Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Стихове от Йорданка Белева

21.07.2017

От новата й книга

 

 

1986 г.

 

зимна нощ

стъклото е запечатало

последния дъх на дядо ми

и не знам какво да нарисувам

 

Пропуснатият момент

 

Във филма две армии

приближават една към друга.

Докато разстоянието ме натъжава,

героят пише последното си писмо.

Питам Иво дали има нещо бяло за пране.

В този момент разстрелват пощальоните.

 

* * *

често сънувам баба ми седнала

сънят ми е пейка за припек

под слънце от два свята

 

понякога сядам с гласа си до нейния

но това не са разговори

 

нещо като аз да ѝ казвам

бабо колко е хубаво че не си умряла

докато тя ми казва

данче и аз те сънувам жива

 

после пейката се разпада

 

Porta Lingua

ако се колебаеш между две врати

избери течението между тях

отдалечаваната топлина

приближения хлад

изпращането

отпращането

едното и другото

нито едното нито другото

готови са връхните дрехи

закъсняваш отвътре

колко врати има в една дума

докато стигнеш пейзажа

и постигнеш езика

 

Ветеран от раздялата

 

той казва:

преживява се всичко

 

паметта е войнишки шинел

двуредните копчета изравняват

загубата отвътре и загубата отвън

бялото знаме избледняла покривка

от маса с далечни роднини

изравнено и гладко минно поле

някой споменава име

 

непрежалимо е пространството

в което се намърдва спомен

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: