Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Йерусалим

16.01.2019 2

Из сборника с апокрифи "Покаяние Господне"

  

 Йерусалим

I

Часът е нула.

 

Идват трима, облечени в черно,.
Искат да говорят с мен,
слушам ги с интерес.
Първият е секретар на главния
равин, другите двама го придружават.
Дошли са да ме помолят
за съдейстие, но се колебаят
дали всичко да ми разкрият…

Провождам ги с мир.
Те отиват да се молят,
защото равините се молят
на смени, денонощно…

Време е избраните
с избраните да заживеят.

Време е сроднодушието
да стане всеобщо...




II

 

Часът е един.

Над нас звъни червеният конец,
опънат между световете, въздушните дворци
над Йерусалим са осветени, посрещат
светли гости, събират се светиите от всички
времена – пророци и апостоли – и хорово
започват да се молят за града, за столицата
на Света, за блажения Престол на Светлината.
Проникват в подземията на Божи Гроб,
четат на глас изчезналите ръкописи.
Книгохранилището на Ангелската библиотека
е озарено от хилядите бели братства.

 

III

Часът е един и четвърт.

От криптата излиза Преподобна Стойна,
поема по своята йерусалимска уличка,
върви в нощта
и пръска светлина.

„Фенерите на ада“ ще се пръснат.

 

 

IV

 

Часът е два.

 

Великият събор на вечните души започва.

Молитвите им мигом се превръщат
в разноезични същества,
и безначалието стаява дъх, да чуе 
стихийната симфония на скритите
междусветлинни същности.


Невидимият им салон добива
видимост, възнасят се,
виолетовите им криле настръхват,
развиделява, Пазачът на здрача    
отключва Стъклената къща,
пали първата небесна свещ
и запява.



Братята по дух отново стават братя.
И всеки слави Бога на своето наречие.


V

Часът е три.

 

Гетсиманската градина прелита
ниско над града, откъм Синайската пустиня
избухва опалната къпина,
от кръвта на Богочовека бликват
сини извори,
тълпи събудени се хвърлят да се къпят
в зелената река Йордан, 
първите християни, избягали във Сирия, 
сега се завръщат, възкачени
на невидими флотилии,
възкръсват убитите атлети и поети,
ритори и философи, астрономи и гадатели,
арфисти и флейтисти,
прииждат светлите души
от всички вери и религии, шофарите тръбят –
тринощният Събор на безплътните 
в Йерусалим започва.

 

 

VI

 

Часът е четири.

 

Босоногият се задава от Изток.
И всяко зрънце сол избухва в плач.

И хиляди сълзи потичат
обратно към очите,
безвремието обръща своето течение
и тръгва към извора на светостта. 

Спящите рибари изтеглят тежкия си улов,
в мрежите им от меридиани се мята
Умъртвеното море, изтичат му околоплодните
води, предстои да се самороди отново…

 

И Кръстът на Голгота парченцата си сбира
пак в замислено дърво.

От двете му разлистени напречници
слизат две невидими нозе.

 

И стъпките им се отдалечават.



VII

Часът е пет без четвърт.

 

И Ева отново се превръща 
в ребро Адамово.
И мъртвите деца се връщат

в предишните си майки.



VIII

Часът е пет.

 

Петлите полудяват.

Минават векове от мигновения.

Алената човка на часовника
от перушина
пробива златното яйце.

Рециталите се възцаряват.

 

И всичките вселенски множества
замлъкват в приглушен шепнеж,
защото в зеления сумрак крилати същества
започват да въздигат въздушната симфония.

Свирукат, гукат и писукат,

цвърчат, подвикват и се надвикват,
надуват гушки, грачат, плачат, пеят и чирикат,
чуруликат, чуруликат, чуруликат…



IX

Часът е пет и четвърт.

Оглушителните песнопения преминават
в птичи псалми.

 

Надпяването между световете
продължава.



X

 

Часът е вечер.

 

И започва в здрача да прозира
показалецът на Господ,
посочил този Град на градовете.

 

И ясно се провижда, че само

от човеците зависи дали
ще се превърнем в богове.  

Пред Портала на Просветлението
залезът стои непреодолим

за мастилените сили…


Преминава силуетът на града,
смирен, смален, запътен за молитва,
с пристигането на нощта
денят започва да прохожда...

Връз челото му синее
шестолъчната звезда,
сияе в пазвата му
златно кръстче,
а под сребърния полумесец
белее лунната чалма.

 

XI

О, недостижим си ти,
Йерусалим!

 

XII

Часът е нула.

12-ят пристига.

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  08.04.2019 08:33 | #2

Забележителна експресия‚ спотаена под напевен наратив! Дали четящите са готови да понесат цялата сила на тия стихове?Дали ще ги разберат? Впечатлен съм.

Анонимен  24.06.2017 18:31 | #1

Животът на всеки от нас в миниатюр повтаря Неговия път към Голгота. ” И започва в здрача да прозира‚ показалецът на Господ”.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки