Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Д-р Любомир Канов и Яна Букова за една тъжна книга

28.06.2017

 

 Страшната бездна

 

Много българи с които е трябвало да се гордеем и които и трябвало да ни служат за пример, са били смазани под плочата на комунистическата диктатура и едва са успели да оставят мънички следи в паметта на следващите поколения. Рядко потомците на тези забравени герои са и историци по образование. Амалия Рачева е и потомък на достоен българин, и историк. Тя е запазила детските си спомени за своя дядо Прокопи Йолов, на към чисто семейните спомени за него тя е добавила и безпристрастието на историка и въз основа на документите и архивите е изградила образа на един висок, достоен мъж, герой от злощастните войни на България за национално обединение, награждаван за храброст, впоследствие деятелен и градивен като политик, общественик, кмет, възпитател и цивилизатор във времена на братоубийствени въстания и преврати, но и нещо забравено в нашите времена: носител на патриархални, семейни и морални ценности. И толкова по-рязко контрастира съдбата му през онези кървави месеци след 9 септември 1944-та, времената, в които ние сме били току-що родени, но когато са се срутвали пред ужасените очи на строителите на някогашна България всички ценности, за които те са радеели и на които са посветили живота си. Сташната бездна, в която се катурва животът на един достоен и истински българин заедно със съдбата на десетки и стотици хиляди като него. Там долу при съществата от пещерите в ждрелото край Кунино, откъдето изпълзяваха кошмарите от лудниците, но и където са вкопани в скалите обителите на монасите исихасти от манастира наблизо. По тези места се раждаха и Пеко Таковци и Сава Гановци, но и хора като Прокопи Йолов. За да има все пак равновесие в този неправеден свят.

          Книгата заслужава да бъде прочетена като документ и като свидетелство.

          Поздравления за автора!

                                                                 Д-р Любомир Канов

 

Като жест на почит и акт на съпротива срещу терора на забравата

 

Болестта на настоящето ни е загубата на памет. Най-близката и най-болезнена част от нашата история не се преподава в училищата, за нея все по-рядко се говори, а когато се пише, писаното остава в сянка. Превратът, терорът и дългото сиво ежедневие на “социалистическа” България сякаш не са случили. Но те са се случили. Съществуват свидетелства, съществуват архивите, съществува споменът за отпечатъка им върху близки и любими хора. “Тайната на един “бивш човек” е разказ за ХХ век през личната съдба на един български гражданин. За годините на активна гражданска позиция в първата половина на века, на участие и съпричастие в общите дела, и за годините след това, във втората му половина, когато именно хората с граждански качества се превръщат в “бивши хора”. Портретът на Прокопи Йолов, радикалдемократ,  народен представител от Демократическия сговор 1923-1931 г. и репресиран от комунистическия режим след 9 септември, се изгражда пред нас от документи и архивни материали, но и от топлите спомени на неговите наследници. Като жест на почит и като акт на съпротива срещу терора на забравата.

 

 

                                                                                             

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: