Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Нова поредица „Поетическа памет“ в Столична библиотека

26.03.2017

 

Новата поредица „Поетическа памет“ в Столична библиотека ще отдава почит на поети, които вече не са между нас, но чието дело заслужава да бъде опазено от забравата. Първото събитие, посветено на 80 г. от рождението на Здравко Кисьов (1937 – 2015), ще бъде на 27 март (понеделник) от 18:30 ч. в зала „Надежда“ (театър „Възраждане“, ет. 2), пл. „Славейков“ № 4 и ще бъде съчетано с премиера на книгата „Отвъдно време“, последни стихотворения (изд. „Ерго“, София, 2017). За творчеството на поета и за последната му книга ще говорят Марин Бодаков, Роман Кисьов и издателят Мартин Христов. С участието на актьора Димитър Горанов и музиканти от Арт група „Орфика“. Водещ – Петър Чухов.

Здравко Кисьов е роден на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с град Русе, където е работил като журналист и редактор на литературни издания. Водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на миналия век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“ на сърдитите поети (декември 1962 г.). Член на Съюза на българските писатели (от 1970 г.) и на Съюза на преводачите в България (от 1974 г.). Бил е зам.-председател на Клуба на дейците на културата в Русе. Той е основател и първият председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г., а също така и един от основателите и отговорен редактор на Телевизионния център към БНТ в Русе, както и основател и главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ (от 1982 до 1991 г.).

Автор е на поетическите книги: Откровение (1962), Монолози (1966), Покана за песен (1972), Баладичен час (1974), Вътрешен пейзаж (1976), И все сънувам хълм (1976), Необходима болка (1978), Безкрили ангели (1981), Местожителство (1982), Зрение (1984), Отличителен белег (избрано, 1985), Дихание (избрано, 1987), Тайнопис (любовна лирика, 1987), Показания (1990), Ежедневни разпятия (1995), Канон (избрано, 2002), Небесен глас (2002), Обратно време (избрано, 2007) и Отвъдно време, последни стихотворения (посмъртно, 2017). Той е автор и на пътеписната книга за Латвия – Между солена и сладка вода (1977), както и на книгата Рефлексии (2015) – последната негова книга, излязла малко след като поетът си отива от този свят и която той не успява да дочака. 
Книги на други езици: Laiks milet (Време за обич), на латвийски език, превод: Ояр Вациетис и Имант Зиедонис, (Liesma, Рига, Латвия, 1978), Starp salo udeni un saldudeni (Между солена и сладка вода), на латвийски език, превод: Винифред Краучис, (Liesma, Рига, Латвия, 1980), Czystopis (Светлопис), на полски език, превод: Войчех Галонзка (Miniatura, Краков, Полша, 2007).

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински, белоруски, литовски, латвийски, естонски, унгарски, словашки, румънски, сръбски, македонски, албански, турски, чувашки...
Книги на Здравко Кисьов се намират в Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други.

Известен е и като преводач на поезия, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Превел е книги с избрани стихотворения от Тадеуш Ружевич, Халина Пошвятовска, Тадеуш Шливяк, Анджей Важеха (Полша); Юстинас Марцинкявичюс, Витаутас Каралюс (Литва); Ояр Вациетис, Имант Зиедонис (Латвия); Матс Траат, Яан Каплински, Аарне Пуу, Арво Валтон, Индрек Месикеп – fs (Естония); Катри Вала (Финландия); Алес Разанов (Беларус); Владимир Бурич, Вячеслав Куприянов (Русия); Марин Сореску (Румъния); Карл Сандбърг (САЩ); Вардан Хакобян (Нагорни Карабах); сборник съвременни латвийски поети, сборник 101 съвременни европейски поети, участия в антологии на полска, словашка, беларуска, руска поезия и други.

Участвал е в редица международни писателски форуми и поетически фестивали.

Удостояван е с високи наши и чуждестранни отличия и награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1982), Заслужил деятел на Българската култура (1987), Златен знак на Съюза на преводачите в България, Награда „Русе“ за изкуство и култура (1987), Заслужил за Полската култура (2002), Кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ за особени заслуги към Естония (2009), Международна литературна награда „Тудор Аргези“, Румъния (2011), почетен диплом „За принос към българската литература“ на СБП, по повод 100-годишнината на Съюза на българските писатели (2014) и др. Почетен гражданин на град Русе (2007).

Почива на 23 януари 2015 г. в Русе, на 78-годишна възраст.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: