Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

„ПЪТНИКЪТ В ДЪЖДА” ОТ МАТЕЙ ВИШНИЕК

07.06.2017

 

         Както за Шекспир, така и за Матей  Вишниек / род. 1956/, „целият свят е сцена”. В случая по- точно „цирк”. Темата пронизва някои от най- известните му и играни по света текстове:”Клоуните”/ „Дребна работа за стар клоун”/, „Три нощи с Мадокс”, „Какво ще правим с виолончелото?”, „ Ама, мамо, тези разказват във второ действие какво се случва в първо!”.  Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в много от тези пиеси, вдъхновени от италианската commedia del, arte, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната проза на непознатия у нас румънски  авангардист Урмуз, който всъщност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по един удивително хармоничен начин иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Като поетичното начало в редица моменти е на преден план. Някои критици определят театъра му като: „фрагментарен”, други като „поетичен” и „свърхчувствителен”,  трети като  „пост- психологически”. Всичко това е вярно, но най- точно е да се каже, че е кръвно свързан с ужасите на екзистенцията, въпреки влиянията / Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек / е определено новаторски, оригинален.

         През септември 1987  година  31- годишният  Вишниек заминава като екскурзиант на Запад / или по- точно емигрира/. Решил е твърдо да  напусне страната, тероризирана от един самозабравил се полуграмотен диктатор и неговата безумна и жестока жена, и като мнозина румънски интелектуалци да потърси политическо убежище в приятелски настроената Франция. Получава го без да чака дълго. Там веднага установява, че си е у дома, че познава отлично града на Сена / от литературата и киното!/. По- късно в интервю за нашето списание „Факел” ще сподели: „Изведнъж се оказа, че съм си у дома, че съм пристигнал в една своеобразна духовна родина, в пространство, което ми беше много познато и близко, защото си бях мечтал и фантазирал за него...”  Подобно на своите велики сънародници Емил Мишел Чоран и Йожен Йонеско,  овладя до съвършенство езика на Волтер и Юго и започва да пише и на френски. „Френският дисциплинира перото ми, ще каже той, започнах да се изразяват по- точно и строго...”

       Автор е и на пет романа. Бих казал, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма реализъм. Всъщност Матей  Вишниек е автор само на един „реалистичен текст” – дисертацията си на тема: „Съпротивата чрез културата в страните на Източна Европа”.

       Днес името на Матей Вишниек  присъства в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по цял свят - от Аржентина  до Япония. Поставян е дори в Турция и Иран.  Вече години наред неговите пиеси са в афиша на големите театрални фестивали : Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на редица  престижни международни награди. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най- издаваните, четените и  най- играните  и обичани от публиката автори. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите му: „Паника в Града на светлините”, „Господин К. на свобода” и „Планираният хаос”, сборник с негови стихове „Град с един- единствен жител”, както подборка с пиеси „ Мансарда в Париж с изглед към смъртта”. 

       Критиката неслучайно, напълно справедливо го определи като „новият Йонеско”.

  Сборникът с пет от най- силните пиеси на този прочут автор е издаден от „Гея Либрис” в поредицата „Ветровете на промяната”, подпомогната от програмата „Творческа Европа”.

 

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ                                                                                                             

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: