Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Мъжката самота

08.04.2017

Или какво се случи с българина по пътя през прехода

Кольо Карамфилов, "Аз и тъпото ми Аз"

 

Румен Леонидов 

 След като рухна Берлинската язовирна стена на тоталитаризма, цяла Източна Европа бе потопена в придошлите околоплодни води на демокрацията. Наводнението се прие като знамение, с възторг и опиянение от озона, като посланик на благодатния дъжд. Най-отгоре, върху водните площи на разплисканата надежда, крачеше като нововъзкръснал Христос близкото Бъдеще. И повечето от нас, нормалните мъже, поискаха да го последват. И всеки потъваше според Вярата си, поради което много бързо, на спринт, превзехме първите сто исторически метра водовървеж.

Западът ни аплодираше, Изтокът се тресеше в гърчове, ние дишахме наркотика на свободата и живеехме на площада. Ние, младите мъже, бяхме енергията на доброто и се почувствахме важни, значими, уверени, можещи, непоколебими и безусловни. Точно както се е чувствало мулето, върху което е бил възкачен Христос при влизането му в Йерусалим – то си е мислило, че наизлезлите люде с палмови клонки приветстват него, а не онзи върху гърба му.

Ние бяхме мулетата на контрабандната демокрация. Комунистите изнасяха революции, капиталистите внасяха демокрации. Затова върху гърбовете ни на мулета се бе възкачила Лъжата.

Тя се усмихваше с истинска усмивка. По-късно тази усмивка замяза на усмивчицата на Джокондата – на парализирана свобода, парализирана от своята недостатъчност, от самодостатъчност и от принципна безпомощност.

Когато умирени от Чудото стъпихме за отдих на дъното, бяхме мигом удавени в мощното обратно течение на тинята, тинята на най-масовата култура, която много скоро ни превърна от създатели и съучастници на Историята в консуматори и клиенти на глобалната пазарна икономика. Тинята на бездуховното, на нискочелото, на материализма, без да е по Маркс. Завлече ни калният поток от масови хора, които на раменете си носят телевизори и някой друг мисли вместо тях.

И най-пряката мисъл на този тип човече подобно на средния западен простак минава през отсечката между лакомата уста и алчното дебело черво.

Западът ни остави в ръцете на родните бандити, които заедно с елитните номенклатурчици си легнаха комунисти и се събудиха капиталисти. И изведнъж се оказахме отново роби – този път икономически, а не политически – на довчерашните си идейни господари. От които вече зависеше дали ще ни дадат работа, хляб и вино, за да преживеем. Да оцелеем. Да отгледаме децата си и да изпратим достойно родителите си в гроба.

Започна масовата приватизация, в която масите бяха остригани до кожа, подведени, употребени и изоставени. Идеализацията на Запада рухна. Срина се светът около нас. Отблизо Айфеловата кула се оказа отвратителна. И изведнъж се оказахме съвършено голи, уязвими, невъоръжени, съвършено сами, излъгани, прекарани, изнасилени по време на оргията на Новото. Болката отминава, но срамът остава. Осъзнахме се като самотни самци, воини на позора, довели и възкачили чрез честно и откровено манипулирани избори Новия партньор на Стария свят.

Предстоеше ни незнайно какво. Нарекоха го Преход. Преход през какво и към какво? Преход откъде за къде? Завръщане към Пътя чрез безпътица? И вместо към Храма поехме по пътя за Европа. Сякаш се намираме в Азия. И трябва отново да извървим маршрута на прадедите си, които с меч и лъкове са отвоювали тези земи.

Мъжът на Прехода нямаше меч, от мечтата му остана само разрухата. Хиляди умираха приживе – надеждите ни девалвираха, инфлацията стопи мозъците ни; обещаната праведност, справедливост и човечност бяха набързо преоценени и предадени като старо желязо за претопяване. Стотици хиляди мъже се оказаха излишни като професия, като манталитет, като приспособимост, като липса на наглост, нахалство, безпардонност, грубиянщина и алчност. Мъжът на Прехода бе обезличен по сценарий, в който бе въведен. Самочувствието му бе сплескано, същността му на глава на семейството бе оскърбително засегната, чувството му за синовен дълг към родителите изместено от ужаса пред празните джобове.

Масовото стъписване напълни кръчмите. Стадното чувство ни затвори в опушените с евтини цигари овчарници. Други по цял ден гледаха вцепенено телевизия пред шише гроздова. Трети просто лежаха и се взираха в тавана на стаята, с едно ухо залепено до телефона – дано някой звънне и предложи някаква работа.

Опасен е трудът на безработния – той създава изроди.

Според българската поговорка всяко чудо е за три дни – нашият Преход ни прегази за около 20 години. Лошо настроение, лоша храна, лошо храносмилане, лоши алкохоли, лоши цигари, но търпеливи и добри жени.

Мнозина мъже си отидоха без време – десетки приятели и колеги бяха отпратени в Отвъдното. Инфаркти, мозъчни инсулти, взривен черен дроб, съзнателно самоунищожение, бягство от безпомощността, цикличност – от мания в депресия, от депресия в мания, нервно каране на автомобили, зловещи катастрофи, перпендикулярно изстрелване към скута на Бога.

Цялата тази душевна вакханалия роди и носталгия по соца, базови сравнения на битова основа, роди желание за реванш, огромен евроскептицизъм, тотално презрение към скучния и затлъстял мъж на уредения Запад.

Всеки се спасяваше както може от потъването в тинята. Мислителят анализираше случващото се, съпоставяше го с предишността и му строеше проекции. Смиреният се хвана за полите на жена си. По-късно повярва наистина в Бога и откри, че и без Преход всичко е преходно. Свободният избра не пътя към Храма, а пътя към Цитаделата на бизнеса и капитала. Заряза дом, баща и майка и тръгна да търси късмета си в Америка. Адаптивният реши да отвори в мазето си магазинче за хранителни стоки, а Романтичният извади картините си и почна да ги продава в градската градина.

Мъжът Съпротива се записа в една от десетките партии и почна да прави политическа кариера. Скоро го изхвърлиха от там, защото се оказа честен, почтен и безсребърен. Партиите, вдяна той, са търговски дружества за купуване и препродаване на демократични принципи и ценности.

Реалистът си намери работа по специалността и свързваше двата края. Безработният учител стана таксиметров шофьор. Изхвърленият от завода инженер се сети, че може да свири на акордеон, сложи черни очила, заприлича на слепец и заразтяга меха пред подлеза на „Шератон“. Писателят започна да издава романите си под чуждоезични, англосаксонски имена, но никой не ги купуваше. Представителят на работническата класа се завърна на село при самотната си майка – да й цепи дърва, да хвърля на кокошките семе, да чете безплатно вестник в пощата, да пие шльокавица и да се радва на чист въздух и чисто селски отношения.

Бившият военен се усамоти във вилата си и започна да отглежда домати, краставици, зеле и картофи. Да мисли само за идващата тежка зима, за парите за парното и тока, да вари компоти и нелегална ракия. Хиляди ченгета, изхвърлени от полицията и Държавна сигурност, станаха адвокати. Най-влиятелните и богатите им клиенти са криминалните типове, с които до вчера бяха от двете страни на барикадата. Стотици лекари зарязаха Хипократовата клетва и се юрнаха да стават депутати, партийни дейци, градски съветници, впиха се като пиявици в гушата на болния от самозадоволяване политически елит.

Агрономите от държавния сектор отидоха да обслужват частния, собственост на бившите селски партийни секретари. Местните квартални милиционери станаха портиери и въоръжена охрана на местните кредитни милионери, получили банкови заеми не по пътищата неведоми и божии. 

Предприемчивите мъже вече карат нови коли, имат млади жени и достатъчно много пари, за да се държат като мъже. Примирените свързват някак си двата края.

Мислителят живее бедно, но стойностно. Според представите си за достойнство. Поетът стана журналист. Литературният критик преподава в провинциален университет. Повечето са улегнали и с бирени коремчета, лапат хапове за високо кръвно и по-често си говорят за болести, отколкото за жени и напивания.

Пенсията е на космическо разстояние – те едва ли ще я доживеят. Не това е целта – целта е да изживеят нормално загубеното време. Да забравят пропуснатото и да посрещнат новите провокации на бита и битието. Да доизживеят остатъка от деня и остатъка от мрака – да го вдишат и издишат като хора, зависими от всичко, но освободени от докараните и внушените им от участта комплекси. Да бъдат колкото се може повече личности, а не просто безлични лица на Прехода, обезобразил с безобразията си милиони невинни души. Както се казва картината на Радослав Желев, „Различни мъже, различни оръжия“.

Тази необявена война обаче е към края си. Примирието е подписано – страните ни вече са в Европейския съюз. Повече бандитски правителства са недопустими. Повече опашки за хляб няма да има. Надявам се и на повече законност и правов порядък. На повече прозрачност във всичко.

Умората обаче е разкатаваща – мъжкото общество е силно подозрително към подобен, макар и приложен оптимизъм. Синовете ни са скептични и прагматични, не вярват в щъркели. Слушат негърска музика и не се вълнуват от обществените процеси. Имат срещу себе си целия настръхнал свят, но не го възприемат като враждебен. Знаят по-добре английски отколкото български, пишат на фонетичен алфавид, а не могат две думици да скрепят на клавиатурата на кирилица... Те нищо не подозират от днешността ни – ние сме затворена, но непрочетена страница от историята на собствения си живот, който се оказа исторически... Но на кой му пука от това?

П.П.

Лицето на Прехода са две голи мъжки ръце. Надявам те да не са вдигнати над главата в знак, че се предаваме, а да са отпечатък на отблъскващата сила, върху чиято енергия се крепи целостта на този свят.

 

 

Читателите са оставили 18 коментара.

Quote(1) нормални?
13-08-2008 01:04:46

... а какво означава "нормални" мъже?

Чудя се просто всеки път, когато някой употреби думата "нормални".

Written by недоумение ()

Quote(2) Без име
13-08-2008 11:05:44

Добре, точно и безпощадно написано.

Written by Guest User ()

Quote(3) Без име
14-08-2008 07:32:53

Много обективен анализ огразяващ реално случилото се през последните години пречупено през погледа на един мъж.От позицията на жена аз също имам какво да кажа за случилото се .Предизвикателство е да седна и да го напиша.Нищо ново под слънцето ще каже някой.Аз си мисля обаче , че всеки един от нас би могъл да потърси категорията в която се вписва днешното ни съществуване.Да казвам съществуване , защото за съжаление живота , който водят по- голяма част от хората днес се ограничава до елементарното битово съществуване.Благодаря за написаното , предизвиква към размисъл!

Written by мария недева ()

Quote(4) Без име
22-08-2008 16:35:10

Браво, Румене!
Петър Марчев

Written by Guest User ()

Quote(5) Без име
22-08-2008 17:28:41

Ми да, но кво от това....нищо оптимистично, просто един изкривен соц поглед на остаряващ и изхабен от чувствителност мъж, керванът си върви, а уморените коне ги убиват, нали?

Written by Guest User ()

Quote(6) Мъжката самота
22-08-2008 18:31:46

Прекрасен анализ, при това написан с отличен стил. Бих искала да мога да го напиша по същия начин, защото го чувствам и мисля точно така.
А дали е истина, че членството в ЕС може да ни спаси?
Май за милионите страдащи на никого не му пука - нали на запад с радост приеха всички, които ни ограбиха... Не ни остава друга надежда, освен вярата в божията справедливост.

Written by Guest User ()

Quote(7) статията на Р.Леонидов.
22-08-2008 18:47:41

Различни хора - различни коментари. Авторът, въпреки всичко, да върви напред.
Нови успехи.
Митко Мечкаров /Димчо Мечков - псевдоним/.

Written by Guest User ()

Quote(8) Mujkata samota
24-08-2008 08:30:32

Ne sum feministka, no tozi sexsistki pogled kum istoriata mi idva v pove4e! Ina4e e to4en i exspresiven, dobre napisano!Ne e li vreme da prestanem da stradame?

Written by Guest User ()

Quote(9) офффф
25-08-2008 09:20:42

Ама моля ви се, няма нищо лошо в това да сте феминистка, защо започвате с такава уговорка?
Разкритията на феминизмите могат да еманципират както жените, така и мъжете. На мен също сексизмът в този текст ми идва в повече, но го отдавам на тоталитарни рефлекси. Нали така се наричаше - "идентификация с агресора" - случва се с всяко дете(нация), което е малтретирано от родителите си(тоталитаризма).

Та така и сексизмът на този автор е метаморфоза на насилието, което режимът му е причинил.

Съчувствам на "изгубеното поколение" - тяхната съдба наистина се оказа трагична. Но пък и те самите - много от тях - не положиха усилия да порастнат. В началото на 90те още се обиждаха на сексуална ориентация.

"Соцьиалисти, соцьиалисти,
тънки сребърни крила" - ето ви още сексизъм (и хомофобия) и в този цитат от Леонидов.

Уж щяха да стават постмодерни писатели, а накрая и те станаха демагози с вездесъщи литературни субекти.

Written by Агностик ()

Quote(10) Текста
25-08-2008 20:16:33

Леонидов е прав, колкото и да им е тъжно на някои, как да кажа, концептуалисти от форума тук. Уви, колкото и да ни е тъжно на нас, които наистина разбираме за какво говори. И още нещо. Не помня някога Леонидов да е ходил на спявка в хора на българските постмодернисти. Той има големината да е на първо място себе си.

Written by свидетел ()

Quote(11) да оплачем битието
27-08-2008 17:13:55

А тези добри и търпеливи жени покрай страдащи мъже - те не са ли самотни? Или може би са виновни за самотите на мъжете си? Ако поетеса пише за самотите си, реакцията е пренебрежителното "женска поезия"! А поетите, щото са мъже, могат да тиражират и героизират самотата си- Защо трябва да го чета? Вече 20 години съм длъжна в часовете по литература да разбирам и интерпретирам все мъжката самота (защото Програмата не вижда друго!)- това ако не е насилие!

Written by Guest User ()

Quote(12) Евала!
28-08-2008 07:30:42

Откога чакам някоя жена да го каже това! Аман от диктатура на мъже писатели и на "мъжката" им гледна точка. 4 спотаени жени в българската класика и един милион мъже с грандиозните си претенции и с лакомията си за властови ресурс в литературното поле.
Добре че дойдоха 90-те, та успяхме да прочетем повече жени и да си отдъхнем от мъжката "трансцендентност".

Written by кхи-кхи ()

Quote(13) Леонидов
29-08-2008 12:23:38

Мнозина мъже се показаха балкански пияници, за които беше по-лесно да се псува държавата и да се правят далавери, вместо да си седне на задника и да работи. Мнозина мъже от прехода станаха мутри и техните мравки и по никакъв начин не бяха това, което се нарича добри мъже. Драги Леонидов, съмнявам се от сега не само от поетичната ти и писателска мощ, но и от т.нар. мъжка мощ. Теъи мъже, които описваш, тези така да се каже самотни мухльовци са същите тези капитулирали бащи, които не знаят къде са децата им, но знаят къде е водката им, са същите, които в момента на безграничната си слабост и самота УДРЯТ ДЕЦАТА си. Твоят текст е поредното фабрикуване на ФАЛШИВИ ИКОНИ> мъжете жертви, мъжете пикльовци, мъжете егоцентрици, мъжете глупаци, такива са твоите т. нар. мъже на прехода.

Written by Guest User ()

Quote(14) текстът на Леонидов
29-08-2008 13:05:39

Аз пък разбирам мелнахолията на Леонидов, ако и да не споделям всичко казано в този текст. Не мисля, че някой има основания да го нарича мухльо само защото не се е посрамил да покаже болката и слабостта си. В края на краищата, как ще успеем да говорим, да вършим нещо заедно, ако всеки опит за откровено говорене, дори и ако звучи малко прекалено едностранчиво-мъжко, бива посрещан с присмех и презрение? Хора, имайте разбиране за това, че пътищата към бъдещето са повече от един.

Written by Златко ()

Quote(15) Относно поведението на Guest User
07-09-2008 08:17:28

Румене, внимавай!
Тази мома, дето се подписва Guest User, ...

Останалата част е изтрита от администрацията. Подобен тон няма да бъде толериран тук!

Written by Един от компанията ()

Quote(16) относно Един от компанията
08-09-2008 06:25:20

Един от компанията ...,

коментарът ти е под всякаква критика.

Останалата част е изтрита от администрацията. Подобен тон няма да бъде толериран тук!

Written by баба Илийца ()

Quote(17) За тона и нивото на коментарите
08-09-2008 09:22:06

За пореден път моля коментиращите да се въздържат от взаимни нападки и обиди. „Либерален Преглед“ не е място за развихряне на балкански страсти и остроумия – напротив, тук се опитваме да представим един начин на мислене и поведение, който е малко по-близък до онова, което всички наричаме „европейско“. И така, моля не принуждавайте администратора да влиза в една роля, която е просто ненужна сред цивилизовани хора ...

Written by admin ()

Quote(18) и така
10-09-2008 11:08:56

ако става дума за моя рязък коментар по-горе, сиреч за "мухльовците" на прехода, трябва да призная, че не съм мома, а момък, дете на една от т. нар. жертви на прехода. Тази жертва на прехода предпочитам да наричам мухльо или пикльо, тоест нещо незряло, защото какво по-незряло от това един мъж на прехода да обвинява прехода за нереализацията си. На всички май ни беше трудно, и подлъгваща е романтичната идилия за неосъществения мъж балканец, който така жестоко изигран от прехода, седи самотно в някоя кръчма и е, да, той Е жертвата. И той не е само един според Леонидов, те са много, и аз съм съгласен, те бяха почти всеки мъж на прехода: крехки, но външно груби, фукльовци, но всъщност комплексари, нежни и нежно биещи жените си (наистина не искам да генерализирам, но текстът на бай Леонидов е достатъчно генерализаторски, за да се проявя и аз тук като генерал на генерализацията.) Та значи този събирателен мъж-жертва на прехода освен, че въобще не се осъществи, ами реши и да възложи отговорността на други за собственото си неосъществяване и сега Леонидов зове да бъдем състрадателни. Без мене обаче. Ако тва ви е мъжкото, б*хти, аз съм жена и бих бил горд с това, само и само да не съм точно такъв мъж, каквито бяха/са мухльовците на прехода.

Written by Guest User ()

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: