Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Слово за небесните закрилници на дома

25.05.2017

Произнесено от Аксиния Джурова на 23 май в "Криптата"

            На всички, които се занимаваме с християнско изкуство, е добре известен особеният респект и почит на православните към свещения образ и иконата. В буквалния смисъл на думата, иконата (от гръцката дума είκον, т.е. образ) е портрет на светец, нарисуван с яйчна темпера върху дъска, покрита със злато. Но в действителност, това, което определя респекта към иконата и нейния безкраен живот, не е нито материалът, нито стилът, а по-скоро какво се е вярвало, че е изобразено на нея. Християните вярват, че иконата е този образ, който споделя светостта на изобразения. Така всеки може да я разпознае и по действията, които хората извършват пред нея и заради нея. Пред нея вярващите се молят, покланят, пеят химни и я целуват, почитат я със свещи и тамян, носят я в църковни процесии. Иконата може да бъде разпозната и по това какво хората искат тя да направи за тях. Те са вярвали, че тя е “прозорец”, отворен към небето, посредник, чрез който Христос, Богородица и светиите разнасят духовност сред хората. Така чрез иконата благоговеещият богомолец получава достъп до свещеното или според думите на св. Василий Велики “почитта, проявявана към образа се пренася и върху модела”. Или ако се опитаме да обясним, това, което св. Йоан Дамаскин влага в думите, повтаряйки св. Апостол Павел „Христос е изображение (είκον) на невидимия Бог“ („Първо Послание на Апостол Павел към Коринтяните“ – I, 15), то „Иконата е за неграмотните, това, което е книгата за грамотните (из „Трето слово в защита на светите икони“).

            Днес припомням тези добре познати факти съвсем съзнателно. Времето, а и мястото, където ни се е паднало да живеем, подлагайки ни на непрекъснати изпитания от физически и морален характер, изискват силни защитници и покровители. Именно иконите са тези портабилни защитници на вярата, подлагани на моление и респект, към които вярващите са се обръщали с надежда за помощ. Те обаче често са били подлагани на пренасяне в различни краища по света, на унищожение, а в последно време и на силен комерсиален интерес. Иконите в храма или в домашния олтар, или тези, които са носени от пътуващите монаси и таксидиоти и поклонници е поводът, за който днес сме тук в Криптата на Патриаршеския храм „Св. Александър Невски“. Подредени и описани в едно заслужаващо похвала и респект издание, те са плод на дългогодишните усилия на Румен Манов – страстен събирач и бих казала преследвач на изчезналите от първоначалното им местонахождение артефакти. С невероятна упоритост, с навлизане в спецификата на тяхното предназначение и с настървеност да ги върне тук сред нас, повече от три десетилетия той си е поставил тази високо отговорна мисия не само да ги събере, и не само от територията на Балканите и Света Гора, но и от редица европейски страни, но и да ги възвърне към повторен живот – живот за всички изследвачи, духовници и миряни.

            Специално небесните закрилници на дома, както е прието да се наричат домашните икони, са нещо много съкровено за православното християнство. Те са и тези, които са давали възможността на вярващите да се обърнат към иконата от домашния олтар с думите „дядо Боже“ в молитвите си. Този интимен контакт с Бога, извън осъществявания чрез духовните служители в храма, е ставал и става именно чрез светците, изобразени на домашните икони като посредници между отправящия молбата и Бога. И независимо, че пред нас е една сбирка от над 100 икони, събрани от различни краища на Балканите, Света Гора и Йерусалим, с диапазон повече от три столетия (от 1640 до втората половина на XIX век) и независимо какви иконографски типове предлагат те  и какви функционални варианти са застъпени, тя е израз преди всичко на оцелялата духовност на вярващите и на живите будители, които истински радеят за нейното опазване. И тъй като познавам Румен Манов от близо три десетилетия и съм следяла неговото развитие и израстването му като специалист и като колекционер-дарител, не само на вас, колеги от Музея за християнско изкуство, но и на редица други институции, тук ще спомена само следните щастливци, обогатили сбирките си благодарение именно на него: Музея в Кюстендил, на който дари на 1400 експонати, както и на Галерията „Владимир Димитров-Майстора“ и Библиотеката в града; на Музея „Иван Вазов“ в Сопот, на Музеите в Карлово, в Сливен, в Добрич, Видин, НИМ, Музея „София“, ЦСВП „Иван Дуйчев“. Издаде със собствени средства и луксозните книги за Кюстендил, „Приказка за България“ и сега „Небесните закрилници на дома“. Бих искала само да добавя, че новата книга, съпровождаща експозицията, предоставя на изследвачите на иконното  наследство, изключително ценен и непознат материал. И за да не съм голословна, ще посоча само, че към дадените от него още през 1982 г. икона на Димитър Зограф „Богородица живоносен източник“ от 1848 г. и сребърната мощехранителница с образа на св. Крал Милутин от 1861 г., които вече са част от постоянната експозиция на Криптата, Румен Манов добавя  още няколко великолепни икони на светогорски и самоковски майстори от края на XVIII и началото на XIX век.  Да не говорим за такива редки експонати като „Ангелите и венчилката“ от Бобошево от 1640 г. В тази връзка бих искала най-искрено да му благодаря за изложбата и за поредния дарителски дар на Музея за християнско изкуство и да изразя надежда, че Румен Манов ще има следовници. Без тях разпиляното ни наследство не може да бъде събрано, проучено и изложено за широката публика.

            За това какво включва тази сбирка, описана освен от самия събирач, но и от сътрудниците на Музея, и преди всичко от Мариела Стайкова, експозицията и изданието достатъчно убедително ни осведомяват. И въпреки това накрая, минавайки   през най-многобройните триптиси  на Богородица със светиите, Деисиса  със светиите застъпници за човешкия род пред съдника – Исус Христос, многобройните персонални светци, голяма част от които във връзка със съответен член от семейството, на което е принадлежала иконата, нагръдните икони и миниатюрните диптиси и триптиси, бих искала да не забравим и тези, които са ги поръчвали и купували  - от обикновените миряни  до по-заможните духовни и светски лица. Точно те са обществото, което прави възможно оцеляването  на вярата и на моралните и обществени устои на социума, както е модерно сега да се казва, забравяйки, че той – социумът – не е нещо  абстрактно, а общност на вярващи, сплотени около идея и духовност,  давали им надежда през годините и столетията на изпитния. А събирачите и проучвателите като Румен Манов са тези, които чрез дейността си допринасят тази общност  да е все още не само жива, но и гъвкава, жилава и устойчива  пред изпитанията на времето.

            Аксиния Джурова

            22.05.2017

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: