, че като се усмихне зъбът му минава малко напред и т.н. Без да имат фото те вече са знаели горе-долу кого да търсят.

Р.Л: Общи прави страхотни разкрития, които на практика предават цялата организация.

Г.Ц: Тук има нещо важно, което забравяме и това е забързването на турците. Левски е воден и от много силната си вяра в Бога начело на тази организация. Независимо от цялата наша църковна борба, която има много силен политически момент, Левски първи обявява, че законът по който всички ще бъдем равни, ще бъде закона на Бога. Християнската душа на Левски е показана много силно в книгата на Н.Антонова. И обкръжението – това са отец Миткалото, отец Минчо Кънчев  - това е една цяла група от хора, за които вярата в Бога няма политически привкус. Тя има голяма сила, която те несъмнено са усетили, че може да вдигне българите.

Р.Л: И чиято вяра днес не присъства в нито един действащ политик.

Г.В: Д.Общи е дамгосан в нашата историография като абсолютно отрицателен герой. Назначаването на Ощи на такъв отговорен пост сигурно не е случайно.Това е човек с подчертано авантюристични качества. Той е участвал в отрядите на Гарибалди, за което е получил грамота. По-късно участва в Критското въстание, за което има медал. Известен е в обществото като Макадончето, защото е роден там. Не се знае кой го представя на Каравелов, който е сръбски агент по начало.

Р.Л: Той живее в Белград на сръбска заплата.

Г.В: Левски не е бил кротък в разискванията за стратегията на революционното движение. Той много пъти е взимал отношение, отричал  е някой факти и Каравелов поставя Общи като опит за спирачка на т.н, както Каравелов е казвал „своеволия” на Левски. Не случайно по-късно Каравелов напуска комитета. Общи е бил човек с определени качества – бил е добър оратор, бил е интелигентен за онова време, не се днае за образованието му, но е бил неприемлив, защото е бил сприхав, авантюрист и е имал самочувствието, че е повече от Левски, защото е имал по-голям революционен опит. Оттам идва непоносимостта между двамата. Като отрицателен герой той е герой с определени качества, които не трябва за пренебрегваме.

Р.Л: Неда, във вашите изследвания и в романа вие обсъждате, че много прилича на Левски?

Н.А: Левски, както го описва Вазов и другите му съвременници е с бяло лице, светли очи, червеникава коса и мустаци, среден на ръст, тънък в кръста. Ако погледнете бележките към протоколите с разпитите там някои от разпитваните от Тетевен казват: - И тогава при нас дойде от Букурещ един Димитър, който беше среден на ръст, тънък в кръста, белолик, с червеникава коса и мустаци и ни заговори за въстанието. Само цветът на очите му не е назован, а на снимката той изглежда с тъмна коса. И Левски на снимки също изглежда с тъмна коса, така че, не може на тази снимка да се вярва. Разчитайки на тази прилика Общи често пъти се е представял за Левски. Ходил е от негово име да събира пари, да прави акции. Това не е много известен факт, но е факт. Също е известно как е вземал назаем пари от името на комитета, за съжаление не са могли да го разпознават винаги, че не е Левски, защото самият Левски не винаги се е явявал  по еднакъв начин, в истинския си вид, бил е неразпознаваем.

Р.Л: Затова вашата писателска интуиция ви подсказа, че убиецът на този ратай, който е познавал Левски, нямаше да вика:- Помощ, крадци!, а щеше да го познае и да пита: -Бачо Василе, какво правиш тука? Вашата теза, защитена превъзходно в романа ви е, че убиецът на това момче е Д.Общи. Казвате още нещо важно, че Общи убива ловешкия дякон Паисий, като преди това го изнудва и му взима 6 000 гроша. Този Паисий е убит с решението на Революционния комитет в Букурещ и с одобрението на Левски, защото приказвал, пак по сведения на Общи, че: - Ето вие нямате пари за църквата, а имате за комитети. На практика Общи е наклеветил Паисий, за който идва решение да бъде ликвидиран, за да не предаде организацията. Истинската причина да убие дякона е, че го изнудва и го е страх да не се разприказва, че е взел толкова пари от него. Така ли е според вас?

Н.А: Самият Общи го е предупредил, че ако си позволи да сподели с някой за това, че му е дал 6 000 гроша,ще му се случи нещо такова, след което повече нищо няма да му се случва.

Р.Л: Приемаме, че Общи е вкаран около Левски от сръбските, на практика руски служби с цел да провокира, да работи за тях,  а и да го смени по някое време. Защо все пак турците му дават смъртна присъда, като можеха да го премълчат, ако той е агент на двете империи? И какво казва Общи преди да го обесят?

Н.А: Първо е пожелал бяла риза. Неговата любима песен е била, че най-обичам, Ружке ле, кога чиляка обесят, перчам да му се развява, ризата му да се белее. Намират му доста голяма риза и на бесилото е изглеждал смешно. Последните му думи са били, цитирам:-„ Излъгъха ме, мамка им” и плюл.

Р.Л: Остава въпросът кой го е излъгал, след като е приказвал, след като е голям революционер, след като предава цялата организация и се кандидатира за доживотна присъда, защото е имало и помилвания, той казва: - Мамка му, предадоха ме.

Г.В: Аз смятам, че е съвсем ясна причината и адреса на неговата псувня. Турците са му обещали, че ако свидетелствува ще го помилват и затова тази реплика е към тях.

Р.Л: Или към другата империя, която му е обещала някакви неща. На телефона е Янко Гочев. За мен вие сте национален герой, защото се осмелихте да се противороставите на цялата инерция, на тези 144 години, в които се премълчаваше убийството на нашия български Христос -   В.Левски. Вие сте единственият, който твърди, че има заговор.Кой го организира?

Я.Г: Този заговор е в резултат от цялостната дейност на Левски, който в периода 1869-1872 година поставя развитието на българското риволюционно движение на правилна основа, тоест пренася центъра в България, създава найни комитети, изгражда детайли в стратегията на бъдещото освобождение, в което не трябва да участват външни сили, тоест, българското освобождение трябва да бъде дело на българския народ. Друг е въпросът дали това е било възможно в сложната обстановка на втората половина на 19 век. Категорично можем да твърдим въз основа на книжовното наследство на Левски, че той не отрежда на представения за най-голям благодетел и „освободител” на България император Александър Втори такава роля.Тук можем да посочим много неща като доказателства, включително и прословутото му писмо да Филип Тотю, в което той отхврля категорично българите да играят една обслужваща роля в изпълнение на руските имперски планове. Може да се каже, че Левски става неудобен противник с цялостната си политика, защото реално той обезсилва две от  задължителните условия, които трябва да бъдат налице, за да се осъществи руския поход към Цариград, представен ни като освобождение на България. Тези условия са, първо – наличие на един русофилски народ, изцяло обсебен от мита за дядо Иван, който мит Левски оборва и с пропагандата си, и изричайки, цитирам: „Никому не се надявайте, ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи ние не сме достойни да имаме свобода. А който ни освободи той ще направи това, за да ни подчини отново в робство.” Първото му условие с цялостната политика, пропаганда и дейност на Левски за похода на Русия към Цариград и проливите е обезсилено. Българите работят в правилната насока за собственото си освобождение, организират собствени действия, а не такива в услуга на Русия и Сърбия. Второто условие също е важно, то се определя от принципите на руската политика в Източния въпрос, че всички революционни движения на Балканите трябва да бъдат под руски контрол. БРЦК на Левски категорично може да се твърди, че не е под руски контрол, още повече той по никакъв начин не се съгласява дори на форма на сътрудничество с руските власти. Пак ще цитирам писмото до Филип Тотю от април 1871г,  в което казва,че с руски агенти си е имал работа през 1869 г, но е отказал да работи за тях. Дяконът обезсилва двете условия за успеха на руския поход към Цариград. Не трябва да се забравя, че Левски е и политик, не само революционер и единственият начин да бъде отстранен  е чрез организирането на заговор за неговото ликвидиране, което се реализира чрез един фалшив в кавички процес.

Р.Л: Вие пишете в книгата си, че срещу него не е издигнато обвинение дори и затова, че е ранил турски офицер, а му издигат обвинения, че е свършил други неща, които, в края на краищата, ако нямаше този свидетел, за който Н.Антонова дълбоко се съмнява, че е автентичен. Левски не признава пред комисията за убийството, той казва:- Не познавам този човек. Ако го нямаше този единствен свидетел, вие сте юрист и знаете, че един свидетел не е свидетел според тогавашното османско право, което лежи върху римското. Ако нямаше това обвинение за убийство Левски нямаше как да бъде осъден на смърт.

Я.Г: Според обвиненията, които са 12,  четири от тях са най-важни. Те са за противодържавна дейност, за подбудителство за организиране на бунт, за пропаганда, която трябва да бъде извършена явно, а не както Апостолът я е правил тайно, и вторите обвинения са за предумишлено убийство. По първите обвинения, които са отделна глава в османския наказателен закон от 1858 г, са неправомерни, на комисията липсват доказателства за по-нататък, ако се стигне до съд да му повдигнат реално обвинение и да му търсят наказателна отговорност. Между другото Л.Каравелов с неговите писма от 30 октомври и 2 ноември  1872 година, го подбужда към извършването на точно такива престъпни дейности, каквито са разглеждани. Тъй като нямат доказателства по първите обвинения, комисията се насочва към убийството, за което се предвижда смъртно наказание. Тази комисия „правораздава” по целесъобразност, тоест има инструкции спуснати от правителството, а в случая и от граф Игнатиев, за което има достатъчно доказателства, че Левски не трябва да се измъкне жив от този процес. Тази комисия трябва да изфабрикува някакви обвинения и като не могат да намерят достатъчно доказателства и да изфабрикуват противодържавните обвинения, тя се насочва към убийството от 14 авгус 1872 г.

Р.Л: Вутьо лежи като съучастник 7 години, та той направо е помилван ?

Я.Г: Точно така, отговорът намираме в ролята, която са изпълнявали. Вутьо Ветов е обикновен куриер, той идва от Видраре, от района на Д.Общи. От гледна точка на закона и Левски и Вутьо са съучастници и би трябвало и Ветов да последва съдбата на Левски.

Р.Л: В първите разпити Вутьо нищо не казва за убийството. Интересно е , че след това той изведнъж проговаря за Левски, правят очна ставка и тогава казва: - Той беше.

Я.Г: Тези детайли показват, че пак има едно сложно задкулисие, в което трябва да бъдат изфабрикувани показания от този съучастник в акцията в Ловеч и тези  показания трябва да бъдат манипулирани, включително чрез клевета. Това, което една голяма част от българските историци не са забелязали е, че В.Ветов клевети Левски.  Дори самите членове на комисията питат: - Защо те клевети този човек?

Р.Л: Не всички са били посветени в задкулисието, което е живо и здраво и днес в България. Вашата книга не се показа по националната телевизия и ако ви показват, вашите тези винаги имат опоненти, защото са много опасни за националната сигурност на Народна Република България, в която продължаваме да живеем. Благодаря за това включване. За сте жив и здрав, продължавайте!

Неда, известна е тази част от тефтерчето на Левски с неговото „Народе ????” Вие доказахте, че много лесно може да се фалшифицира почерка на Левски. Вашата книга завършва с неговия почерк,само че с „Народе мили ”, но с четири удивителни.

Н.А: Тази бележка дадена на главната героиня Евгения всъщност не принадлежи на Левски. Аз го направих с цел да изтъкна философията на книгата. Тези четири въпросителни в тефтерчето след „Народе” се тълкуват от историци и публицисти като недоволство на Левски от  българския народ, като възмущение. А те са въпросителни. Той е питал народа какво още, какво му трябва. Поведението му на процеса показва, че той е обичал народа, по причина, че той никого не е издал. Книгата завършва с тази бележка- „Народе мили”.

Р.Л:Академик Велев, няколко заключителни думи.

Г.В: Аз искам да завърша с това, че Левски е жертва на политически заговор на една велика имперска държава, която преследвайки своите интереси на Балканите не се спиира пред нищо. Апостолът  е жертва на това, което сам граф Игнатиев е написал в неговите записки. Той е изпълнил разпорежданията на Държавният департамент да се обуздае българското революционно движение, което вреди на руската имперска доктрина. Така че аз разглеждам смъртта на Левски като плод на политически заговор на една велика държава, която в продължение на 180 години прави непрекъснати опити да се меси в политическия живот на България и да субординира нейните интереси.

Р.Л: Уважаеми слушатели, най-сетне се намери български писател, който да изрече на всинца ни, че Левски не е убиец. Апостолът не е извършил убийството, за което е осъден. Това не само твърди, но и доказва Н.Антонова в книгата си. Нейните твърдения са логически и исторически защитени и са много майсторски въплътени в духа на тази много свята и много чиста книга. Нещо повече, благодарениена последните четири книги на Н.Антонова за царица Елеонора, светицата Стойна, вдовицата на Ботев и „Първият след Бога”, Търговище, където тя живее стана една от литературните столици на Родината. Търговище вече е духовен център в литературната карта на България, наред с по-големите градове, където живеят и създават култура с високо духовно качество съвременните ни писатели. Търговище остана без летище, но днес можем спокойно да заявим, че благодарение на своята писателка Неда Антонова, градът има своя космическа площадка от която излитат вълшебните кодове на бъдеща България. Защото докато има чисти и простосърдечни хора сред нас, ще има надежда, че тяхното сърдечно простодушие ще възцари над общата ни Родина. Но днес не е достатъчно да викнем: - Да живее Апостола! Той е във времето и ние сме н него. Той нас обръща и ние обръщаме него. Не! Трябва високо да изречем: - Прости ни, Дяконе, прости ни, Отче, че ти предадохме делото, че не сътворихме от твоята висока мечта нито модерна, нито мислеща, нито справедлива държава! Господ да го помилва! Това беше всичко.

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: