Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Акорди на любовта

08.05.2017 | автор:   Мария Русева

Иван Цанкар. Еротика. Превод от словенски Людмил Димитров. изд. Нов Златорог

 

 

Тънката линия между нежния любовен трепет и непреодолимата стихийност на страстта провокира и вълнува съзнанието на модерния човек, очертава границите на еротичното, търси сливането на същественото и ефимерното. Но не единствено в емоционалната доминанта на желанието и инстинкта тлее и се разгаря жизненият порив на любовта. Тъкмо в сливането на подсъзнателната тайнственост на греховното чувство и на осъзнатото прекрачване към непозволеното и недостъпното намира израз удоволствието от съгрешаването. В този план следва да се осмисля и красотата, заключена в стихосбирката „Еротика“ (1899) на големия словенски класик Иван Цанкар.

Книгата се появява в превод за първи път на български език от проф. д-р Людмил Димитров в чест на 140-годишнината от рождението на поета. Под нейното заглавие обаче се крият не една или две изненади – скандалната дебютна стихосбирка на Иван Цанкар в настоящата книга бива придружена от нейното второ преработено издание от 1902 г. Пред българския читател застават две недотам идентични, а, можем да кажем, отделно завършени, цялостни стихосбирки, които могат да се четат както последователно, така и паралелно (спрямо запазената обща структура от четири цикъла), и да се търсят сходствата и разминаванията в смислите, развоят и утвърждаването на стила. И още, следва да се каже, че в тази конфигурация на изданието българският език става единственият чужд език, на който „Еротика“ бива преведена в цялост.

От въвеждащата студия на Людмил Димитров научаваме, че книгата „Еротика“ е първата модернистична стихосбирка в словенската литература, появила се в самия край на XIX век и скандализирала словенското общество със своето заглавие и съдържание. Макар да стои далеч от натуралистичното изображение на сексуална снизеност и огрубеност, „Еротика“ получава етикета на „изкушаваща“ и „развращаваща“ обществото публикация. Скоро след издаването си, книгата бива застигната от „люблянското проклятие“ – на връх Великден 1899 г. тя е изгорена на публична клада, организирана от тогавашния епископ Антон Бонавентура Йеглич с цел да се пресече нейното „зловредно“ разпространение. Въпреки опита за трайно изличаване, посрещнат с всеобщо одобрение, стихосбирката на Иван Цанкар се превръща в новаторско явление за словенската литература, утвърждава се посредством своето модернистично естетизиране на еротичното във високите регистри на поетическото говорене за любовта.

„Еротика“ е съставена от четири части, именувани „Хелена“, „От доброто старо време“, „Виенски вечери“ и „Романси“. Нежно лиричното и абстрактно личното – отправна точка в първите два цикъла на стихосбирката, постепенно преливат към лироепичното и конкретно историчното във вторите два. Всяка част сама по себе си обаче се откроява със своя тоналност в разбирането за време, място, случване и интерпретиране на любовта. „Хелена“ е името на бленуваната Жулиета, но и на неусетно отминалата, недостижимата: отнесена в „омаен танц“ с третия. Придружаващи нейното име, отекват без отговор въпросите: „Бушуващо от страст море – / то как се укротява?“, „А сърцето как ще може / без надежда да живее...“. И сякаш от безопасно разстояние лирическият Аз обръща поглед назад във втория цикъл, както подсказва самото заглавие „От доброто старо време“. Време, което събира, обговаря и изговаря всяка нота, разпалваща и утоляваща чувствеността – от първите страхове, „боязливо, несигурно“, ще затупти страстно сърцето на „уловената“ Диана „с парещи устни“.

Времето отстъпва на мястото в цикъла „Виенски вечери“. Виена е „сънуващият“, бленуващият град в екстазите на „страст греховна“, отдаден на Венера: „И ето – да бъда твой роб съм готов, / изпълнен към тебе с най-чиста любов – / Венера, Венера!“. Но най-чистата, упойваща, е още отчайваща, погубваща любов, дошла да скове сърцето с „ледено студени пръсти“. Четвъртият цикъл, „Романси“, засреща любовното с героичното и смъртта, изравнява женските знакови с мъжките исторически имена (читателят ще попадне както на емблематичните за словенския контекст Примож Трубар, Никола Зрински и др.; така и на известните в глобален план Соломон, Конфуций и др.). Стихотворенията от цикъла рисуват житейски епизод, предание или цяла история, но във всяко от тях, независимо дали като водещ елемент, причина или следствие, любовният акорд е изведен във фундамент.

„Поувяхнал, наново леко парфюмиран букет“ по думите на самия автор, вторият вариант на „Еротика“ е всъщност букет от зрели цветове, в който се долавя отмереността на усъвършенствания щрих и зад който отстъпва първоначалното младежко чувство на романтическа сантименталност. А в поместения послеслов на Иван Цанкар към това второ издание се открива неговото философско разбиране за греха, което може да се приеме и като ключ за разчитане на стихосбирката: да превърнеш в сърцето си покаянието в „нов трепет по нов грях, от който после да се роди ново покаяние – редуване на нова пролет и нова есен, вечно нов живот...“.

Българското издание събира стихотворния опус на словенския класик – към двете „Еротики“ биват добавени още девет други стихотворения, неиздавани приживе на поета. И макар Иван Цанкар да е ценен в своята литература повече като прозаик и драматург, изграждането на по-ясна и пълна българска рецепция някак естествено и оправдано следва да започне с настоящия том – както в Словения, така и у нас, името му да се утвърди на първо място на поет.

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Блудният син, Те и АЗ, и Социализъмът, преди тоалетната хартия

Нещо малко… като обидчивост

„АNADROMOUS“ ИЛИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ДИВИТЕ СЬОМГИ

Георги Марков за самотата на изгнаника и за всеобщата самота

Космическият мъдрец Станислав Лем