Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Точка. >>Нов ред#

24.03.2017 1

Стихове от новата книга на Нели Пигулева

 

СЛЕДОБЕД

 

Реката - като път, проточил се край дигата.

Жената - тръгнала нанякъде /а може би наникъде/.

Авлигата - пресичаща небесните пространства.

Мъжът - приседнал под дъба на сянка.

 

Преваля тихо на живота половината.

Денят полека се превръща в минало.

Умислена, реката вие се лениво.

Светът следобеден сънливо си почива.

 

Не чака никой нищо - нищо шеметно.

Предвидени са всички ходове - пресметнати.

Жената. И реката. И мъжът под сянката

са уталожени и вече ги клони към дрямка.

 

Внезапно птицата разцепва с вик небето.

Жената се обръща. А мъжът се сепва.

Тя тръгва към дъба. Мъжът върви към нея.

Кръжи над тях авлигата и пее, пее, пее.

 

Денят затваря плавно свойта светла крива.

Жената и мъжът във сумрака щастливи,

затворили очи, в небето птицата следят.

 

А всъщност в този край авлиги не летят.

 

  

 

ВЪЛЧИЦАТА

 

Вълчицата се влачеше едва.

Кръвта от раните чертаеше пътека,

която тутакси попиваше в прахта.

Зад хълма слънцето изгряваше полека.

 

В очите й, от болка избелели,

небето бавно – като за последно – капеше. 

Навлязла беше на смъртта в пределите.

И силата й – бучка лед – се стапяше.

 

Тя трябваше да стигне до вълчетата –

да им разкаже всичко за капаните,

за зъбите им, дето стръвно светват,

преди да впият челюсти в плътта им.

 

Смъртта я водеше от пладнето към мрака.

Не мислеше за друго – само за децата.

Не помнеше ни глутницата, нито единака,

с когото виеха преди срещу луната.

 

По обед слънцето замря високо. Нейде кресна сврака.

Вълчетата излязоха сами за плячка във гората.

Вълчицата, усетила, че никой в къщи не я чака,

спря. И издъхна. На пътя точно по средата.

 

От хълма с бавен поглед я изпрати единакът.  

 

 

 

. . .

 

Оставям си за другия живот

зелена къща с малка кръгла кула

с балконче дървено, удавено в мушкато.

 

Оставям си за другия живот

цъфтенето на нежната сакура,

звъна на гонга в манастирите в Нагоя,

навалицата шарена във Пондичери.

 

Оставям си за другия живот

пътеките през дивата тайга,

следите на лапландските елени 

и мароканския кускус,

и чая с мляко във Тибет.

 

Оставям си за другия живот...

 

Уф, само да не стане някой гаф

и да се преродя във котка,

задрямала на нечий стар диван,

или в мушкато във дома на стара изкуфяла леля,

която и цветята не се сеща да полее.

 

 

 

ЗВЕРЧЕТО В МЕН

 

Не знам кога, дали и как зверчето в мен заспива.

Не знам какво е то на цвят - сребристо или сиво.

Зверчето се заяжда с мен, задава ми въпроси.

Веднъж - един, а друг път - сто ги сипе на откоси.

Понякога мълчи. Аз знам: зверчето се стаява

и цял ден, може даже два, на мира ме оставя.

Не знам дали тогава спи или подготвя нова

атака - укори, вини, във съвестта ми рови.

За всеки мой неверен ход или усмивка крива

със упреци и със сръдни редовно ме залива.

Ако сама се наведа, то вече е разбрало

дали на мравка правя път или съм се предала.

 

Зверчето в мен обича Брамс. Превер. И да пътува.

Тогава мърка. Не ръмжи. Щастливо е. Кротува.

Не ми е лесно. Нямам шанс. И да не дразня звяра,

живея честно. Слушам Брамс. Пътувам. Тъй я карам.

 

 

.  . .

 

Понякога си представям –

за собствено удоволствие –

че след всяка лъжа,

на висок глас и нахално изречена,

пада гръм.

Каква оглушителна канонада –

залпове на оръдия,

единични изстрели,

насечен картечен откос,

оглушителни трясъци

и тук-там леко попукване

/снайпер със заглушител/.

От шумотевицата

децата ще оглушеят,

врабчетата ще получат инфаркт

и ще изпопадат

право в устите на котките,

раззинати от шока.

Дискотеките ще станат най-тихото

/и най-безопасното/ място

и народът ще ходи там да подремва,

защото вкъщи

пускаш радиото –

и следва: Дум! Дум!

телевизора –

Та-та-та-та-та!

на площада – Ба-бах! Бам! Бам! Бам!

А пък ако хванеше място

поговорката „Гръм да ме порази, ако лъжа”,

тогава след няколко дни

здрави гърмежи

ще настане тишина

умопомрачителна тишина

благословена тишина.

 

Боже, върни силата на фолклора!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  26.05.2017 22:00 | #1

Добра е! Мариана Тодорова

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Самота