Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Фурми и смокини

23.04.2017 | автор:  Владислав Христов

(несполучлива пиеса)

  

ОСНОВНИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

 

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (после наблюдател)

ВТОРИ КРАДЕЦ (заместник главен, после трети крадец)

ТРЕТИ КРАДЕЦ (заместник на заместника, после главен крадец)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ (АРНИ), работещ в 3-то РПУ

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА (БОНИ), негова съпруга

ДВАМА СТАРШИНИ ( млади мъже)

ПОЛКОВНИК МАРЧЕВ (ЛАРИ), началник на 3-то РПУ

ГОСПОЖА МАРЧЕВА (ДЕЙЗИ), негова съпруга

ДОКТОР ИЛИЕВ

СПАСИТЕЛЯТ ( Ангел )

АНГЕЛИНА ( жената на Спасителя )

 

Сцената – хол. Главният крадец е седнал на дивана. Нервно пуши цигара. Очаква другите крадци да се приберат. В стаята влизат вторият и третият крадец. Единият държи чувал, в който мърда нещо.

 

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ееее, хайде деее...! Чакам ви от три чàса! Мърди такива! Защо закъсняхте толкова?!

ВТОРИ КРАДЕЦ. Остави се, остави се, шефе, не можахме да намерим ключа за осветлението, та се наложи на тъмно да търсим пуяка!

ТРЕТИ КРАДЕЦ (заеква). Ииии, пу-пу-пуяка к-к-като не знаем къде е кацнал, започнахме да о-о-опипваме всички пу-пу-пуйки...!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ама сте глупаци, нали ви дадох фенерче?! Защо не го ползвахте?!

ВТОРИ КРАДЕЦ. Амии, нямаше фенерче в торбата ми за кражба! Казах аз на жена ми: „Сложи фенерчето!“, а тя: „Него първо го сложих“. Откраднала го е, мръсницата! Напоследък е станала по-крадлива и от мен! Трябва да я разкарам тая кукумявка, че започна да ми обърква работите...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Не се оправдавай с жена си! Не те ли е срам, жена ти да ти оправя торбата за кражба?! Чашата преля! Оправяйте се сами! Нищо общо нямам вече с вас! Три чàса ми крадете един пуяк! Нещастници! А аз ви чакам тука като някаква кукувица! За това време можех да ограбя цяла банка и вече да съм в самолета за Палма де Майорка!

ВТОРИ КРАДЕЦ. Шефе, моля те, поне мен остави! Ще намеря фенерчето! Ще се разведа, ако трябва! (Кляка на колене.)

ТРЕТИ КРАДЕЦ (също кляка). Ш-ш-ш-шефе, аз аз аз имам повече с-с-стаж! Освен то-то-това не съм же-же-женен!

ВТОРИ КРАДЕЦ. То си има ред при уволнение! Първо се уволнява най-нисшият!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Млъквайте бе, говеда! Два сутринта е! Какво сте се разкрещели?! Не знаете ли, че по блоковете всички съседи се подслушват, искате да се довлече някое ченге ли?! Сегичка, ей сегичка ще ви измисля наказание! (Обръща се към втори крадец.) Ти от днес нататък ставаш трети крадец! Освен това няма да ти поверявам никакви подръчни средства повече, никакви фенерчета и прочие!

ВТОРИ КРАДЕЦ. Да, шефе, съгласен съм! Много добро наказание! Ще почерпя!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Тихо, тихо, малоумнико, не викай толкова! Може да има подслушвателни устройства в този шибан апартамент! (Обръща се към трети крадец.) Отнемам ти титлата Крадец! От днес нататък ставаш Наблюдател!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Ееее, то-то-това ня-няма да стане! (Изважда пистолет и го насочва към главния крадец.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (вече и той заекващ). Мо-мо-моля те! Не п-п-прави глупости! Ми-ми-мисли с г-г-главата си!

ТРЕТИ КРАДЕЦ (вече незаекващ). Слушайте скапаняци – аз съм най-старият тук! Ще ви пръсна мозъчетата и на двамцата, само да гъкне някой от вас!(Обръща се към главния крадец.) Ей, мухльо, ти не си участвал в нито една кражба, стоиш и само чакаш да ти донесат откраднатото. Ама този път прекали! Този път се осра! Сега аз определям длъжностите! Как се чувствате, а, сладурчета?! Има ли кафявичко в гащичките?! Такааа, такааа, да продължим по същество... от днес нататък аз ставам главен крадец! (Обръща се към главния крадец.) От днес нататък ставаш трети крадец! Нещо неясно?! (Приближава пистолета към главата му.)

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Ни-ни-нищо не-не-неясно!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Така и предполагах...! (Насочва пистолета си към втори крадец.) Ти само ми се пречкаш, пък и жена ти напоследък много взе да се меси! Затова те правя Наблюдател! Ще стоиш отвън и ще чакаш да дойдем с откраднатото!

(В този момент на вратата се чука. Крадците инстинктивно се скриват зад дивана.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Да! Влезте!

(Влиза майор Величков по пижама, но с фуражка. Протяга едната си ръка, в която държи легитимацията си.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Майор Величков, 3-то РПУ! Добър вечер, господа, мога ли да ви запитам какви са тези караници в два през нощта?! Виждат ми се доста подозрителни и защо се криете там зад дивана?!

(И тримата стават и пристъпват няколко крачки напред.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Господин майор, ние сме нови наематели тук! Строители сме! Цял живот от обект на обект, а вечер, като си пийнем, от време на време се скарваме. Съвсем безобидно – ту за някоя мадама, ту за някой мач... знаете как е...!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Добре, но вие нарушавате вътрешния ред на блока! Ако се повтори – незабавно ще подам жалба! И все пак, какво правехте и тримата зад дивана?!

(Крадците се умълчават.)

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Го-го-гонехме една хле-хлебарка!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Хлебарка гонили, в тази жилищна сграда няма хлебарки – освен ако вие не сте ги внесли! Нещо ме будалкате май?! Мислите си, че не се досещам, а?! Строители, а?! Ще видим тази работа!

(В този момент пуякът в чувала се размърдва.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Какво е това тук, господа?! Какво, по дяволите, мърда в този чувал?!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Пуяк, господин майор! Дядо ми го прати от село, да си хапнем и ние месце! По цял ден бъркаме бетон, а после с кофите нагоре-надолу по етажите! Тежък физически труд си е това, трябва да се храним по-обилно, по-питателно, тъй да се каже !

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Дрън-дрън! Вие подигравате ли се с мен?! Пуяк в чувал в два през нощта! Намирисва ми на кражба, на кражбичка ми намирисва! Я по-добре още сега си кажете откъде откраднахте пуяка?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Аз аз аз не-не-не съм крал ни-ни-нищо, тук си бях в ста-стаята. Те те те донесоха пу-пу-пуяка отнякъде.

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Както казва Хамлет: „Ледът се пропуква, господа съдебни заседатели!“ Ето ето как ви излових в два през нощта по пижами! Майор Величков е навсякъде! В Държавна сигурност съм бил едно време! Там да сте чували случайни хора да попадат? Не можете така елементарно да лъжете майор Величков! Закони има в тая държава и силна полиция, дето и нощем си върши работата! Не само нощем, а дееее - ноооо – нощщщщ - нооо!  Строители, хайде бе! Чиста проба крадци! Пиленца мамини, пуячета сладички, папуняци…пи..пи..ко..ко..с клюнчета и перца…какво да ви правя сега?! Карцерче за вас и после поне две годинчици затворченце…!

(В този момент влиза госпожа Величкова по нощница. Обръща се към майор Величков.)

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Арни, защо се забави толкова?! Аз замръзвам сама в леглото, а ти тук се заяждаш с бедните хорица! Остави ги да си живеят животеца! Какво толкова са ти направили, не ги ли виждаш хора от село, миришат на лук и вкиснало. Да си лягаме Арни, включила съм електрическото одеалце, ще се постоплим, пък после - каквото сабя покаже и честта, майко, майорска!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Бони, моля те, не се меси! Как какво са направили, как какво?! Какво са направили ли?! Откраднали са пуяк! Това деяние подлежи на наказание и аз мисля да подведа тези господа под отговорност. И никакви електрически одеалца, докато не си получат присъдите, никакви саби и майки!

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Пуяк ли са откраднали?! О, пуяк! Толкова са красиви, почти като пауни са красиви! Като разперят опашките си, въртят се и правят гулю-гулю-гулю! О, Арни, моля те, конфискувай им го! Ще си го гледаме в кафез на терасата! Преди години нали си гледахме вълнисто папагалче, защо сега да не си гледаме пуяк? Моля те Арни, моля те, моля те, вземи им пуяка ! (Подскача около майора, а после кляка на колене пред него.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Не може така, не може! Пуякът е веществено доказателство, нямам право да го конфискувам за лични нужди! Бони, скъпа, послушай ме – прибери се, аз ей сегичка идвам, само да им взема личните данни!

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Така значи, поставяш служебните си задължения пред моите желания! Колко нощи съм била сама заради твоите дежурства, а сега ме нямаш за нищо!(Разплаква се. Майор Величков я прегръща.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Добре, добре, ще вземем проклетия пуяк!

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. О, Арни, Арни, малкият ми сладък Арни!

(Хвърля се на врата му и го целува. Майор Величков хваща с едната си ръка чувала с пуяка, а с другата ръката на госпожа Величкова. Обръща се към крадците.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Господа, мисля, че сме разумни хора и можем да стигнем до консенсус! В настоящата ситуация най-добре би било да забравим за случилото се! Извинете за безпокойството! Желая ви лека нощ! И моля ви, бъдете по-тихи!

ТРИМАТА КРАДЦИ (в един глас). Разбира се, господин майор! Лека нощ и сладки сънища!

(Майорът и жена му напускат помещението.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Видяхте ли какво стана! Тъпото ченге ни взе пуяка! Като ви казах да не пищите толкова... сега останахме без прехрана! Пак ще караме на туристически сухари и кренвирши от три и петдесет. През това време майорът ще набива пържоли и ще се чуди в кой крачол да си го премести. Е това е разликата между нас и властта…

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Да го осъдим то-то-това копеле! Той ни открадна пу-пу-пуяка!

НАБЛЮДАТЕЛ. Нищо не можем да му направим на проклетото ченге! Той е длъжностно лице! Законът го пази и може да краде когато и каквото си пожелае! Май е най-добре да се запишем на едни курсове за ченгета, някоя школичка полицейска да изкараме, ей тъй – за престиж! Какво мислите по въпроса?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Аз съм съ-съ-съгласен!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Стига глупости! Ченгета щели да ми стават! Я се вземете в ръце, нещастници такива! Слушайте, имам доста по-разумно предложение... тук наблизо има едно супермаркетче... вратата на склада му е направо каймак! Клати се от вятъра като глухарче – да я духнеш, ще се отвори. Хайде, ставайте, господа полицаи, преди да ни е изпреварила конкуренцията!

(Главният крадец взема един празен чувал и тримата напускат помещението.)

Тъмнина. Врата на склад. Тримата около нея. Осветяват ключалката със свещ.

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (към трети крадец). Оффф, олигофрен такъв, капна ми парафин на ръката! Казах ти – свещта отстрани, а не над ръката ми! Не, с този ключ няма да стане... къде ми е чешкият шперц? (Върти из ръцете си връзка ключове.) Аааааа, ето го... пак ме окапа, идиот... отдръпнете се и вижте как се прави.

(Отключва вратата и тримата влизат в склада и включват осветлението.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (към наблюдателя, подавайки му връзката с ключове). Нà, заключи отвътре, че някой може да ни изненада изодзад!

(Наблюдателят се навежда да заключи, но при заключването ключът се счупва в патрона.)

НАБЛЮДАТЕЛ. Шефе, шефе, ключът се счупи! Заключени сме!...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Каквоооо, какво каза, говедоооо?! Какво по дяволите каза, я пак повтори!...

НАБЛЮДАТЕЛ. Ключът се счупи, шефе!...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Не, не, не, не, вие сте най-големите малоумници на този свят... разкарайте се от очите ми! Не искам да ви виждам... махайте се, махайте се... вън, вън, всички вън!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Но, ше-шефе, ние сме за-заключени... не можем да излезем на-навън...!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Мамка му, това не трябваше да става, не тря-бва-ше... Сега сме заключени тук като мишоци в капан! Утре сутринта ще дойдат тъпите ченгета, ще разбият патрона и направо в участъка... както имаме по наколко висящи дела, ще ни бутнат ефективно в панделата! Тогава не конят боб ще яде, ами и ряпа ще рупа. Не ме е яд за друго, но там колегите ще ни спукат от бъзик, като научат как са ни хванали... адски тъпо.. .адски тъпо... но да помислим трезво какво можем да направим....!

ТРЕТИ КРАДЕЦ И НАБЛЮДАТЕЛ (в един глас). Каквоооо?!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Мислете и вие, търтеи, аз не съм се самозаключил, вие сте виновни, размърдайте си мозъците!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Защо да сме ние ви-виновни, шефе? Ти ни до-доведе тук... можеше да си спим се-сега или да ми-мислим за някой по-сериозен удар, вместо да се чу-чудим как да се спасяваме!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Аз не съм виновен за нищо! Вие, некадърници, сте виновни... вече ще си правя ударите сам... само ми се пречкате!...

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Го-големите удари... то като гледам, в този склад освен бу-бурканчета с лютеница и ки-кисели краставички друго няма!...

НАБЛЮДАТЕЛ. Има, имаааа....има и белени домати ето тук!... Аз съм гладен! Ще си отворя някой буркан да хапна!...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Не, не пипай нищо, глупак такъв!... Не стига, че ще ни изловят на местопрестъплението, ами ще кажат, че сме консумирали и продукция!...

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Шешефе, и аз съм гладен, за-затова гласувам за отварянето на някоя ко-консерва...така или иначе ще ни хванат...по-поне да си хапнем!...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Мамини синчета, примадони... а виенски кифлички в леглото не искате ли?! Я се вижте бе, огънахте се при първата трудност... гладни били... никакво ядене! Забранявам! Категорично забранявам!...

ТРЕТИ КРАДЕЦ И НАБЛЮДАТЕЛ (в един глас). Ще ядем, ако ще и турско да стане!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Яжте, серете, мажете, правете каквото искате, аз повече няма да говоря с вас! Ще говоря, когато дойде полицията!... Ще им кажа, че сте ме довели насила тук... а вие сега яжте... яжте... да се затрътнете дано! (Отдалечава се в единия ъгъл и сяда с гръб към тях.)

НАБЛЮДАТЕЛ (към трети крадец). Остави го, пъзльото, ние да си хапнем, пък каквото ще да става!... Я да видим сегааа... какво имаме тук... кисели краставички, лютеница!... Мамка му, да си бяхме взели на идване един хляб, но нищо – ще си направим унгарска салата! Тя се прави с кисели краставички, салам и лютеница... е, салам нямаме, но дядо ми Шандор, който беше унгарец, казваше, че саламът е най-вредното нещо на този свят, така че ще минем и без салам... (Отваря с лакът една лютеница и я помирисва.) Мммм...мирише на прясно... не е като едно време лютеницата да вони на вкиснало и скапани домати. Помниш ли като ни мъкнеха по бригади? Берем ние домати на полето, в едни грамадни дървени палети ги изсипваме, а те втасват ли, втасват – как да направиш читава лютеница от такива втасали домати?! (Бръква с пръст в буркана и започва да яде, обръща се към наблюдателя.) Хайде, хайде, вземай един буркан и го отваряй... ето тук, в този леген ще си направим унгарска салата!... Охххх, мамоооо!...

ТРЕТИ КРАДЕЦ. До-добре, добре, както ка-кажеш!...

(И двамата започват да отварят буркани и да ги изсипват в легена.)

НАБЛЮДАТЕЛ (хваща една краставичка и я оглежда отблизо). По дяволите, и краставичките не са същите... еднакви са като от матрица... няма да береш еднакви краставички – ама няма да ти платят... а едно време, като те опънат за родину, за сталину на нивата и не ти дадат един лев... естествено, че ще береш каквото ти попадне!... Петилетката за три години. Курец сега петилетки! Ти ходил ли си да береш краставички?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Хо-ходил съм, че как...?!

НАБЛЮДАТЕЛ. А замервал ли си класната си с краставички?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Не, не-не съм!

НАБЛЮДАТЕЛ. А намалявали ли са ти поведението?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Не, не са-са!

НАБЛЮДАТЕЛ. Бъзльо, ето такива като теб още от турско време прецакват всичко!... Един се бунтува – десет си чешат топките!... Един гръмне с пушката – десет се покрият от страх. Ей затова сега сме на такова дередже, да крадем и да се чудим какво да ядем като скитащи кучета. Това си е стрес... на запад за такава тежка работа плащат двоен надник.... а ние тук кълвем трохички... клъв-клъв... пуяци крадем, вместо банки да обираме! Кокошкари!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Мо-може и така да е, но да ме из-извиняваш – аз не съм бъ-бъзльо! Аз като ма-малък на една стена на-написах „Смърт на ко-комунизма“!

НАБЛЮДАТЕЛ. Написал си... и какво... скрил си се после като мишок! Това моето с краставицата и класната беше съвсем показно... затова е хиляди пъти по-смело от твоя надпис...!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Да, ама аз съм си изгарял пи-пионерската връзка пред всички от мо-моя клас на един лагер, ко-когато бяхме!... И хеви метъл съм слушал, ше-шейсет касетки имах, ти к-к-кво знайш!

НАБЛЮДАТЕЛ. Това нищо не е!... Аз съм се изсирал пред вратата на партийния дом и никой досега не ме е хванал!...

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Еееее, гегепи файф, разби ме!

НАБЛЮДАТЕЛ. Разбих те я!... Затова на тема смелост си затваряй устата!...Хеви метал ми бил слушал...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (обръща се към тях). Какво знаете вие, тикви такива, за смелостта?!

ДВАМАТА (в един глас). Всичко, всичко знаем!

НАБЛЮДАТЕЛ (към трети крадец). За какво говорехме, колега?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. За сме-смелостта!

НАБЛЮДАТЕЛ. Не говорихме ли за големия обир, който ще направим ние двамата без тоя отцепник?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ (въодушевен). Да, да, да, то-точно за него го-говорехме!

НАБЛЮДАТЕЛ. Еххххх, големият обир... един куфар, пълен с пари... една стая, пълна с пари... един апартамент, пълен с пари... един петнайсететажен блок, пълен с пари... и всичките наши! Ама няма да ги харчим тук, не и в тази държава. Писнало ми е, писнало ми е от тази балканска простотия, вмирисали сме се на цървули, на чесън и сланина. На пикня от пръч сме се вмирисали. И децата ни миришат, и внуците, и правнуците. Това е болест, бе колега, това си е жива чума. Пренася се не до девето, ами до десето коляно. Зараза! Чиста зараза! Ще се махна оттук, тук хората не заслужават дори да ги обереш. Защото кражбата е вид отношение, защото кражбата е акт като зачеването, като раждането и смъртта. Неее, нееее, не заслужават тази привилегия любимите ни съотечественици. И въпреки всичко ние ще се смилим над тях, ще направим големия удар именно тук – за да им покажем, че стоим над нещата, за да им покажем, че сме европейци! Нека се пукнат после от завист, че сме богати! Защо смъртността била висока, ами как да не е висока – две трети от българите умират от завист, а останалата една трета от любопитство. Били сме най-интелигентните, жените ни били най-красивите на света, измислили сме киселото мляко и компютъра... глупости, пълни глупости... въздух, въздух под налягане сме ние... пуяци, едни надути пуяци сме и нищо повече. Колкото по-насрани са ни гащите, толкова повече ги веем на вятъра. Затова, колега, парите от големия обир ще си ги харчим на запад. При белите хора, при културните, при цивилизованите... ти го спъваш, той ти се извинява... ей на това викам аз възпитание! Е, кажи ми, как да крадеш в такива държава, жал ми е, жал ми е!... Добри са там хората, добри и възпитани, не знаят що е то да завиждаш на съседа си, че си пребоядисал колата, че му се родило второ дете. Тук ще крадем, там ще харчим. Представи си, разхождаме се из Париж или Мадрид с едни огромни раници на гърбовете и всички си мислят, че сме обикновени туристи, че в раниците ни има дрехи и русенско варено. Никой няма да подозира, че са пълни с пари, че само преди няколко дена сме направили най-големия удар на Балканския полуостров, представяш ли си най-големия удар на целия смрадлив Балкански полуостров... еххххх...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (обръща се към тях). Какво знаете вие, тикви такива, за големия обир?!

ДВАМАТА (в един глас). Всичко, всичко знаем!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Нищо не знаете и нищо никога няма да разберете, защото за големия обир се изисква стратегия и тактика, а не празни приказки. Вие двамата единствено можете да дрънкате глупости. Освен това ви е страх, страх ви е да вземате сами решения. Нищо не можете да направите сами, без да ви навиквам като пъдар. Всъщност, точно такива като вас ми трябват – глупави и страхливи. Ех, един политик да бях! Как мечтая за глупав и страхлив електорат, как мечтаяяя! След всеки закон – мезонетче, след всеки мандат –  триетажен палат!  По една любовница на всеки етаж, но с отделни входове, да не вземат да се засекат! Всичко съм го измислил аз, ама е на, станах крадец, а не политик. То, като се замисля, няма разлика между тях, но тихо, че скоро идат избори….

НАБЛЮДАТЕЛ. Нито сме глупави...

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Нито с-с-с-стр-рахливи!...

НАБЛЮДАТЕЛ. И не сме никакъв еякулат!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Че сте глупави, е видно още от пръв поглед, а че сте страхливи, ще разберете сами, когато дойде полицията. Добре, че съм аз, да ви наглеждам. На двама идиоти е необходимо най-малко по един съвестен шеф, който да...

(В този момент се чува сирена, пристига полицейска кола. От нея слизат майор Величков заедно с двама старшини. Майор Величков се приближава към вратата с насочен напред пистолет и почуква на нея няколко пъти.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Майор Величков, 3-то РПУ! Моля, отворете вратата и излезте един по един с вдигнати ръце!

(Тримата крадци се събират от другата страна на вратата, видимо уплашени.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Не можем да ви отворим, господин майор!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Защо, по дяволите, не можете да ми отворите?!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Защото сме заключени, господин майор...

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Не ме будалкайте, господа, защото после ще го впиша като опит за заблуждаване на длъжностно лице!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Не ви будалкаме, господин майор. Наистина сме заключени.

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. И кой ви заключи, ако смея да попитам?!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ние сами се заключихме, господин майор!... Всъщност стана инцидент – ключът се счупи в патрона и останахме тук, вътре!...

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Пиленца мамини, некадърните ми те престъпничета!... Еййй, да бяха всички като вас!... (Обръща се към единия старшина.) Старшина, донесете ми дрелка по най-бързия начин!

(Старшината излиза и се връща с дрелка.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ (към старшините). Гледайте сега прецизност и бързина, гледайте как действа майор Величков и засичайте времето! До две минути съм им щракнал белезниците! (Включва дрелката и започва да пробива патрона, но минават повече минути... майор Величков спира да пробива и се обръща потен към старшините.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Колко минути минаха?!

ЕДИНИЯТ СТАРШИНА. Двайсет и осем минути, господин майор!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Хммм, явно е от германския патрон, тези проклети немтурници правят най-здравата стомана в целия свят! Твърда е като главите им! А вие, господа старшини, мисля, че вече може да си тръгвате... аз ще се справя сам!... Свободни сте!

(Старшините козируват и си тръгват. Майор Величков продължава да пробива, след секунди патронът хлътва и вратата се отваря. Той влиза в склада.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Яяяяя, кого виждам!... Моите познати пуячетаааа!... Не, вие дори не сте пуячета, мисирчета сте вие, малки, невзрачни мисирчета... клъв-клъв... клъв-клъв! Еййй, то човек да не ви остави без надзор за малко и пак тръгвате по обекти, но този път, господа крадци – няма да ви се размине!... Този път ще се арестуваме! Ще търкате нарчето като стой та гледай…

(В този момент мобилният телефон на майора иззвънява.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Да, да, скъпа, на едно местопрестъпление съм, какво, какво... не... не абсурдно е точно сега да дойда... остави го пуяка, той сам ще се прибере... да, всъщност да, не може сам да се прибере... да, права си, сам до седмия етаж... не може... но и аз сега не мога да дойда... току-що хванах двама рецидивисти... трябва да ги отведа в участъка... не, така не става... първо участъка... после ще дойда и ще го хвана... обещавам ти, Бони, знаеш твоят Арни никога не те е лъгал... не, не така, първо участъка, после пуяка... моля те, стига с този развод... много добре знаеш, че сме родени един за друг... и все пак... престъпниците трябва да ги заве... добре, добре, идвам да хвана проклетия пуяк... но престъпници аз няма да оставя на свобода... ако трябва, ще ги взема и тях... но на свобода няма да ги оставя... да, ще правя каквото си искам... аз цял живот правя каквото си искам, а става това, което ти искаш... добре, разбрах, разбрах... няма нужда да крещиш... идваме до десетина минути...!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ (към крадците). Господа престъпници, имам добра  новина за вас... ще ви подаря още малко свобода преди да ви отведа в участъка... ще отидем да хванем онзи пуяк, който ви конфискувах. Избягал е от терасата и сега се разхождал на свобода пред блока!... Хайде, идвайте с мен да го хванем, а после в участъка!...

(Качват се в колата и заминават.)

( Сцена - пуякът на свобода, тримата го гонят, не след дълго майор Величков го хваща... Жена му се появява по чехли и халат)

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА (издърпвайки пуяка от ръцете на майора). Ооо, милото ми патенце, какво ти направиха тези зверове, нямааа, нямааа, нищо страшно няма вече... мама ще ти даде царевичка и всичко ще бъде наред, но защо доброто патенце избяга от мама?! Мама го обича, мама ще се грижи за него и патенце повече няма да бяга!... (Обръща се към майора.) Какво стоиш като гръмнат?! Покани горе хората да пием по едно питие, ако не бяха те едва ли щеше да се оправиш сам!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Но, Бони, моля те, това са опасни престъпници, пък и съм на работа, не бива да употребявам алкохол...

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Е хайде, хайде, стига с тези принципи... събота е все пак... отпусни си душичката... бъди мъж!...

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Бони, това е нарушение на правилника... не, абсурд... не мога да си го позволя!...

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Не можеш да си го позволиш, а можеш, когато си в работно време, да ходиш на лов с колегите си, а можете да играете на карти в онази кръчма, а сега не можеш....!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Бони, моля те, по-тихо... ще те чуят съседите!... Добре, добре, но само за по едно малко... след това отивам в участъка да ги предам...!

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Така те харесвам, щруделче, хайде да се качваме, сигурно патенце ви е уморило, докато го хванете. Ще си направим греяна ракийка.

(Майорът, жена му с пуяка и тримата крадци се качват в техния апартамент. Сцена – холът на семейство Величкови... всички видимо пияни... от уредбата бумти попфолк музика.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ (към главния крадец). Братле, да ти призная и аз доста често крада...още от мaлък крада...! На село крадях яйцата на комшията, а той, глупакът, си помисли, че кокошките са спрели да снасят и ги изкла всичките!... Братле ( прегръща го), имам една голяма молба към теб... вземете ме на следващия обир... ще ви бъда вечно благодарен... ако трябва, ще си платя... само ме вземете!...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Нямате проблеми, господин майор – ще ви вземем, разбира се, за нас ще бъде чест... знаех си, че ви е в кръвта – то си личи... опитно око имате вие, пък и като видях с каква лекота разбихте онзи патрон, направо ми скрихте шапката!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Животът ме е научил на всичко, а не тъпата полицейска школа. Под пагон мога да крада, без никой да се съмнява в мен. Повечето си мислят, че като съм униформен, ми пука за закона! Не, братле, не ми пука! Чакам 20-то число да ни дадат заплатите и право в магазина, едно джоланче с кост си вземам и като го направя на бавен огън, месото самò се свлича от костта. Без вилица го ям, без вилица, с тия голи пръстчета, така е най-сладко!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ще се заринем с джоланчета, господин майор, тонове с джоланчета...цял свинекомплекс! Вие знаете ли, наскоро четох, че създали нова порода прасе с осем бута. Така де, съмо с четири бута къде ще му излезе края? Няма изхранване това население. Белтъчен глад ще настъпи, децата ще издуят коремите, на сомалийчета ще заприличат. Добре, че са генетиците да спасят положението. Сега ако направят и пуйки с осем бута, ще ги призная. Ама знанието не им достига, зна-ни-е-то….

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Да действаме, колеги! Да спасим света от гладна смърт! Да направим план за големия обир! С колко души разполагаме?

ГЛАВНИЯТ КРАДЕЦ. Вие, господин майор, и ние тримата, общо четирима. Професионалистите сами обират банки, та ние четирима мъжаги ли няма да се справим. Дори не е нужно да харчим пари за оръжие. Ще вземем по една краставица от зеленчуковия, хоп, под пуловера. Касиерките ще си мислят, че стърчи дулото на пистолета. Стърчи ми оная работа ха-ха. И така, дори да ни хванат, ще ни лепнат най-много присъда за невооръжен грабеж. Щото краставицата оръжие ли е – не е. Хайде в канала, господа съдебни заседатели.

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Момчета, а мен няма ли да ме вземете, да свърша и аз една полезна работа?! Така ми се докраде, като ви слушам! Ще помагам, каквото кажете, ще правя... стига съм стояла вкъщи като кукувица, писна ми от индийски сериали, не искам сапунки, искам екшън на живо!

(Изправя се и с пръсти като пистолет казва: Бам! Бам! Бам!)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Ние жени не вземаме!... Екшън искала, чувате ли я…Жените винаги осират всичко... на жените мястото им е вкъщи... да чистят и да готвят!... Освен това, ти къде си видяла жена да прави сериозен обир! Вие сте по кокошкарските удари – портмоненце да грабнете, часовник да свалите! Ние с колегите ще правим крупни банкови обири... това е сериозна работа... дет се вика, за истински мъже!...

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА (крещи). Истински мъже... знаете вие какво е истински мъж!? Истинските мъже работят и изкарват честно парите си... а вие какво сте, бе, какво сте... нищожества такива... комплексари...добре има жени на тоя свят да ви перат насраните гащи...бял ден да не видите дано... да ви изловят като пилци още на първия обир! В затвора ще разберете какво е да си жена, като ви изчукат още на първата вечер! Това заслужавате – един голям отзад, голям с вени като корабни въжета! Мъже били... путки сте вие, не путки ами путенца... пуяци... ( разплаква се )

(Чува се звън на външната врата. Майор Величков тича да отвори. В стаята влиза полковник Марчев по анцуг, но с фуражка. Отива до уредбата и намалява звука.)

ПОЛКОВНИК МАРЧЕВ (към майора, който козирува). Величков, звъня от десет минути и никой не чува!... Какви са тези изстъпления в десет сутринта...?! Не се ли замисляте, че останалите хора по това време все още спят?!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ (изправя се мирно, видимо притеснен). Искрено съжалявам, господин полковник! Няма да се повтори повече, давам ви честната си полицейска дума!... Дойдоха ми едни братовчеди от провинцията – от десетина години не сме се виждали, че решихме да се почерпим по домашному!...

ПОЛКОВНИК МАРЧЕВ. По домашному, казваш... да се почерпите, казваш... роднини, казваш... а защо ми се стува, че тези твои братовчеди съм ги виждал някъде...?! (Обръща се към крадците.) Господа, преди година да са ви задържали за кражби ?!

ТРИМАТА КРАДЦИ (в един глас). Задържали са ни, господин полковник!

ПОЛКОВНИК МАРЧЕВ.  Така си и знаех!... Полковник Марчев никога не бърка!... Господа, вие каква роднинска връзка имате с майор Величков?!

ТРИМАТА КРАДЦИ (в един глас).  Никаква, господин полковник!...

ПОЛКОВНИК МАРЧЕВ (към майор Величков). Така, такааа... какво имаме тук... първо, имаме нарушение на реда в жилищната сграда, второ, имаме измама на длъжностно лице, трето, имаме напускане на работното място, четвърто, имаме употреба на алкохол в работно време и пето... което сега не мога точно да кажа, но със сигурност ще разбера... имаме прикриване на престъпление!... Величков, считайте, че още днес ще подам рапорт срещу вас в министерството на вътрешните работи, след който ви гарантирам своевременно уволнение и солидна финансова глоба! (Обръща се към крадците.) А вас, господа, ще ви разпитам собственоръчно в участъка до пълното разплитане на случая!...

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА (към полковника). По-спокойно, по-спокойно, Лари. (Хваща го за ръката и го дръпва до нея на дивана, премята ръката си зад врата му.) Лари, не бъди толкова жесток, мисля, че нищо чак толкова фатално не се е случило... нека да помислим като разумни хора!...

ПОЛКОВНИК МАРЧЕВ. Величкова, не минавайте границите на благоприличието... тук има няколко нарушения и аз мисля да информирам нужните инстанции за тях!

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Мислиш да информираш, така ли, а защо не информираш жена си за нашите отношения, защо не я информираш, че когато съпругът ми е на смяна, ти идваш при мен, а, Лари, палавнико, защо млъкна, а...?!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ (изважда пистолета си и го насочва към жена си и полковника). Така значииии, аааа...?! Ще ми слагате рога... така ли?! Ще се чукате, докато бачкам, ааа?! Събличайте се, кучета такива!... Казах, събличайте се... искам да ви видя как го правите!...

(Те започват да се събличат, той остава по боксерки, тя – по бикини и сутиен, в този момент главният крадец грабва една бутилка от масата и удря по главата майора. Той пада в несвяст на земята и изтървава пистолета. Главният крадец го взема и го насочва към полковника и жената на майора.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. На по-сълзлива ченгеджийска история не съм присъствал!... Тъпи ченгета! Eдното ченге чука жената на другото, докато то израства в служба!... Третото пък го слага на жената на четвъртото... билярди и карамболи... вие ли, мама му стара, сте най-големите мъже на този свят, а, шапкари тъпи?! Сега желязото е в мен! Сега аз определям правилата... (Насочва пистолета към главата на полковника.) Нещо ти се разтрепериха крачката, а, полковник Пишлев...?! Повяхна ли чушлето, а, палавнико?! Ейй сегичка ще си направим една тренировка по строева подготовка! Кажи на висок глас: „Господин генерал Престъпник, ще бъда винаги на вашите услуги!“...повтаряй, псе... не чувам нищо!...

ПОЛКОВНИК МАРЧЕВ. (с треперещ глас). Господин генерал Престъпник, ще бъда винаги на вашите услуги!...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ще бъдеш ами, къде ще ходиш, че няма да бъдеш!... Миррррнооооо! Отдай чест! (Полковникът козирува.) Не така, говедоооо, не такаааа... сложи си тъпото кепе на тиквата... да, точно така... миррррнооо... отдай чест... дааа, така е доста по-добре, макар че с тези боксерки и с това шкембе ми приличаш на свиня в цирк, не на шеф на управление! Няма да те карам да правиш лицеви упори, току-виж си получил инфаркт (Обръща се към другите двама крадци.) Момчета, хайде да се изнасяме, че тук замириса на кочина... някой от вас да отиде да вземе пуяка от терасата. Няма да позволим на тези смешни ченгета да го гледат като домашно животно... пуякът си е наш и ние имаме пълните права над неговата съдба!

(Главният крадец прибира дрехите на полковника и на госпожа Величкова.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (към тях). Да ви взема аз дрешките, че иначе ще се преоблечете и все едно нищо не е било!... Любовта трябва да се афишира, уважаеми влюбени, а не да се криете по ъглите като мишоци!... Смелост, малко повече смелост!  Ромео и Жулиета са се изпотрепали един друг заради любовта си, а вие тук се правите на скромни!... Излезте пред блока голички, да ви видят комшиите, да ви се порадват малко…

(Идват двамата крадци с пуяка.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Доста време изгубихме с тези униформени идиоти... май е дошъл моментът да спрем с кокошкарските изпълнения... големият удар, колеги... големият удар ни чака!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Го-големият, шефе, го-големият!

(Тримата излизат заедно с пуяка.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (хващайки пуяка). Този пуяк май e доста отслабнал, на болен прилича, оклюмал... без настроение един такъв... не е същият....ченгетата като нищо са му лепнали някоя венерическа болест! Веднага го водете на доктор!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Какъв до-доктор бе шефе, животните не хващат срамни боболести, те само по хората ходят и най-вече по по-полицаите. Ха- ха-ха!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ.  Водете го още сега, преди да се е гътнал, да му изписват лекарство, мазило някакво, хапчета, инжекция, ако трябва да му бият, но го искам във форма. Ще го продадем на пазара, да има някой лев за маски, че то големият обир без маски е като на разходка в парка да идеш, ялова работа и аматьорска. Затова тръгвайте и се връщайте бързо, че изгубихме маса време за глупости. Я, вземете за всеки случай желязото (подава пистолета на трети крадец), че в днешни времена като нищо вместо да излекува пуяка, ще ви вземе и последните стотинки докторът.

(Лекарски кабинет, доктор Илиев стои зад бюрото си и пише нещо. Двамата влизат с пуяка.)

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  До-добър ден! Ние имаме за-записан час за 11.

ДОКТОР ИЛИЕВ. Вие добре имате записан час, но защо влизате двама наведнъж, и то с пуяк, в кабинета?! Нека да остане само болният, другият да излезе и да изчака навън, и го махнете, моля ви, този пуяк, това не е ветеринарна клиника, за бога!

(Двамата оставят на земята пуяка и тръгват към вратата да излизат.)

ДОКТОР ИЛИЕВ. Къде тръгнахте, господа, казах болният да остане, а не пуякът! Кой от двама ви има оплаквания?

НАБЛЮДАТЕЛ. Пуякът има оплаквания, докторе, пуякът, и се съмняваме, че е лепнал някоя венерическа болест проклетникът, та затова го доведохме, да си кажете вие като специалист думата.

ДОКТОР ИЛИЕВ. Абе, вие нормални ли сте, от небето ли падате, или маймуна ви е раждала!? Я го вземайте този пуяк и се махайте всички заедно от кабинета!

ТРЕТИ КРАДЕЦ (изважда пистолета и го насочва към доктора). До-докторе, не се ееебавайте! Няма да мръднем оттук докато не кажете какво му е на пу-пуяка!

ДОКТОР ИЛИЕВ (отваря чекмеджето си и изважда пушка-помпа). Вчерашни келеши, къде сте тръгнали с това пистолетче, такива като вас съм виждал хиляди, с един изстрел ще ви изкарам през вратата барабар с пуяка. Аз лекувам хора, не пуяци, чухте ли: хо-ра! Едно такова, на два крака – обича да изневерява и аз после го лекувам от болести! Тоя пуяк си го наврете отзад, или го наврете отзад на тоя, дето ви е пратил! Или всеки да си навре по един пуяк отзад! Вие преценете, само се разкарайте на секундата, чухте ли?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Добре, дооообре, до-добро докторче, ние пак ще се върнем, ако трябва с та-танк ще дойдем следващия пъ-път, ще се разберем, все някак си ще се ра-разберем...

(Двамата излизат с гръб от кабинета, вървят и си говорят.)

НАБЛЮДАТЕЛ. Мамка му и доктор, видя ли каква помпа извади, все едно не е доктор а охранител на трезор. Какво ли се чудя – те, някои доктори, вземат повече от банкерите. Особено тея по тънката част – гинеколози и прочие измет... в путчица ще бръкне, курец с лупа ще погледне и ето ти хилядарка! После два месеца на Мавриций да му носят сокчета в кокосов орех. Аман бе, аман от тарикати, то ако можеше целият свят, ей тъй нà, всеки тарикат да бъде, всеки на Мавриций сокчета да смуче. Ама не става. На една жена по един мъж се пада, туй е отсъдил оня горе, да няма разточителство, пуста лакомия обаче, жената и мъжът не си стоят в къщи, ами по чуждо ходят. И от таз лакомия право при доктора с помпата. Пусне им една клинична пътечка, хоп в джоба сухата пара. Не пътечка, ами цяла магистрала ще им пусне, ако трябва. Като дойде лято – право в Мавриций. Доктор до доктора да им танцуват креолки. Танцуват, танцуват, и току някой доктор им пъхне в пазвата стотачка. Кръговрат е туй колега, кръговрат на природата и капиталите. Но кой да чете Енгелс, ако хората го четяха, щяха да знаят що е туй капитал и има ли почва у нас.

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Капитал – ма-ма-питал,  дай ми ти на мене една же-женичка с къса поличка, пък си дръж ка-капиталите...

НАБЛЮДАТЕЛ. Грешиш колега, в сериозна грешка си даже. Жена ли е – очаквай скоро проблем да излезе. Те сигурно жените същото казват за мъжете, но ние тука нека ги изпреварим, дет се вика, който пръв го каже – негово е правото. Че то аз като се замисля – само си патя от жени. Ето, преди да се захвана с кражбите, заради жена ме уволниха. Шофьор бях на автобус. Градски транспорт знаеш как е – беднотия, майка, по цял ден въртиш геврека, хемороиди, дискова херния, болести по каталог. Та се хванах тогава с една мадама, ама тя от луксозните, свикнала да я возят в джипче, ресторантчета, това-онова, калмари, скаридки, та, викам си аз, по-долу ли съм от тея с джиповете, и един ден й викам, довечера ще те взема с новата си кола, тя като чу, като ме разцелува и заподскача, все едно е кенгуру на гореща магистрала. И слушай кво става по-натам, вечерта след последния курс оставих автобуса, и уж си тръгвам ама не си – подкарах автобуса към колонката, натъпках му яко резервоара и право към тях да я водя на ресторант. Паркирах автобуса пред блока й, тя слезе, заоглежда се и вика – къде е колата, ето я колата, отговарям й и соча автобуса, 8-ца, стар раздрънкан Икарус. И като прихнахме двамата да се смеем, чак комшиите започнаха да си подават главите от прозорците като лохнески чудовища, да видят какво става. После я заведох с автобуса на ресторант, калмари, скаридки, всичко както си трябва. Призори я изпратих до тях, целунах й ръката, абе френска работа. Прибрах автобуса в паркинга, наредих го между другите, все едно нищо не е било. Не е било, ама ме усетиха, гориво липсвало, камерите ме били засекли, и айде – чао на трудовата борса.

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Бах мааму, това е като на фи-филм бе! Това си е Антониони, че и отгоре! Ехх, завидях ти на-направо!

НАБЛЮДАТЕЛ. За кое ми завидя бе колега, за уволнението или за мацката? Ха-ха. За жена не се завижда, все едно за неприятност да завиждаш, виж за история с жена можеш да завидиш, те са все различни и все като за кино.

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  Аз пък да ти разправям какъв бой ядох за-заради първата си любов. Лятната ваканция на село, една Атанаска, братчееее, ей та-такива сини очи… като хлътнах по нея… цяла нощ се въртя в леглото като гергьовско чечеверме! Трябва да я сваля някак, ми-мисля си, ама как да стане, като нямам дори десет стотинки в джоба за малка бо-боза. Измислих хитър ход тогава – те имаха слива пред къ-къщата си, всеки път, като ходех до тях, набирах на Атанаска по една шепа зе-зелени сливи. Като видеше сливите, очите й ставаха още по-сини и го-големи… аз хлътвах още повече, колкото повече сли-сливи й носех, повече хлътвах, голяма любов, голямо нещо. Да, обаче нейният ба-баща като разбрал, че бера от сливата, много се ядосал, щото от нея правел ра-ракия, а той, пияницата неден, без ракия не мо-може. Една вечер се качвам на сливата и що да ви-видя – баща й между клоните се скрил, ама с тояга в ръката, бой, бой, гъ-гърба ми стана син като на Атанаска очите. Дето викат – любов без же-жертви не може, колега, я някой ще те посини, я в стълб от разсеяност ще се блъснеш. Все жертва е ту-туй, щета причинена. Пък по-после нека да не ти е сладка лю-любовта…

НАБЛЮДАТЕЛ (поглежда часовника си). Малее, окъснели сме много! Ще ти дам едни Атанаски... грабвай пуяка и да тръгваме!

ТРЕТИ КРАДЕЦ (оглежда се притеснен). Ааа, че къде се е дянал проклетият пу-пуяк?! Тук беше, мамка му! Изчезнало е го-говедото, докато си говорим за лю-любов!

НАБЛЮДАТЕЛ. Цял пуяк не може да изчезне току така! Десет кила животно е това -половин прасе, няма къде да се скрие. Трябва да го открием, иначе ни е спукана работата (оглежда се притеснен).

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  То пуякът е индианска птица, може нещо о-о-омагьосан да е тоя пуяк! Някой индианец да го е напу-пушил с лулата на мира!

НАБЛЮДАТЕЛ.  Омагьосана ти е главата на теб и пълна с пушаци. То вярно пуякът произхожда от Северна Америка, там индианците са го хапвали за десерт. Набиват бизонско месо, а накрая оставят пуяка. Гурмета на квадрат. Вождът отчупва двата бута за себе си, останалото за плебеите. Ей тъй се постъпва по индиански с благините – разделяй и владей. Да, ама европейците, като видели каква харна птица е пуякът, и решили да го секвестират от индианците. Почнали да разменят огнена вода за пуяци, и тъй индианците се опиянчили и останали без десерт. А европеецът, като по-хитър, се сдобил с основно ястие, щото бизоните много жилави пък и къде ще носят бизони в Европа – натовариш три бизона на кораба и той потъне. Пуякът освен туй е много музикална птица – изсвирукаш му, а той се обади след теб, подражава един вид, все едно ти казва – абе ти ли само можеш да свириш, като си човек, кво от това?

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  Я-я-я чакай, ча-чакай малко! Хрумна ми не-нещо! Дай да свирим, той ще ни чуе и ще се о-о-обади!

НАБЛЮДАТЕЛ. Хайде, дай да пробваме!

(Двамата свирят с уста и се оглеждат във всички посоки, в един момент пуякът се обажда и излиза на сцената, двамата подскачат от радост и се прегръщат. Трети крадец хваща пуяка и го целува.)

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Пуяче сладкоооо, къде се скри, защо така ни у-у-уплаши, ще бягаш, а?! По любов ще хо-ходиш, а? А сега стой мирен, че заради теб ше-шефа ще ни одере кожите!

НАБЛЮДАТЕЛ. Хайде стига сте се прегръщали, дай да тръгваме... а ти мисли какво ще лъжем шефа, нещо достоверно да е, да се хване и най-накрая да ни остави на мира с тея срамни болести...

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  Ще го метнем нещо, не се трево-вожи! Едно гръбно премятане ще му направим, едно су-суплексче и право по очи на по-пода! Карелин пасти да яде!

(Двамата се смеят, удрят си дланите и напускат сцената, влизат в стаята при главния крадец.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Къде бяхте толкова време, идиоти такива, щях да тръгвам да ви търся! Какво става с пуяка, ще го бъде ли?!

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  Всичко е на-наред шефе, стрес по-получил, каза до-доктора! Да му вземем витамини и двойна доза ца-царевичка!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Стрес получил, ще му дам аз един стрес! Досега трябваше хиляда пъти да влезе в тенджерата, ама нейсе – с добри сърца сме, че то виждал ли е някой крадец с лошо сърце, а?! А, слушайте, дай да го занесем на пазара, колкото пари му вземем – все файда!

ВСИЧКИ ЗАЕДНО. Еврика, шефе!

( радостни напускат помещението )

Следваща сцена – вървят по улица и вървейки, с викове падат в някакъв изкоп.

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ааааххх, мама му стара, ще се пребием бе, какво беше това чудо?! Могат ли да оставят дупка на пътя, покрита само с найлон?! Ами сложете един знак бе, серсеми, че дупка сте изкопали – ще изтрепете хората! Уфффф, ръката миии (държи се за нея). Какво ще правим сега в тая триметрова яма, няма измъкване (оглежда се).

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Ше-шефе, да викаме за по-помощ! Все ня-някой ще мине и ще ни из-измъкне!

НАБЛЮДАТЕЛ. Никой няма да ни помогне, да не падате от небето. В днешно време без пари и мама на тати не дава. А ние нямаме пукнат лев, пук - нат!...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Има добри хора още, вярвам, че има, да викаме за помощ!

НАБЛЮДАТЕЛ. Вярвай, че си нямаш друга работа. Аз нали съм назначен за наблюдател, ще ви наблюдавам как викате двамата и чакате добрите хора! Ха-ха-ха!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ще викаме, но ако някой ни издърпа, ще издърпа само нас двамата, ти ще си останеш в дупката! В нея ще можеш да си наблюдаваш колкото и каквото искаш!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. В ду-дупката, в ду-дупката...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ И ТРЕТИ КРАДЕЦ (в един глас). Помооооооооощщщщ! Помооооооооощщщщ! Помооооооооощщщщ!

НАБЛЮДАТЕЛ.  Ха-ха-ха, нещастници, има да си викате... толкова ли не ви е ясно, че за да дойде някой, трябва да го привлечете с нещо материално. Я парà да му хвърлите, я обещание за пост. Кажете – депутатски места раздаваме, една тълпа ще дойде на секундата. Така, за чест и слава, няма кой да ви спаси.

ГЛАВЕН КРАДЕЦ (плясвайки се по челото). Имаме пуяк! Може да е хилав и болен от сифилис, но си е наш! Ще го дадем на този, който се появи, не вярвам да не ни издърпа срещу един пуяк. Всеки ще се полакоми, пуяк е това, не дърта кокошка!

ТРИМАТА (в един глас). Пуяяяяякккк! Пуяяяяякккк! Пуяяяяякккк!

(Идва Спасителят - ангелоподобен, в бели дрехи. Спасителят поглежда надолу от ръба на ямата.)

СПАСИТЕЛ. Какво сте се развикали, бе?! Какъв пуяк?! Когато човек попадне в неприятност, вика помощ, а не пуяк!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Ама ние викахме помощ, но никой не дойде, затова решихме да сменим стратегията.

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  И ре-решихме да викаме пу-пуяк!

СПАСИТЕЛ.  Откъде го взехте тоя пуяк? Краден ли е?!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ.  Не, няма такова нещо, ние сме фермери, отглеждаме пуяци за месо. Нали знаете – Коледа, Ден на благодарността... американски празници, български празници, кой ще снабдява с пуяци населението?

НАБЛЮДАТЕЛ. Стига лъга! Не виждаш ли, че колкото повече лъжеш, вероятността да ни измъкне оттук става по-малка. Ние сме крадци и то от най-нескопосаните. Крадем животни, обираме апартаменти, за друго нямаме смелост пък и умения. Това е истината...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ.  Истината, та истината. Не сме крадци, от къде го измисли бе, серсем?! (посяга да удари Наблюдателя). Как ще сме крадци, какво сме откраднали? Работим си честно, плащаме данъци, пуяци произвеждаме, не болтове и гайки, важен отрасъл е това. Без него като нищо ще рухне държавата! Само на дръгливи кокошки как се крепи суверинитет, как се пазят граници. Остави ти една страна без пуяци, па й гледай сеира. Затуй производителите на пуяци трябва да стават президенти, щото са първи по важност в държавата. Не по избори да ми се мотаят всякакви нефелни кандидати, дето не знаят пуякът птица ли е или зарзават.

СПАСИТЕЛ. Че сте крадци – е ясно, но защо се срамувате от това? Нищо срамно няма и аз бях крадец, преди да стана ангел. Сега обикалям и спасявам само тези, които казват истината. Би трябвало вас двамата да ви оставя в дупката, а да спася само него (посочва Наблюдателя).

ГЛАВЕН КРАДЕЦ.  Ама ние повече няма да лъжем, обещаваме..!

ТРЕТИ КРАДЕЦ. Обещаваме, обеща-щаваме!...

(В този момент иззвънява мобилният телефон на Спасителя.)

СПАСИТЕЛ. Ало, да мила, до пазара съм, сега съм малко зает, спасявам едни крадци. Много забавна история, има и пуяк, да, но съм забравил спасителното въже и всъщност не мога да ги спася, но пък си побъбрихме. Много забавна история, да, идвам ей сега, до след мъничко, любима, секунда само, да те помоля да извадиш джолана от хладилника, че като се върна ще се заема с него, да, да, съкровище, джоланчето, обичам те!

( Затваря телефона и се отдалечава от ямата.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Нà ви сега истина, нà ви спасение, видяхте ли какво представляват ангелите, кажеш им истината и ти обърнат гръб. Какво по дяволите да правим сега? Започна и да вали, ще се напълни ямата с вода и ще се издавим като кучета…

СПАСИТЕЛ  (пак се появява на ръба на изкопа). Уф, какво да ви правя, толкова сте окаяни, че сърце не ми дава да ви оставя тук, върнах се за въже. Малко е късичко, затова моля ви един по един. Да не се накачулите всички на въжето като мравки на мед, че ми е единствено. Скъса ли се оставате в ямата. Нека идват от общината да ви вадят с кран. Не мога да се разправям повече с вас. Като съм ангел, да не съм ви бавачка? Виждате ли какво стана - заради вас джолана ще се наложи да го направи жена ми, а това е мъжка работа, мъж-ка!

(Спасителят спуска въжето в ямата, тримата се измъкват на повърхността.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ.  Мамка му и идиоти! Няма ли КАТ тука, бе - да се самосезира?! Оставили насред платното дупка да се избие народът! Не е държава това, а яма! Ами дете може да падне вътре, бременна жена... тръгваш на пазар, а стигаш до дъното на дупката. (Обръща се към Спасителя.) Човече, моля те, вземи тоя пуяк, отърви ни от тая гад проклета, само нещастия ни носи, сготви го с ориз, със зеле, с картофи, с каквото щеш, само го вземи!

СПАСИТЕЛ. Аз не съм човече, ангел съм. Ангелите не ядат пуешко, хранят се предимно с джолани.

ТРЕТИ КРАДЕЦ.  Шшефе, тея джолани са ми ппознати отнякъде, ама ккато не се сещам...

ГЛАВЕН КРАДЕЦ.  Ще ви дам едни джолани на вас, големият удар ни чака! (Обръща се към Спасителя.) Ти, щом си ангел, защо не дойдеш с нас, ще те ползваме за прикритие, кой може да повярва, че един ангел ще извади пистолет и ще обере банка...

СПАСИТЕЛ. Добре, но първо да си хапна на обед от джоланчето – гладен ангел, хоро не играе. Следобед ще обираме банки, тогава служителите дремят и е пусто. Влизам първи аз. Всички ще помислят, че щом им се явяват ангели посред бял ден, са предали Богу дух. И докато са зашеметени, тупа - лупа – парите в чувалите и беж да ни няма.

НАБЛЮДАТЕЛ. Ами пуяка?!

ГЛАВЕН КРАДЕЦ.  (Връчва пуяка на Спасителя ) Пуякът го вземаме за талисман, без талисман банки не се обират? А като забогатеем, ще му направим златна клетка и ще го храним с фурми и смокини, кво ще кажете, а?! В златна клетка с фурми и смокини... еххх...

ЧЕТИРИМАТА (заедно). Фурми и смокини…Еххххххххх....!!!

( Подскачат от радост, прегръщат се и прегърнати напускат сцената.)

Сцена – кухнята на Спасителя. Жена му бели картофи. Влиза Спасителят запъхтян.

АНГЕЛИНА. Ангелеее, Ангелеее целият ви род е такъв, ако не закъснеете няма да сте от една кръв. Не стига, че те оставям по цял ден да миткосваш по улиците и с тоя бял чаршаф да се правиш на Спасител, ами и все ми закъсняваш. Добре се справяш с джоланите, иначе отдавна да съм те изгонила. Хайде захващай се с морковите, че с картофите вече приключвам.

СПАСИТЕЛ. То па вашият род най-убав. Ако не бях да та взема, джоланите щеше само да ги сънуваш. Ей тъй, на…спиш и сънуваш джолани. Събуждаш се, краката ти отвити…

( В този момент от коридора се обажда пуякът.)

АНГЕЛИНА.  Какъв е тоя странен шум бе Ангеле? Какво шава в коридора?

СПАСИТЕЛ. Аааа не знам, аз като влязох нямаше нищо такова.

АНГЕЛИНА. ( отваря врата на коридора ). Яяяя опазил ни Бог! Пуяк в коридора! Ангеле само ти си го домъкнал в къщи! Преди време тъй докара тоя нервен сиамски котарак, та 15 години го търпяхме докато се сгине. Сега пуяк си ми довлякал. Ама няма да ти мине номера. Джоланите ще почакат, ще имаме пуяк за обяд!

СПАСИТЕЛ. Не, сакън! Това е талисман! Черна прокоба ще ни налегне, ако го заколим. Ще се разведем, детето ни гръм ше го удари, комшиите ще ни наводнят….

АНГЕЛИНА. Много езотерика четеш Ангелееее, целият ви род е такъв. Хвани единия – блъсни другия. Вещер до вещера, баячка до баячката. Но май ви мързи да бачкате, та по тънката част най ви бива. Я режи морковите, аз да му видя сметката на тоя пуяк в банята. Като го гледам има десеттина килца. Половината на яхния. Другата половина във фризера. Чиста работа.

( Спасителят грабва пуяка и се заключва с него в банята.)

АНГЕЛИНА. Отваряй хаирсъзино, че като вляза и двама ви на яхния сторвам.

СПАСИТЕЛ. Туй е талисман, бе Ангелино, не е курбан. Как тъй ще ни колиш. Кой вместо мен ще спасява хората по улиците от беди. За тях помисли, за бедните хорица, като за мен не ти пука…

АНГЕЛИНА. Хорица ли? От няколко години те храня и ти пера белите дрехи, и като стане напечено  пак ми пробутваш твоите сълзливи номера. Емпатия - менпатия. Емпатия ли, я всички на тръстиката. Само хора без работа са я измислили тая дума. Колко предложения за работа вече отказваш на Бюрото на труда, а аз търпя. Храня те, пера те и търпя! А нее, свърши се тая. От утре на работа!

СПАСИТЕЛ. Днес получих чудна аферта за работа! Ще ставам охрана на банка!

АНГЕЛИНА. Охрана ли, та ти себе си не можеш да опазиш, търнал си банки да охраняваш. На втория ден ще ви вземат парите с охранители като теб.

СПАСИТЕЛ. Да, бе да, ще ги вземат. Не ме гледай такъв. Мойта крехкост е привидна. В училище бях побойник, знам ги аз хватките. Само някой да влезе в банката и ще го просна за минутка на пода.

АНГЕЛИНА. Гледай ти преди него да не се проснеш от страх като ти се омекнат колената. Охрана щял да ми става. Боже милостиви, ела си прибери вересиите…

СПАСИТЕЛ. Ангелинооо, не ме познаваш, Ангелинооо…

АНГЕЛИНА.  Ангелееее, целият ви род е такъв. На приказки сте много силни. Ама тоя свят се върти от дела, не от приказки. Едни маркови да нарежеш – пак дело е. Я веднага излизай от банята  с тоя пуяк и донарежи морковите, че кое време стана.

СПАСИТЕЛ. Ама няма да го колим. Иначе тук си оставам и ни джолан, ни пуяк за обяд.

АНГЕЛИНА. Няма, няма да го колим. В златна клетка ще то държим, с фурми и смокини ще го гоим. Ти само излез…

СПАСИТЕЛ. (излиза). Я, чакай, чакай, ти от къде знаеш за фурмите и смокините?

АНГЕЛИНА. Как от къде. Гледах по кулинарния канал - във Франция пуйките ги угояват с фурми и смокини. После ела да видиш с картофки във фурната кво става…

СПАСИТЕЛ. Аааа, никаква фурна! Това е талисман! Като не го искаш тук, ще го взема в банката при мен. Там ще си го гледам. Ще се разхожда между клиентите да им върви на пари.

АНГЕЛИНА. Като им текне на пари, та не може да се спре. Я по-добре отскочи до магазина, че ни е свършил дафиновият лист. И после се заемай с джолана.

СПАСИТЕЛ. Добре, но ще взема пуяка с мен. Като нищо да го заколиш докато ме няма. Знам те аз. Целият ви род е такъв!

АНГЕЛИНА. Тъй, тъй, аз съм най-черната. А ти сеееш доброта. Нали си в ролята на Ангел – спасител. Всеки ще си каже: „Виж го ти, не му стигат хората, пуяци тръгнал да спасява, е това е Ангел за пример!”.  И пак емпатии – мемпатии. Писна ми. Кога ще се почувствам с мъж до себе си? Един пуяк не може да заколи, аз съм тръгнала мъж да искам от него да става.

СПАСИТЕЛ. Мога сто пуяка да заколя, но какво са сто заклани пуяка, пред един – спасен – нищо! Тръгвам, дафиновият лист ме чака…

Нова сцена. Крадците са се събрали и го чакат.

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Много се забави, какво стана?

СПАСИТЕЛ. Айде сегаааа, забавил съм се бил. И вие като жена ми. Тя да се върна един час по-рано пак ще каже, че съм се забавил. Кво да я правя – целият й род е такъв.

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Нямаме време да се разправяме кой какъв бил. Големият обир ни чака. Предлагам да отидем в квартирата и да обсъдим стратегията за операция „Фурми и смокини”.

Всички заедно.

Фурми и смокини!

Сцена в квартирата. Всички са се събрали над един чертеж и разпалено обсъждат.

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. …става късно, време е да лягаме. Утре е денят! Големият обир! Торбите с пари! Парите с торбите! И така, запомнихте ли командите? Повтарям отново. Ако нещо стане и се включи аларменият сигнал, ето с тази лопатка удряте касиера по главата и му изкрещявате това, което първо ви казах. Ако не се включи, му казвате това, което второ ви казах…

СПАСИТЕЛ. Чакай, чакай, кое точно беше първо и кое второ, че пак ги объркахме. При първия план за действие - първото беше второ, а второто - първо. При втория план – второто беше първо, а първото - второ. Съвсем се объркахме…

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Уффф.. дявол да ви вземе. Едни реплики не можете да запомните. Как в училище сте учили наизуст „Аз съм българче”, а?

( На вратата се чука. Крадците инстинктивно се скриват зад дивана.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Да! Влезте!

(Влиза майор Величков по пижама, но с фуражка. Протяга едната си ръка, в която държи легитимацията си.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Майор Величков, 3-то РПУ! Добър вечер, господа, мога ли да ви запитам какви са тези караници в два през нощта?! Виждат ми се доста подозрителни и защо се криете там зад дивана?!

(И четиримата стават и пристъпват няколко крачки напред.)

ГЛАВЕН КРАДЕЦ. Господин майор, ние сме нови наематели тук! Строители сме! Цял живот от обект на обект, а вечер, като си пийнем, от време на време се скарваме. Съвсем безобидно – ту за някоя мадама, ту за някой мач... знаете как е...!

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Тази реплика съм я чувал вече. Сега ако извадите и един пуяк в чувал съвсем ще ми се изясни картинката.

( Пуякът се размърдва в чувала.)

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Какво мърда там, господа?

СПАСИТЕЛ. Това е талисманът ни господин майор…

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Талисман ли, ще видим тази работа…

(В стаята влиза госпожа Величкова.)

ГОСПОЖА ВЕЛИЧКОВА. Арни, къде се губиш, любов моя, джоланчето изстина, а знаеш - студеният джолан е най-лошото нещо, което може да се случи на едно почтено семейство…

МАЙОР ВЕЛИЧКОВ. Дългът ме зове, господа, а вие бъдете по-тихи, моля, яденето на джолан е свещенодействие…

( излизат от стаята с жена си )

СПАСИТЕЛ. Я, какви мили съседи сме имали! И така, до къде бяхме стигнали…? Ако се включи аларменият сигнал, коя от двете реплики да използваме…?

 

ЗАВЕСА

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: