Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Събличане на росата

06.03.2017

Стихове от Георги Атанасов

 

 

ТЕЛЕВИЗИЯ НА ЖИВО

 

Антената угасна до комина.

Той топлеше последните усилия

по нейното сигнално сухожилие

животът през екрана да премине.

Тя много сцени от кошмарни филми

пренасяше на живо в новините.

Коминът си димеше без да пита:

Това сънува ли или го има?

Прегръщаше антената през кръста,

а тя загледана към TV-кулата

обичаше как нежно той целува

с дъха си димен хладните й пръсти.

Улавяше далечните сигнали,

но близкия под себе си подмина.

Че печката отдолу е изстинала.

Че няма го човекът да я пали.

Че няма го човекът да преглъща,

и образи и думите фалшиви...

Че всичко тук се случваше на живо

в една изстинала и празна къща.

 

 

 ПРОДЪЛЖИ ГО

 

Тъжно е предателството на верен приятел.

Дали е бил верен?

Верен е бил, но приятел – не.

 

Тъжно е портмонето ти празно.

Портмонето не е тъжно.

Тъжна е всяка стотинка

пусната в ръката на просяк

по-малка от хляба му.

 

Тъжна е реката, в която плувах.

Реката не е тъжна.

Аз съм тъжен, защото реката е друга,

а бреговете – същите.

 

 

 ЗНАМ ЛИ

 

Сърната не знае, че има сърце.

Ловецът го знае.

Дървото не знае, какво е греда.

Дюлгеринът знае.

Морето не знае чучура какво е.

Жадният знае.

Човекът не знае какво е умът му.

Най-мъдрият също не знае.

Единствено пътя му помни водата

от тука

през другите няколко свята.

 

 

 

ПОПИТАЙ СЕ

ДАЛИ СЕ ЧУВАШ

 

Край мене - много хора.

Наблизо - сякаш никой.

Но някой с мен говори,

шепти ми и ме вика.

Дори не го оглеждам,

но зная Му очите 

по-сини от надежда,

че нещо ще попитам:

 

- От многото говорене

дали се чува всичко

до Онзи, който горе

безмерно ме обича?

 

Това ми бе въпросът,

не давайки си сметка,

че в себе си Го нося,

във всяка моя клетка.

Край мене хора много –

водачи, не водачи...

И всеки сам, но с Бога

в пътеката си крачи.

Дори да го загубим

в душевни катакомби

ще се родим по-умни,

от клетката,

която помни.

 

  

МЕТАМОРФОЗА

 

Семето е дало цяла нива

Нивата глада ни утоли.

Хлябът и водата ни опиват -

нека да вали,

вали,

вали...

Утре ще огрее топло слънце.

Ще зачене в мекия осил

от дъждовна капка малко зрънце,

от което

аз съм се родил.

 

 

 НАТЮРМОРТ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ

 

Нямам спомени от сините очи.
А без спомените синьото е сиво.
Тази сутрин сивотата заличих
и привиждат ми се грозде, бъз и сливи.
Нямам спомени от заминаващ влак,
нито за семафорите жълти и червени
и по масата редят се пак и пак
капки глог до царевицата сварена.
Нямам спомени за неизминат път.
Пътища такива спомня ли си някой?
Ще добавя резен дюля, като сърп,
до разлята стомна с дълго мляко.
Нямам спомени от вчерашния ден.
Нещо посадих, цъфтя, узря и късах...
Но останаха на масата след мен
знаци, от които паметта възкръсва.

 

 

СЪБЛИЧАНЕТО НА РОСАТА

 

Дръвче, което миналата есен посадих
събудиха на съмване две капки от небесна мида.
Едната бе на устните му лъч от слънчев стих,
усмихна се разрошена от изгрева и си отиде.

А другата остана да му радва корена
в очакване на първата зелена ябълка.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: