Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Среща с Учителя Ханс

26.06.2017

В Хеликон Витоша - този четвъртък от 18.30 ч.

         

Предстои представяне на "Роялът на ангела" с участието на Вергиния Мартева, Васил Пекунов и Румен Леонидов.    

 

           Учителят Ханс:

           Много грешно ме интерпретирате като гадател. Аз не съм гадател, тя (Вергиния) е гадател. Аз съм помощник, защото тя има способността да вижда оттенъците от миналото и съответно провижда проблемите; аз и да не съм там, тя ще ги види под някаква форма. Аз съм висшата форма на нейното яснослушане и ясночуване, в което не се казва на човека: „В живота ти ще се случи това и това”, а му се дава съвет: „Направи това, за да не се случи или пък за да се случи еди-какво си в живота ти. Не се препъвай в този камък, за да не се удариш и да не те боли.”

Знаете ли колко съм се учудвал на човечеството! Не мога да го разбера. Не мога да ви разбера. Често знаете, че ви се предлага правилният избор, но отивате и се удряте в камъка. Тя знае колко пъти съм я прегръщал и плакал. Дори съм прегръщал и плакал с нейни близки. Често пъти отивам при тях и шепна: „Братко, не бива така. Не може.” Понякога те ме чуват. В очите им се появяват сълзи. А после? После – нищо.

 

              Христос е висша енергия, която може дори да благодари на хората, колкото и безкрайно високо да стои той в сравнение с тях. Христос благодари чрез нас, своите ученици, на теб, че ти си се заловил със задачата да покажеш, че той съществува винаги; също и днес. Защото много хора го трансформират в иконния свят, а той върви сред вас под най-различна форма. Не поемаш риск, пишейки тази книга, поемаш благородство, поемаш благодарност от Небето.

Трябва да се знае, че едно от най-важните правила човек да бъде с Христос, да бъде в единение с Христос, е да вярва, че никой не е толкова велик, че да не може да прости, че да не може да благодари, че да не може да се наведе и да завърже обувките или да измие краката на някого, който е по-нисш от него. А формата да се поклониш на по-висшия, че съществува, че Бог го е създал, че той се старае да бъде по-висш, нищо че неговите енергии все пак стигат до един известен предел, е благодарността към живота, че съществува и друг, по-нисш от теб. Най-висшите Учители благодарят и на най-нисшите си ученици, че ги има. Защото те са формата тези Учители да растат по-нагоре. Ето това също искаме да бъде включено в книгата, но ти вече го носиш като информационна банка. Желаем в книгата да прозвучи, да се види колко всъщност Христос е земен, от една страна. Това е целта на книгата: Христос слиза сред хората. И иска да им покаже, че всичко е човешко, а най-важното у човека е божественото. Христос идва на Земята, за да покаже, че той не е само горе, някъде в другия свят, откъдето ръководи живота, той е и долу при хората. Той е у всеки един от вас. И всеки един човек – от най-нисшия до най-висшия – може да отгледа, да изведе доброто у себе си. Може! И у най-лошия човек има добро, и у най-лошия човек Бог е заложил себе си и иска да изпъкне доброто у този човек. Бог слиза сред хората да покаже точно това – достъпността на Христос. Христос е достъпен за хората.

 

 

 

Тук горе, светлите енергии горе, които структурират нашия свят, се крепят на взаимния обмен на любов. Затова, когато ние казваме и определяме, че Бог е любов, това не е клиширана фраза, това си е действителността. Всички онези, които отиват при Бог, новопредставените, всички усещат чувството на огромна любов, усещат, че някой толкова много ги е чакал! И те не идват непознати горе. Те идват, прегърнати от огромна положителна енергия, която казва: „Синът ми се върна! Дъщеря ми си дойде!” Ако те са направили и малкото добро, с което са заслужили да усетят тази бащина любов на Христос.

Поехме си дъх. За да въздъхнем и отново си поемем дъх.

А има някои, които не отиват там. Знаете това. Бог е равно на любов. Няма други формули. Бог не съществува под друга форма освен под формата на любов. И всичките нейни възпроизводни: милост, радост – това също е форма на любов, да изпиташ радост е някаква форма на любов, – нежност, състрадание, съпричастие…

- Прошка – пошепна жена ми.

Да, прошка. А знаеш ли какво е прошката? Прошката е форма на доверие. Възвръщаш формата си на доверие към даден човек. Прощавайки му, ти все едно му даваш нова възможност, връщаш му доверието си. И когато в прошката не се гласува наново доверие, значи ти не си простил. Тогава дълбоко в душата ти се е загнездило недобро чувство, тогава това е половин прошка и както няма половин истина, престава да съществува и половината прошка.

Единственото, за което Бог плаче често, е, че децата се раждат лоши. Когато казваме: „Бъдете като децата!”, имаме предвид тяхното доверие, имаме предвид, че те вярват в чудеса, че те единствени са способни да помнят на подсъзнателно ниво. Защо децата вярват в приказки? Защо те живеят в един приказен свят? Защото те помнят на подсъзнателно ниво как Бог е извършвал някакви чудеса с тях. Затова казваме: „Вярвайте в чудесата! Бъдете като децата! Обърнете се, отворете се към доброто наивно, с вяра, с отворени обятия!”

Но вече се раждат поколения, които са активирани от сатаната. Детето още с раждането си захапва беззъбо плацентата на майка си и излиза. Излиза със злоба, с вече вкоренена злоба. За съжаление вече има и такива селекции от нови души, които се сътворяват от сатаната. Затова Бог плаче, защото му бе откраднато нещо съкровено. Нещо като вашия патент си представете – все едно му бе взет патента за селектирането на душите.

Знаете ли, че има небесни коне – като вашите? Те са обаче стада от светлинни енергии, които са във формата на конски бяг. Обикновено с тези светлинни енергии ние изпращаме торнадо някъде, където трябва да се изпрати. Някъде, където трябва да се изпрати дъжд, където трябва да се изпрати слънце, някъде, където трябва да се изпрати спасение, някъде, където дори трябва да се изпрати разрушение. Но то трябва да се изпрати поради някакви физични или кармични причини. Всичко, което прави Бог, е дълбоко обмислено. Всичко, което прави Бог, дори и вида разрушение, което извършва, преди това той е дал възможността и на най-малката фигурка да направи своя избор, за да се спаси. Както когато бяха белязани с кръв вратите на онези хора в Содом и Гомор. По същия начин Бог дава на човека да направи нещо, някакъв избор, за да го спаси Бог точно в този момент от това разрушение. Ще кажете: „Защо тогава Бог е любов, когато разрушава, съзидавайки преди това нещо?” Ами разрушава го от любов. За да не се опорочи любовта. И там, където се случват тежки бедствия, не се случват по волята на сатаната в повечето случаи, и то особено природните бедствия, а те се случват да разрушат нещо генетично, което е възможно да се изврати. Бедствията идват там и тогава, където и когато се вършат някакви неща, които не бива да се вършат. Но Бог винаги на всички преди това е дал правото на избор, нещо е подсказал, нещо е направил, за да може да спаси и най-малкото човече там, в дадената общност, на даденото място.

Учителят Гея – естествено – знаеше каква болка предизвикват у хората такива тежки истини и каква съпротива срещат понякога истинните слова. И затова спокойно, търпеливо ни обясняваше, за да не се изкушаваме от безсмислени (в случая) съмнения:

Може да не разбирате много неща, може да си задавате хиляди въпроси, може много неща да не са ви ясни сега. Когато дойдете горе обаче, ще видите всичко и ще кажете: „Боже, така беше!” Защото колкото и да прилича на света, където сте вие долу, този свят, в който сме ние, той е толкова различен, енигматичен, странен, огледален, неосъзнат добре от и за вас. Не си блъскайте излишно главата, не задавайте много въпроси. Просто приемайте онова, което чувате. Защото някъде няма човешки думи за обяснение и трябва да се види и да се усети. Горе, мили ми приятели, само „се диша”, усещайки. Горе важното е вашият дъх, вашата душа и вашите чувства. Чувствата не са материя. Чувствата представляват топчета от енергия, светлинен прах, звездна целувка, божествено погалване, усмивката на дете във формата на целувка.

Боже, колко красиво говореше този мъдър Духовен Учител!

Понякога – ще видите горе – на едни розови перести облаци са полегнали деца, възрастни, бедни, болни, на които още душите им не са освободени от земната мъка. Ние ги вземаме тези души. (Това са все едно някакви неземни носилки, когато те състрадават на хора, които много са се мъчили, и ги вдигат на розови перести облаци като носилки, и ги носят, носят, докато душата си почине и почва да се изчиства от мъката, която е натрупала, обяснява ни Вергиния, която очевидно е знаела нещо от Ханс за тези неща.) Тази душа, която се носи върху символичния розов перест облак, е оценената душа. Тя трябва да си почине и да се разтовари от болката. Ние ги носим всичките и ангелски песни успокояват душите на хората, вдигнати горе, за да могат да свикнат с другия свят, за да могат да се приберат при Бог, да усетят божествената му любов, разтоварвайки се от страшно много мъка.”

Последва дълга-дълга пауза в пълно мълчание.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: