Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Мед от здравец

16.04.2017

Импресии от Петър Гелин

 

 БЕЛОМОРЕЦЪТ

   Снежната покривка е около трийсетина сантиметра. Капчуците пеят, духа топъл вятър... Привечер той се усилва и става напорист. Задуха ли от Беломорието, снегът се топи бързо и времето се оправя.

   До сутринта беломорецът заличи бялото наметало на зимата.

  

ПРОЛЕТНО-ЗИМНО

   Всички дървета са побелели от цвят. Още по-бяло е от падащите снежинки.  Белотата е приказна.

   Двадесет и пет дни след настъпването на пролетта зимата се опитва да се завърне.

   Не иска да се оттегли по неотменния път на сезоните.

 

МИНЗУХАРИ

   Проболи земята, те устремно са вдигнали глави. Снегът отстъпва под настойчивия им порив. Разтопява се покрай стеблата, а цветовете им жълтеят ли, жълтеят. Светлинки пронизват снежния кожух на зимата, множат се всеки ден и час.

   Благословени да сте, жълти светлинки! Във вас е пролетната ми надежда!

 

ЕЛАТЕ

   Елате, щъркели, елате! Елате в родния си край, където ви очакваме нетърпеливо!
   Гнездото е на старото си място. Дървото, на което се крепи, остаря с още една година.
   Вие правите кръгове отгоре му, познахте си го. Сега внимателно го оглеждате, май има нещо за поскърпване.

   Дървото потрепера от пролетно вълнение, старите му познайници го поздравиха с възбудено тракане.
   Птиците и дървото ще живеят в мир и сговор и тази година. Настроение донесоха белите птици.

   Весело, пролетно, слънчево! Идвайте, щъркели! Идвай ти, весело настроение!

 

ПРЕДПРОЛЕТ

   Широколистна гора... Дърветата са разперили клони нависоко и нашироко. Под техните куполи е сенчесто и влажно,
   а окапалите листа още не са се превърнали на пръст. Тежък килим за земята...

   Слънцето пробива с щедри лъчи мрежата на дървесните клони. Надежда дава, че пак отдолу
   ще поникне кукуряк, който да предизвести, че пролетта настъпва.

 

ЩЪРКЕЛИ

   Преминали дългия път на сезоните, те идват при нас прашни, морни, самотни. 
   Веднага започват да пристягат старите си гнезда, да пренасят клечки и тръгват да търсят съпруги.

   Самотата плаши дори птиците. Но те винаги откриват своя спътник. Стара истина - който търси, намира...

   Оттук нататък единствената грижа на тези птици е прехраната - тя е в мочурливите места
   и току що окосените ливади. Появата на малките влива нови сили в тях - с голяма радост
   и самочувствие птиците отглеждат рожбите си. И така до средата на август.

   Тогава малките вече са станали големи. Те могат да летят. Да се хранят и търсят храна сами.
   Готови за живота и пътя, който им предстои.

   А той е дълъг - от прохладата на България до горещите дни на Африка. Младите щъркели
   тръгват по стария път на родителите си. Да повторят всичко отново, тъй както хората...

 

ДЪХ НА ЗЕЛЕНО

   Тревата е крехка и сочна. Овцете похрупкват, не бързат заникъде. Отвреме навреме
   овчарят ги следи с поглед. Някоя от тях се премества по-встрани от стадото, където никой
   не е стъпвал. Дори и човек, по тази нова трева, по тази зелена премяна.

   В ливадата е цъфнала ябълката. Цветовете й са обсипали клоните в розово.

   Дъх на пролет се носи отвсякъде. Дъх на зелено! Дъх на живот!

 

МИНЗУХАРЕНО МОРЕ

   След дългите зимни месеци природата се събужда за нов живот. Лека-полека всичко се преобразява.

   Декари зелени ливади... В първите априлски дни посиняват от минзухари. Неописуема красота... 

   Един до друг, един зад друг, разпръснати навсякъде. Тук-там ще видиш и някой бял минзухар
   да те гледа с жълти очички. Той внася тон в едногласния хор на пролетните предвестници.

   Подухва лек ветрец, все още студен, но зеленото наоколо, напъпилите дървета и синьото
  на минзухарите те карат да се взреш в синьото на небето, за да видиш, че и по него има тук-там
  по някое бяло облаче като стрък бял минзухар.

 

ЛЯСТОВИЧКИТЕ

   Тази сутрин дочух лястовича песен. Пролетните птички, пристигнали рано сутринта,
   оглеждаха гнездото си на терасата. Цяла зима в него се криеха зиморничави врабци.

   След вчерашните избори лястовичките дойдоха да възвестят, че политическата пролет в България настъпва.

 

СЛЪНЧЕВА ГРИЖА

   Слънцето се е закачило по върховете на боровете и разчесва клоните им. Зелените иглички
   го разбиват на снопове светлина.

   Слънчевите струи пробождат набъбналата земя и предизвикват горските цветя да никнат по-бързо. 

   За да запеят птиците!

 

СЯКАШ ЦАРСКА КОРОНА 

   Гнездото отново оживя. Как ли щъркелите са се решили да го изградят на старото  дърво?
   Сякано-недосякано, то стоически се държи на корените си. Корона му е щъркеловото гнездо...

   Белите обитатели са стъпили важно в гнездото си. Загрижено единият щъркел придърпва
   с клюна си суха клечка и я намества някъде. Пристяга родния дом... 

   А дървото изправя снага достолепно, сякаш царска корона има отгоре си.

 

ОХЛЮВЪТ

   Едър охлюв е тръгнал след дъжда по мократа трева. Да попасе, да наедрее...

   Не знае, че навсякъде са разлепили обяви за събиране и изкупуване на охлюви.

   Ще вървят и те, горките, в чужбина.

  

ИЗЛИТАНЕ

   Обичам да гледам излитането на щъркелите. Мигът, когато птицата напряга силите си
   и с първия мах на крилете се отделя от опората под краката си е толкова красив.
   Всичко в нея е устремено напред.

   Синевата привлича магнитно. Следващите махове на крилете носят надалече,
   но най-красив е първият. И най-труден.

   Събрала е голяма красота природата в онзи миг, който отделя птицата от земята.

 

ДВЕ ЛЯСТОВИЧКИ

   В мъгливата утрин две лястовички прелитат из двора.

   По слънчево пладне са кацнали на терасата и чуруликат радостно.

   Две лястовички прославят пролетта.

   Моите стари познайнички пак се завърнаха. За три пролети направиха три гнезда.
   Дворът се оглася от тяхната песен и днес.

   Две лястовички ми дават тон за живот и песенно безгрижие.

 

ГЕРГЬОВСКИ СНЯГ

   Ден след Гергьовден падна сняг. Валя на едри парцали, все едно се завърна същинската зима.

   Здравецът побеля, чимширите се осребриха, снежинки затрупаха разцъфналите цветя.

   Сякаш художник с един замах на бялата четка изличи разноцветието на пролетта.

 

БЕЛИТЕ ВЪРХОВЕ

   Отляво е Пирин, отдясно пък Рила - две български планини. Белите им върхове
   са примамливи за изкачване, но и опасни.

   Долу в ниското всичко набъбва от пролетните пориви, а по високото снегът все още не се е изличил.

   Върховете приличат на побелели старци с умъдрели глави, преживели бури и ветрове.

 

ПРОЛЕТНА КАРТИНА

   С бързи крачки пролетта идва. Дъхът й се усеща, ще пощуреят дървета и цветя, треви и жита.

   Игликата жълтее като свещичка в зеленото и грее с надежда.

   Отнякъде се обажда кукувица. Старо дърво е изпъстрено дупка до дупка. Кълвач
   го е пастърмосвал по всички краища, стремейки се със сетни усилия да го спаси.
   Около дървото са изпопадали парчета кори, отхвърчали от коравия клюн на кълвача.

   Дърветата цъфтят с надеждата за плод.

   По зелената морава пасат три коня - бял, черен и кафяв. Пасат като в приказка.

 

СНЯГ В КРАЯ НА МАЙ

   Сутринта бе облачно и мокро. Цялата планина е побеляла. Треви, дървета, камъни
   - всичко е бяло от сняг в края на май. Ще пострадат поникващите растения,
    корените домати и нацъфтелите плодни дървета.

   Ей така е понякога и в живота: тръгнеш нагоре с ентусиазъм, а нещо те попари изневиделица.
   После пак си човек, но не същият. И имаш едно наум...

 

ЗДРАВЕЦ

   Не зная кой и колко се радва на здравеца, но той е предназначен за душата.
   Свежият аромат я опива, зелените листа галят погледа, красивите цветове мамят пчелите.
   Мед от здравец, какво по-лековито от това!

   От зеленото покривало на влажните скали идва здравият мирис. Прегръща те отвсякъде,
   замайва те, опива те...

   В протегнатите му зелени ръце усещаш зов за вечност.

   И трябва да му останеш верен за цял живот, за да бъде духът ти здрав,
   за да бъде гората винаги в тебе, където и да отидеш, навсякъде... 

   За живо първа китка е здравецът! 

   Дете ли се роди, сватба ли стане, празник ли някакъв има, все здравец се дава.

   Народно цвете е здравецът! Радва му се народът!

 

ПРОМЕНЛИВО ВРЕМЕ

   Много е променливо времето. Дъжд, слънце, ясно небе, бели облаци,
   тъмни облаци, дъжд, вятър. И отново...

   Какво ли става с природата?

 

КАЛПАК НА ДЪРВО

   Три щъркела са се изправили в гнездото си. Дървото е без клони, орязано отвсякъде. 
    Гнездото стои върху му като черен калпак.

   Едно голо дърво, стърчащо в раззелененото поле.

   По небето бял облак плува и много ми прилича на щъркелово гнездо,
   отнесено от мълчанието на летния ден.

 

ПОКРАЙ ПЪТЕКАТА

   Боровете са пуснали тънки филизи. От тях става превъзходен боров мед.
   Покрай малките вирове клечат деца с рибарски въдици. В тревата виждам бурканче,
   из което плуват няколко червеноперки и бабушки.

   До старите върби бръстят две бели кози. Жабоци квакат гласовито, търсят си
   партньорки. Зелени гущерчета се шмугват в ниските храсти, усещайки стъпки.

   Нежен вятър разнася бели пухчета от клоните на върбите из въздуха и предизвиква кихавица.

   По-нагоре в гората изворче дарява сила на жадните.
   Изворчетата в планината са майчино мляко за туристите.

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Блудният син, Те и АЗ, и Социализъмът, преди тоалетната хартия

Нещо малко… като обидчивост

„АNADROMOUS“ ИЛИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ДИВИТЕ СЬОМГИ

Георги Марков за самотата на изгнаника и за всеобщата самота

Космическият мъдрец Станислав Лем