Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Лобното място

15.04.2017

 

Седемте слова на Кръста

„Отче, прости им, понеже не знаят що правят!“

„Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая!“

„Жено, ето Твоя син! Ето твоята Майка!“

„Или! Или! Лама, савахтани? Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“

„Жаден Съм!“

„Свърши се!“

„Отче, в Твои ръце предавам Духа Си!“

От времето на земния живот на нашия Господ Иисус Христос, извън стените на Йерусалим, от западната му страна, се намирало възвишение – хълм с кръгла форма. Разстоянието от стената на града до подножието на този хълм било около сто крачки – и също толкова – от подножието до неговия връх, пътят до който бил стръмен и труден.

Този хълм е известната днес на всички и прославена по целия свят Голгота или т.нар. Лобно място. Тук обикновено изпълнявали смъртните наказания над престъпниците, като ги изчаквали на това място и разпъвали. В скалата на Голгота се намирала кухина, подобна на пещера, където затваряли осъдените до изпълняването на смъртната присъда над тях.

От източната страна на Голгота, в пространството между нея и стената на Йерусалим, се намирал площад, където се събирал народът, за да гледа изпълнението на присъдите. От западната страна имало градини, една от които принадлежала на споменатия в Евангелието Йосиф Ариматейски (Йоан 19:41; Мат.27:59-60). От северозападната страна на Голгота започвала така наричаната в Свещеното Писание долина на труповете и на пепелта (Йер. 31:40).  Това била дълбока падина, в която хвърляли телата на убитите престъпници и оръдията за наказание. От югозападната пък страна, недалеч от Голгота, минавал пътят за Йерусалим през Съдните врата, наричани така в памет на това, че един ден през тях ще мине Съдията, Който ще произнесе съд над тоя свят и княза на тоя свят ще изпъди вън (срв. Йоан 12:31).

Голгота е еврейска дума и според обяснението на евангелистите (Йоан 19:17; Мат. 27:33) означава Краниево, т.е. Лобно място. Кога именно и защо мястото е научило такова наименование, е трудно да се каже, поради съществуващите различни мнения.

Едни смятат, че названието Голгота е произлязло поради сходството на хълма с формата на човешки череп, на който той действително прилича с кръглите си очертания.

Други смятат, че то се дължи на множеството разхвърляни върху му и наоколо черепи и кости на наказваните тук престъпници.

Св. Кирил Йерусалимски предполага, че Голгота е приела своето название пророчески, в предзнаменование на това, че на нея ще пострада за греховете на целия свят Главата на цялото човечество – Иисус Христос. „Не пророчески ли – казва той – някой е нарекъл Голгота мястото, на което истинският Глава – Христос, е трябвало да пострада на Кръста, както говори Апостолът: Той е Глава на тялото, сиреч на църквата (Кол. 1:18) и още: Който е Глава на всяко начало и власт.Този Глава пострадал на Лобното място. Колко знаменателно е това пророческо наименование!”

Но повечето свети отци и учители на Църквата, основавайки се на едно предание, дошло от най-дълбока древност, се придържат към мнението, че Голгота е получила наименованието си заради черепа на нашия праотец Адам. Навремето той бил погребан именно на това място, където по-късно бил издигнат Кръстът на Иисуса Христа – втория Адам. „Има незаписано сказание – казва св. Василий Велики, – но запазено в народната памет, според което първият обитател на Юдея бил Адам. След изгонването му от рая, за утеха от загубата, той бил поставен да живее в тази страна. И така, тя първа приела в недрата си мъртвец, когато се изпълнила присъдата над Адам. Черепът, от който отпаднала плътта, бил за тогавашните жители нова, невиждана гледка и те, като го положили тук, нарекли това място Лобно. Впрочем вероятно и Ной е знаел къде е гробът на родоначалника на всички човеци и след потопа той им предал сведение за това. И Господ, когато изпитал върху Себе си начатките на човешката смърт, приел страданията именно на Лобното място, та по този начин откъдето тлението на хората получило своето начало, оттам да започне и животът на Царството и така смъртта, която придобила сила чрез Адам, да бъде обезсилена чрез Христовата смърт.”

И тъй, древният и досега съществуваш в християнската Църква обичай – при подножието на Кръста Господен да се изобразява човешки череп – има дълбок смисъл и историческо значение. Това не е просто някакъв символ, а жива повест за действително събитие, за Божественото въздигане на падналия човек и на хвърленото в калта човечество. Бездната на падението и Изкуплението тук се срещат в най-близко съприкосновение и тържеството на живота над смъртта се разкрива по най-очевиден начин. Този, който в рая се лишил от дървото на живота и умрял, вкусвайки плода на дървото за познаване на доброто и злото, подобаваше чрез новото дърво – Кръста Христов – да бъде въздигнат заедно с цялото си потомство за нов и блажен живот. И над главата, която след себе си повлече в своето падение и членовете на цялото човечество, подобаваше да се въздигне нов Глава и Той да възглави всичко небесно и земно (Eф. 1:10).

Такъв е произходът на името Голгота и нейното свещенотайнствено значение. Така Голгота, която може да се каже, от първите дни на света била долина на труповете и пепелта (Иер. 31:40), когато се изпълнило времето (Гал. 4:4), станала място за живот и нетление.

Разбира се и цяла Палестина е славна, поради събитията, станали тук. Тя е земя на чудеса, земя, която е по-добра ( Втор. 9:6) и по свята (Зах. 2:12) от всички останали страни по света, защото е осветена от стъпките на Спасителя и на Божиите светии; тя е Божията градина, земята Господня (Ос. 9:3). Но на никое друго място в цяла Юдея, на никое друго нейно възвишение не се е паднал такъв благословен жребий, както на Голгота. Видяно бе шествието на нашия Бог, на нашия Цар (срв. Пс. 67:25) и над планината Кармил, но то беше в лъх от тих вятър ( 3 Цар. 19:12). На Тавор и Ермон беше обещана радост и те я дочакаха и се възрадваха (св. Пс. 88:13). Възрадваха се неведнъж и Елеонската планина, и Сион, но по техните свещени хребети не е стичала кръвта на Богочовека и тяхното теме не е било оросявано от нея. Единствено Голгота се удостои да бъде и подножие на жертвеника, и самият жертвеник за заколението на Агнеца Божий и да ороси своето лице с драгоценната,  животворяща и Божествена Негова кръв.

Никога и никъде Синът Божий и Синът Човечески не се е явявал в такъв блясък на величие и красота, както по време на Своите кръстни страдания на Голгота. Именно в този велик ден, прониквайки духом в бъдещето, Го съзрял един от патриарсите и виждайки Го по-прекрасен от всички синове човешки, се изпълнил с духовен възторг (Йоан 8:56). А друг от пророците, изумен от сияйната Му красота, в благоговеен ужас запитал : „Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор! Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди – като на оногова, който е жлеб тъпкал?” Толкова е бил величествен Той тогова в облеклото Си (Ис. 63:1-2). Обагрен в Своята кръв, сякаш облечен в багреница, увенчан с венец от тръни на главата Си, сякаш с царска диадема, Той се възкачил на кръста като цар на престол и стоял на него с цялото величие на Своята слава и красота!

***

Йерусалим, казал Спасителят, ще бъде тъпкан от езичници, докато се свършат времената на езичниците (Лука 21:24). И съдбата на този свят град до ден днешен точно се изпълнява. Той и до днес е тъпкан от езичници. Съдбата му споделила и Голгота, но нейната участ е по-особена. Макар под властта на езичниците, тя и досега остава твърда и непоклатна. Над Голгота са преминали безчислено множество разрушителни бури, несметни пълчища буйни племена и народи с меч и огън са оставили след себе си кървави следи на разрушения, грабежи и убийства. Но въпреки всичко това Голгота постоянно е била предмет на дълбоко благоговение и поклонение от страна на всички християнски народи. Както птици под крилете на орел и до днес те се стичат тук, стичали са се преди и занапред ще се стичат – хиляди и хиляди, безброй множества, от всички страни на света, всички търсещи Господа – да Му се поклонят на Неговото свято място. „Защото дето бъде трупът, там ще се съберат орлите“ (Мат. 24:28).

Да се приближим и ние с благоговейна мисъл към това Божие възвишение, като към светилище не само на Йерусалим, но и на целия свят, като средоточие на всички безкръвни християнски жертви, извършвани по всички краища на вселената във възпоменание на кървавата Жертва, принесена на Небесния Отец върху Голготския жертвеник за спасението на света. Да се приближим и да разгледаме това най-свещено място.

Сега над Голгота се възвисява великолепен храм – „Възкресение Христово”. Да дръзнем и ние да влезем вътре в това светилище. То вмества в себе си още един храм, който се извисява под самите сводове на първия. Това е храмът над Лобното място.

Нека се осмелим да се изкачим нагоре по двадесетте и осем стъпала, които водят към това свято място. Тук няма иконостас. Олтарът е открит – като знак за призоваването на цялото човечество в истинската Христова Църква. Престолът също е открит от всички страни. Под него се вижда кръгла яма, издълбана в камъка. Ето линът, където е бил стъпкан Гроздът на Живота! От двете страни – на север и на юг – има още две ями: тук били забити кръстовете на разбойниците, разпнати заедно с Господа. Благоразумният разбойник висял от дясната страна са Спасителя – откъм север.

Така едно пророческо слово на свети Йеремия се изпълнило над богоубийствения юдейски народ, – слово, отправено към него от Господа: гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната погибел (Йер. 18:17). Да! Лицето на разпнатия Господ било отвърнато от Йерусалим и гледало на северозапад …[*]

Утешително е да мислим, че  в първите минути на Изкуплението светлото лице на Господа било обърнато и към нас, търсело и нас. Избраникът  Божий, Синът Божий, още тогава ни е избирал за род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити… и ни е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина (1 Петр. 2:9).

Продължи, Господи, милостта Си към тези, които те познават. Но и на онези, които не те търсят, се открий, та от изток до запад всички племена и народи да се обърнат към Тебе и в светлината на Твоето лице да видят истинската Светлина. Да, дойди, Господи Иисусе!…

Откъсите са от книгата“ Иисус Христос на Голгота и Неговите седем Слова на Кръста“. Предполага се, че авторът е св. Теофан Затворник.

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Кой си позволи да преименува България?

Бесеха петолъчката. Лентата свърши. Край на епохата.