Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Константин Павлов да влезе във всяка трета къща

18.05.2017

Есе от Елин Рахнев

 КОНСТАНТИН ПАВЛОВ ДА ВЛЕЗЕ ВЪВ ВСЯКА ТРЕТА КЪЩА

 

Сърце не ми дава да не кажа думи за новото допълнено издание на „Записки 1970-1993”
от Константин Павлов, което се появи тези дни в книжарниците.
То включва записки, части от интервюта, 60 нови фрагмента.

Смятам тази книга за безценна, в която всеки може да прелисти себе си.


Смятам я за изключително важна, единствена и паметна.
Приемам я като нещо, което може да те накара да изхвърлиш ирисите си на тротоара.
И да продължиш без тях.
Много би ми се искало тези, които дори не са чували за Константин Павлов, сега,
в Записки 1970-1993” да го открият.

А после и стиховете му.

Жалко е и не е честно, ако мислител, философ и разбира се, поет като него е затворен в една бутикова аудитория. Неговото име се знае предимно от изкушените от писането.
Или поне аз така мисля, но дано греша.

Тук, в тези страници, е събрана толкова ирония, несбъднати мечтания,
заглушени пориви и стенания, мъртви надежди, прилепова самота.

Между тези страници човек разбира и усеща абсурда, в който живее,
отворените очи на съня, красота на жабата.
И безропотно става светулка в слънцето.


Така усещам тези изповеди на Константин Павлов
и така ги износвам в себе си. Няма да бъде пресилено, ако кажа че днес,
доста време след както са писани тези, бих ги нарекъл
празнично-тъжни проклятия,
някак жестоко лични, но и жестоко мащабни,
че и днес звучат като за утре.

В тази книга има много утре, има много пътуване напред
не само във времето, но и в неговите процепи и движения извън него.

Точно това прави тази книга писък и тотална опозиция на живота изобщо.


В нея животът е най-прекрасната абревиатура на смъртта, но и обратното.
И повече от сигурно е, че всеки, който заглъхне сред тези страници,
ще почувства колко е малък и безсмислен на този свят, колко е временен -
като някакво листо, гонещо вятъра и нищо повече.

Да, четейки Константин Павлов изпадаш точно в такова състояние,
в което всяка твоя фибра размества мястото си, всеки твой жест се стопява
някъде сред въздуха, всяка твоя крачка е единствена и сама на кръстопътя.
И още, че животът на всеки от нас е едно продуктово позициониране на сълзата.

Да, тези Записки са и много, много тъжни и могат наистина да предизвикат
перманентна депресия. Но и перманентен оптимизъм.

Както споделих по-горе, много бих желал, и вярвам в това, Вселени като Константин Павлов
да не са забравени. И въобще да не подлежат на забрава.

Напълно съм убеден, че неговите думи са за много по-голяма публика,
а не светещи единствено и само сред поети, философи и университетски работници.

Неговото творчество, разбира се на първо място слагам поезията му,
е толкова вцепеняващо-директно-философска, че всеки, без значение
от социалния му статус, би намерил няколко притчи за себе си.

И през тях да огледа живота си като от окото на птица, кацнала на някой небостъргач.

Мисля си и още нещо. Че колкото повече говорим, и пишем и разсъждаме
за автори като Константин Павлов, колкото повече ги разпространяваме,
толкова повече сърцата ни ще отиват встрани, повече ще се самокоригираме,
ще бъдем поне пет идеи по-критични както към себе си, така и към деня и времето.
Ще бъдем малко по-специални и красиви и в протестите си и в смирението си.
Ще остаряваме с няколко истини за вселената в повече.

Още много мога да говоря за думите на Константин Павлов, за техните значения
и смисли, за тяхната памет и движение, за техните изстрели и мълчания.
Разбира се, единствено и само както аз ги усещам и чувствам. Но лично за мен
по-важно е тази книга, и изобщо неговите книги, просто да се продават и четат.
Ако не във всяка, поне във всяка трета българска къща да има нещо от него.
Дали тази книга, дали том със стихове - не казвам, че е задължително,
а единствено и само, че би било пречистващо. Единствено и само, че ако можем
наистина да видим красотата на жабата, значи ще видим толкова други неща,
които са се скрили от нас.

А това просто е музика, от която днес болезнено имаме нужда.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: