Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Възпявам мързела на талантливия

01.05.2017

 

 

ВЪЗПЯВАМ МЪРЗЕЛА НА ТАЛАНТЛИВИЯ, 

възпявам здравото му тяло на ленивец, 
възпявам присъствието му между нас!
Той дреме в нашите очи на припек,

подхвърля ни шеги и плюе

на финикийския ни труд да бъдем талантливи

и пее песните си до разсъмване, докато ние спим. 

Той никого не мрази заради омразата
и никого не гали, за да му е хубаво,
той гледа ни като деца, накиченй с пера
и с акселбанти, воюващи
за пасти,
той – паразитът на мечтите ни – разтяга ластици
из празничните пивници, не хленчи,
но изслушва хленча ни,
не иска хляба ни, но всеки иска да научи
кой му дава хляб...

Обожавам лентяйството на талантливия!

Обожавам нечовешките му дългове – към нас – стотинките,
които е намерил и не ни е върнал, на нас, стотинките,
които чакаме да ни похарчат, да ни похарчат
или да ни пуснат в касичката на мира.

Възпявам невидимия труд на талантливия,
защото пее той каквото иска, защото пее той
каквото мисли, защото пее и за да не мисли
как някой ден може би ще се събуди като нас –
бездарен, носител на ламтящи ноздри,
носач на нисички поклони,
от нули нуждаещо се нищо,
и отчаян от денонощното си трудоскудрумие,
ще крещи във хор със нас:

- О, искам власт! О, искам власт! О, искам
власт!

Но талантливият си знае работата.

Той е сиамският близнак на свободата
и който нощем го подслушва, би могъл да отнесе
където трябва, че всяка нощ се бори той със боговете...

1979 

 

ЗА БЯЛАТА ДУША НА МЪЛЧАЛИВЕЦА,

приседнала,
не, кацнала, с прилепени крила
край нас,
сега ми се говори. Страх ме е...
Мълчи камбанката на мълчаливеца, не дрънка,
отпива от червеното,
боцва от соленото и пак мълчи.
А ние настървено плюем
думите,
с най-мръсната вода на делника се чукаме
за здравето на утрешния ден .. .
(Навярно сладък е медът на послушанието,
под камъка на врявата
навярно съвсем не е студено, но чудна работа -
нима отровата
от топлото не ферментира?)
Мълчание.
Прекрасно мълчаливецът мълчи и слуша -
не мисли нищо хубаво за никого, но
няма,
няма
за какво
да му избиеш зъбите,
като цигара в пепелник да изпищи -
мълчи!
(Утре ще е като днес, а днес отдавна се превърна
в късно вчера ...)

Изрядно мъдро мумиенясва мълчаливецът - 
ръката му не дращи даже доноси, 
ръката му е лявата ръка на тишината,
                                    а дясната...
                                    О, дясната! -
                                    е винаги съгласната ръка
                                    във разпрата... 
Времето
замислено пълзи покрай ушите ни - подкожно попово прасе, -
(ах, каква градинка от глухарчета!) 
изяжда луковиците на буйните ни думи - 
падат буйните перчеми, 
падат 
на колене пред огромния бръснар Безвремие...

...Тихо!
По-тихо, дявол да го вземе!
За бялата душа на мълчаливеца,
чернееща
у мен,
сега ми се мълчи. Мълчи ми се.

 

 1989

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Самота