Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Георги Константинов: Наоколо кипи от посредственост и хитруване

19.03.2017

  

В литературния клуб на НДК "Перото" ще има вечер, посветена на големия Георги Константинов и неговата прекрасна лирика. Хайгашот Агасян, който е стар и сърдечен приятел на поета, ще изпълни "Такава любов" - песен, създадена специално за случая по стихове на Константинов. Кирил Калев, шефът на програма "Христо Ботев" в БНР, също ще се изяви като музикант и фен на музите. 
"Истинска поезия е човечна - без традиционни баналности и постмодернистични щуротии", казва Георги Константинов. Всъщност изключителната му популярност някога го връхлита, когато всички започват да четат и да говорят за любовните му творения -"Писмо", "Жените не обичатЕ", "Миг като вечност", "Тя се съблича бързо, краткоЕ", "Благодаря ти, че ме мразиш искрено" ... Тиражът на 13 пъти издаваната му книга "Обичам те дотук" минава 30 000 - нещо нечувано и невиждано за по-новите прозаични времена. Неслучайно преди доста петилетки Камен Зидаров и Дора Габе му казват, че някои от стиховете му звучат по Дебеляновски. Неслучайно неотдавна в Кипър преведоха негови творби, той получи покана за представяне в Брюксел и го обявиха за почетен член на Арменския съюз на писателите. Казва всичко това, не за да се хвали, а за да информира, че българската литература я има на картата на света. А пък той е патриот и държи на тази работа.  

- Господин Константинов, помните ли какво си купихте с първия хонорар? 
- Първия ми хонорар беше за цикъл стихове - плюс награда от десет лева. Получих ги от ученическото списание "Родна реч" - беше през 1961 година. Почерпих половината ми клас с боза и някакви пасти.  
- Как се почувствахте на 3 март - като горд българин или като артист в условията на икономическа криза в период на междувластие? 
- Чувствам се като български артист по време на духовна криза. И то в период, когато се води 
трагикомична битка за власт на фона на издъхващата ни култура
И все пак, както казваа Хенрих Ибсен, призванието да се служи на духовността, е "Река, която не може да се спре, нито назад да се върне - тя винаги ще си пробие път към океана". Дано хората с таланти у нас успеят да направят всичко възможно и невъзможно, за да спасят Отечеството ни от това днешно бездуховно блато. 
- Кога за първи път прочетохте "Под игото"?
- Бях взел книгата от плевенското читалище. Седнах на пейка в съседната градинка и започнах да я чета. А насреща се виждаше мавзолея, съхраняващ костите на солдатите, паднали за свободата ни. Тогава бях на 9. И по своему съединих всичко в обща представа: саможертвеното родолюбие на българи като Бойчо Огнянов и безкористният войнишки подвиг по време на Плевенската епопея. Пък и сега често казват, че нашето Априлско въстание е голямата искра, запалила Освободителната война.  
- Коя е любимата ви история от Възраждането?
- Известното съжителство на великия поет Христо Ботев и великия апостол Васил Левски във воденицата. Глад и студ ги притискат отвсякъде, а те братски споделят житейски несгоди и мечти за свобода. А над техните хъшовски дни не спират да звучат песните на АпостолаЕ Как беше там, в Ботевото писмо: "Дърво и камък се пукат от студ, а той пее ли, пее".
- Приеха ви за почетен член на Арменския съюз на писателите? Кои арменци в България са ви приятели?  
- След появата на брой трети от 2016-та година на списание "Пламък", изцяло посветен на Армения и нейната литература, получихме много добри отзиви от Съюза на арменските писатели, от посолството на Армения и от цялата общност у нас. В броя бяха представени около петдесет арменски писатели - и от самата Армения, и от други страни по света. Между тях бяха Сароян, Анри Троая... По- голямата част от творбите на поетите бях превел от руски език. В броя има преводи и на Агоп Мелконян, Роман Кисьов, Ваня Ангелова... После дойде съобщението за почетното членство в Съюза на арменските писатели. А приятели арменци имам адоста. На първо място сред тях е изключителният музикант Хайгашот Агасян. Някога общувах с друг композитор - Артур Потурлян. Не бива да забравяме чудесната писателка Севда Севан. Помня как с нея веднъж се почерпихме по случай празника на поезията и аз й казах, че не зная къде се намира арменското посолство у нас. А тя ми отговори: "Георги, в момента то се намира пред теб - аз съм посланикът на Армения в София!". Оказа се, че наистина е започнала да изпълнява тази важна длъжност на българска земя. 
- Казвате, че честността е остров сред море от подлости - в кой момент от битието обществото ни като че с радост потъна в измамите и заблудите?
-
Подлости около нас винаги е имало. Но обръщането на пластоветеа в нашето общество доведе до странна конфигурация: 
тинята се премести като мръсна пяна на повърхността
Навсякъде - и в политическата среда, и в "паричните сфери", и в литературния живот закипя посредствеността и амбициозното хитруване. А посредственият, склонният към далавера човек използва главния, изпробван от векове инструмент - подлостта. 
- Добре ли се получават стиховете, родени от нещастна любов?
- Вече мога да кажа: няма нещастна любов. Каквото и да се случи: несподелено разбиране или раздяла. Всяка любов облагородява по особен начин душевността. И всяка любов, щастлива или нещастна, вдъхновява поета да напише ней-искрените си творби. 
- Възможно ли е националният дух да получи нов подем?
- Просто не е възможно да не получи. Мисля, че заобикалящите ни униние и безразличие са само привидни. Натрупват се немалко причини и следствия, които непременно ще родят нов родолюбив пламък в мнозина българи.. Спасителен пламък - ярък и разтърсващ. Това в интернет епохата е повече от възможно да стане. 
- Пишете, че раят е измислица, а пъкълът го няма - кога сте били в рая и кога - в пъкъла?
-
И да има някъде рай, аз едва ли ще попадна в него. А за пъкъла имам предимно земни представи: Баташкото клане, ядреният взрив в Япония, днешната война в Близкия изток, псевдодемократичното разграбване на българската държава, завистливата подлост в неколцина мои познати. И въпреки всичко: един е животът, трябва да се живее. Честно, всеотдайно и упорито. Всеки час, всеки ден.
- Припомняте мъдрости от Библията - вярвате ли, че тя е най-четената книга в света, както се твърди отдавна?
- Книгите са натрупаната мъдрост на човечеството. Е, не всички книги на този свят са чак толкова ценни. Пол Валери казва: "Книгите имат едни и същи врагове с човека: огънят, влагата, животните, времето и тяхното собствено съдържание." А това, което съдържа Библията, според мен - особено Старият завет, отговаря на почти всички основни въпроси на човешкото съществуване, на неговите начала и краен смисъл. 
- Постоянно говорим, че българите сме на дъното на всички класации в Европа - имате ли идея как да се отласнем?
- За сега се отласкваме в неправилната посока -все по-надолу. Вече години наред все това: "Днес по-зле от вчераЕ" А щом поетите трябва да дават идеи, спасителни за държавата -значи съвсем сме го закъсали. Но както вече казах - вярвам в жизнеутвърждаващия български дух. 
Не може да няма Видовден
- На къде върви България, според вас?
-Вървим по най-стръмния път. Дано ни изведе към разум и благоденствие.


Албена АТАНАСОВА, в-к "Стандарт"

· 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Блудният син, Те и АЗ, и Социализъмът, преди тоалетната хартия

Нещо малко… като обидчивост

„АNADROMOUS“ ИЛИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ДИВИТЕ СЬОМГИ

Георги Марков за самотата на изгнаника и за всеобщата самота

Космическият мъдрец Станислав Лем