Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Лятно четиво: Еротика от Алфред дьо Мюсе

06.07.2017

 

Из въведението на френския издател 

През 1833 година двайсетина младежи, повечето от които поели по пътя на литературата, медицината или правото, се събират в един от бляскавите парижки ресторанти – “Пале Роял”. Пищната вечеря и огромното количество изпразнени гарафи с вино поддържат веселието на участниците в пиршеството. Когато стигат до плодовете и минават на шампанско, всички възможни теми за разговор са изчерпани, като се започне с политиката и се свърши със злободневните светски клюки, така че идва ред на беседите за литература. Темата е, както може да се допусне, еротиката. Тръгват от античните творби, за да стигнат до сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, припомнят си пикантните епиграми на Ювенал и Теренций, накрая стигат до заключението, че не е възможно човек да напише подобно произведение, без да употреби цинични изрази и думи.
Изведнъж младеж, който дотогава не участвал в разискванията и гледал мечтателно, се обърнал към сътрапезниците си със следното изявление: „Господа, ако нямате нищо против, нека след три дни отново се съберем тук – надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде сътворено високохудожествено произведение, без да се прибягва към пошла словесност.“ Предложението било прието и три дни по-късно младият човек донесъл ръкописа, който сега предлагаме на вниманието на ценителите.
Всеки от присъстващите пожелал да получи копие и недискретността на един от тях позволила на чуждестранен издател през 1833 г. да отпечата текста в книга и да го украси с доста непристойни гравюри. Това издание е възпроизведено през 1895 г. във Венеция под заглавие „Гамиани – две нощи на диво сладострастие“. Както вероятно вече сте се досетили, авторът бил Алфред дьо Мюсе, отдал целомъдрието си на жена, която смятал по-достойна от останалите, ала тя го измамила.( През есента на 1833 г. Мюсе се запознава с Жорж Санд и има бурна любовна връзка с нея, която приключва окончателно през 1844 г. Съществуват немалко подозрения, че “прокълнатите любовници”, както ги нарича френският писател Мишел Пейрамор, заедно са се трудили над еротичната новела, като приносът на Санд е особено значителен във втората част на произведението.) В сърцето му останала кървяща рана.  
 Започнал да дири забавления, отначало развратни –  чел с досада, после обаче открил приятния вкус на разпътството. Тогава написал и прочутото стихотворение „Гамиани“:

Възпявайте безкрайно, мечтатели печални,
сладникави любови с възлюбени банални,
свенливо свеждащи очи.
Признания хвалете, разбиващи сърцето
и плахата невинност – достойнството,
което върху лицата им личи.
Аз в оргия брутална желая да се впусна
със смугла куртизанка с червени хищни устни,
извиваща се в дива страст;
в ръцете ви която, от сласт опиянена,
косите да размята и с похот настървена
тя даже да ухапе вас.
И с огнена перверзност, по-жарка и от лава,
подобно на испанка, безспир да се отдава
върху кревата, скърцащ до зори,
разтърсвана в лъстта си като от силна треска,
с уста, която хищно, под пръсната прическа
през стон от пот и сласт искри.
С изгаряща целувка като бодлива роза
в нозете ви да сплита, с копнеж, като в наркоза
тя тръпнещите си бедра.
Ръцете ви да галят гърдите й прекрасни –
божествени два плода, красиви, но опасни,
със страст в любовната игра.
Харесвайте си вие девици срамежливи,
с тела като тръстики, и слаби, и чупливи,
с безжизнена и бледа плът.
Те с погледи бездушни странят от веселбата,
пред виното избират, о, Боже мой, водата,
избягват ви и си мълчат.
Не струвате петаче, момичета безлични,
 прикрили младостта си с воали феерични
и рокли с нежна белота.
Благопристойни дами, изящните премени
цената ви не вдигат, по-скъпа е за мене
на блудницата любовта.

Преводът на стихотворението е на  Атанас Сугарев

 

Първа част

Настана полунощ, но салоните на графиня Гамиани все още грееха с хиляди ярки светлини. Кръговете на танцуващите кадрил ставаха още по-оживени, носеха се вихрено под звуците на опияняващ оркестър. Грациозна, извънредно любезна, домакинята на бала като че ли изпитваше огромна радост от успеха на празненството, за което беше пръснала цяло състояние. Усмихваше се мило на всички ласкател- ни слова, на баналните любезности, с които гостите се опитваха да благодарят за присъствието си.
Прикрит зад обичайната си роля на наблюдател, вече бях набелязал немалко подробности, които ме принуждаваха да се усъмня в изключителните достойнства, приписвани на графиня Гамиани. Оценил бях качествата й на светска дама, но сега исках да изследвам моралните є устои, да пренеса безжалостния си скалпел в областта на сърцето; ала не зная какво странно, непознато чувство ме смуща- ваше и възпираше да проникна там. Изпитвах безпределна трудност да осмисля същината на битието на жената, чието поведение изглеждаше необяснимо.
Все още млада, с несметно състояние, красива според мнозинството, тази хубавица без роднини, без верни приятели, беше крайно своеобразна личност сред обществото. Живееше в такъв разкош, че едва ли би могла сама да поддържа подобно великолепие. Злите езици съскаха, одумваха, но не разполагаха с никакви доказателства за нищо, и графинята си оставаше загадка. Някои я наричаха Федора, (Бел.ред.:Федора е жената без сърце в знаменития роман на Балзак “Шагренова кожа”), жена без сърце и лишена от топлота; други предполагаха, че е белязана от дълбока рана в душата си и се стреми да се предпази от жестоките разочарования в бъдеще време.
Щеше ми се да престана да се колебая; впрегнах цялата сила на логиката си, но всичко беше напразно, не можех да стигна до задоволително заключение. Ядосах се и щях да се откажа от по-сетните размишления, когато, зад гърба ми, стар либертин (Бел.ред.:Либертинството е философско течение, последователите му са проповедници на безнаказаното удоволствие и материалисти; отхвърлят етичните норми, скандализират със сексуалното си поведение), възкликна на висок глас:
– О, няма съмнение, тя е лесбийка!
Думата изтрещя като мълния, всичко стана явно, получи обяснение, не остана място за съмнения.
Лесбийка! Определението кънтеше в ушите ми по странен начин; то разбуди у мен вълнуващи видения на невероятно сладострастие, порочно до безумие. Пораждаше неистова тръпка, неудържимо желание, ужасяваща наслада, която никога не свършва...
Напразно се опитвах да прогоня тези образи, само за миг те предизвикаха във въображението ми разгулен вихър. Вече виждах пред себе си голата графиня в обятията на друга жена, с разпуснати коси, задъхваща се, изцедена от жестоките страдания на недоизживяното удоволствие. Кръвта ми кипна, сетивата ми пределно се напрегнаха, паднах зашеметен върху един диван.
Когато се съвзех след урагана от чувства, започнах трезво да пресмятам какво трябва да сторя, за да изненадам графинята; на всяка цена желаех да постигна това.
Реших да я издебна през нощта, като се скрия в спалнята й. Стъклената врата на дрешника се намираше точно срещу леглото. Установих колко подходящо е мястото и потулих присъствието си с вися- щите по закачалките рокли, след което търпеливо зачаках вещерския разгул.
Едва бях успял да се скрия, когато графинята влезе и извика камериерката си, смугла девойка със съвършени форми.
– Жюли, няма да сте ми потребна тази вечер. Лягайте си... О, ако чуете шум от моята стая, не се безпокойте, искам да бъда сама.
Тези думи предвещаваха бурни събития. Мислено се поздравих за дързостта си. Малко по малко гласовете в салона започнаха да затихват, графинята остана насаме с една от своите приятелки, госпожица Фани Б*** . Двете се разполагаха в спалнята и бяха изложени пред взора ми.
Фани: Какво ужасно време! Дъждът вали като из ведро, а не мога да намеря карета!
Гамиани: Искрено съжалявам; за зла участ, моята е на поправка!
Фани: Майка ми ще се безпокои.
Гамиани: Не се тревожете, скъпа Фани, вашата майка е предупредена, тя знае, че ще прекарате нощта при мен. Предлагам ви своето гостоприемство.
Фани: Много сте добра, наистина. Боя се, че ще ви създам неудобство.
Гамиани: По-добре кажете, че ще ми доставите безкрайно удоволствие. Това е приключение, което ме развлича... Не искам да ви оставям сама в друга стая, ще бъдем заедно.
Фани: Защо? Ще ви преча да спите спокойно.
Гамиани: Много сте официална... откажете се от този тон! Нека бъдем като две млади дружки, като две пансионерки.
Нежна целувка скрепи милото предложение.
Гамиани: Ще ви помогна да се съблечете. Камериерката ми си легна, така че можем да минем без нея... О, колко съвършено сте сложена! Щастливо момиче! Възхищавам се от фигурата ви.
Фани: Наистина ли смятате, че е хубава?
Гамиани: Великолепна е!
Фани: Ласкаете ме...
Гамиани: О, чудо! Каква белота! Започвам да ви завиждам.
Фани: Не сте права, искрено ви казвам, вие имате по-бяла кожа от моята.
Гамиани: Нищо подобно, дете мое.... Свалете всичко, също като мен. От какво се срамувате? Сякаш пред вас стои мъж. Вижте се в огледалото... няма съмнение, че Парис всеки момент ще ви хвърли ябълката и ще избере вас сред богините. Дяволче, как само се усмихвате, установявайки колко сте хубава. Заслужавате да получите целувка по челото, по бузите, по устните. Красива сте навсякъде, навсякъде, навсякъде...
Устните на графинята сластно и пламенно се плъзгаха по тялото на Фани. Изпълнена с трепет и смущение, девойката й позволяваше да прави с нея всичко, което пожелаваше, без да разбира какво се случва. Наблюдавах двете жени, въплъщение на страст и изящество, на сластна самозабрава и на боязлив свян. Сякаш девица, ангел, се беше озовала във властта на обезумяла вакханка. Какви прелести се разкриха пред взора ми, какво зрелище разпали чувствата ми!
Фани: О, какво правите? Оставете ме, госпожо, моля ви...
Гамиани: Не, не, моя Фани, малка моя, мой живот, моя радост. Ти си изключително красива, нали виждаш? Обичам те! Изпълнена съм с обич, луда съм по теб!
Момичето напразно се съпротивляваше. Целувките заглушаваха виковете й. Здраво притисната в обятията на графинята, едва ли не задушена от ласките й, тя се оказа беззащитна. Без да охлабва горещата си прегръдка, Гамиани я пренесе на леглото и я хвърли в него като хищник, който се готви да разкъса жертвата си.
Фани: Полудяхте ли? О, Боже! Госпожо, това е ужасно... Ще викам, пуснете ме... Плашите ме...
Още по-пронизващи, по-изцеждащи плътта целувки откликнаха на тези вопли. Ръцете стискаха все по-силно, докато двете тела се превърнаха в едно.
Гамиани: Фани, отдай ми се! Бъди изцяло моя! Ела, мой живот... Господи, какво удоволствие... Как трепериш, дете... О, започваш да отстъпваш...

Превод от френски Георги Цанков

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: