Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Глава 6. БЕЛГРАД

16.06.2017 2

Пеевски и Доган измислят модел за рекет, чрез който се печелят милиарди

 

  

– Как мислиш, че ще се развият нещата около теб?

– Има различни варианти и възможности. Мен ако питаш, искам час по-скоро да се случва процесът, за който прокуратурата говори от две години и нещо. Да влезем в съда и да доказват твърденията си, които се понатрупаха доста.

Водим разговора с Цветан Василев в кафене, което е поне на 150-170 години според собствениците – млади, енергични жени, които заедно с джезвето с кафе сутрин слагат и тенджера с боб да къкри на престарялата, но вярна чугунена печка. Малко заведение, с две стаички, бели стени, стари картини с хайдушки мотиви. Печката грее, цепениците пукат. Познати са ме предупредили, че е много възможно българските служби да ме следят при пътуването ми в Сърбия. Възможно е. Няма да е за първи път. Те, българските тайни служби, открай време работят по списък, спускан им от политичес­ки и мафиотски кръгове. Иначе ни пробутват лафа за „хладен ум и горещо сърце“, приписван на Дзержински, основателя на съветското НКВД. Освен това имат ембарго да работят по корумпирани управляващи и политици, затова журналистите все по-често са им „клиенти“. Хем да чуят някоя клюка, да засекат някоя „важна от оперативен характер среща“, хем да съберат материал за някой и друг доклад, с който да си оправдаят заплатите. В ДАНС например работят около 3200 души. Територията ни е 111 000 кв. км., а населението под 7 милиона – по данни на ЦРУ за 2015 г. Британската МИ 5, с която ДАНС би могла да бъде сравнявана по цели и задачи, наброява около 3500 служителя при близо 70 милиона население. Малка, но съществена разлика.

Затова ме следят именно българските служби, защото, ако бях „клиент“ на британските, то МИ 5 трябваше да наброява поне 30 000 агенти. Майко мила! Никой ли от българските политици не си направи труда да се поразрови в статистиките, за да се види колко смешно е сравнението и колко спешни реформи трябва да се направят в сектора „Сигурност“? Но като сме ахмаци, да им плащаме. Ние ги храним, те ни подслушват и следят. Идилия. Както се шегуваме с моя стоматолог д-р Жегов: „Хем зъболекарите ни мъчат, хем си плащаме за това…“

 



Не знам колко ченгета са напъхани в някой апартамент в Белград, за да слухтят около Василев и да докладват къде ходи, с кого се среща и пр. Но са напъхани, сигурен съм. Дори знам каква им е най-важната задача: да не допуснат да се върне в България. Защото ще настане голяма веселба. Не вярвайте на прокуратурата, че много искала да се прибере – точно обратното е. За какво им е в София – да си отвори устата или да извади документите, за които се говори от две и половина години? Чак толкова смели прокурорите и политиците ни не са. По-добре в Белград, те да го плюят, да го наричат беглец и да дават „сериозни“ интервюта в „сериозните“ кафяви медии на Пеевски.

Хубав е животът на късметлиите в политиката, мафията и властта.

Тези, дето следят Василев, сигурно отбелязват в дневника впечатляващия брой чужденци, които идват да разговарят с него. Дали са обучени да разпознават кои са дипломати, кои бизнесмени и кои от службите? Ако съдя по информацията, която службите ни са давали на главния прокурор за бизнесмена Сашо Дончев – три неща и трите неверни, – се съмнявам и тази задача да им е по силите. Дано поне с командировъчните им всичко да е наред…

И аз питам Василев:

– Прокуратурата твърди, че се укриваш в Сърбия, за да избегнеш процеса и да избегнеш справедливото възмездие?

– Естествено, какво друго да измислят? Нали не очакваш да признаят, че няма за какво да се хванат, за да скалъпят обвинения – на мен и служителите ми.

След това подхващаме старата тема за това, какво точно се случи през лятото на 2014 година.

Във всичките тези години те успяха на практика да ме демонизират и да ме обвържат директно с Пеевски. Питат ме в този период не съм ли имал срещи с Доган. С Доган почти не съм се срещал. Реално с него съм се виждал може би един път за този период при него в прословутите му сараи, но ние си говорихме за енергетика, за браунови газове и прочие. Не сме си говорили за други неща. Между другото, той е доста добре запознат с основите на енергетиката и не мисля, че е някакъв абсолютен лаик, както се опитват да го изкарат. Мисля, че някои от енергийните „експерти“, които са се набутали в енергетиката през годините, биха могли да му завидят на познанията.

И накрая цялата сага с Европейската комисия завърши с едно писмо, което го написа тогавашната заместничка на Симеон Дянков – Боряна Пенчева. Само с едно писмо беше достатъчно да затворят случай, в който държавата можеше да бъде осъдена. Да, те на база на европейското право имаха право на регресен иск срещу Корпоративна банка. Но забележете, всъщност тяхната цел е била да изложат на риск държавата, само и само да ударят по банката. За какви практики тогава се говореше? Оманците влязоха след 8 месеца дю дилиджънс[1] правен от „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) и от знайни и незнайни правни кантори, които си бяха назначили, външни, разбира се. Как така се влиза в банка, която била още тогава „пирамида“? Те са платили 93 милиона евро за 30 процента в „пирамидата“!!!

Целият този сценарий за мен, от една страна, е включвал непрекъснатото ми капсулиране, заобикалянето ми с проблеми, и от друга страна, е моята готовност да спасявам банката. С това е спекулирано – сега тук ще помагаме, ама и ти трябва да помагаш...

И как се помага? Например, като се поискат 50 процента от „Дунарит“, като се поискат 50 процента от „Авионамс“...

За „Дунарит“ директно 2010 или 2011 (имам и документи за това нещо, които знам, че някой ще оспори), ми беше казано: „Гледай сега, ние ще спасяваме банката, нямаме претенции към теб, обаче някои от важните неща ще трябва да ги „споделиш“, разбира се, безплатно“. Важните неща бяха 50 процента от „Дунарит“, 50 процента от „Авионамс“... към лица, посочени от Александър Сталийски, но очевидно аз не съм имал ангажимент към Александър Сталийски, защото не съм чак пък толкова дашен и толкова алтруистично настроен. Очевидно той е говорел и действал от името на някой друг и по поръчка. Сега този някой друг дали е знаел, или не е знаел... по-скоро ми се струва, че е знаел. Този някой друг е неговият партньор на карти и тогавашен премиер. 18 процента от НУРТС, 15 процента от ТВ 7, 15 процента от зала „Универсиада“ и подобни такива „нещица“, които, след като той падна от власт 2013 година, аз ги поисках, защото работата на лекетата около Сталийски, на неуките лекета около Сталийски, беше всеки ден да ходят и да проверяват колко пари има по сметката на „Дунарит“ и кога ще се разпределя дивидент. Беше ми писнало. Това са едни лица, които сигурно и майките им не ги познават... Но едното лице е добре известно, беше добре наложено и по държавните фирми дълго време, беше председател на бордове, появи се в един момент в прословутия скандал около „Химко“. Димитър Богданов се казва. Те представляваха интересите на Сталийски, а дали Сталийски е представлявал интересите на Борисов? Същият Димитър Богданов, който изплува и около Летище София. Той беше номиналният представител на интересите на Сталийски. Сталийски никъде не се е подписвал, подписите са на Богданов. Аз имам споразумение с Богданов, което показва как са направени разчетите. В крайна сметка срещу нищо придобито Александър Сталийски, мисля, че придоби около 28 милиона евро чрез фирми. Имам ги и тях по документи.

Това очевидно се е харесало на Пеевски и на групата, защото почти същите активи (разбира се, към тях бяха добавени и „Виваком“ и „Петрол“, като новопридобити) се появиха след това и в щенията на Пеевски в прословутото писмо, което ми донесе неговият ординарец Александър Ангелов. И той се оказа, че имал претенции към „Дунарит“. Не знам защо до 2009 г., когато те бяха и на власт, той нямаше претенции към „Дунарит“, а му се появиха претенции през 2013–2014 г. Очевидно са решили, че трябва да играят срещу мен на принципа: „Тоя го е страх да не му фалираме банката“ (а те показаха, че могат да я фалират, и я фалираха) и заради това ще дава.

Този модел под някаква форма беше наложен и от групата, която стои зад Пеевски, и от групата, която стои зад Борисов, дори и от групата на Прокопиев. Аз съм сигурен, че Пеевски ме изтъргува през 2013 година с Плевнелиев и Прокопиев, когато започнаха едни разследвания в ДАНС. Бареков внесе едни сигнали за пране на пари, за измами, свързани с „Каолин“ и със „София бизнес парк“. Всичките тези фирми, фирмички и фондацийки едно към едно са свързани с Прокопиев и Плевнелиев. Тогава ме изтъргуваха, и то през тогавашния началник на кабинета на Плевнелиев – Цветлин Йовчев. За да се обединят всички срещу мен. Не знам само какво е обединило Борисов с групата около Пеевски, предполагам, някъде през септември-октомври 2013 г. Не вярвам Борисов да е толкова зле информиран, че да мисли, че аз съм организирал февруарските протести през 2013 година. Сигурно смята, че аз стоя и зад аферата с бюлетините в Костинброд. Само че елементарната логика, че Василев контролирал ТВ 7, Николай Бареков бил негов човек и затова минали разкритията оттам, е наистина елементарна. Да, вярно е, че аз съм позволил да ме изпързалят по този начин, но аз по това време бях извън страната, и то извън Европа, бяхме на почивка. Разбрах пост фактум, а и това не е моя стил. Аз няма откъде да получа информация за печатницата. Това очевидно е някаква дансаджийска, полицейска разработка, в която носа си е пъхнал Пеевски, използвал е неговата маша Николай Бареков през телевизията и ми приписаха всичко на мен. И до ден-днешен не знам дали е имало нещо вярно в разкритията им, или не. Но е факт, че участваха едни и същи герои, които минаха от другата страна. Факт е, че участваше ДАНС, където Пеевски вършееше и командваше.

Не знам защо някои толкова много преувеличават избирането на Пеевски за шеф на ДАНС като най-голямото зло за България. Аз мисля, че по-добре да беше Пеевски, отколкото някой да владее ДАНС скрито, като Алексей Петров. Поне щеше да носи някаква отговорност, сега не носи никаква отговорност и ДАНС пак му е на подчинение. Бил Пеевски взел файловете от ДАНС за един ден. Хайде бе! Че те му ги носеха. Там има едно лице, което се занимава с IT престъпленията, което до ден-днешен работи за него. Много пъти е доказвал това с разпечатки и факти, които ми е показвал. Това е човекът, който му води групата от хакери, човекът, който му води групата от тролове. Той е в ДАНС и до ден-днешен. Също и човек в ГДБОП по тази специалност. Писанчев ходеше на доклад при Пеевски. Защо му е било на Пеевски да става шеф на ДАНС? Май трябваше да го оставят шеф на ДАНС и тогава да го порежат. Защото той там нямаше как да не се провали. Не е глупав, но е брутален и арогантен. С какъв мотив хората от службите биха били лоялни към него и биха работили за него? Единственият начин е с натиск: политиката на „моркова и тоягата“. Аз съм сигурен, че за всеки един от тези хора има разработка някъде, с която ги държи. Това е корупция, по-префинена корупция, но много гадна. Разбира се, на тези, послушните, им се дава възможност за кариерно израстване. Погледнете какво се случва с наблюдаващия прокурор Гешев. Той вече е шеф на Специализирания съд, а беше командирован от миньорския Перник. Някои казват, че само канделабрите в къщата му били за над 200 хиляди евро. С прокурорската си заплата ли ги е купил Гешев?

През цялото време системата е била „или ще ми пуснеш, или ще те изнасиля“. Това е системата „или даваш, или взимаме насила“. Не познавам нито една група от бизнеса, на която не Ӝ се налага да плаща за „услуги“. При мен, изглежда, нещата са били по-агресивни, може би аз съм дал знак за това, защото съм се съгласил прекалено леко. Може и аз да съм причината за това, но все пак за целия този период е известно, че Корпоративна търговска банка и свързаният с нея бизнес бяха най-успешните в България. Точно в периода, в който започнаха да се дърпат големите банки заради проблемите при „майките“ им, като Уникредит започна да се дърпа със съвсем консервативна политика, ДСК също, да не говоря за гръцките банки, които изпаднаха в дълбок колапс в родината си и нямаха въобще нагласа за някаква експанзия. През това време Корпоративна беше най-проспериращата банка, имахме по-различна политика, в Корпоративна сме давали кредити, за да си вземем кик-бек, т.е. за да си вземем обратно, каквато е практиката в много други банки. Знаеше се, че всяка печалба, която отива в банката, отива първо, за да се погасят ангажиментите към банката. Това беше публична тайна и те го знаеха. Знаеха, че аз с цената на всичко ще пазя банката, и затова спекулираха – ние ще помагаме, но трябва да дадеш това, да пуснеш оттук-оттам, ние сме с това, ние сме с онова. По този начин са се развивали нещата. Не става въпрос за партийни фирми – около мен се въртяха две лица – Александър Сталийски, който би трябвало да представлява интересите на Борисов, и Делян Пеевски, който пък представляваше интересите на Доган. Оказа се, че те са си играли прекалено много самостоятелно, зад гърба ми. Неслучайно казах защо му падна ченето на Доган, когато той разбра какво всъщност е придобил чрез общуването с мен Пеевски. Последният очевидно не го беше споделил с Доган. По подобен начин реагира и Борисов. През годините не са изяснявани тези неща.

Оказах доверие на Пеевски, защото ми беше казано, че той е довереното лице – Доган ми го е казвал. На Пеевски му е помагано много, той дойде при мен през 2002 година като последен гащник. Тогава се запознахме. Дойде във връзка с приватизация на „Инкомс“. Ние бяхме поели ангажимент да финансираме „Инкомс“, но тогава активите на банката бяха много малко, искахме да съберем малко повече пари, за да не се преекспонираме. Той дойде като представител на Министерството на транспорта. След това разбрах, че е обяснявал как, ако не бил дал той парите, банката щяла да фалира, но това впоследствие го научих. Та той беше пълен гащник, но с течение на времето започна да печели доверието ми. По това време Пеевски беше член на борда на пристанище „Запад“ във Варна и беше секретар на младежкото НДСВ. В началото бе един отворен млад човек, на който много бързо се наложи да му бършем задните части. С „добросъвестната“ му майка, в битността Ӝ на шеф на Тотото и шеф на „Академика“ (тя беше започнала да му прехвърля някакви договори, които се изпълняваха от една фирма – „Проект строй груп“ на Александър Николов), бяха направили някакви огромни далавери при ремонтите на зала „Универсиада“, „Белмекен“, на „Спорт палас“. Та впоследствие шефът на „Национална спортна база“ Даниел Димов се беше хванал за главата (той дойде 2009 г.), как да се оправят тези поразии. Всичките тези издънки съм ги покривал финансово, също и на Иван Джиджев, който след това стана шеф на зала „Универсиада“. Защо тогава службите са си затваряли очите?... Защо сега си затварят очите? Извадих, че целият доказан доход на майка му и на „Балканска медийна група“, е фалшиво доказан с фалшиви договори с фирмата ТЦИМЕ, подписани от една от главните свидетелки на прокуратурата срещу мен. Познайте защо? Някъде някой да е обърнал внимание от данъчните, от прокуратурата? Тогава те не са били толкова силни, но защо са си затваряли очите?

Сега разбирам, че голяма част от тези неща са минавали като някакви мои интереси. Нека да проверят как са правени ремонтите на петролните бази и зърнените хранилища на държавния резерв! Това е договор, който е подписан при правителството на Станишев и продължен при първото правителство на Борисов. Вандалски изстъпления! Тогава имаше едно Министерство на извънредните ситуации, подписани са и от шефовете на Държавния резерв. Но за тези ремонти се знае, общата им стойност надхвърля сигурно 200 милиона лева. Участници там са „Водстрой 98“, която уж няма „нищо общо“ с Пеевски, защото била на Мирински. Който пък бил обиден, че съм му накърнил бизнеса... Боже! Сега очевидно чрез продажбата на „Водстрой 98“ на един друг герой – Велико Желев, се опитват да закрият за пореден път следите, но ако някой се разрови, ще види за какво става въпрос. Държавният резерв е разграбен. И не само. Имаше една ситуация, в която Станишев освободи Пеевски от поста зам.-министър. Тогава му помогнах да се възстанови, за което днес дълбоко съжалявам. Поредната му глупава идея – да се освободи 50 хиляди тона зърно и да се възстанови на резерва. Загубата от тази операция, която беше финансирана от нас, беше за над 15 милиона лева! Ние изпълнихме ангажиментите си като банка и респективно фирмата към Държавния резерв. Ако тогава бях оставил нещата така, Пеевски никога нямаше да се върне нито в политиката, нито като зам.-министър. Можеше да се окаже на подсъдимата скамейка. Но той, разчитайки на моята финансова подкрепа и със своя приятел Ангел Александров, устояха на прокуратурата.

Това, че бяха търсили тогава пари от Христо Лачев[2], е публична тайна. През Христо Лачев и през фирмата посредник, която след това Пеевски замени след приватизацията на „Булгартабак“, се изсипваха едни около 60 долара на мастърбокс години наред и вървяха към партийните централи. И НДСВ се облажваше, и БСП също. Очевидно бяха лишили ДПС от това и затова Пеевски като по-арогантен и по-луд беше отишъл да си търси парите за ДПС при Христо Лачев. Корнелия Нинова сега казва, че била тогава изпаднала в конфликт с Пеевски и била първата, която започнала да се бори срещу модела #КОЙ. Това и Румен Овчаров го прокламира. Румен Овчаров беше най-големият противник на сделката за „Булгартабак“, защото едни 40 милиона долара се разпределяха през „Каледон“. „Каледон“, който след това Пеевски замени с няколко други фирми в Дубай и продължи практиката на Христо Лачев, но вече като собственик. А стана собственик, без да е дал една стотинка за придобиването на тази собственост. За „Булгартабак“ ще говорим отделно, тя е дълга тема. Такъв е борецът Румен Овчаров. Нинова беше освободена от поста зам.-министър, станаха скандали. Предполагам, че са Ӝ били организирани всички тези неща от някой – сигурно същия този кръг. Спомням си, че тогава се виждах с Корнелия и аз настоявах да бъде освободена от отговорност, защото въпросът в крайна сметка беше не ние да търсим отговорност на тези, които са били там. Отговорност трябва да търси държавата, ако са присвоявали нещо неправомерно. Пред Пеевски моят мотив беше, че ако не бяха окрали „Булгартабак“, нямаше да го продадат за 100 милиона, щяха да го продадат поне за 200 милиона. Желязна логика. „Булгартабак“ беше доилна машина, виме за всички, и заради това толкова много рипаха срещу продажбата. Най-големият мит е, че „Булгартабак“ има съществено значение за изкупуването на тютюна на турците. Много ме развеселява тази огромна лъжа. Единственото нещо, което направи Пеевски, е да загроби „Булгартабак“ Плевен, за да се хареса очевидно на Местан, беше през 2013 година. Той си го беше подчинил и си го ползваше за собствена употреба. За да се хареса на ДПС и на Местан, той изкупи всичкия тютюн с кредити от Пощенска банка. Всичкия тютюн! И до ден-днешен този тютюн гние някъде. „Булгартабак“ не купува и 15 процента от тютюна в България. Долна лъжа е, че от бизнеса на „Булгартабак“ зависи изхранването на турците. По това време Пеевски и Местан бяха изолирали Доган от оперативната обстановка. Кой знае какви неща са му говорили! Пеевски и Местан бяха комбина. Местан ходеше навсякъде, Местан беше връзката с Плевнелиев, Местан комуникираше с всички останали от името на Пеевски, уж от ДПС. Сега Местан казва, че не е знаел тези неща. Не е откровен. Сигурен съм, че Местан знае много повече неща, включително и за сценария за събарянето на банката. Той замеси сега и Станишев, че предварително са участвали в разговори за свалянето на Борисов. Това всичко е било предварително режисирано и нагласено.

Но кой е свалил Борисов, е голям въпрос без ясен отговор до ден-днешен. Аз не знам кой е свалил Борисов. На Борисов обаче му казват, че аз съм го свалил, и той не опровергава тази версия. Но аз познавам Борисов и неговата добра информираност в тези среди, така че той е наясно, че не съм аз. На мен лично ми го каза в един от последните ни разговори през 2013 година. Тогава ме обвини, че заедно с Алексей Петров сме организирали февруарските събития. Аз го питах дали е луд, защото аз с Алексей не си говоря от 5 години. Все този Алексей излиза отнякъде. Това е една и съща сглобка. Дали е Първо главно, или моделът #КОЙ, сглобката е една и съща. Аз мисля, че оттам се държат юздите и на Борисов и заради това той не може да решава самостоятелно някои важни неща. Същите вероятно държат и Доган, и Пеевски. Там някъде трябва да ги търсим – в Първо главно. Там се знаят всичките кирливи ризи на влизащите в управлението. Не знам кои са тия митични фигури там, но знам, че Ангел Александров, бившият шеф на следствието, е един от тези хора.

Имам достоверна информация, че през април 2014 година се е състояла една много интересна сбирка, на която са присъствали Сарафов, зам.-главен прокурор, Пеевски, Иван Искров, Данчо Ментата, Бисер Лазов и Ангел Александров, на която е обсъждан сценарият за събарянето на банката. Имам доказателство за това. Затова казвам, че има някой, който ги държи. Мисля, че Борисов и Пеевски някъде през есента на 2013 година са се обединили срещу мен, защото тогава бяха спрени изведнъж всички разработки, които бяха започнали след падането на Борисов – разработките за „Авиоотряд 28“, за убийството на Чакъра, за „Ало, Ваньо“... Всички те заглъхнаха, изчезнаха. По същия начин беше прекратена или стопирана и разработката за офшорките на Плевнелиев, срещу фондациите, свързани с Бизнес парк София. Бяха спрени, защото те не можели да получат информация. Как не могат да получат информация, това е елементарно... Тук става въпрос наистина за много сериозно престъпление, при това на действащ държавен глава.

По този начин съм ги обединил всичките срещу себе си. Всеки е имал своя мотив. Борисов, защото аз съм го бил свалил от власт и съм приказвал срещу него. Това му е внушил Пеевски. Доган е обработван, че подкрепям Бареков, чийто проект щял да измести ДПС от позицията на балансьор. Накрая и тезата, че съм искал да ставам премиер. Всичко това се повтаряше и изливаше като водопад от помия от медиите на Пеевски. Които той, апропо, купи с отпуснати от банката пари. Те удариха банката. Станишев, според мен, са го държали само с едно – с корупционни практики по времето на правителството на Орешарски и някои сделки от времето, когато беше премиер. Но по времето на правителството на Орешарски аз си спомням разговори със Станишев. През май месец те се бяха хванали за главата, че всичките поръчки, които са правени по времето на правителството на Орешарски, не били за мене, както Пеевски е твърдял. Могат да се погледнат всичките поръчки – само „Водстрой 98“ за по-малко от година беше спечелил 700 милиона лева. Те дойдоха юни 2013 на власт с моята „благословия“, както Борисов ми честити. Официално от парламентарната трибуна ми честити правителството на Орешарски. Всъщност точно това правителство ми изкопа гроба. Заради слабостта и зависимостите на самия Орешарски. Той е сламен човек. Някои твърдят, че е заради брат му, на когото давали повечето поръчки за скрап и не знам още какво. Според мен Орешарски никога не е имал характер и воля. Слаб като политик се оказа и Станишев. Аз го помолих да говори с главния прокурор да спрат атаките срещу банката, защото това не е добре за цялата система. Той не го направи, като се оправда с думите: „Той е вся и всьо, той коли, той беси“. Това ми каза Станишев, който е лидер на партията, която държи правителството. Как ти звучи? Същият „отговорен“ човек е и Орешарски. Нямат мащабно мислене, не виждат общата картина, а се фокусират върху оцеляването си. Бил съм на среща и с Орешарски в началото на май 2014 година. Казах му какво се готви, според мен. Но той се измъкна. Думите му бяха: „Добре е да се разберем“. Какво да се разберем? Пеевски ме рекетира като мутра, а аз да се разбирам с него. Иска ми 250 милиона, а Орешарски ми вика: „Аз не ви знам бизнес отношенията“. Какво има да се знае? Откъде мога аз да дължа на Пеевски 250 млн. евро, на човек, който не може да управлява една фирма. При него всичко е далавери и рекет.

– Сега говориш така, защото сте не просто скарани, а на нож, както се казва. Преди казваше, че ти е като син. Нещо не се връзва. – Опитвам се да върна лентата назад, защото мнозина помнят как Василев и Пеевски бяха публичен тандем. – Как да ти повярват хората?

– Прав си. Трудно ще ми повярват, но и хората са наясно, че нещата се променят, променят се отношенията между този и онзи. Това се случва на всеки.

Сега се чудя защо съм се съгласявал да му помагам толкова много: с пари от банката – рискувал съм, защото по това време започнаха и атаките срещу мен и КТБ. Осъзнавах, че без политическа подкрепа всеки бизнесмен е „г-н Никой“. А в България политическата подкрепа идва или с директни дотации, и то не е сигурно, или чрез такъв тип „партниране“. Наложено „партниране“. Лека-полека той започна да се налага. Неговият модел за рекет на бизнеса чрез политически чадър се оказа работещ и постепенно точно този модел се наложи в цялата страна. Нямам съмнение, че почти всички големи компании, специално компаниите в инфраструктурата, „споделят“ резултата от поръчките с политически и управленски кръгове. Другото беше: „Или даваш, или оставяме враговете ти да действат“. Заради това казвам, че има сценарий – от едната страна те атакуват, от другата ти „помагат“. Например: „Лошият Алексей Петров – добрият Пеевски и добрият Доган“, „лошият Прокопиев – добрият Борисов“. Всичко това е реална действителност.

Кой стои зад всичко това? Според митове това е кръгът „Монтерей“, но ми се струва, че поради възрастови пречки това не е възможно поне от няколко години. Кръгът „Банкя“? И той е повече легенда, отколкото факт. Библиотекарският институт? Аз лично не смятам, че са в голямата игра. Познавам и Стоян Денчев, и Димитър Иванов, и останалите герои – те не са мащабен мозъчен тръст. Добри майстори на интригата са, но едва ли имат онази база данни, с която може да се държат в зависимост толкова много хора и фирми. Разбрах, че в тази верига се включил и Цветлин Йовчев. Няма ресурс да е на високо ниво, да бъде водещ. За Пеевски и Доган той е един изпълнител. Чувал съм това мнение.

Другата версия е за руските тайни служби, или бившите съветски тайни служби, които тук имат хора, имат капитали и компромати, с които могат да държат Доган и Борисов. Според мен всичките са биполярни – те са и агенти на руските служби, и агенти на някои други служби. Но въпросът е: би ли могло да има руска връзка зад Доган и Пеевски? Не изключвам такава, но едва ли е с решаваща функция. Просто Русия, по мое мнение, е поизпуснала нещата в България. Самият факт, че мен ме изкараха най-руския човек в България, показва само едно – че Русия е прекалено митологизирана и фетишизирана като източник и автор на задкулисието в България. Естествено, че маса хора ходят и искат да се кланят на Москва. Като се започне от традиционните техни избраници в лявата част на политиката и стигнем до Борисов. Според мен Русия ни е отписала от картата на приоритетите си, което не е еднозначно – не е нито само отрицателно, или само положително. Това показва само нашата неадекватност, защото руснаците показаха ясно, че имат алтернативи. През Гърция, имат позиции в Македония, известни са класическите им взаимоотношения още от началото на 90-те години със Сърбия. Много напреднаха проектите им и с Турция. Ако ние си мислим, че сме някакъв географски монопол или още повече – някакъв минал през вековете и доказан пиетет на руснаците към българите, – това е много, много пресилено. Факт е, че хора, свързани с руските интереси, като братя Велчеви, не се поколебаха твърдо да отидат срещу интересите на банката, не се поколебаха да убедят ВТБ, че не си струва да се възстановява банката, а сега са главните действащи лица в кражбата на актива „Виваком“, показва колко нееднозначна е политиката на Русия в България. В същото време знаем къде се кланят двамата братя – в една сграда на ул. „Козяк“ в столицата. Така че да говорим за някаква митологема за Русия и руските тайни служби в България, мисля, че ще е пресилено.

До голяма степен считам, че има взаимна зависимост на групата на Борисов с групата около Доган и Пеевски, дотолкова, доколкото тази група „Доган – Пеевски“ все още е целокупна. Все още няма пропукване и разрив във взаимоотношенията там. Но те са майстори на интригата. За да ме експонират по най-грозния начин през 2011 г., не вярвам Прокопиев да има толкова болен мозък, за да го каже, но го бяха убедили, че някой, и главно аз, съм поръчал да бъде убит. Пълно безумие! И той ходеше да се оплаква на американците и на Цветан Цветанов, че лошият Цветан Василев щял да го убива. Може би затова замина за Сингапур. Е, да, но нещата се изяс­ниха, един от обвиняемите по делото „Килърите“ призна как са го карали да потвърди такова съчинение. Знам, че Прокопиев се е интересувал, разговарял с някои хора от службите и се е убедил, че нямам нищо общо с подобни „сюжети“.

Пеевски и Доган бяха наясно, че моделът им ще работи само ако има политическа подкрепа. И той я има в лицето не само на ДПС, но и на ГЕРБ, на БСП, „Атака“ и пр. Няма как един модел да бъде наложен силово, ако не е подкрепен от политиците. Чрез него много от тях стават приказно богати. Затова го пазят и избягват да говорят за него. В България няма олигарси. Има измамници, хора, които злоупотребяват, но олигарси, в класически смисъл на думата – човек, който се възползва от политическата си власт, за да прави бизнес, извън политиката няма. Проблемът на тези политици е, че те цял живот си остават със скритото имане. Йордан Цонев например е тарикат и аферист, но не е олигарх. Дали Пеевски е олигарх, или не, не мога да твърдя, но той с придобивките очевидно вече се легитимира. Странно е обаче, че нито една институция не иска от него да докаже тези свои придобивки, имоти, фирми и стотици милиони. Откъде ги има? От следователската или депутатската заплата? Та той само глобите за отсъствие от парламента не може да си плати... Всичките му придобивки хронологично следват политическия му модел. Тези хора, политиците, са скрити олигарси, защото имат някъде сметки, офшорни или в брой, сметки, които не смеят да покажат, и такива са почти всички политици на прехода. Предполагам, че Първанов и той не прави изключение, но в това отношение Борисов е най-изявеният пример.

 



Вълнуващо, признавам. Опитвам се да подложа на съмнение част от разказа на Цветан Василев. Опитвам да се самоубедя, че той е обвиняем, притиснат е в ъгъла от прокуратурата, блокирани са му сметките в България и в чужбина. Предали са го хора, които от попови лъжички е превърнал в принцове. Ядосан е. Бесен е. Унизен е. Достатъчно мотиви да съчини своя история, с която да се представи за невинен. Интелигентен човек като Василев би трябвало да не се затрудни при измислянето на сюжет, който да го представя в ролята на жертва. Но има нещо, което ме кара да съм нащрек при толкова лесно и логично обяснение. Ако наистина искаше да се укрие от правосъдието, както твърдят обвинители и Пеевските медии, защо Василев не избяга на някое тихо и трудно откриваемо място? Има такива колкото щеш. А и частният му самолет му е бил подръка. Защо в навечерието на заговора срещу него не е прехвърлил парите си в други сметки? Или пък защо не се е съгласил на сделка, когато е усетил, че капанът щраква? А са му предлагали такава, при това не един път. И вълкът сит, и агнето цяло. Защо му е да се подписва в полицията в Белград, да отстоява позицията си, да опровергава с факти и документи обвиненията, които се сипят по негов адрес като Ниагарски водопад? Защо му е да си причинява всичко това? Семейството му да страда. Да не може нито той, нито съпругата му да изпратят майките си в последния им път? Василев определено не е мазохист. Но твърди, че е готов да изтърпи всичко, само и само да има справедлив съдебен процес. Там щяло да се разбере кой крив и кой прав. И мрази да го съжаляват.

Помислете в тази посока. Много неща ще започнат да изглеждат различно.

 



[1]Дю дилиджънс – пълна проверка, ревизия на дадена фирма по желание на потенциалния купувач. – Бел. ред.

 

[2] Христо Лачев – бивш директор на Булгартабак. – Бел. ред.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  26.06.2017 19:16 | #2

Това се казва журналист от класа‚ смел‚ последователен‚ рискуващ живота си. А повечето от колегите му са лакеи на Б.Б. и на престъпници като на онзи ужасен дебелак от ДПС ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Анонимен  26.06.2017 15:14 | #1

Интересно е. Ще има ли продължение тук?

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: