Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

"Гарванът" в нов превод на поета Васил Славов

27.06.2017 3

  

     Едгар Алън По                                                              

 

                      Гарванът

 

Някогаш в среднощ приведен мислех, ужасен и бледен,

върху томове от стари и забравени дела;

кимах и задрямвах скришом и като че в сън улисан,

чух че някой тихо чука, там, на моята врата.

– Някой странник – промърморих – там, пред моята врата.

Само това. И тишина.

 

Ясно спомням си тоз черни, гонен от мъгли декември

и умираща жарава, сенки хвърлила в нощта.

Утрото така очаквах и напразно търсих, плаках

за Ленора, с книги исках да изтрия таз тъга

за Ленора, светъл ангел, мъката да угася.

Но напусто. Тишина.

 

Сребърен, притулен, тъжен шепот на завеса лунна

стягаше душата страшно, както нивга досега.

И повтарях пред пердето с бясно блъскане в сърцето:

– Това е гостенин, замръкнал, тук, пред моята врата.

Късен гостенин замръкнал, тук, пред моята врата.

Нищо повече от това.

 

В миг душата ми укрепна и отвърнах без да трепна:

– Господине и Госпожо, вий простете за това,

бях задрямал в сън улисан и не чух тоз тропот скришен,

слаб, далечен, в нощни доби. Там на моята врата.

А не знаех гост ли идва. И отворих таз врата.

Никой вън. И тишина.

 

И дълбоко в мрака нощен  взирах се със страх, немощен,

в сън с видения, които никой смъртен не видя.

Само тихо и безсънно, тишина в нощта бездънна.

И Ленора чух, че казвам, че прошепвам тез слова.

Ехото отвърна също. Да, Ленора – тез слова.

Само това. И тишина.

 

В стаята тогаз се върнах и сърцето ми посърна

щом отново чух аз тропот, там, на моята врата.

– Да – си казах – това е някой, дето чука на перваза,

нека видя и най-сетне таз загадка разбера.

Да се усмири сърцето. Тайната да разбера.

Само вятър. Тишина.

 

Щом прозореца разтворих, там изпърха непристорен

и пристъпи, сякаш слитнал от далечни времена,

гарван; без да каже дума, достолепен, непроскубан,

сякаш с царско потекло – спря над моята врата.

И на бюста на Палада тихо кацна и замря.

Кацна. Спря. И тишина.

 

И усмивка аз намерих след нерадостните трели

в тази мрачна, черна птица,  пръхнала с пера таз вечер.

– И всуе че твоят гребен е разрошен, непрегледен,

няма страх у тебе, гарван – казах – идващ отдалече.

Как е твоето мъртвешко име? В Преизподнята. Далече.

Той отвърна: „Нивга Вече“.

 

Чудех се как тази птица може на език да срича,

въпреки, че малко смисъл имаше, в което рече.

Няма как да отречем, никой не е падал в плен

в туй да види черна птица, кацнала на порти  вечер,

звяр ли, птица ли на бюст, там над дверите си вечер.

Птица с име „Нивга Вече“.

 

Гарванът седеше сам, върху бюста прикован;

без да трепне, да се сепне, дума той една изрече

сякаш в този кратък слог криеше се цял живот.

Аз прошепнах само това: – Близки литнаха далече,

в утрото ще литне той.  Със мечтите ми далече.

Той отвърна: „ Нивга Вече “.

 

Стреснат в падналата тишина от упорството в гласа,

промълвих: – Несъмнено, име той едно изрече,

може би наследствен дар от прокълнат господар.

И го е повтарял дълго, бързо, с тон обречен,

с меланхолен звук додето зазвучи под стон обречен.

Нивга, нивга „ Нивга Вече “.

 

И превърнал без да иска мисълта ми във усмивка,

гарванът пред мен седеше. Столът дръпнах да не пречи,

доближих се, седнах там и зачаках без да знам

нишките до край да свържа, дето птицата нарече,

тази тежка, тъжна, тъмна птица, що пред мен нарече

с думите си „ Нивга Вече “.

 

И започнах да се мая, смисъла да разгадая

на очите птичи впити с огън в моите, човече.

И мечтаех, и ридаех, и с челото си докосвах

таз възглавка от коприна, светлината що облече,

таз възглавка от коприна, дето с пръсти тя облече,

тя погали. „ Нивга Вече “.

 

Въздух с мирис на кандило, си помислих, как пропил е

стъпките на Серафима, който времето разсече.

И изкрясках:  – Ти, Проклети, дето твоят бог те прати

спомените да лекуваш за Ленора, там далече,

да изпия този лек за Ленора, там далече.

Кресна гарван: „ Нивга Вече “.

 

– Ти, Пророче, кучи син, дявол, слитнал в пъклен дим,

Сатана ли тук те прати, вихър ли те тук довлече

в самотата на брега, с ужас, хвърлен в лудостта,

умолявам те, кажи ми, обладан от дух човече,

умолявам те, кажи ми, биле има ли, човече?

Кресна гарван: „ Нивга вече “.

 

– Ти, Пророче, кучи син, дявол слитнал в пъклен дим,

за Небесното над нас, зарад светия Предтеча,

изцери от таз тъга падналата в стон душа,

ще прегърна ли Ленора там в Едема, там далече,

светъл дъх, Ленора моя, болка, литнала далече.

Кресна гарван: „ Нивга Вече “.

 

– Сбогом да са тези думи, враг ли, птица – изкрещях –

завърни се в твойте бури, там нощта където плаче.

И перце недей оставя от духовната си плява.

И отлитай ти от бюста, дето кацна тази вечер.

Острия си клюн изкарвай от сърцето тази вечер.

Кресна гарван: „ Нивга вече “.

 

Гарванът стои, не мърда, без да трепне, да се сепне,

върху бюста на Палада, на вратата, недалече

и очите му проблясват с дух на демон обладани;

изкривени сенки долу, светлината ги повлече,

ще се върне ли душата, дето с болката изтече?

Да се върне? „Нивга Вече“.

 

Превод Васил Славов

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  03.07.2017 16:06 | #3

А знае ли някой от какъв език е превел ”Гарванът” Георги Михайлов - от френски или от английски?

Анонимен  28.06.2017 12:11 | #2

Преводът не е добър‚тук-там стъпката е сбъркана‚ римите не винаги са точните... И защо е необходим нов превод‚ освен ако не трябва да се направи по-съвременен като език‚ ама не виждам да се случва тук - преводачът използва‚ даже в много голяма доза‚ остаряла лексика...

Анонимен  28.06.2017 12:01 | #1

Не е много прецизен този превод.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: