Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Галя Вазова се завръща с "Дневник на галактическия колоездач“

24.03.2017

На 30 март от 18 часа в Галерия-книжарница София Прес ще бъде представена новото издание на Литературен кръг Смисъл"- „Дневник на галактическия колоездач“  на Галя Вазова.

 „Дневник на Галактическия колоездач“ е необичайна книга. Нейният автор  – Галя Вазова загива трагично през 2016 година, без да дочака първата си книга.  Сборникът съдържа прозаичния дневник, който Галя води през последната година от живота си в социалните мрежи, както и голяма част от нейното поетическо творчество. Книгата и в двете си части е разказ за растежа навътре, но и за растежа в клетка. За опитите да измъкнеш глава, да изпънеш гръбнак, да разпериш криле, а най-накрая и за красивия последен полет на едно вдъхновяващо момиче.  
Галя Вазова е родена в Чирпан и сборникът е нейната първа сериозна поява пред читателска публика. Редактор и съставител на книгата е Виолета Христова.

  

***

не заменям

нито крачка от пътя си,

нито залък от хляба си,

белезите по тялото,

витилигото на душата,

хлопнатите врати,

времето под наем,

грешките,

нетърпението,

пропуските,

възходите на малоумието си,

нито раждането на сина си,

нито нераждането

на другия ...

всяка радост е завинаги,

всяка болка

е минало свършено.

пътят ми, това съм аз.

имам точно толкова,

и нямам същото,

което трябва

на някой друг.

 

ДНЕВНИК НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ КОЛОЕЗДАЧ

25-ти loveгуст, 2016-то лето

Цялата съм гръбнак. Здрав, кокалест и гъвкав гръбнак, кой­то носи товара си, събира енергията в точка на врата, държи обърнатото си навътре око будно и упражнява котешки из­вивки в себе си, защото не са му сила. Животът би бил напо­ловина безсмислен, ако нямаше какво да усъвършенстваме в себе си.

Днес ударих дъното. Колкото повече ми се лети, толкова повече котви имам. Накрая не издържах и се отпуснах под тежестта им. Приземяването е трудна и важна задача, не по-малко от излитането. Затова се постарах да ударя дъното плавно и меко, в синхрон с все още летящото в себе си, без да спирам да вървя напред.

Човек понякога има нужда да се отпусне, да поеме въздух и да се потопи, за да може да се оттласне нагоре и да поеме в нова посока.

Приземяването не е страшно, то е част от полета, задължи­телно условие за живот. Излитането – също.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: