Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Всичко идва от народа и той си го заслужава

10.06.2017 1

Книгата "Роялът на ангела" е вече в книжарниците на Хеликон

 


Три души създават една необикновена книга – това са небесният ангел Ханс, Вергиния Мартева и Васил Пекунов. „Роялът на ангела“ не е роман и в сюжета няма никакви художествени измислици, защото е плод на дългогодишното сътрудничество между Ханс и Вергиния. И се появява като резултат на тяхното духовно общуване, което Пекунов е съхранил на диктофон. 

Вергиния Мартева живее и работи в Пловдив. Тя е необикновена личност със свръхсетивни способности, лечител, психолог. От дете е във връзка с Небесата, откъдето ангелът Ханс контактува с нея. Васил Пекунов е издал книгите „Верникът и Неверникът“, „Зрящият и Незрящата”, „Визитацията, „Милост Божия”, „И рече Бог”, „Седем нощи в Светлината”и др. 

Книгата вече е в книжарниците на Хеликон.  

 

 

 

2011 година. Съботата преди Цветница, пловдивска пролет, вълшебна приказка. Де да беше вълшебна приказка и всичко онова, което чухме от нашия небесен приятел.

Разрешено ми е да предам само малка част от посланията му към нас.

Ханс почна от мен, за да „разгрее” и премине към България.

„Нищо от това, което си посял, не е било напразно. Нищо! Често те обземат странни мисли. Но трябва да знаеш, че в държава като вашата, макар и тя да има собствена азбука, макар и вие българите да сте захранвали част от умовете на Земята, тая точно държава е толкова опростена духовно, че ти, за да се наложиш тук в тази духовна и литературна сфера, не само вълк трябва да си, дори и Бойко Борисов да бъдеш (Ханс се смееше; той изобщо много обича да онагледява някои свои мисли с житието-битието на първия „партиен и държавен ръководител” на съвременната ни татковина през последните години), пак няма да можеш да наложиш своята книжовност. Не заради друго, а защото това никой не го интересува. В рамките на няколко бъдещи години тая държава ще я интересува само едно: месо, хляб и ток. Месо не за ядене, а за хапане на хора. Нищо друго няма да я интересува тая държава: нито поезия, нито художественост, Лувърът дори да дойде тука (и той дойде, четири години по-късно дойде!), няма да направи суперголямо впечатление на българина на този етап. Всичко в културата ви се свежда до едно нещо – до пари. За сметка на това ще разцъфтява порнографията, ще разцъфтяват дребни незначителни злободневни сериалчета и те ще участват в процеса на рамкирането на хората и на проблемите им. Ето това е! Плюс глупави политически битки, плюс данъчни и инфлационни трудности. Това ви очаква в рамките на няколко години. Тази държава ще се измъчи много. Тази държава не заслужава друго, повярвай, не заслужава! Тя не заслужава, нито народът ѝ заслужава друго. Народът сам си го прави, сам си го избира и сам издига водачите си. Народът е податлив на кражби. Народът сам издига крадците си и сам ги сваля. Всичко идва от народа и той си го заслужава. Вашата политика е вашият начин на живот. Какъвто ви е животът, такава ви е политиката.”

Никой от нас не се обаждаше с въпроси. Този път Вергиния не пишеше, а директно предаваше думите на Ханс. Вървеше бързо сеансът. И слава Богу! По-нататък чухме (не за първи път) и по-ведра информация:

„Новото поколение, част от което вече е родено и което частично ще е изчистено от меркантилизъм, ще е по-духовно. Идва нова програма българи, която ще се стреми именно към духовност. Тогава вече всяко ваше духовно усилие, включително и книжовно усилие, ще добие смисъл.”

 

Небесата виждат всичко

 

По-късно Ханс заяви нещо, което ме разтърси. Само преди месец бях написал разказа „Апостолите”. И Ханс ми рече:

„Често те улавям в размисли. Често си задаваш въпроси, колебаеш се – нормално е. И апостолите са се колебаели. Всички дванадесет ученици, впрочем, да знаете, има и един тринадесети, всичките са се колебаели. Нямало е човек измежду тях, който да не е изпитвал колебание. И ние тук се чудим защо според вас само Тома Неверни да е неверен. Всичките в определени периоди са били също неверни.”

- Аз написах разказ преди месец точно за това – вметнах тихо.

Съобщавах го на Вергиния.

- Той затова вероятно и ти го казва – усмихна се тя.

- Сигурен съм, че е заради това.

Цяла минута мълчахме. Възнамерявах да задам няколко конкретни въпроса по мои проблеми, но Ханс ми нареди да почакам, защото не е свършил с мен.

- Слуша нещо, ще ти го предаде – рече Вергиния.

Предавам го и аз с съвсем съкратено:

„Онези, които отговарят за теб горе, искат да ти кажат, че към тази книга („И рече Бог”) ще има друга (сиреч „Роялът на Ангела”). Това ще е завет отгоре за онези, които остават долу. […] Трябва да имаш търпението на костенурката, а ти проявяваш нетърпението на скорпиона. Молим те мъдро и спокойно да приемеш това, което ти казваме, и да знаеш, че нищо, което залагаме, няма да е напразно. Просто във времето на бездуховност ти носиш общата карма на страната.”

 

***

Ханс разговаряше вече с Радиана. Диалогът им се докосна до темата за небесната награда за стореното добро.

 - Небесата виждат всичко – напомни ангелът. – Те се отблагодаряват за всяко добро, което вие вършите. Независимо дали помагате на небесните пратеници или изобщо на каузата на Светлината. Небесната отплата обаче не ви задължава да правите добро оттук нататък.

- Разбирам това – промълви жена ми. – То си е мой избор.

- Нито ви заплашва нещо, ако не го правите – допълни Ханс.

И завърши темата:

„Всяко едно нещо, всичко се помни. Всичко добро долу, човешкото отношение, любовта, помощта – ако примерно те се измерват в числа, ти ако дадеш десет, ние ти дават петдесет и пет. Ако ти отдадеш любовта си и тя е десет, ние ще ти дадем много повече любов отгоре. Любовта ни има и човешки – включително финансови, и духовни измерения. Любовта отгоре се заплаща по принцип във всякакви варианти. Тя винаги има един произход и той е духовен, но се заплаща във всякакви варианти”.

 

***

Ханс заговори за наш близък, но напътствието се отнася за проблемите и на още стотици и хиляди порядъчни люде:

„Това, което става с него, е урок. И докато неговите Духовни Учители не видят, че го е научил, урокът ще продължава. Всичко е за негово добро. Всичкото, което му се случва сега, един ден ще даде добър плод. Не му го казвайте – той е чист и заради чистотата си прави грешки. Той обаче трябва да се научи на най-великото Божие правило – търпението. Той няма търпение. Той трябва да се научи на търпение. Трябва да бъде приучен да се нагажда към света такъв, какъвто е. И че светът няма и не може да се съобразява с него и с неговите морални норми. А той трябва да приеме нещата, които се случват, и да се адаптира към тях, но не и да става като хората, които ги вършат. Това се прави с цел той след време да се издигне, да си стъпи на краката, да почне да се вписва в общата маса и да изпъква сред сивотата ѝ. Това, което се върши с него и покрай него долу в момента, е само с цел обучение. Той да е благодарен, че точно така се случва, че го учат сега, понеже иначе дълго време нямаше да може да се котира никъде и щеше да бъде изхвърлян, низвергнат, нещастен и унизен заради битката си за правотата. Това, което става с него сега, е единствено за да бъде научен да си употреби практически потенциала, а не само моралната част от себе си. Във време на неморалност трябва да се научите и да оцелявате.”

[]

А финалът на срещата ни пак бе увенчан с поредния химн на любовта, изсвирен на ангелския роял:

„Вие много добре знаете, че най-важното в този живот е любовта. Любовта в чистата си форма никога не иска, тя само дава. Любовта в чистата си форма изпитва висша милост и висше състрадание. Няма любов без състрадание. Няма любов без жар. И няма любов, която да очаква ответ. Тя просто дава автоматично, ала и гасне, когато няма ответ. Свива се и гасне, гасне... А ние се стараем да правим ответ. Стараем се да помогнем, да обичаме и да закриляме.”

Ханс си взе сбогом и ни каза, че ги „вдигат с някаква люлка”, понеже „имат работа да вършат” в затънтена страна, където в момента ставали размирици.

Спорна работа, бели ангели!

 

 Още за книгата тук

КОМЕНТАРИ

Анонимен  28.06.2017 10:53 | #1

Мистицизмът е предсмъртния гърч на несполуката.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Кой си позволи да преименува България?

Бесеха петолъчката. Лентата свърши. Край на епохата.