Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Да живее лошото настроение

07.06.2017

 

 Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет „Дени Дидро“. Специалист по адиктология, той е автор на множество научни статии, изследвания и книги, сред които „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ (2016), нашумяла далеч извън пределите на Франция и превърнала се за броени месеци в международен бестселър.


Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо настроение. Това обаче съвсем не означава, че сме болни. За да се пребори с пристъпите на меланхолия, нашето тяло притежава необикновени способности и ресурси. В главата ни работи истинска фабрика за щастие. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от енергия, скрити у всекиго от нас – ето на какво ни учи със своите размисли, съвети и упражнения професор Мишел Льожоайо.

Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични вещества и медикаменти е оръжие за масово поразяване на депресията.

Простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разум, доказани и научно, и в медицинската практика – и описани по най-достъпния и увлекателен начин от проф. Льожоайо, ще ви помогнат да се харесвате, да си прощавате, да виждате и предвиждате само хубавото в живота, за да го и изживеете пълноценно.

 

Какъв свят ще оставим на децата си?

 

Страхът от бъдещето и съжалението за миналото са основните двигатели на друга форма на носталгията: всеобщата депресия, описвана, коментирана и поддържана от новините в медиите. Климатът се затопля, океаните са замърсени и въпреки всичко това искате да сме оптимисти и в добро здраве. Страната се самоубива и е все по-болна. Всичко трябва да ви убеди, че пристъпите на потиснатост са единственото душевно състояние, на което имате право.

 

Изградете автономия на чувствата си

Колективната носталгия е вирус, от който може да се предпазите.

На тази голяма манипулация можете да противопоставите индивидуацията, защитата на собствената си личност. Статистиките за влошаващото се настроение на французите са средни величини. Нямат нищо общо с личното ви положение. Фактът, че епохата не е особено оптимистична, не означава, че сте осъдени на меланхолия.

Ако четете вестник или следите постовете в любимия ви интернет сайт, със сигурност ще изпитате пристъпи на потиснатост, с които трябва да се научите да се борите. Трябва да се научите да изграждате автономия на чувствата си. Това няма

нищо общо с егоизма. Индивидуацията позволява да правите разлика между собствените си мисли и въображаемата колективна потиснатост, която се опитват да ви внушат. Нарушете абсурдния пакт, според който индивидите трябва да приличат на

карикатури. Полезен начин да се предпазите е да избягвате пререканията, коментарите, задължителните и все по-агресивни отговори, към които ви тласка интернет.

Не е нужно също така да се поддавате на колективната еуфория. Тя е също толкова изкуствена, колкото носталгията и потиснатостта. Не е нужно да се възторгвате по празниците, ако те не ви харесват, или когато националният отбор стане световен шампион в спортна дисциплина, която не ви интересува. И в този случай сте свободен да имате лични чувства. При мен бе дошъл журналист, който ме попита дали неговата потиснатост не може да се определи като професионално заболяване. Той пише за

бедствията по света, за реалните и вероятни заплахи. Познава в детайли списъка с опасностите в икономиката и в политиката. Експертите, които разпитвал, потвърждавали песимизма му. „По едно време – каза ми той – повече не можех да

понасям това съжителство с нещастието. Имах нужда да избягам, да се откъсна от професията си, от мейлите, от социалните мрежи, от телеграмите на агенциите, а също и от все по-привлекателните теории за заговор.“

Негов приятел бретонец му предложил терапия чрез ветроходство. След месец, прекаран в морето без интернет и телефон, човекът от медиите взе редица антидепресивни решения, като вече севключва в потискащата актуалност само по работа. Събужда се с музика и си създава островчета на спокойствие, в които имат значение само разговорите с приятелите и любимата му.

 

Как да се предпазим от колективната носталгия

Преминавайки от печалното съзерцание към действието, вие се приближавате към добротонастроение. Ето няколко етапа, които ще ви помогнат да станете отново такъв, какъвто сте наистина, т.е. независим от колективното настроение на нацията и планетата.

 

Не се интересувайте само от световните новини.

Интересувайте се и от себе си, от близките си, от семейството си. Уравновесете притока на информация между общите и личните новини.

Ограничете времето за възприемане на потискащи новини.

Слушайте новините само няколко минути и после потърсете нещо друго. Безполезно е да гледате постоянно нещо, което ви натъжава. След атентатите от 11 септември най-потресени бяха юношите, прекарали най-дълго време пред телевизорите.

 

Ограничете времето за дискусии за потискащата действителност.

Няма да излекувате света, но рискувате да загубите доброто си настроение, ако твърде много обсъждате какво ни заплашва. Не е забранено да бъдете лекомислен, повърхнос-

тен и малко безотговорен, когато сте в добро настроение!

 

Вместо да коментирате и критикувате, ангажирайте се.

Събитията, на които можете да влияете, са по-малко „затормозяващи“. Изберете вашата асоциация или вашата кауза и действайте!_

 

Оцелелите нямат в какво да се упрекват

Психологията от много отдавна познава синдрома на оцелелия. Бил е наблюдаван за първи път сред войници. Упреквали се, че са избегнали опасности, в които са загинали братята им по оръжие. Трансгенерационната* психологическа школа приема пристъпите на потиснатост като начин да се поправи преживяното от родителите и прародителите, за което те не са говорели. Според това обяснение, ако в семейството има болезнена и скрита история, тя поражда родова тайна. С течение на времето историята се забравя, но тайната остава. И вътре в нея се заселва призрак, който ще зарази с вируса на потиснатостта няколко поколения.

 

Един от най-мъчителните примери за това явление е примерът с оцелелите от нацистките лагери. Стар приятел ми е разказвал как е успял да пропъди призраците и пристъпите на потиснатост, преосмисляйки миналото си. След излизане от лагера бил принуден да заключи с катинар и паметта, и думите си. Борил се да успее в живота. Чак когато се пенсионирал, решил да опише историята си и да се посвети на борбата срещу онези, които искат да я отрекат или забравят. Децата му били друг начин да победи депресията и носталгията. Възпитал ги в дух на уважение и търпимост – ценности, напълно противоположни на онова, което претърпял през войната.

Траурът е друг етап от живота, когато се упрекваме, че сме надживели роднина или приятел. Отказваме да живеем в настоящия миг, с неговите удоволствия и изненади, за да останем верни на човека, когото сме загубили. Страданието продължава, докато приемем, че болезнената вярност към покойния не е морално качество, нито белег за привързаност към него.

 

Безполезно е да се изтезавате, за да бъдете щастливи

Тази погрешна оценка присъства у много хора, които са или могат да се почувстват потиснати. Наблюдавам я у спортните запалянковци, у страстните любители на майсторенето и у работохолиците. Те избягват пенсионирането, почивката

или развлеченията и несъзнателно се стремят към „прегаряне“ („бърнаут“). Успокоява ги единствено изтощението. Това е модерният принцип за щастие в страданието: онова, което ме уморява или ме потиска, непременно е добро за мен. В името на религията, на умората и на принудата вие или аз се съгласяваме на диета без сол, без захар и без дребни прищевки. Най-яростните търсачи на щастие дори се отдават на продължително гладуване, придружено с маратон. Всичко, което им вади душата, е добро за здравето им.

Трудът остава най-простият начин да се умориш, да не мислиш за грижите си и дори благородно да си причиняваш болка. Току-що сте свършили дългия работен ден. Отметнали сте всички възложени задачи. Електронната ви поща е празна. Олюлявате се от умора и от щастие, задето сте свършили толкова работа. Мозъкът ви произвежда ендорфини както никога преди това и изживявате умората като блаженство. Еуфорията от умората действа като алкохол и ви внушава, че още на следващия ден отново трябва да се изтощавате. Мениджърите толкова добре познават привлекателните последици от умората, че не наказват недисциплинираните работници с повече работа, а като им пречат да работят. „Изпращането в трета глуха“ или забраняването на умората е класическа техника за експериментална депресия в професионална среда. От известно време се говори за „бораут“ или патологично отегчение, което се смята за по-силно страдание от „бърнаут“.

Спомням си за една жена, която вярваше единствено в удоволствието и насладата от работата си. Беше изкачила едно по едно стъпалата на прекрасна кариера в някакво министерство. Нищо друго не можеше да ѝ се случи освен ново повишение. Беше крехко същество, потиснато без да го съзнава, и което успява да напредва само чрез работата си. Бе немислимо да ѝ се предложи да се отдалечи от свещения си труд. За нея принудителната почивка бе равносилна на трагедия. Предложих ѝ да продължи да работи все така старателно, но в същото време да се откъсне за малко от работата си на финансов директор. Послуша ме и откри музиката, уроците по пеене. И докато разучаваше мотет на Бах, се влюби в един от хористите. С него откри и други

източници на удоволствия освен обработка на преписки и протоколи от събранията.

Същата жена прибягна и до друга полезна техника: воденето на два бележника. Твърде често виждам мъже и жени, които влагат толкова много в работата си, че любовта, семейството, свободното време им се струват нещо второстепенно. Предлагам им да водят два бележника: един за професионалния живот и друг за личния. Задължени са да попълват както единия, така и другия. Карам ги да управляват личното си време като професионалните срещи. Подготвят ги, избират приятна обстановка и когато моментът настъпи, не позволяват да им попречи нито телефонно обаждане, нито съобщение, което идва тъкмо от работното им място.

 

Превод от френски Галина Меламед

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: