Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Да чуе Отеца благата вест за човека

18.05.2017

Стихове от Иглика Дионисиева

 

Иглика Дионисиева  е родена през 1973 г.  Пише стихове, разкази и критически материали, които могат да бъдат намерени в различни електронни издания и на страниците на периодичния печат. Нейни  стихотворения и проза са превеждани и публикувани на руски език.   През 1995 г. излиза първата стихосбирка „Снежност”, а през 2003 г. е издадена втората й поетична книга „Време на изплащане”. През 2015 г. Третата й книга „Deja vu hug” се появя през 2015 г.  Стихове от нея са преведени на немски език. И. Дионисиева е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе (2002).
Най-новата й стихосбирка „Захранване на нощта” излезе в началото на 2017 г. от изд. „Жанет 45”.

  

Богоявление

 

Торбичка с храна за децата,

камион с купчина дърва,

котката,

която ме изпраща

и посреща на пътя,

Някой,

който предусеща спъването ми

и идва миг преди

да си разбия устата или колената,

Страданията,

вече нарязани и подредени, приети.

Явяваш ми се –

когато не Те усещам в себе си

мога да Те докосна

 

 

Ивановден

 

 

Иванееее, Иванеее…

Вика, вика премръзнала

някаква моя част,

(май най-невидимата)

към когото ѝ скимне –

към птицата в голите клони,

към моста над замръзналата река,

към бездомното куче, към непознатия,

към детето,

към огледалото…

Чака, чака да дойдат

и за тая немита душа:

Иван, преоблечен на булка,

и един Кръстител

 

 

 

Благовещение

 

I.

шепа зърно

за засяване

и за дневна дажба

малко кал

за да поникне житото

Някой да замахне с десница

да посипе от словото

и

ето ти го

станал човекът

 

 

II.

но много работа

има още пред него:

да обере камъните от нивата,

да се научи да ги пренася

вместо да замеря,

да намери най-доброто

място за градеж

 

Дайте му тогава камъните!

 

щом направи чешмата,

ще кацне на нея

птицата и ще запее

да чуе Отеца

благата вест за човека

 

 

 

Гергьовден

 

Стани, дядо,

стани, Гьорги,

да ме повикаш

да ме научиш

че тази година мой ред е

да правя от змейове

и от човешки думи

дървено перпетуум мобиле

Стани, дядо,

ела, Гьорги,

преди овцете и конете

да са се разбягали

 

 

Петровден

 

Бавно,
но вървя
в края на колоната.
Губя се
губя се
губя се.
И вляза ли отново в пътя,
за да не кажа
три пъти
Отричам се от Тебе
като Петър –
навеждам се
и смълчана прибирам по джобовете
и греховете,
и  желанията.

 

 

Малка и голяма Богородица

 

 

Една тигрица ходи по начупените стъкла

и не вижда раните,

които разцъфват по тялото ѝ

ежеминутно, като димящи цветя.

Е, къде е порасла?

И пак отива,

спира под кръста с Висящия

и Му говори гальовно:

Слез, Сине, да ти разквася устата…

 

 

Преображения


                                     На баща ми

 

Не това Преображение:
първо си затворил бялата,
днес хлопва
и черната половина на сърцето ти
за мен, любими.

Не това Преображение,
което нанизва лястовиците
като чирози през очите
и ги захвърля
през девет земи в десета.

Излизам далеч
пред портите на селото
да пресрещна зимата
и още там
да ѝ изстискам силите.

Нощес, докато небето
тлее отворено,
в един дъх спусни чудото,
за което Те молих цяла година!

 

 

Никулден

 

 

Незаетият  стол,

свободната чиния на масата,

недокоснатите прибори,

опразненото блюдо

от рибата,

неизговореното с липсващия –

играем на криеница,

свети Никола,

играем си,

Господи.

 

 

Рождество

 

 

Проплакваш през зимата,

но ние още

не сме я затоплили,

но ние така и не сме

се събули от подозренията.

Само кантарите сме смазали!

И всеки ден отмерваме добро

по списъци

и в грамове.

 

Иглика Дионисиева, из „Захранване на нощта”

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Самота