Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

КАК ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ ОТКАЗА ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА 5 МЛРД. ЛЕВА ОТ АКТИВИТЕ НА КТБ

01.07.2017 2

Глава 8 от "Господари на моргата", новата книга на Огнян Стефанов

 

ГЛАВА 8. СОФИЯ

КАК ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ ОТКАЗА ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА 5 МЛРД. ЛЕВА ОТ АКТИВИТЕ НА КТБ

 

На срещата с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет, за която вече споменах, имаше и друга тема – за КТБ.

– Какво става, имаш ли новини от онзи човек в Белград?

Подавам му тънка папка с 4 странички в нея. Листовете представляват Основни принципи на модела за постигане на максимална стойност при реализация на активите на КТБ. В този вид съм ги получил – в този вид ги предавам.

– Какво е това? – недоверчиво пита Борисов.

– Василев предлага план и съответните начини държавата да реализира активите на фалиралата банка...

– Не е моя работа... – прекъсва ме нервно премиерът. – Има органи, хора там, институции, те да се оправят – опитва да приключи темата.

– Само погледни сметката... Василев гарантира реализация на активи към държавата за 2,5 милиарда евро. Описани са актив по актив, както и схемите, по които държавата да получи тези пари. Това са 5 милиарда лева! – опитвам се да привлека вниманието му. Чух от самия Василев, че гарантира връщането на тези пари по предложената от него схема. – Поне да ти оставя това предложение да го видят финансистите, да преценят – става дума за милиарди... – гласът ми отеква като в поле – бързо заглъхва. Уж говориш ясно, но думите отлитат в пространството, разпадат се ненужни. С такова впечатление останах тогава.

– Не ми оставяй никакви листове. Да се оправят тези, на които им е работа – Борисов слага точка. Една възможност, „затворена“ в четири листа. В тънка папка. 5 милиарда останаха проект на хартия. Не съм експерт, но не съм и глупак – никой не бива да отхвърля и най-малката възможност в хазната да влязат пари. Ако бях популист като повечето политици, в предизборен дебат щях да изчисля нереализираната идея в пенсии, заплати, линейки, училища, пътища, компютри... Но съм реалист и си помислих, че на управниците не им е до ползите за обществото и гражданите. Не им пука за тях. Други са интересите им.

– Срещу реализацията на този план Василев иска само да му се гарантира безопасността – неговата и на семейството, и е готов да се върне в България... – правя последен опит да измъкна нещо повече от „не ме занимавай с глупости“.

– Че кой го заплашва? Безопасността му е гарантирана като на всички граждани. Там е прокуратурата. Каквото зависи от мен за безопасността, е направено. Не е моя работа да се бъркам на Цацаров.

Отпивам вода. Не се чувствам комфортно. ­Очаквах друга реакция и съм разочарован. Представях си... Една идея, един план, който ми се струваше толкова ценен, е отсвирен за около 5 минути.

– Как виждаш нещата... сиреч, какви са настроенията, говориш с много хора... – прекъсва мислите ми Борисов.

– Какво чувам? – объркан съм още от отказа да приеме плана на Василев, но трябва да отговоря. – Ако арестуваш Пеевски, ще се разплете такъв чорап, че моделът #Кой ще почне да пропада, а бизнесът ще живне. И ако трябва да бъда съвсем откровен: теб те интересува твоето присъствие във властта. Ако удариш Пеевски, корупцията по високите етажи – печелиш! Първо, всички в тази страна ще те поздравят, ще си на върха години наред. Имаш всички лостове в ръцете си: МВР, ДАНС, НАП, агенции, служби... Направи, както е направил премиерът Ю в Сингапур (отново му пробутвам Сингапур...) – сега са перла, а са били боклук. Второ, Брюксел ще те подкрепи. Ще има допълнително пари по европрограми, ще те дават за пример. Влизаш в историята завинаги.

Погледнах го и видях, че се усмихва. Наистина се смееше, а пурата му важно пускаше дим към тавана – не съм случайна пура, сякаш ми казваше... Знам, аз съм случайният, отвърнах наум, чувствайки се като ученик пред дъската, който се опитва да убеди учителя, че е чел урока, но го е забравил.

– Само гледай какво ще стане тия дни – отвърна Борисов.

– Тия дни? Дано да е нещо добро... – смотолевих, защото още не правех пряка връзка между думите ми за Пеевски, усмивката и повдигането на завесата, че нещо ще се случи. Нещо важно.

– Още в понеделник... – допълни премиерът и този път усмивката му подсказваше нещо повече от добро настроение. В нея имаше хитрост, пресметливост.

Бяхме говорили за корупция, Пеевски, Доган, ДПС и бездействието на много институции и друг път. Винаги получавах уклончиви отговори. Най-сериозният аргумент на Борисов, че нещата в тази посока куцат, бе, че не се бърка в работата на съдебната система и прокуратурата, както и че партньорите от Реформаторския блок и понякога „патриотите“ спъват негови инициативи и въобще идеите на ГЕРБ.

– Аз съм лесен. На мен пари не ми трябват. Да му мислят, които са бъркали да прибират. Не съм взел една стотинка. Откъде Сашо Сталийски има трийсет ли, четиресет ли милиона в КТБ? Ами него да го питат. Аз съм чист пред съвестта си и това най-много ги боли тия, дето ме нападат. Че няма за какво да се хванат. – Тези думи чух няколко пъти по време на срещите ни.

Дали съм му вярвал? Ще го кажа с думите на Умберто Еко: Недоверчивостта не изключва любопитството.

Вярвал съм му преди, исках да му повярвам и сега, но вътрешният ми глас ме предупреждаваше, че ще се разочарова. Когато нещо върви добре, значи ще се обърка – един от законите на Мърфи.

Затова, преди да си тръгна, реших да питам, не знам вече за кой път, какво става с обещанието да бъдат върнати на работа в МВР доказани професионалисти, изгонени от режима на кабинета „Орешарски“. Помним как МВР през този период бе превърнато в крепост на политическите назначения и кръга #КОЙ. Попитах и конкретно за Валентин Цоновски, бивш шеф на „Антитерор“ в НСБОП, човек, който имаше заслуга за над 12 успешни операции, за събирането на годни доказателства и в крайна сметка за произнасянето на тежки присъди за тежки престъпления. Четири от тях доживотни, пет над 20-годишни и пр.

– Странното е, че ти се застъпваш и се интересуваш за тези хора, а тези, които би трябвало да го правят – мълчат – бе отговорът на Борисов, чиято пура беше към края си и не изглеждаше толкова величествено, както в началото. – Например Цветанов нито веднъж не ги е защитил пред мен тези хора.

Трябваше да се шокирам, защото Цветан Цветанов винаги е твърдял тъкмо обратното. Много пъти е признавал, че ГЕРБ дължи много на тях за успехите в борбата с организираната престъпност по време на първото си правителство. Но не се учудих. Вече знаех, че нито държавните милиарди, нито отделните хора, колкото и способни и талантливи да са те, не са предмет на загриженост от тези във властта. Властниците на предателството казват съображения, бездарността заменят с необходимост, а политическите поръчки – със приоритети в сложна обстановка. Истински дяволски речник! Или може би: РЕЧНИК НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ЛИЦЕМЕРИЕ.

За да не бъде голословен, Борисов ми подари за довиждане последно обяснение:

– Научих, че човекът, за който сме говорили, се заигравал с политическа партия...

– Лъжат те – реагирах непредпазливо остро. Беше ми омръзнало да чувам подобни нелепици. – Знаеш, че те лъжат, и то хора, които не са свършили за пет стотинки работа и не са арестували един бандит през живота си...

– Добре, ще проверя. Кажи му да ми изпрати есемес, че е той, и аз ще му върна обаждането. Ще уредим нещата, обещавам.

Предния път пак обеща. Още три пъти преди това.

– Хайде сега, щом съм казал – беше се изправил и тръгна към бюрото в дъното на кабинета. Разбрах, че трябва да си тръгна веднага.

Става дума за служителя Валентин Цоновски, бивш шеф на отдел „Антитерор“ в ГДБОП. Цоновски бе ръководил десетки операции, бе част от екипите, разбили групите на „Наглите“ (отвличания и искан откуп), „Гранити“ – убийството на бизнесмен във Варна, „Килърите“ (групата за мокри поръчки, рекет и шантаж на Петър Стоянов – Сумиста), „Октопод“ (делото срещу Алексей Петров, някогашния съдружник и съотборник по карате на Бойко Борисов), случая с отвлечената и убита ученичка Мирослава от Перник и много други. Срещу Цоновски бяха изписани тонове обвинения, лъжи и клевети.

Истината е, че бе махнат по заповед на Пеевски. Потвърждават го много негови колеги и дори вече бивши министри на вътрешните работи. Никой обаче не признава публично. Може би, защото ще лъсне цялата мръсотия зад твърденията, че МВР работи в защита на гражданите и спазването на закона. Вятър и мъгла. Може някога, не знам кога, да е имало нещо такова, но от години ведомството се е превърнало в една от главните маши за политически рекет и шантаж, за следене и подслушване. Няма власт, която да признае това. Но премълчаването не означава, че уродливите практики не съществуват.

Няколко пъти Борисов признаваше, че е наясно какъв професионалист е Цоновски и колко го цени. Дори изтъкваше, че Цоновски е започнал своя възход в криминалистиката и борбата с организираната престъпност по времето, когато Борисов е бил главен секретар на МВР. Имам принос в неговото израстване – наистина е кадърно ченге, свърши много работа – твърдеше в началото Борисов. Бе категоричен, че въпросът с отстраняването му от системата ще се реши всеки момент. Такива кадри са ценни – не за мен и теб, за страната – убедително говореше Борисов. Веднъж, когато го попитах защо нищо не се случва, като са минали вече месеци от първото му обещание, той каза, че бил чул за някакви „партийни заигравания“. Споменавам случая с Цоновски, защото неговата история не е единствена, а само една от многото. По времето, когато МВР се оглавяваше от Цветлин Йовчев и личния приятел на Пеевски – главния секретар Светлозар Лазаров, десетки доказани професионалисти бяха изгонени или принудени да напуснат системата. А това е голям проблем в сектора „Сигурност“. Който и да попитате, дори катаджиите край пътищата, ще ви отговорят, че кръгът #Кой командва и кадрува в службите на МВР.

Нежеланието или невъзможността на Борисов, в качеството му на премиер, да разреши въпроси от този тип, показва само едно: зависимост или съпричастност към позицията на мафиотския модел #КОЙ да не допуска изявени професионалисти в МВР. Тяхното място отдавна е заето от послушковци и хора със семпли качества, които довършиха процеса за тотален срив на службите. И не е липсата на пари проблемът на сектора, а некадърното разпределение на бюджета.

Това е един от най-големите провали на Борисов като управленец и той ще му струва скъпо един ден. Вече струва скъпо и на обществото – тотално безсилие на полиция и служби в битката с престъпността, корупция по високите етажи, демотивация на личния състав.

Ченгетата, които работят от години срещу организираната престъпност, често се движат по бръснача. Понякога методите им не са описани в закона и уставите. Друг път измъкват нужната им информация от хора в подземния свят. Защото тази „информационна банка“ често е по-информирана от самото МВР и службите какво и как се случва.

Напрежението е огромно, животът на ченгетата нерядко е застрашен. Някои не издържат и напускат системата. Други сменят едната страна на барикадата с отсрещната. Трети се демотивират от политическите безчинства в МВР и структурите и изпадат в депресия. Всичко това е част от реалния живот – престъпния и полицейския. Въпреки това голяма част от тези служители са си сложили главата в торбата, в буквалния смисъл, и воюват ден след ден. Пиар акциите, пресконференциите и нагласените статистики са за наивници и за началниците – в София и Брюксел.

Когато Борисов за пореден път обеща, че въпросът с Цоновски и негови колеги ще бъде обсъден и решен, помислих, че ме качва на кънките – отново. Но нямах голям избор и пак се закачих на въдицата на надеждата. А дано – рекох си, – все пак това е министър-председателят! Думата му трябва да тежи поне за МВР, което му е любима територия.

И сбърках. Получи се същото като предните пъти: човекът изпрати есемес, както бе указанието, но отговор не последва.

Добре все пак, че съдът реши, че законът при освобождаването на Цоновски е бил нарушен, и възстанови отчасти правата му.

През това време бях изместен постепенно на все по-задна и по-задна линия, докато пряката връзка с премиера се скъса.

Написах съобщение, че очевидно пътищата и целите ни се разминават и няма шанс да се пресекат в близко време. Надявах се поне да поспорим по темата, но отговор не последва.

Негово право.

В подобни отношения и ситуации няма място за сърдене. Но всеки може да си извади поука.

Опитвам се да свърша малко работа в тази посока, но не ми се удава лесно. Все ми се струва, че има неизговорени важни неща.

КОМЕНТАРИ

Анонимен  20.07.2017 20:58 | #2

Ченгето си е ченге.

Анонимен  02.07.2017 08:31 | #1

С привкус на ”очерк” от ”Отечествен фронт”‚ например. Уважаеми господин Стефанов‚ искрено съжалявам‚ но очаквах повече стил. Затова съм длъжен да го изрека: Когато истината се облича в по този начин‚ завижда лъжата. Ала‚ станалото - станало. Останалото е нещо като очакване на Годо.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: