Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

ПЪТУВАНЕ С ГАЛАКТИЧЕСКИЯ КОЛОЕЗДАЧ

31.03.2017 | автор:  Росица Ангелова1

„Най-добрият човек, когото познавам е куче”

            Една необикновена книга намери своя път към читателите – „Дневник на галактическия колоездач” на Галя Вазова, издадена от Литературен кръг Смисъл.  Необикновена, защото е родена след смъртта на автора си и защото текстовете в нея интуитивно предсказват наближаването на последния полет.

Не ми се осъзнава, че човек е сам – казва Галя Вазова в едно свое стихотворение. Затова пътува до различни планети. Не като Малкия принц, а като събирач на щастие. С най-верните си спътници – едно куче и едно колело – двата галактически транспортьора за осмисляне на пространството, за приемане на насъщните му асонансни грапавини. Читателят следва дирята на колелото и тича след щастливата опашка на кучето, за да открие че: космическата същност на Вселената  (е) камък, и цялото е обло и бяло, въпреки че на пръв поглед е сиво, а мълчанието е събиране на вода.

Думи, в които се оглеждаш, спираш да дишаш, потъваш за да измериш дълбочините си, или плитчините. Осезаваш се, превръщаш се в мисъл, в куче, във вятър или в скала, ронлива като великденска курабия, катериш посоките към други пустини или към планети от други галактики. Планети, върху които преодоляваш земното притегляне, преодоляваш тялото си, излиташ по посока на слънцето и после се приземяваш отново за глътка поглед, колкото да се оттласнеш отново в непрекъснатите опити за окончателно излитане. Планети от стихове, съществуващи като енергийна вибрация. Галактическият колоездач преминава през тях. За някои гледки прави поетичен репортаж, за други трябва сами да се досетим, трети категорично намираме в себе си.

Удивително е усещането за смъртта, сякаш осветена от светлинната скорост на летенето. Ефирната й същност прелита през светлините и сенките,  съизмерва себе си и теб с дъжда, дърветата, щъркелите, гнездата, скалите, миризмите и шумовете. Смъртта като присъствие на живота в най-изобилните му осезания. Смъртта, пътуваща с тъгата и радостта на твоите движения, за да разшири хоризонта, за да приближи гледката до най-финото микроизображение на душата ти. За да откриеш по пътя, че Човек не е голям, колкото мечтите си. Нито колкото тялото си. Нито колкото парите си, нито колкото вещите си… Човек е голям, колкото благородството, възпитанието и смирението си. Начинът по който можеш да носиш успехите си. Начинът по който растеш. Това определя височината ти.

В композиционно отношение книгата е съставена в три тематични кръга: „Дневник на галактическия колоездач”, „И се прибираш у дома”, „Късна закуска за двама”. В първата част съставителката на сборника Виолета Христова е включила дневника, който Галя Вазова е водила във Фейсбук от януари 2016 до самата си смърт през август същата година. Този дневник включва вътрешни емоционални събития, размисли, височини и нанадолнища по душевните пътища, един необичаен поетичен релеф в постигането на хармония и емпатия. Емпатия към неравностите в човешкото и баланс в осъществяване на приемането, смирението, редуващи се с моменти на полет и завихряне. Необичаен, асоциативен художествен изказ, предизвикващ едновременно болка и усмивка. „Животът й стана метафора. И смъртта й стана метафора… Галактическият колоездач се завърна на своята планета” – казва в предговора към книгата Виолета Христова. Но читателят ще открие живо присъствието й навсякъде, където с мислите си позволи да се докосне до любовта, смъртта, самотата и смирението. Защото „Истинският нюх е в сърцето”, и (се) радвам на всеки и всичко, стига да мирише човешки”, а „ако изчезна, не се безпокойте. Пътувам. Щастлива съм.”, просто „излизам да разходя кучето в себе си”, защото „летенето е усещане за пълно сливане”.

         Във втория тематичен кръг почти се съединяваш със сянката си, смъртта е няма, защото целите сме трепетна Вселена. Небето в стиховете на Галя Вазова е не просто вътрешна сфера на съзнанието. Усещането, което оставя този душевен дом е за физическо място. Ланиакея. Неизмеримият рай, където щастието е слънцестоене, необоримо е, защото е скрито в порива, просто духване в безкрая… и се прибираш у дома. Стихотворенията са изблик на тази осъзнатост, че ти си не просто част от Източника на всички неща, тела и форми. Ти си самият източник, ти сътворяваш планети, които населяваш с духа си. И естественото състояние на този дух е движението, вихровото състояние на съвместимост с незримото. Като проникване в тази космична материя са думите, станали пътека за галактическия колоездач – яхвай простора, тук е тясно, измислено; тичай да гониш слънцето; щастието се крие в летенето; трептя и композирам лятото; расте ми се до полет. В стихотворенията, които условно могат да се нарекат любовни, отново небето е основният аргумент: ръката ми е заета да държи висотата на небето и вятъра в погледа на любимия.

В третия тематичен кръг „Късна закуска за двама” – любовта, полетът и ракурсите на погледа извън материята сякаш са намерили общ език помежду си: и ако някога, на онзи свят, ме попитат за едно райско желание, бих поискала късна закуска за двама ни… И разбираш, че всички цветове на въображението, целият космичен шум на Вселената, устременото гонене на слънцето и вятъра са заради такива мигове. Защото те са неизмеримият земен рай, който ни отпраща на други планети, само за да видим оттам, че и търсенето, и полетът започват от сърцето.

„Дневник на галактическия колоездач” е книга за духа. Тя е изпяване на познанието, че цялата ни реалност е вътре в нас, в нашия ум, чувства и език, а любовта е тази, която ни завихря, за да открием дълбочините на вътрешния си космичен хаос и да се оттласнем от обичайните представи за себе си и света. Или както казва поетесата Елена Денева в анонс за представянето на книгата: „Животът е глухарче: едно раздвижване на въздуха и сменяме измерението на същността си. Преживяването ще ви издигне.”

 Росица Ангелова

КОМЕНТАРИ

Анонимен  31.03.2017 23:29 | #1

„Най-добрият човек‚ когото познавам‚ е куче” Просто вметнат израз‚ нищо лично.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: