Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Йерусалим

19.06.2017 1

 

Йерусалим

 

Часът е нула.

 

Идват трима, облечени в черно.
Искат да говорят с мен,
слушам ги с интерес.
Първият е секретар на главния
равин, другите двама го придружават.
Дошли са за някаква услуга,
но се боят да ми кажат
какво се очаква от мен.
Така и не се разбрахме.

 

Часът е два.


Над нас звъни червеният конец,
опънат между световете, въздушните дворци
над Йерусалим са осветени, посрещат
светли гости, събират се светиите от всички
времена – пророци и апостоли - и хорово
започват да се молят за града, за столицата
на Света, за блажения Престол на Светлината.
Проникват в подземията на Божи Гроб,
четат на глас изчезналите ръкописи.
Книгохранилището на Ангелската библиотека
е озарено от хилядите бели братства.

Часът е два и четвърт.

От криптата излиза Преподобна Стойна,
поема по своята йерусалимска уличка
върви в нощта и пръска светлина.

Фенерите на ада ще се пръснат.

 

Часът е три.

 

Великият събор на вечните души започва.
Молитвите им мигом се превръщат
в разноезични същества,
и безначалието стаява дъх, да чуе    
стихийната симфония на скритите
междусветлинни същности.

 
Невидимият им салон придобива
видимост, възнасят се,
виолетовите им криле настръхват,
развиделява, Пазачът на здрача
отключва Стъклената къща,
пали първата небесна свещ
и запява.


Братята по дух отново стават братя.
И всеки слави Бога на своето наречие.

Часът е три е четвърт.

 

Гетсиманската градина прелита ниско над града,
откъм Синайската пустиня избухва опалната къпина,
от кръвта на Богочовека бликват сини извори,
тълпи събудени се хвърлят да се мият,  
първите християни побегнали във Сирия  
сега от Антиохия се връщат
възкачени на невидими флотилии,
възкръсват убитите атлети и поети, ритори и философи,
астрономи и гадатели, арфисти и флейтисти,
прииждат светлите души от всички вери и религии,
шофарите тръбят- тринощният събор започва.    

 

Часът е четири.

 

Босоногият се задава от Изток.
И всяко зрънце сол избухва в плач.

И хиляди сълзи потичат
обратно към очите,
река Йордан обръща своето течение
и тръгва към извора си под Ермон… 

Рибарите изтеглят утринния улов, а в мрежата им
от меридиани се
мята Мъртвото море –

изтичат му околоплодните води,
предстои да се самороди отново…

И кръстът на Голгота се събира
пак в замислено маслиново дърво.

И от двете му разлистени напречници
слизат две невидими нозе.

И стъпките им се отдалечават.


Часът е пет.

 

От хълмите над Галилея
някой пак повтаря: „Него слушайте!“

/Но мракът чува:“Не го слушайте!“/ 

Синът на Сатаната не спира
да се кръсти и народите да благославя…

Мъртвите деца започват да се свиват
в предишните си майки.

И Господ връща Ева в реброто на Адам.

Часът е шест.

 

Петлите полудяват.

Минават векове от мигове.

Алената човка на часовника от перушина
пробива златното яйце.


Часът е седем.

Рециталите се възцаряват.

И всичките вселенски множества
замлъкват в приглушен шепнеш,
защото в зеления сумрак крилати същества
започват да въздигат въздушната симфония.

Свирукат, гукат и писукат,

подвикват и се надвикват,
грачат, плачат, пеят и чирикат,
чуруликат, чуруликат, чуруликат…

Оглушителните песнопения преминават
в птичи псалм.

 

Надпяването между световете
продължава.


 

Часът е вечер.

 

И започва в здрача да прозира,
показалецът на Господ,
посочил този Град на градовете. 

И ясно се провижда, че само от хората зависи
дали ще се превърнат в богове.  

Пред Портала на Просветлението
залезът стои непреодолим 
за мастилените сили…

Преминава силуетът на града,
смирен, смален, запътен за молитва,
с пристигането на нощта
денят започва отново да се ражда.  


Синее шестолъчната звезда
върху челото му,
сияе в пазвата му златно кръстче,
а сребърният полумесец на луната
е нимбата над небесната чалма.

О,колко си непостижим,
Йерусалим!

 

Часът е 11.
12-ят пристигна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  24.06.2017 18:31 | #1

Животът на всеки от нас в миниатюр повтаря Неговия път към Голгота. ” И започва в здрача да прозира‚ показалецът на Господ”.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Кой си позволи да преименува България?

Бесеха петолъчката. Лентата свърши. Край на епохата.