Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Днес е 3 март

03.03.2017 | автор:  Юрий Йорданов

 

Днес е Трети март.

На тази дата загубилата Кримската война (1853-56) Русия и все по-слабата към оня момент Турция се споразумяват в Сан Стефано, тогава селище наблизо до Цариград, в края на дванайстата война помежду си да дадат формални права за разделената на две Българии, изключвайки земите, населявани с българи и описани през 1870 като българска екзархия.

От тази дата започва и фактическото напускане на Македония от съдбата й на земя, населявана с българи, и неприсъединила се никога, въпреки огромните жертви на българите, населяващи тези не български земи днес. Нито една от тези войни не e била друго освен пореден опит Руската империя да отслаби Османската империя и да поеме контрола на Проливите, нашите земи са били винаги по пътя на тези стремежи.

А защо дванайстата война успява, а другите единадесет - не? обяснението е доста практично и съвсем не алтрустично-славянско - от началото на XIX век, след революцията във Франция (1789) и по нашите земи започва събуждане, тече нечуван до преди това бърз, интензивен процес на промяна и по българските земи.

Стопанското развитие ражда духовно събуждане, нужда от образование, което поражда осъзнатост, започва да се ражда масово осмисляне на Българското. Турция става все по-слаба, но и Русия не става по-силна. И вземе да се окаже, че турците и българите могат да се разберат. Отделно, над Турция е оказван западен натиск за даване на права на християните. Ролята на Русия се смалява, а шансът да бъде "освободител" започва да изчезва. И войната през 1877-78 е последният шанс на Русия да има вечни благодарни "южни славяни" в лицето на българите.

Тази дата формално известява на света, че в териториите, населявани от православни в чертите на Османската империя има един народ, който се нарича Български и той ще има своя вероятна, но неясна, към оня момент съдба на народ със своя държава.

Никога при чествуването на тази дата ние не си спомняме за това как войските на Руската империя, дошли пеша до нашите земи включват украинци, фини, поляци и руснаци. Сякаш между редовете на историята остава факта защо се появяват и румънците и какво всъщност получава Румъния в замяна на помощта си на руснаците, усетили безсилието си при Плевен.

Ние никога не се сещаме за огромните жертви на българското население, дадени по време на войната през 1877-78, загинали са хиляди българи заради привидната руска обърканост и неорганизираност, която отключва страховете на турците и е повод за грабежи и опустошаване на цветущи наши градове. Доста български градове са освобождавани по два пъти, а междувременно, турците са се разправяли с българите.

Трети март е празник на Руското желание за територия, населявана от любимите славяни, вечната Руска имперска представа за нас, празник на началото да започнe да съществува една разделена общност от християни, която да не намери свой път за своята независимост.

Трети март е началото на официализираната като наша вечна "ценност" представа, че ние, българите, трябва да сме "вечно признателни", задължени, съобразяващи се и живеещи вечно съдбата на примиряващи се с факта, вменяващ ни обречеността на пленници на миналото.

Днес разумът празнува метафората на раждането ни отново като държава, а не датата и формалното събитие от преди 139 години.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Зелда 15