Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

„Тебе моля, при Тебе прибягвам...”

18.05.2017

Небесни закрилници на дома

 За първи път в Музея за християнско изкуство – „Криптата“ се представя изложба, в която всички експонати са от частна колекция, a организацията на експозицията и реализацията на каталога са изцяло финансирани от нейния собственик г-н Румен Манов.

Зад това събитие стои дълга предистория. Още през 1982 г. г-н Р. Манов дарява първия експонат от своята колекция на нашият музей. От тогава до днес той дарява още пет произведения, от които две – „Св. Богородица Живоносен източник“ от 1848 г. дело на Димитър Зограф от Самоков и Сребърната мощехранителница с образите на Св. Неделя и Св. Крал Милутин, от1861 г. заемат ключови места в постоянната експозиция, а други три бяха включени в изложбата „Радостта от молитвата“ (2014 – 2017 г.), представена в залата за временни изложби на музея. Отговорното и професионално отношение към българското иконописно наследство на г-н Манов, намира израз и в предоставянето на произведения от неговата колекция за две представителни изложби в Криптата – „Таксидиотите и възрожденската култура“ (2004 г.) и „Димитър Христов Зограф от Самоков“, посветена на 210 години от рождението на зографа (2007 г.). Неговата колекция, не остава скрита от погледа на изследователите. С любезното му съдействие са публикувани редица икони на зографи от Самоков, Трявна и Света Гора, които попълват неизвестни страници от историята на изкуството, създадено в периода ХVІІІ – ХІХ век.

Последната инициатива на г-н Манов e изложбата „Тебе моля, при Тебе прибягвам...” – Небесни закрилници на дома”, в която са подбрани 105 произведения , обединени от идеята да се потопим в света на нашите предци, да надникнем в пропития им с вяра и християнска смиреност дом, и да се докоснем до най-сакралната му част – домашния олтар. Да се опитаме да притихнем в ъгъла на опушената от огнището стая, и да погледнем към домашната икона, пред която преминава целият живот на семейството – от раждането до смъртта, през молитвата за закрила и прошка.

*

В същността на иконата като образ на първообраза е изразена една от основните догми за Боговъплъщението и двете природи на Христос – човешката и Божествената. Иконата е неделима част от богослужението, украсата на православния храм и дом, но нейната основна роля е на посредник между духа и материята и средство което подпомага вярващия в неговите молитви към Бога, стремежите на съзнанието към съзерцанието на невидимото и духовното извисяване.

Православната икона и нейната философско –догматична основа, естетика, иконография и историческо развитие са обект на необозрим брой, богословски трактати, беседи и научни изследвания. Основно място в тези трудове е отредено на нейната същност, мястото  в украсата на християнския храм и връзките с литургичните текстове и богослужебната практика. Значително по-малък е интереса към иконата в дома. Причините за това са от различно естество - подценената им художествена стойност, разпръснатия в музейни и частни сбирки несистематизиран материал, липсата на научен подход за оценка на тяхното място в дома, и връзката им с християнската обредност и ежедневния бит.

В българското изкуствознание за пръв път Е. Попова прави сериозно проучване и систематизиране на иконите създадени за индивидуална молитва, като разграничава два основни типа – Мариологични и Дейсисни, според доминантата на централния образ (Попова 2006, 2007, 2010). Класификацията  е изградена въз основа установени взаимовръзки между семантиката и функците на домашните икони, и не на последно място, принадлежността на техните собственици или поръчители към различни социални прослойки, с диферинцирана степен на духовно познание.

През последното десетилетие, в резултат на социално-икономически фактори и някои промени в закона за културното наследство, иконата за индивидуална молитва отново намери място дома, събуди интереса на научните кръгове и колекционерите. През 2011г. бе представена изложба от колекцията на А. Василев, а през 2015 г. беше открита музейна сбирка „Домашната икона на Златоград“ в притвора на църквата „Успение Богородично“ в града.

Представените в каталога произведения са събирани в продължение на десетилетия. Тази колекция се откроява с голямото разнообразие на иконографски теми и високото качество на подбраните творби. От домашните триптиси свързани с масовата продукция от втората половина на XIX век, чиито наивистичен стил доскоро бе етикет за естетиката на домашната икона, тук са включени само няколко образци. Основната цел на изложбата е да се постави акцент върху духовният свят на християнското семейство и мястото на иконата, пред която чрез всекидневните молитви, споделените радости и болка, търсената закрила и отдадената благодарност към Бога, Св. Богородица и светците покровители, родители и деца заедно превръщат дома си в „домашна църква“. 

Датировката на произведенията е с широк диапазон – от 1640г. до втората половина на XIX век. Най-голям дял заемат иконите създадени за индивидуална молитва – домашни иконостаси, триптиси, диптиси и нагръдни икони. Втората група обхваща паметници създадени за храмовото пространство и нуждите на монасите таксидиоти, но поради различни обстоятелства, сред които и излизането им от култова употреба, променят своето предназначение и част от тях още през XIX и първата половина на XX век, са адаптирани към мястото на домашния олтар. Произведенията от двете групи имат отличителна иконография, предопределена от мястото което са заемали в църквата или в дома, но това което ги обединява са хората отправяли молитвите си пред тях.

В произведенията от първата група – икони специално създадени за индивидуална молитва основно място заемат тези с образите на Св. Богородица, почитана като покровителка на домашното огнище, застъпница и посредник в молитвите между земния човек и Бог. Представени са както най- широко застъпените в домашните икони иконографски типове – Св. Богородица Неувяхваща роза, Небесна Царица и Елеуса, така и по-рядко срещани като Одигитрия, Оранта, Кикос, Св. Богородица на трон, Троеручица и Живоносен източник. Сред тях със своята иконография и високо качество на изпълнение се открояват иконата на Св. Богородица с Младенеца и префигурации, дело на Симеон Цонюв от Трявна и триптихът със Св. Богородица неувяхваща роза и префигурации от 1780г. Внимание заслужават и текстовете изписани върху две от творбите – част от акатиста в гореспоменатата икона на Симеон Цонюв и молитвата от иконата на друг тревненски зограф – Симеон Симеонов. Те представляват прекрасна илюстрация на неразривната връзка на словото и образа и функцията на иконата, като посредник в молитвата.

От светците изписвани върху страничните крила на триптисите или в полето на иконите с образите на Св. Богородица, най-често се срещат образите на Св. Георги и Св. Димитър, Св. Архангел Михаил и Св. Йоан Предтеча, Св. Харалампий и Св. Спиридон, Св. Атанасий и Св. Николай, светците безсребреници Козма и Дамян, Св. Стилиян Детепазител, Св. Петка, Св. Неделя и Св. Екатерина.

По-рядко се включват изображенията на Св. Марина и Св. Варвара, светите апостоли Петър и Павел и конниците Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат. Подбора и мястото им в композицията на своеобразния домашен олтар, обикновено следва определен ред. Образите им винаги са по-малки от централния, което още един път потвърждава върховенството на Св. Богородица като покровителка на дома и медиатор в молитвите към Бога. Тяхното място е на помощници в молитвите и просители на закрила от Св. Богородица и Иисус, за различните сфери от бита и ежедневието

Представените в колекцията произведения датиращи от първата половина на XVII– до втората половина на XIX век, имат различен произход – Бобошевско, София и Софийско, Мелнишко, Търновско и Трявна, Самоков и региона, Пловдивско, Южното черноморие, Източни Родопи и Странджа. Пъстрата картина се допълва от произведенията донесени от поклонниците в Света гора, о. Корфу и , Пелопонес, и от тези свързани с преселниците от Северна Гърция, Македония и Румъния. Резултатът от това многообразие предлага възможността да се докоснем до творчеството на автори от различни епохи и етнос. Повечето икони не са подписани, но могат да бъдат свързани с имената на добре познати зографи и художествени центове. Особен интерес за изследователите представляват долната част от венчилка, в чиято изработка, откриваме почерка на майстори, продължаващи традициите от ателието на Св. Пимен Зографски и представителната икона на Св. Николай с житийни сцени, дело на зограф Йоан от Чевиндол. Голяма част от иконите изписани през XVIII век, се свързват със светогорските ателиета, а единствената творба, която може да се припише на конкретен зограф – монахът Митрофан, е иконата на Св. Теодор Тирон с житийни сцени. В останалите икони от този период разпознаваме стила на зографи работили в Югоизточна България, София, Трявна и Търновско, Северна Гърция и Йонийските острови. Сред иконите от края на XVIII и първите десетилетия на XIX век, откриваме произведения които могат да се свържат с основателя на самоковската художествена школа Христо Димитров, родоначалника на захариевската зографска фамилия от Трявна - Захарий Стари, един от ранните представители на витановската фамилия -Димитър Коюв и светогорският зограф, родом от Карпениси – Митрофан. В иконите от XIX век са представени автори от Самоковската, Тревненската и Банската художествени школи. Сред най –известните имена на самоковските зографи са синовете на Христо Димитров – Димитър и Захарий, Йоан Иконописец и синът му Никола Образописов, Коста Вальов. От ръката на банският иконописец – Димитър Молеров е изписан един от образите на Св. Йоан Рилски. По-широко са застъпени авторите от Трявна. От Захариевската фамилия могат да се видят произведенията на синовете на Захарий Стари – Кръстю и Цаню и значително по-късният представител на рода Иванчо Кънчов. Витановци са представени с един от най–изкустните български възрожденски иконописци – Симеон Цонюв и неговият далечен родственик Симеон Симеонов. От друг тревненски род Минювския е зографът Петър Минюв, автор на домашната икона на Св. Богородица, покрита със сребърен обков.

Произведенията на зографите от Одринския художествен кръг, Гърция и Румъния допълват пъстрата картина и предоставят възможност за съпоставка на стила и иконографията на домашните икони.

Изложбата „Небесни закрилници на дома” е ориентирана, както към широката публика, така и към специалистите. Непредубеденият зрител ще открие богатството на домашните икони, тяхното място в ежедневния бит и ролята им като средство за общение с Бога и Небесните покровители. За специалистите колекцията предоставя не по-малко изненади – голям брой неизвестни до момента творби, редки иконографски теми и паметници с висока художествена стойност.

В заключение ще добавя, че освен благородната идея да сподели с публиката, това голямо богатство, г-н Манов ще дари част от експонатите на „Криптата“.

Екипът на Музея за християнско изкуство към Националната галерия, изказва своята огромна признателност към г-н Манов, както за неговата благородна щедрост, така и за подкрепата му в проучванията и популяризирането на Християнското изкуство по българските земи.

Мариела Стойкова

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: